Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ходът на времето с "Оркестър без име" и как публиката възприема музикантите

ПРЕМИЕРА

Ходът на времето с "Оркестър без име" и как публиката възприема музикантите

Премиерата на мюзикъла е на 4, 5 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна. Предлагаме ви часове преди това срещи с художника Петър Митев и диригента Страцимир Павлов

Финален кадър от филма "Оркестър без име"

Премиерата на мюзикъла "Оркестър без име" е на 4, 5 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна. Предлагаме ви часове преди това срещи с художника Петър Митев и диригента Страцимир Павлов.

 ХУДОЖНИКЪТ ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия пренос на "Оркестър без име" от филмовия екран в едноименния мюзикъл и музикалната селекция на режисьора Борис Панкин със златни български хитове; за хода на времето и запазеното място на "Оркестър без име" в него; за 70-те години на миналия век като импулс за сценографската среда и костюмите; за хармонията между цветовете и еклектиката, присъща на самата природа на лутащите се герои; за любимата песен и голямата тема "Оставаме"...

ХОДЪТ НА ВРЕМЕТО" С "ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ"

Петър Митев (Държавна опера - Варна)

- "Оркестър без име", създал си име на един от култовите български филми, се пренася от екрана в едноименния мюзикъл с премиера във Варна на 4, 5 феврури 2022 г. Как изглежда този творчески пренос?
- Филмът на Станислав Стратиев и Людмил Кирков е изходен материал за мюзикъла, още повече че филмът е натрупал своя завидна биография в годините. Но в мюзикъла звучат много повече парчета с хубава българска популярна музика, подбрана от режисьора Борис Панкин. Той е обвързал селекцията на песните с драматургичния материал, така че песните подкрепят сюжетното действие в емоционален и философски смисъл. Това са златни български хитове на "Тангра", "Щурците", "Сигнал", ФСБ, LZ и Силвия Кацарова, Васил Найденов и други изпълнители. Може да се каже, че в мюзикъла Борис Панкин добавя към публичния образ на "Оркестър без име" най-доброто от златното време на българската естрада.

Държавна опера - Варна

- Коя е твоята отправна точка в сценографията?
- Съобразявам се с епохата, но за мен е също толкова важно да уловя хода на времето. В декора се опитвам да овеществя онази черно-бяла българска естрада, която роди своите хитове. Но от друга страна, тези песни, макар и вградени в соцепохата, са извечни. Техните теми не са свързани непременно със 70-те години на миналия век, те прехвърлят своето време и се превръщат в шлагери за следващите поколения. В този смисъл мюзикълът не бива да остава само в епохата, нито да я буквализира. И затова аз разглеждам епохата като отправна точка, която дава своя импулс на сценографската среда, без да я фиксира в отминали години или представи.

- Как са решени в мюзикъла например онези емблематични сцени край морето?
- Точно това искам да обясня - към подобни сцени е по-добре да се пристъпи максимално условно, изхождайки от емоцията и текста на песните. Именно текстът и музиката въздействат на хората и затова в мюзикъла на преден план трябва да излезе песента. Имаме обаче и конкретни препратки към соцепохата, например с една гедерейска йоника, марка "Вермона", която Велко се опитва да измоли от шефа на ресторанта.

"Оркестър без име", сценограф Петър Митев (Държавна опера - Варна)

- Костюмите...
- Следвайки драматургичния материал се стремя хронологически да изградя така спектакъла, че зрителите ясно да се ориентират във времето, кое е преди и кое след. В костюма по принцип може да се опреш повече на епохата. Не спазвам някакъв специален колорит, по-скоро търся хармония между цветовете. Но на моменти може да се получи и някаква еклектика, това даже е много интересно, защото еклектиката е присъща на самата природа на героите, които се лутат, търсят своя път. В сценичните костюми, с които оркестърът трябва да изнесе концерт, се опитвам да изведа характера на героите. Велко е по-семплият, Павел е по-активният, той движи цялата работа, двама от героите си падат мъжкари, единият си има приятелка, а солистката Рени по презумпция си е една особена персона.

- Приятно ти е, забелязвам, да си част от този "Оркестър без име", а коя е любимата ти негова песен?
- "Оставаме", колкото и да е шаблонно, това е любимата ми песен. Песента по текст на Александър Петров и музика на Борето Карадимчев, бог да го прости, прекарвахме чудесни лета в къщата му в Царево. "Оставаме" е хит, който остава, заради хубавия текст и прекрасната музика.

