ТИТАНИ НА ДУХА
Баща му бил екзекутиран след скалъпен процес, а майка му - заточена в ГУЛАГ
100 години от рождението на Булат Окуджава
Автор : / 16004 Прочита 10 Коментара
Булат Окуджава / Източник: Архив на Съюза на композиторите на Русия
Определението "бард" винаги е събуждало респект в артистичния свят, защото то съчетава в себе си няколко таланта - смислен текст за размисъл, изпят с подходяща мелодия, и гражданска позиция. В съвременния свят има няколко имена на артисти, които носят това име като звание, и един от тях е Булат Окуджава.
Той е руски поет от грузински произход, писател, автор и изпълнител на песни. Един от първите бардове в родината си и сред основателите на жанра авторска песен в Русия.
Неговото творчество включва повече от 800 стихотворения и около 200 песни, които звучат в над 80 филма: "Бялото слънце на пустинята", "Звезда на пленителното щастие", "Белоруската гара", "Ключ без право на предаване" и др. Сред най-известните му песни са "Ваше благородие", "Среднощен тролей", "Белоруската гара", "Песен за Арбат", "Десятый наш десантный батальон" и др.
Булат Окуджава умира на 12 юни 1997 година в болница в парижкото предградие Кламар, но е погребан в Москва. Същата година в Русия е учредена Държавна награда на неговото име. Астероид, открит през 1981 година, е кръстен на името на Окуджава, а през 1999 година в Русия е издадена пощенска марка с лика му, част от серията "Популярни певци на руската естрада".
Освен песни, Окуджава оставя в наследство и невероятна проза - разкази, повести и романи. Романът му "Закритият театър" получава през 1994 година Международната награда Букър за най-добър роман на годината. В книгата му "Превратностите на съдбата" са включени негови повести и разкази, които са в голяма степен автобиографични и изпълнени с остроумна самоирония. Включени са и последните приживе публикувани "Автобиографични историйки".
В много свои песни Окуджава смесва рускоезични поетични и фолклорни традиции с френскоезични шансони от типа на песните на Жорж Брасенс.
Що се отнася до това, какво отличава Окуджава от един Висоцки например, то се състои главно в това, че в песните на грузинеца няма почти никаква "пряка" политика, но въпреки това те пораждат дълбок размисъл и инакомислие спрямо официалната политика в някогашния СССР.
Окуджава е роден на 9 май 1924 година в Москва, в семейството на комунисти, дошли от Тбилиси и пострадали от Сталинския режим. Майка му била изключително интелигентна жена, която владеела освен грузински и руски, също азърбайджански и арменски езици. Бащата на бъдещия бард попада в полезрението на властите и през 1937 година бива несправедливо обвинен в шпионаж в полза на Германия. Екзекутиран е след скалъпен процес. Майката на Окуджава пък прекарва 18 години (1937 - 1955) в ГУЛАГ. След като остава без родителска подкрепа, младият Булат бил взет от роднини в Тбилиси.
През 1941 година, едва на 17, той се записва като доброволец в пехотата на Червената армия и от 1942 година участва в сраженията й по време на Втората световна война. През 1945 година се завръща в Грузия, завършва гимназия, след което и филология в Тбилиския университет и започва работа като учител в Калуга.
През 1956 година, три години след смъртта на Сталин, заминава за Москва, където работи първоначално в издателство "Млада гвардия", а после в сп. "Литературная газета". Именно по онова време започва да пише музика и текстове за песни и да изнася първите си концерти.
Изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове скоро му спечелват много почитатели и той бързо става известен в Съветския съюз. Аматьорски записи на Окуджава започват да се предават от ръка на ръка и стигат до Полша, а оттам и в други страни от бившия соц лагер.
Към края на 70-те бардът вече имал и официално издадени записи, но самият той не им отдавал особена важност - държал на живата си връзка с публиката си.
Първият му голям триумф е след като през 1969 година на екран излиза филмът "Бялото слънце на пустинята", а след него - "Белоруската гара". Култовата песен "Ваше благородие" става любима на много хора по света, а има легенда, че именно тази песен са слушали за късмет първите съветски космонавти преди полет.
Ваше благородие, госпожа Сполука,
за едни добра си ти, а за други - глуха.
Но в сърцето ми, поспри,
ти куршума не зови!
Щом не ми върви в смъртта,
ще успея в любовта.
Често се разисква въпроса, може ли Окуджава да бъде наречен дисидент? Както вече отбелязахме, той не е от типа политически бард. Но Окуджава умее с наглед инфантилни текстове, както ги определя критиката, давайки примери от типа "Да се хванем за ръце, приятели, за да не пропаднем поединично", да въздейства на хората. И макар че Окуджава изглежда "безобиден", то силата на текстовете му, и най-вече контекстът в тях, прави написаното от него да има силно политическо звучене.
