ЗНАМЕНИТОСТИ
Астероид носи името на незабравимия Висоцки
80 години от рождението на барда - емблема на една цяла епоха
Редактор : / 1916 Прочита 0 Коментара
В съзнанието на по-възрастното поколение у нас, Владимир Висоцки е бардът, който по време на бившия СССР и соцлагера се превърна в емблема на дисидентството срещу ограниченията, в символ на свободата на духа. Руснаците го издигаха в култ, и официалната власт нямаше друг избор, освен да го "преглътне", защото народът обичаше Висоцки.
Актьорът- поет с китара през последните две десетилетия от комунизма имаше огромна популярност - не само като звезда на сцената, но като "говорител" на жаждата на обикновените хора за един по-различен живот - извън статуквото и идеологическите догми. Песните на Висоцки се пееха във всяка по-разгорещена компания. Те имаха сатирично съдържание, което заразяваше с откровеността, с която се говореше истината под формата на хумор. Тези ъндърграунд песни внушаваха оптимизма, че мислещите хора не биха се съгласили с никакви ограничения над разума и чувствата си.
Скулптури на Владимир Висоцки и Марина Влади в Екатеринбург (Снимка: Shutterstock)
Феновете на Висоцки знаеха и цитираха почти всичките му песни - над 300, и за тях те бяха нещо като химни на духовната свобода. Издадените песни на актьора бяха по-малко от 40, така че може да се говори за едно невероятно популярно "апокрифно" творчество, на каквото могат да се радват само истински талантливите творци. Приживе Висоцки няма нито една издадена стихосбирка, въпреки че е автор на над 600 стихотворения. И стиховете, и песните му бяха записвани нелегално от неофициалните концерти на актьора. От магнетофонната лента тези песни тръгваха и заливаха с гласа му целия соцлагер, и отекваха в сърцата на дисидентите по дух.
Огромната популярност на Висоцки респектира властта. Ярък знак за двуякото й отношение към него е погребението на барда. Огромни тълпи от хора се събират пред театър "Таганка" в Москва, за да почетат паметта му със сълзи на очи.
Никой не може да спре тази народна любов и властите в бившия СССР трябва да се съобразят с нея. Освен това имат едно наум - че "французойката" Марина Влади може да предизвика международен скандал, ако не се примирят с грандиозното поклонение. Фен на Висоцки е и дъщерята на Брежнев. "Неудобно" обстоятелство, но факт.
Кой беше Владимир Висоцки? - За него се знае и много, и недостатъчно. Мнозина от изследователите му го наричат "Хамлет на Съветите". И не само защото е играл 317 пъти в ролята на Шекспировия герой. Висоцки имаше свой ярък персонален образ в съзнанието на хората и играейки Хамлет, сякаш се въплъщаваше в образ "2 в1", задавайки въпроса" Да бъдеш, или да не бъдеш?", в чисто човешкия му смисъл.
Владимир Высо̀цкий, както е името му на руски, е поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Такова е официалното представяне на един творец, който е толкова уникален, че името му се е превърнало в емблема.
Роден е на 25 януари 1938 г. в Москва, в семейството на служащи. По време на Великата отечествена война, баща му заминава на фронта. Володя и майка му са евакуирани в провинцията. В Москва се завръщат през 1943 г. Три години по-късно родителите му се развеждат. Баща му сключва втори брак и е изпратен на работа в Германия. От 1947-а до 1949-а година малкият Володя е при него - учи в руско училище в Германия и посещава музикална школа. Всъщност, от онези години нататък, момчето ще следва пътищата на баща си, който като воненослужещ постоянно е преместван на служба в различни краища на бившия СССР.
В десети клас Висоцки посещава драматичния кръжок при Дома на учителя "Горки", ръководен от артиста от МХАТ Владимир Богомолов. Този човек пръв забелязва актьорските му заложби и го съветва да постъпи в театрална студия.
Висоцки, обаче, първоначално постъпва във факултета по механика на Московския инженерно-строителен институт "В. В. Куйбишев". След година следване там, вече взима решението да се посвети на актьорството.
През 1956 г. постъпва в класа за актьори на Школата-студия на МХАТ "Немирович-Данченко", Москва, където е студент до 1960 г.
Хрипливият му глас му създава проблеми още по време на следването. Налага се да посети професор-отоларинголог. Лекарят се произнася, че на гласните му струни "им няма нищо" - просто гласът му си е "такъв". И до днес много подражатели на Висоцки се опитват да го постигнат, но не докрай успешно. Бардът си остава уникален и в това отношение.
В трети курс на актьорското си следване, Висоцки участва в ролята на Порфирий Петрович в "Престъпление и наказание" и преподавателите му са буквално възхитени от таланта му. Дотогава повечето са го възприемали като комедиен типаж актьор. Оказва се, че младежът има потенциала на силно драматичен актьор. Всъщност, "умее всичко", казва един от професорите. Най-добре знаят това състудентите на Висоцки, които го обожават. Той е душата на всяка компания.