"Оставаме" е голяма тема, героите се колебаят дали да продължат напред или да се върнат към познатия си живот и не друг, а най-дребният - Гошето взима решението да останат. Стъпили върху някаква почва, героите не бива да се отказват, трябва да продължат. Това е много голяма тема, близка до всеки от нас. Спомням си тук за онзи филмов кадър, в които героите са на брега, с гръб към зрителя, вече е есен и те гледат към морето.

Скица от "Оркестър без име" (Държавна опера - Варна)

Още

"Оркестър без име" се завърна като мюзикъл

"Оркестър без име" се завърна като мюзикъл

- Към хоризонта...
- Да. След това те тръгват и Велко, който през цялото време ходи нагоре-надолу с дипломатическото си куфарче, го изхвърля, т.е. захвърля миналото.

Участниците във филма разказват, че при заснемането на филма импровизацията и забавлението са били водещи. Това условие не е задължително, но помага да се създаде хубава творба.

Голяма творба може да роди с импровизация, само ако преди това има натрупване, каквото несъмнено притежават великолепните актьори във филма. Импровизацията се базира на натрупване, иначе няма как да се прояви. Хубаво е, според мен, и това, че сценарият на Стратиев се базира върху действителен случай, в който, знам, е бил замесен Здравко от "Ритон".

- Финално за мюзикъла "Оркестър без име".
- Хубавата българска естрадна музика продължава да ние държи с нейната естетика, като сериозен жанр със сериозни автори. Тази прекрасна музика, въплътена в хубавия драматургичен материал на мюзикъла "Оркестър без име", ще живее и след нас, убеден съм в това.

ПЕТЪР МИТЕВ, роден в Пловдив, завършил "Сценография" при Е. Костов във ВИИИ "Н. Павлович" (1987), е един от най-търсените сценографи и костюмографи у нас. Той работи за различни театри в постановките: "Емигранти" от Сл. Мрожек, "Спирка последна" от Хр. Бойчев, "Леонс и Лена" от Г. Бюхнер, "Театър, любов моя" от В. Петров, "Евкус" от П. Шафър, "Чайка", "Вуйчо Ваньо" от А. П. Чехов, "Укротяване на опърничавата" от У. Шекспир, "Ах, този джаз" по Р. А. Артър и Б. Фоси, "Стъклената менажерия" от Т. Уилямс, "Паметта на водата" от Ш. Стивънсън, "Кучката", "Змийско мляко" от Т. Димова, "Кралицата на красотата от малкия град"от М. Макдона, "Квартет за двама" от А. Крим, "Бащата" от А. Стриндберг,"Когато гръм удари" от П. К. Яворов, "Госпожа Министершата" от Бр. Нушич, "Дисни трилър" от Ф. Ридли, "Човек от Земята" от Дж. Биксби и др.

На варненска сцена оставя своя авторски почерк в: "Дон Жуан или любовта към геометрията" от Макс Фриш, "Прелестите на изневярата" от Валентин Красногоров, "Бащи, лъжи и още нещо" от Рей Куни, "Телефонът на мъртвеца" от Сара Рул, "Изборът на Марта" от Жорди Галсеран, "Любовни писма" от Албърт Гърни, мюзикълите "Човекът от Ла Манча" от Дейл Васерман, "Коса" от Галт Мадърмот, "Оркестър без име" по Станислав Стратиев.

Петър Митев е удостоен с награда "Аскеер" 2021 за сценографията на "Портокалова кожа" от Мая Пелевич в Театър "Възраждане" - София.

"ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ" ИЛИ КАК ПУБЛИКАТА ВЪЗПРИЕМА МУЗИКАНТИТЕ

Страцимир Павлов ( Държавна опера - Варна)

ДИРИГЕНТЪТ СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на мюзикъла "Оркестър без име", вечните български шлагери, които не губят от чара си във времето, за кокошките, които спрели да снасят по време на репетициите на "Оркестър без име", също за поговорката "Музикант къща не храни", в противовес на мечтата да станеш музикант и да изразяваш себе си чрез музика

- "Оркестър без име" - филм отпреди 40 години, сега с премиера във Варна като мюзикъл. Къде да търсим разликата между филма и мюзикъла?
- "Оркестър без име" е джу бокс мюзикъл, в който няма предварително написана музика. Песните от 70-те години на миналия век, са така подбрани от режисьора Борис Панкин, че най-добре да илюстрират съответната сцена и образите на актьорите в нея. Селекцията е характерна и добре описва този период от нашите животи, независимо кой на колко години е бил тогава. Мелодиите са толкова дълбоко залегнали в съзнанието ни, че още с първите ноти усещаш емоцията на познатата музика. Във филма звучи само една българска песен и тя е "Оставаме" по текст на Александър Петров и музика на Борис Карадимчев, написана специално за филма, доколкото знам. Останалите песни, които се появяват във филма, са италианска естрада, но при нас те са само малки записи като препратки към филма.

