ЮБИЛЕЙ
Желязната лейди на българския театър и кино
Емилия Радева на 90
Автор : / 44276 Прочита 5 Коментара
Емилия Радева и Апостол Карамитев, в сцена от филма "Легенда за любовта, 1957 г.
Тя е от онова златно поколение на театъра и киното, което днес поражда носталгия - носталгията по времената, в които можехме да се похвалим с култура на високо ниво. Носталгия по постановки и филми, които и днес гледаме с удоволствие и се възхищаваме на актьорите, които играят в тях.
Техният талант е толкова неоспоримо мащабен и непреходен във времето, че все повече добиваме усещането, че не може да се "повтори". Малцина от тях все още са сред нас и им дължим почит за постиженията, за достолепието им, за достойната им възраст.
Емилия Радева / Снимка: Еми Мариянска
Днес актрисата Емилия Радева навършва 90.
Достойна възраст за един достоен човек; за един огромен и респектиращ талант. Името й означавало "съперница", но тя като че ли нямаше съперници на професионалното си поприще. Защото беше уникално съчетание от външност и талант, които винаги я правеха разпознаваема. Уникалното й излъчване респектираше във всеки образ, изигран от нея - и на театралната сцена, и на екрана.
С Апостол Карамитев, в кадър от филма "Легенда за любовта", 1957 г.
Тя изигра най-коравите и смели героини от нашата и чуждата драматургия - жени, които будеха възхищение със силата на характера си. Беше и е такава и в живота. И макар че в едно от последните си интервюта казва, че все пак човек трябва да се научи на компромиси, компромисите май никога не са били в характера й. Поне не такива, че да са игнорирали яките темели на съвестта й.
Трудно е да се изброят всички постановки и филми с участието на Емилия Радева: "Песен за човека" (1954 г.), "А бяхме млади" (1961 г.), "Иконостасът" (1969 г.), "Тигърчето" (1973 г.), "Не си отивай" (1976 г.), "Моите непознати" (1978 г.), "Една любов" (1986 г.), "Време за път" (1987 г.), "Разследване" (2006 г.), "Заекът на Ватанен" (2006 г.), "Инкогнита" (2012 г.), "Вангелия" (2013 г.), "Сюриз" (2015 г.) и много други.
Емилия Радева и Апостол Карамитев, в сцена от филма "Легенда за любовта, 1957 г.
От театралната сцена я помним в десетки постановки на сцените на няколко театъра. Незабравими ще останат ролите й в "Първата обич" от Станислав Друмежки, "Нечакана среща" от Блага Димитрова, "Животът - това са две жени" от Стефан Цанев, "Ана Лиа" от Дина Коча, "Индийското въже" от Кирил Станчев и др. Емилия Радева работеше неуморно през целия си живот и до днес. Тя просто диша с въздуха на театралния салон.
Остави незабравими образи с участията си и в телевизионния театър - в легендарни постановки като "Г-н Мортагон" от Иван Вазов и Константин Величков, "Съдии на самите себе си" от Кольо Георгиев (1988), "Да отгледаш кукувица" по едноименната повест на Дико Фучеджиев (1987), "Татул" по Георги Караславов (1986) и мн. др.
Емилия Радева остана от малкото примери за подражание, на които трябва да се учат младите. Неизброими са наградите и номинациите й: званията заслужил и народен артист, ордените "Кирил и Методий" - I степен, Народна Република България и "Стара планина" - I степен, за принос за развитието на българското изкуство и култура; наградата "Аскеер" за цялостно творчество и др. От 1959-а година е член на Съюза на българските филмови дейци, а от 1980-а - председател на секция "Актьори".
Емилия Радева, по червения килим на "Аскеер", 2018 г. / Източник: Bulphoto
Отделно са неизброими наградите за ролите й в отделни постановки като в пиесите "Я, колко макове", "От Земята до небето", от прегледи на националната драма и на Съюза на българските филмови дейци.
Родена е на 23-и май 1932-ра година в Радомир. През 1955-а завършва Актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов", в класа на проф. Боян Дановски. Веднага започва работа в Драматичен театър - Пловдив, а след три години вече е на сцената на столичния Театър "Българска армия". Освен на сцената на Театъра на Армията, актрисата гастролира в Театър 199, в Народния театър "Ив. Вазов", в Сатиричния театър, в Театър "Възраждане" и др.
