ГОЛЕМИТЕ САТИРИЦИ
Фото-носталгично за Парцалев
Навършиха се 29 години от смъртта на големия наш комик
Автор : / 6598 Прочита 10 Коментара

"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости", e фраза на народния любимец Георги Парцалев, който си отиде от този свят на 31 октомври преди 29 години. Апартаментът му в столицата, близо до Борисовата градина, в който знаменитият актьор живя повече от десетилетие, бе превърнат в атрактивно място за забавление - клуб "Room 66".
Декември 1979 г. (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)
Помещенията, обаче, нямат нищо общо с вида, в който ги е поддържал комикът. Затова пък фотографът Иван Григоров ги е снимал, и благодарение на неговите фотографии днес можем да си припомним автентичния интериор, в който са минавали свободните часове и усамотяванията на народния любимец Георги Парцалев.
С шоумена Иво Божков (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)
Вече толкова много години не го забравяме - липсва ни сериозният му тон, който буквално изригваше смеха ни. Липсват ни тембърът му, неговият поглед, човешкото му излъчване, невероятният му комедиен талант. А такъв ли беше всъщност, в живота си на обикновен човек? - Може би понякога е бил тъжен, може би е бил самотен, може би е бил разочарован?... Човек остава насаме с тези най-интимни свои състояния, най-вече скрит от чуждите погледи - в дома си...
Декември 1979 г. (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)
В книгата си "Всенародният любимец Георги Парцалев и проклятието да си гей в НРБ" на Пенчо Ковачев, авторът разказва малко познати факти от живота на актьора. Първо, откъде тръгва фамилното му име: "Мълчи като парцал", казвали хората за един прадядо на актьора - бил голям темерут.
Друга версия пък твърди, че някой си от рода търгувал с парцали? Според трета версия прадядото ходел със закърпени панталони, та затова му лепнали прозвището Парцала. Бащата на малкия Георги - бай Иван бил търговец, а майка му Веска била жена с невероятно чувство за хумор.
Първата роля на малкия Георги в училището в Левски, била пълен провал. В една силно драмагтична роля, понеже не успял убедително да се "застреля" с пистолет на сцената, грабнал един нож и "преповторил" репликата си. Публиката избухнала в смях, а после целият град го подигравал: "Ей го оня, дето се застреля с ножа!"
Декември 1979 г. (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)
Като младеж се влюбва в едно момиче. Казвала се Роза. Нескопосано, но все пак я целунал.
Похвалил се на баща си, а той му казал хич да не се надява на нищо, защото родителите й са богати и няма да я дадат на някой си, средна ръка човек. Дали това разочарование, или по чисто генетична причина, но Георги Парцалев, да го кажем така - не си падаше по жените. Затова пък беше най-добрият приятел и за мъже, и за жени - щедър, отзивчив, всеотдаен.
"Черпеше с последните си пари!", казва в едно интервю Георги Мамалев. Парцалев си остава до края малко наивен като дете към хората. Сигурно заради това някои са злоупотребявали с него, а той не можел да им се сърди и да държи "гарез".
Освен че беше легенда на Сатирата, Парцалев игра в 17 игрални филма и в 5 телевизионни сериала. И нито веднъж не бе награден!... Кинофестивалът във Варна през 1971-ва до последно уж готви да го награди за ролята му на Иван Съботянина в "Тримата от запаса", но накрая дават наградата на Кирил Господинов.
Парцалев бе чужд на завистта, алчността и на много други човешки пороци, така характерни за мнозина. Чуждо му беше и да се величае, като други свои колеги, актьори. Комикът си отиде от този свят с чиста душа.
А от нашата памет не се "изтриват" онази негова специфична иронична усмивка, топлият му поглед, гласът му... Минали са толкова много години, а още ги помним - запечатили са се дълбоко в подсъзнанието ни...Смехът май наистина е много сериозно нещо!...
1980 г. В спектакъла "Рейс" от Станислав Стратиев (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)
Еми МАРИЯНСКА