Още

"Оркестър без име" - история за море, любов и... мюзикъл

"Оркестър без име" - история за море, любов и... мюзикъл

- Варненският "Оркестър без име" сигурно ще изпълни и някои любими песни на своя диригент?
- Не искам да споменавам конкретните песни, за да не развалям изненадата и очакването на публиката коя ще бъде следващата песен, но ще кажа, че това са песни на най-любимите ми български текстописци и автори - групите "Тангра", "Щурците", "Формация Студио Балкантон", "Сигнал", Силвия Кацарова, Васил Найденов. Всички песни са шлагери, вечни песни, които не губят от чара си във времето и днес продължават да ни вълнуват по същия начин, както са го правили някога.

- Обикновено внасяш своя авторски почерк в мюзикълните постановки, важен елемент в твоя стил на композитор и диригент.
- Както вече казах, в мюзикъла "Оркестър без име" ние свирим български хитове от 70-те години, селекция на режисьора Борис Панкин. Заради авторските права аз нямах свободата да се намесвам в композициите, в смисъла да ги променям, но направих оркестрация за по-голям оркестър с малко повече инструменти. Моят авторски принос се отнася, както винаги, и до чисто вокалната работа със солистите и тяхната интерпретация, която трябва да бъде на съответното ниво.

Страцимир Павлов ( Държавна опера - Варна)

- Като професионален музикант как гледаш на непрофесионалните музиканти в "Оркестър без име"?
- Непрофесионалистите са във филма, но в нашия мюзикъл всички музиканти са не само професионалисти, а изключителни професионалисти. За да отговоря на въпроса ти, аз бих разгледал "Оркестър без име" по-скоро, като отношение на публиката към музикантите. Публиката иска да чуе оркестър, който да изсвири "малко нещо по-така". Спомни си и съседа, който се оплаква, че кокошките спрели да снасят - лека насмешка към манталитета на онази част от публиката, която смята, че музикантите нямат нужда от репетиции, те просто излизат на сцената, свирят, пеят и играят. В края на тази история един от барабаните се оказва върху главата на главния герой, но разбира се всичко това е показано с лекота и усмивка. Ние, музикантите не се сърдим на публиката (засмива се).

И така, в "Оркестър без име" от една страна се оглежда българската поговорка "Музикант къща не храни", но от друга страна виждаме как хора от различни професии и сфери на живота жадуват, мечтаят да бъдат музиканти и да изразяват себе си чрез музиката. Разбирам ги.

Известният диригент и композитор СТРАЦИМИР ПАВЛОВ завършва НУИ "Добри Христов" във Варна с кларинет, както и класа по композиция и оркестрово дирижиране на маестро Милко Коларов през 1995 г. Учи в НМА "Порф. Панчо Валдигеров" за кратко, печели стипендия за обучение в САЩ и продължава висшето си образование в Университета на централен Арканзас, където се дипломира с бакакалавърска степен по пиано и композиция и магистърска степен по дирижиране (2001).

По време на 12-годишния си престой в САЩ работи като диригент, композитор, аранжор и пианист. Музикален директор е на операта в Литъл Рок, Арканзас, ръководи Университетската опера и е диригент и пианист на Афро-американски госпъл хор. Свирил е на една сцена с легендата Рей Чарлз, а с бродуейската звезда Лорънс Хамилтон изнася концерт пред всички живи американски президенти и техните съпруги при откриването на президентската библиотека на Бил Клинтън.

Въпреки чудесната си реализация в САЩ, Страцимир Павлов не успява да преодолее носталгията по България и през 2008 г. се връща в родината. Тук създава серия иновативни музикални проекти, като LaMigra, Titanic Band 100, Gospel Chorale - Варна, The Beatles Tribute, V.S.O.P. - Varna Swing Orchestra Project, INDIGOrchestra. Дирижира камерния оркестър при НУИ "Добри Христов", Варненската филхармония, от 2015 г. е диригент на Фестивалния оркестър "Варненско лято". Работи с популярни български музиканти като Орлин Павлов, Васил Петров, Стоян Раянов - Я-Я, Валери Ценков, Миро и др.

