Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Димитър Димов: Истинското щастие идва, когато душата започне да трепти в съзвучие с външния свят

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Димитър Димов: Истинското щастие идва, когато душата започне да трепти в съзвучие с външния свят

Днес се навършват 115 години от рождението на именития ни писател, драматург, ветеринарен лекар и професор по анатомия

Писателят Димитър Димов в работния си кабинет във Ветеринарно-медицинския факултет в София (Снимка: Рачо Стоянов/БТА)

Истинското щастие идва, когато душата започне да трепти в съзвучие с външния свят. Това пише в незавършения си роман "Ахилесова пета" проф. Димитър Димов (1909-1966). Днес се навършват 115 години от неговото рождение, припомнят от БТА.

ОТ ДЕТЕ СЕ ЗАПОЗНАВА С ЖИВОТА И БОРБИТЕ НА ТЮТЮНОРАБОТНИЦИТЕ

Още  Гласът на Димитър Димов звучи на рождения му ден в къща музей "Димитър Димов" в София

Гласът на Димитър Димов звучи на рождения му ден в къща музей "Димитър Димов" в София

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Баща му е капитан Тодор Димов, който загива в Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова завършва педагогическия отдел на Втора софийска девическа гимназия.

По майчина линия писателят е родственик на Яне Сандански. През 1918 г. Веса Харизанова се омъжва повторно за офицера Руси Генев, който след Първата световна война става тютюнев експерт. От детска възраст Димитър Димов се запознава с живота и борбите на тютюноработниците.

20 юли 1952 г. Портрет на писателят Димитър Димов (Снимка: Рачо Стоянов/БТА)

ЗАВЪРШВА ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА

Още Димитър Димов: Този свят принадлежи на силните

Димитър Димов: Този свят принадлежи на силните

През 1928 г. Димитър Димов завършва Първа мъжка гимназия в София. Тогава публикува и първите си статии "Подсъзнателното в художественото творчество" и "Възродената метафизика" в сп. "Ученически подем".

След завършването на гимназия, следва няколко семестъра право в Софийския университет "Климент Охридски", но скоро се отказва и постъпва във Ветеринарно-медицинския факултет.

Твоите любими заглавия в /market.dir.bg

slide 1 to 3 of 50

През 1934 г. завършва ветеринарна медицина и постъпва на работа в Софийския централен бактериологически институт, като е командирован в бактериологичния център в Бургас. От 1935 г. до 1939 г. е участъков лекар в няколко села в Троянско, Белослатинско и Кюстендилско.

От 1939 г. до 1947 г. е асистент по анатомия на домашните животни във Ветеринарно-медицинския факултет.

ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА Е В ИСПАНИЯ

Още Откъси от романите "Поручик Бенц", "Осъдени души" и "Тютюн" звучат на различни езици в къща музей "Димитър Димов"

Откъси от романите "Поручик Бенц", "Осъдени души" и "Тютюн" звучат на различни езици в къща музей "Димитър Димов"

Паралелно с научната си работа изучава испански език и литература. Проявява научен и писателски интерес към Испания. През 1943 г. заминава за една година и три месеца в Испания, където е стипендиант в Института по хистология "Рамон-и-Кахал" в Мадрид. По-късно испанската тематика присъства осезателно в творбите му.

През май 1944 г. се завръща в България. Няколко месеца е мобилизиран и изпратен като ветеринарен лекар в Седми артилерийски полк в Гърция. През 1947 г. с конкурс е хабилитиран за доцент в Агрономо-лесовъдния факултет в Пловдивския университет.

През 1949 г. става редовен доцент в Селскостопанската академия в София. От 1950 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във Ветеринарно-медицинския институт в София.

ПЪРВАТА МУ КНИГА Е СТИХОСБИРКАТА "ВЕЧЕРНИ ТРЕПЕТИ"

Още Димитър Димов: И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си

Димитър Димов: И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си

Димитър Димов е автор на над 20 научноизследователски труда. Едновременно с научната си дейност той се утвърждава и като талантлив писател и драматург. Първата му книга е стихосбирката "Вечерни трепети" (1929), а първият му роман - "Поручик Бенц" (1938).

Като белетрист той проявява интерес към сложни душевни състояния и странни характери. Най-значимите му творби са романите "Осъдени души" (1945) и "Тютюн" (1951, 2-ро изд. 1954, преработено под натиска на догматичната литературна критика и разширено от Димитър Димов с описания на работническата класа).

Едит Салай и Руси Чанев в "Осъдени души" (1975), режисьор Въло Радев Едит Салай и Руси Чанев в "Осъдени души" (1975), режисьор Въло Радев (Снимка: Архив "Dir.bg")

Още Събориха къщата на Димитър Димов в столицата

Събориха къщата на Димитър Димов в столицата

Автор е и на пиесите "Жени с минало"(1959), "Виновният" (1961) и "Почивка в Арко Ирис" (1963). През 1965 г. писателят отбелязва: "Мечтата ми е да имам сили и време да напиша още един роман за нашето съвремие".

Димитър Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми на в. "Литературен фронт", "Литературен глас", "Работническо дело", "Отечествен фронт", "Народна култура", на сп. "Септември", "Театър".

ПРОИЗВЕДЕНИЯТА МУ СА ПРЕВЕДЕНИ НА НАД 30 ЕЗИКА

Още "Жени с минало" и "Виновният" от Димитър Димов сред шестте премиери в Народния театър

"Жени с минало" и "Виновният" от Димитър Димов сред шестте премиери в Народния театър

Творбите на Димитър Димов са преведени на повече от 30 езика. Първият цялостен превод на отделна творба на писателя е словашкият на "Тютюн", дело на Мария Тополска и Ф. Кудлач (Братислава, 1954).