Момичетата го боготворят, макар че не е "чак такъв красавец". Висоцки има три брака. Третият е с Марина Влади - голямата любов на живота му. Двамата синове на барда - Аркади и Никита са от втория му брак - с актрисата Людила Абрамова.
Владимир Висоцки и Марина Влади, Париж 1979 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Последното му представление на сцена е в дните на XXII-те летни Олимпийски игри в Москва, станала известна като "бойкотираната". Много държави не пращат своите спортисти, в знак на протест срещу влизането на СССР в Афганистан в края на 1979 г.
Висоцки вече е пристрастен към морфина, а не може да си го набави - много аптеки са затворени заради мерките за сигурност. Затова пристъпва към "вариант 2" - водката!..
На другия ден синът му Аркадий го намира в дома му в неадекватно състояние. Бил силно абстинентен и пиян. Момчето се ужасява, когато вижда по ръцете на баща си белезите от "боцкането". Започва да звъни на приятели и познати да помогнат. Те всички били наясно, че Висоцки и този път ще откаже да го закарат в болница, а и в състоянието в което се намира, било опасно.
Володя и Марина - любов завинаги (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
А вечерта на 21 юли има представление в театъра - трябва да играе в "Престъпление и наказание". Надига се и стига до театъра, но моли режисьора Юрий Любимов да извика заместника му - не може да играе!... След като въпросът се урежда, се отправя към...нов запой...Същата вечер, много пиян, Висоцки увисва на парапета на балкон на 8-ия етаж, в дома на приятеля, с когото купонясва. А всъщност, уж има намерение на другия ден да лети до Париж - при Марина. Никой не може да проумее какво точно е в главата му, но той не се отказал от пътуването - на сутринта успял да се сдобие с дозите, които да го вдигнат на крака и дори да си вземе международния паспорт - наистина имал намерението да лети до Франция. Вечерта е последният му разговор с Марина. Никой и до днес не знае какво точно са си говорили. Според някои е искал да уредят развода си - вече вървял слухът, че има нова връзка - с 20-годишна девойка, на име Оксана. Според други, е искал да се види за последно с голямата си любов Марина Влади, защото предусещал смъртта си... Категоричен отговор на тези догадки, няма.
Преди да замине за Париж, Висоцки си устройва нов вечерен запой в един елитен московски ресторант. Напива се бързо и приятел го прибира в дома му. Същата нощ се налага да повикат "Спешна помощ" . За да не го местят, цял екип от лекари умува как в домашни условия да го включат на командно дишане. Другата възможност е да го пренесат в специализираната болница "Склифосовски", но та няма свободна единична стая. Докато се вземе решение, приятели дежурят до леглото на барда. Пред очите им състоянието му се влошава. Висоцки се мята, стене и се опитва да стане от леглото, но безпомощно пада обратно в него.
Преживява нощта и на сутринта на 24 юли дори се опитва да пее. Това е последният ден от живота му, който прекарва в полусън, заради сънотворното, което му бият с инжекция. Умира в съня си в 4.10 ч сутринта на 25 юли. Само на 42. Лекарите записват "инфаркт на миокарда" след асфикция - задушаване, вследствие на прекомерна употреба на морфин и алкохол едновременно. Близките на барда са против аутопсия.
Приятели бдят до леглото на вече мъртвия Висоцки (Снимка: Дома на Висоцки на Таганка в Москва)
Официалните власти пък се опитват да възпрат новината за смъртта му във вестниците. Само една малка информация във вестник "Вечерная Москва" и статия за творчеството му в "Советская Россия", излиза след погребението на Висоцки. Според мълвата, главният редактор на "Вечерная Москва" бил уволнен десетина дни след това?...
Дълго време, обаче, никой не посмява да махне една бележка над гишето на касата на театър "Таганка" - един обикновен лист хартия, на който пише: "Почина актьорът Владимир Висоцки".
Огромна тълпа почитатели на Висоцки буквално дежури пред театъра дни наред след погребението му. Хората отдават почитта си към покойния си любимец.
Самото погребение се състоява на 28 юли 1980 г. Въпреки липсата на официално оповестяване, цяла Москва е в траур, като че е починал държавен глава. Повече от ясно е, че се изпраща "говорителя на нацията". Руснаците скърбят!.. Купища цветя и венци заливат не само входа на театъра, но улиците към него - чак до Кремъл. Самата Марина Влади по-късно ще каже пред френската преса: "Виждала съм погребения на принцове и крале, но нищо подобно на изпращането на Володя, не съм виждала никога!..." Тя написва и книга за него.
След смъртта на Висоцки, други големи руски бардове като Булат Окуджава и Юрий Визбор, написват песни за него.
Астероид е кръстен на името на Владимир Висоцки. Напълно заслужено - "той не беше просто голяма звезда, а "планета" от чувственост и талант", казва за актьора-поет, един критик.
Бронзова скулптура на Висоцки в Москва (Снимка: Shutterstock)
През 1986 г. посмъртно присъждат на Висоцки званието заслужил артист на СССР и е направен документален филм за него. Но онова, което най-силно изразява личността на този уникален човек, са неговите песни, които остават и до днес емблемата на цяла една епоха.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}