"Размитият" му образ на дисидент се подхранвал и от гротесковите му песни за руски революционери, преследвани от царската власт в края на 19 век. Много са и песните, в които разказва истории за московската улица "Арбат". Той един от рицарите на легендарната "Арбат".
Какъв е бил в личния си живот Окуджава? Бардът е имал два брака - с Галина Смолянинова и с Олга Окуджава, но в живота му е съществувал и един "жив талисман" - една актриса, към която той изпитвал огромна любов. Става въпрос за актрисата Лариса Лужина, която съвсем млада се снимала с Вячеслав Тихонов във филма "На седемте вятъра" и бързо става знаменитост. Когато двамата се запознават, Булат Окуджава ухажвал друга млада актриса - Жана Болотова, от която именно бил поканен да свири на рождения ден на Лариса. Още от пръв поглед той не можел да откъсне очи от нея - визията й го завладява напълно като някакъв блян.Лариса се превръща в негова недостижима муза.
Лариса Лужина, на корицата на списание / Източник: Съюз на кинематографистите на Русия
Лужина имала стремителна кариера. Още като студентка стъпва на червения килим на фестивала в Кан. Във Франция се запознава с Марк Шагал и други знаменитости, и почти забравя за Булат. След една "непристойна" снимка в "Пари мач", обаче, как "другарката Лужина" танцува туист, тя става неудобна в родината си - започват да препъват кариерата й, много от познатите й започват да странят от нея. Не и Булат Окуджава. Той не само я обсипвал с внимание, но я водел навсякъде със себе си, наричайки я "Моят жив талисман!"
Булат Окуджава / Източник: Архив на Съюза на композиторите на Русия
Възхищението му, обаче, никога не преминало границата на ухажването. Лариса се омъжва за друг свой обожател, а с Булат се разделят като приятели. Когато след много години се срещат отново, той се държал хладно с нея. Причината е дълбоко интимна и донякъде необяснима. Но пък в репертоара на Окуджава остава една песен, посветена на тази важна за сърцето му жена - "Морско черно".
Цялостната личност на Булат Окуджава излъчва достолепие. Неговите мисли ни карат да се чувстваме вдъхновени от силата на достойнството и силата му. Окуджава е автор на максимата "Истински рицар може да бъде само този, който се е уморил да бъде войник".
В нея диша "интелигентно непокорство", както отбелязва един критик. Много точна характеристика на барда.
Окуджава е сътворил огромно творчество поетични шедьоври и исторически романи с незабравими образи, изпълнени с широк спектър от емоции.
Затова има и толкова много фенове в България, сред които са големите български поети Ваня Петкова и Недялко Йорданов.
Булат Окуджава идва за пръв път у нас през август 1970 година. Поводът е преводаческа конференция във Варна. Следващите му две посещения датират от 1981-ва и 1986-а. Бардът оставя красиво послание на българската поетеса Ваня Петкова:
Как вы решились ко мне?
Кто вы такая? Откуда вы?
Ах, я смешной человек
Просто вы дверь перепутали
Улицу, город и век.
Булат Окуджава / Източник: Архив на Съюза на композиторите на Русия
Плочата, която надписва на поетесата, се съхранява в "Къщата - музей Ваня Петкова" в село Езерово, в Източните Родопи.
Има два много любопитни факта в живота на Булат Окуджава, свързани с датите на раждането и смъртта му. И двете дати стават знаменателни в руската история. Роден е на 9 май - Деня на Победата, и умира на 12 юни - Деня на Русия. Случайно, или не, това е като предзнаменование за неговата изключителност, да се роди точно в тази страна и да има точно такава съдба.
Окуджава оставя безценно песенно наследство и много любов в сърцата не само на сънародниците си, но и у хора от много други националности.
Песните му се пеят и до днес.
В неговата книга "Превратностите на съдбата", която е издадена и на български език, четем:
"Аз, в най-общи линии, имам щастлива литературна съдба. Тя се получи след многочислени трудности, препятствия, конфликти - това не е ли щастие? Съдбата ме закали, научи ме на много неща и в същото време не ме лиши от способността да изразявам себе си с тези средства, с които ме е надарила природата. Добре или зле се разпореждам с тях - не аз трябва да отсъдя. Във всеки случай, много се старах. Ако бях се поблазнил, то бих сметнал, че на мен ми предстои да напиша най-значителното си произведение. Но, за щастие, аз се научих да не се изкушавам... "
Монумент в чест на Булат Окуджава на московската улица "Арбат" / Източник: Shutterstock
Скромността на Окуджава, при цялото духовно наследство, което ни е завещал, е наистина респектиращ щрих към цялостния му образ на творец и човек.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}