През 1955 г. се появява и на унгарски, а през 1956 г. - на руски език. През 80-те години излизат първите две издания на испански в Мексико и Венецуела. През 1981 г. излиза първото издание на арабски език в Дамаск (Сирия). Романът е издаден още на гръцки, немски, арменски и др.

Първият превод на "Осъдени души" е от 1955 г. на сърбо-хърватски, а през 1980 г. е преведен на украински.

На 10 март 1946 г. Димитър Димов е избран за член на Съюза на българските писатели, а от 27 март 1964 г. до смъртта си е негов председател.

ПРИЗНАНИЕ

Още Режисьорът на "Тютюн" отнесе в гроба тайните на Невена Коканова

Режисьорът на "Тютюн" отнесе в гроба тайните на Невена Коканова

През 1946 г. Димитър Димов получава наградата за 1945 г. на литературния фонд "Веселина Дервентска - д-р Т. Михайлова" за романа "Осъдени души". Той е носител на Димитровска награда за "Тютюн" (1952), както и на званието "Заслужил деятел на културата" (1963).

Романът "Тютюн" е екранизиран през 1961 г. (реж. Никола Корабов), а през 1975 е екранизиран и "Осъдени души" (реж. Въло Радев).

Невена Коканова и Йордан Матев като Ирина и Борис във филма "Тютюн" (1961), режисьор Никола Корабов (Снимка: "Изгубената България")

Още Драмата "Тютюн"

Драмата "Тютюн"

Димитър Димов умира на 1 април 1966 г. в Букурещ.

Три години по-късно в София е създаден музеят "Димитър Димов".

През май 1978 г. Драматичният театър в град Кърджали е получава името "Димитър Димов". През 1997 г. е учредена Националната литературна награда "Димитър Димов" от Клуба на писателите - лекари в България и се присъжда за издадени в предходните две години книги от писател лекар. Връчва се на всеки две години след конкурс.

През 2014 г. е учредена националната литературна награда "Проф. Димитър Димов" от Община Ловеч със съдействието на Съюза на българските писатели - София, в чест на 105-годишнината от рождението на големия писател и драматург.

Присъжда се веднъж на три години за цялостно творчество на български белетрист или драматург с трайно присъствие в съвременната българска литература.

Още Диана Димитрова: След Ирина и "Тютюн" вече не съм същата

Диана Димитрова: След Ирина и "Тютюн" вече не съм същата

Още Поставят "Тютюн" на Димитър Димов за 100 годишния юбилей на Варненския театър

Поставят "Тютюн" на Димитър Димов за 100 годишния юбилей на Варненския театър

Още Филмът "Осъдени души" закрива фестивала "30 вечери с 30 класики"

Филмът "Осъдени души" закрива фестивала "30 вечери с 30 класики"

Още "непознатиТЕ" празнуват рожден ден с актьора от "Осъдени души" Ян Енглерт

"непознатиТЕ" празнуват рожден ден с актьора от "Осъдени души" Ян Енглерт

Още Ян Енглерт - отец Ередия от "Осъдени души" е Doctor Honoris Causa на НАТФИЗ

Ян Енглерт - отец Ередия от "Осъдени души" е Doctor Honoris Causa на НАТФИЗ

Още  Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

Още Невена Коканова: Киното е друг свят, но за мен театърът е всичко и той осмисля живота ми

Невена Коканова: Киното е друг свят, но за мен театърът е всичко и той осмисля живота ми

Още Михаил Вешим: Тайничко завиждах на Филип Трифонов за красивата Невена Коканова

Михаил Вешим: Тайничко завиждах на Филип Трифонов за красивата Невена Коканова

Още Писателката Теодора Димова: Човекът е обречен без съзнание за общност

Писателката Теодора Димова: Човекът е обречен без съзнание за общност

Още Теодора Димова е тазгодишният носител на литературната награда "Хеликон"

Теодора Димова е тазгодишният носител на литературната награда "Хеликон"

 

ИЗБРАНО
Коментирай1

Календар

«Април 2025»
ПВСЧПСН
31123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
2829301234
567891011

Препоръчваме ви

Йълдъз Ибрахимова: Джазът е начин на мислене, начин да се чувстваш свободен човек

"Според мен трябва да се прави нещо различно, което да предизвика хората да чуят джаза. Защо да не използваме джаза въз основа на националната музика?", коментира джаз примата

Гимнастичката Цветелина Стоянова във фокуса за значението на психичната грижа

Документалният филм, посветен на историята на гимнастичката ни Цветелина Стоянова, която прави опит за самоубийство, според думите на режисьора Станислав Дончев е "филм-сеанс, който има точно такава цел - да запали желанието за живот"

Франция е литературната родина на Марио Варгас Льоса

Големият писател е първият автор в близо 400-годишната история на Френската акаядемия, приет в нея, въпреки че никога не е писал директно на езика на Молиер

Езоп и красивите жени вдъхновяват за басните Лафонтен, починал преди 330 години

За Лафонтен цялото изкуство се състои в способността да се намекне, а не да се назове

Почина нобеловият лауреат за литература Марио Варгас Льоса

Той беше един от главните герои на разцвета на латиноамериканската литература през 60-те и 70-те години на миналия век заедно с колумбиеца Габриел Гарсия Маркес и с аржентинеца Хулио Кортасар

Защо Джеймс Енсор се изрисувал като Христос сред лица-маски в Брюксел

Трудният път на белгийския художник, посмъртно признат за "баща на авангарда"