Страцимир Павлов е диригент-постановчик на мюзикълите на Държавна опера Варна "Исус Христос суперзвезда", "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха", "Граф Монте Кристо" - световна премиера, "Котките", "Да пееш под дъжда" - българска премиера, "Зоро", "Да пееш под дъжда", "Чикаго", "Чаплин", "Любота никога не умира" - българска премиера, "Човекът от Ла Манча", "Коса", "Оркестър без име". Като член на ръководния екип на ТМПЦ - Държавна опера Варна дирижира също симфонични концерт, оперни и оперетни постановки.

Страцимир Павлов е удостоен с множество награди от престижни американски конкурси. В България също е носител на редица награди, сред които награда "Варна" за млад учител (2010), награда "Варна" за иновативни музикални проекти (2012), голямата награда на фондация "Стоян Камбарев" за полет в изкуството (2013) за проекта си Gospel Chorale - Варна и др.

"ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ"

Мюзикъл по филмовия сценарий на Станислав Стратиев
Сценичен вариант и постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Сценография и костюми Петър Митев
Хореография Анастасия Неделчева
Художник осветление Лальо Христов
Мултимедия Константин Гарнизов, Ирина Радованова, Калоян Божилов

Със специалното участие на Михаил Петров в ролята на МИТАШКИ

В ролите:

Още

Мариан Бачев: На премиерата на "Коса" мястото на баща ми остана празно

Мариан Бачев: На премиерата на "Коса" мястото на баща ми остана празно

ВЕЛКО - Мариан Бачев
ГОШЕТО - Йоан Попов
ПАВКАТА - Николай Дограмаджиев
ФИЛИП - Борислав Веженов

ВАНЯ - Димитрина Германова
РЕНИ - Волена Апостолова
БАЙ ПЕТЪР - Валери Ценков
АНГЕЛ (ученик на Велко)- Максим Ялнъзов

ФОТОГРАФЪТ САНДЕВ - Даниел Йовков
ДИРЕКТОРА ПЕШЕВ - Димитър Ялнъзов
УПРАВИТЕЛЯТ В ШВЕДСКИЯ - Нейко Бодуров

ЖЕНА МУ - Тони Митева
ДЪЩЕРЯ МУ - Зои Бошнакова
ГОДЕНИКЪТ И - Данаил Христов

СВАТЪТ НА МИТАШКИ - Ясен Костов
СВАТЯТА НА МИТАШКИ - Стела Узунова

КУМАТА - Елиана Атанасова
КУМЪТ - Владимир Иванов
ВАНКО БАРМАНЪТ НА МИТАШКИ - Иван Петков
КИРЕТО КЕЛНЕРЪТ НА МИТАШКИ - Петър Николов

ПЕПИ - Анастасия Неделчева
МЪЖЪТ НА ПЕПИ - Тихомир Трифонов

ПАОЛО ЛЕОПАРДИ - Стоян Роянов
ТАМАДАТА МИЛЧО - Лев Караван
Гост-солисти, солисти, балет и оркестър на Държавна опера Варна

Още

Мариан Бачев е Чаплин в едноименния мюзикъл на Варненската опера

Мариан Бачев е Чаплин в едноименния мюзикъл на Варненската опера

Още

Орлин Горанов и Мариан Бачев в главните роли на мюзикъла „Да пееш под дъжда“

Орлин Горанов и Мариан Бачев в главните роли на мюзикъла „Да пееш под дъжда“

Още

На 7 декември култовият мюзикъл "Коса" ще превземе сцената на зала 1 на НДК

На 7 декември култовият мюзикъл "Коса" ще превземе сцената на зала 1 на НДК

Още

Борис Панкин и рок бунтът "Коса" - за свободата, предразсъдъците, любовта и цветята

Борис Панкин и рок бунтът "Коса" - за свободата, предразсъдъците, любовта и цветята

Коментирай 6

Календар

Препоръчваме ви

Димитър Маринов пред Dir.bg: Подготвям моноспектакъл, липсва ми сцената

Тази година съм отказал роли в 3 сериала, защото това бяха неща, които вече съм ги правил и не искам да ги правя, разказва актьорът

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър