Един от най-емблематичните ни и обичани актьори Петър Слабаков си отива от този свят на 86 години на 17 май 2009 година. Диагнозата му е рак - нещо, което той никога не разбира. Синът му Андрей и съпругата му Цветана Гълъбова решават да скрият от него зловещата истина. И наистина, така удължават живота му.

Още

Слабака обичаше на инат

Когато здравословното му състояние се влошава, Андрей го докарва от село Бериево във Военна болница, където след няколко дни издъхва.

Големият ни актьор Петър Слабаков е член на многолюдна фамилия. Името Слабаков идва от прапрадядо му Никола, който бил слаб и затова му казвали отначало Никола Слабото, а после прякорът станал фамилия - Слабаков.

Всички знаят Петър Слабаков просто като Слабака. В интервю той разказва: "В Мъжката гимназия в Шумен единствено Страхил, който седеше зад мен, ми казваше Петър. Всички други ме наричаха Слабак. Реагирах само на Слабак."

С Меди Димитрова във филма "Смърт няма" (1963) на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков

Родът му тръгва от Лясковец. Двамата прадядовци — Петър Манолов (по майчина линия) и Иван Слабаков (по бащина линия) са участници в четата на капитан дядо Никола през 1856 г. След едно от сраженията с турците Петър Манолов е ранен. Пленяват го и го изпращат в Диарбекир, където умира.

След разгрома на въстанието, Иван Слабаков се укрива в Габрово и Лясковец, а по-късно заедно с други четници емигрира в Белград.

Слабака през целия си живот се гордее с двамата прадядовци, чиито имена са на паметна плоча, поставена в чест на участниците във въстанието в Петропавловския манастир над Лясковец.

Петър Слабаков като генерал Владимир Заимов във филма на Въло Радев "Цар и генерал" (1966)

След години синът на Иван Слабаков - Димо се жени за дъщерята на Петър Манолов - Марина. Това са неговите дядо и баба. Слабака се гордее и с друг сродник — братът на Димо Слабаков — Христо, който е бил член на революционния комитет, основан от Васил Левски. Самият Левски е нощувал в дома на дядо му Петър.

В "Герловска история" (1971) на режисьора Гриша Островски

Актьорът изповяда в книгата "Петър Слабаков, който знае 3 и 300", че ще помни до края на дните си и балканското село Градница и първия си учител - габровският краевед и еколог Илия Габровски. "Беше човечен - обичаше и хората, и животните. Научи ни да обичаме природата. И зиме, и лете ни преподаваше все навън. В Градница убиха единия щъркел на баба Кала и ние го погребахме в двора й, поставихме на гробчето паметник с надпис "Щъркел" и около него - дървена ограда", разказва бъдещият еколог, който се бори за чистия въздух на Русе.

С Юрий Ангелов във филма "Мандолината" (1973), режисьор Иля Велчев

След като се пенсионира, се заселва в съседното село Бериево заедно със съпругата си - актрисата Цветана Гълъбова, и там живее до края на дните си.

Рядко са неподправените души като Петър Слабаков, който е бил и тракторист и леяр, и депутат. Във Великото народно събрание - от СДС, а в 37-то Народно събрание влиза с червената бюлетина. Но никога не изкривява сърцето си с лъжа и не прави нищо за облаги. Три пъти го изключвали от БКП.

Дебютира в киното едва на 37 години. Масовата публика не го познава без характерните му бръчки.

И става едни от най-големите.

С Наум Шопов във филма "Цар и генерал" (1966)

Бунтар до мозъка на костите си. Един непоправим хулиган, който не търпи лъжата и лицемерието. Негови приятели още помнят как влизайки в известно бургаско заведение, казвал: "Ако има милиционери, да излязат!"

Без да му пука - достолепен, и нетърпящ възражения!

Колаж: Юлиян Илиев

Петър Слабаков е роден е на 23 април 1923 г. в Лясковец.

Завършва средно образование в Шумен.

След 9 септември 1944 г. е доброволец във Втората световна война.

Работил е като тракторист (1946), книговодител (1948 - 1950), в конезавод, леяр (1951 - 1952).

Завършил е Икономика на промишлеността. Има над 120 роли в киното, между които "Шибил", "Пленено ято", "На всеки киллометър", "Самодивско хоро", "Щурец в ухото", "Сладко и горчиво", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Цар и генерал" и др. Получава "Аскеер" за цялостно творчество.

В "Герловска история" (1971) на режисьора Гриша Островски

От брака му с Кина Дашева се ражда Андрей Слабаков, режисьор. След това се жени за актрисата Цветана Гълъбова, бивша съпруга на големия режисьор Методи Андонов.

Играл е в Варненски общински театър Варна (1953 - 1957), Драматичен театър "Адриана Будевска" Бургас (1957 - 1960), Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив (1960 - 1963), Трудов фронт София (1963 - 1964), Народен театър за младежта (1964 - 1965), Драматичен театър "Боян Дановски" Перник (1965 - 1966), Театър на Народната армия (1967 - 1971), Театър "София" (1972 - 1979) и Сатиричен театър "Алеко Константинов" (1980 - 1991).

Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе (март 1988 г.) и на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение "Екогласност" (1989 г.) и на СДС (декември 1989 г.).

Председател е на НС "Екогласност" (ноември 1989 - март 1990). Председател е на партията "Политически клуб "Екогласност" - от 1992 г. до юни 1995 г., когато напуска като председател и като член.

Депутат в 7-то Велико народно събрание от Русенски многомандатен избирателен район (1990 -1991) (от листата на СДС) и в ПК "Екогласност" 37 Народно събрание (1995 - 1997) (от листата на БСП).

Валерия КАЛЧЕВА