Филмографията на актрисата е дълъг списък от заглавия. В последните си творчески години беше канена за участия в големи международни копродукции, като филмите "Заекът на Ватанен", "Инкогнита", "Вангелия"; преди това направи невероятно запомнящи се роли в лентите "Вчерашни целувки", "Лист отбрулен", "Дом за нашите деца", "Място под слънцето" и др. ; в сериалите "Бащи и синове", "Милионите на Привалов", "Почти ревизия" и др.
А от миналото едва ли някой от по-старото поколение българи не си спомня с възхищение забележителните й роли в "Песен за човека" (1954), "Животът си тече тихо..." (1957), "Ребро Адамово" (1956), "Легенда за любовта" (1957), "Сиромашка радост" (1958), "А бяхме млади" (1961) "Неспокоен дом" (1965), "Иконостасът" (1969, Султана Глаушева), "Железният светилник" (1971, Султана), "Последната дума" (1973), "Снаха" (1976, Юрталаница), "Не си отивай" (1976), "Спомен за близначката" (1976), "Матриархат" (1977), "Юлия Вревская" (1977), "Всички и никой" (1978) и др.
Мнозина свързват младостта си с Емилия Радева и Апостол Карамитев във филма "Легенда за любовта", където и двамата са млади, красиви и талантливи. Истински парадокс в биографията й на актриса е фактът, че само на 33 Емилия Радева изиграва Талевата героиня от "Железният светилник" Султана - твърда и непримирима, сложен и драматичен характер, за който се изисква огромен професионализъм. По единодушното признание и на зрителите, и на критиката, и до днес няма по-въздействащо превъплъщение на екрана от нейната Султана във филма "Иконостасът" по творбата на Димитър Талев.
Минават години и когато вече наистина тя е възрастово подходяща за ролята на Султана, поискала от любимия си театър "Българска армия" да си организира честване и отново да играе в "Железният светилник". Само за две-три представления. Отсреща й отговорили с мълчание.
Връщайки се назад във времето, в редките интервюта, които актрисата е давала, тя е споделяла и други свои огорчения. Те са свързани главно не с нея лично, а с проблемите на съвременния театър и отношението на властта към актьорите от нейното поколение. Едно от тези разочарования бе отнемането на званията заслужил и народен артист, които не бяха само държавни отличия, но изразяваха признанието на обикновените хора към труда на любимите ни актьори.
Емилия Радева и Коста Цонев, в кадър от филма "Ветрената мелница"
Независимо, че никой не можа да ги "изтрие" в сърцата на публиката, тези отнети звания нанесоха душевна болка на много от най-добрите ни професионалисти. Премахването им - на пръв поглед някаква глупава формалност, се утаи като горчилка в тях. От любов към професията, те гордо продължиха да си носят кръста и да работят - някои от тях като ГЕЦ, до последния си дъх на сцената. Срамът остана за нас - техните почитатели, които се съгласихме с това, както и с други неприемливи неща...
В едно интервю актрисата признава, че сама си е откачила портрета от Театър "Българска армия", с който са свързани най-хубавите й спомени не само като актриса, но и в личен план, но намерила сили да го направи, "за да не го изхвърлят на боклука"?!? Силата на характера, с който винаги се е отличавала Емилия Радева, не позволи това тревожно чувство да я завладее до степен да се откаже от театъра. Тя се доказа не само като колос на актьорската професия, но и на духа.
С присъщата си привидно хладна външност, Емилия Радева си остана един достоен човек, който никога през годините не си позволи да превие гръб, или да подмени мнението и идеалите си по популистки начин. С годините, мъдростта й изглежда я е научила на търпение, но не и на примирение.
"Нямам от какво да се притеснявам и срамувам. Много работа, немалко изпитания, здравословни и професионални, но важното е желанието да се трудиш. Ние, артистите, работим с цялото си същество, впрягаме ум, емоции, човек се изразходва много.", споделя актрисата в едно интервю.
И въпреки че твърди, че професията актьор изхабява човека - и физически, и психически, тя никога до днес не се отказа от тази своя изтощителна работа. Актьорската професия е не само нейно призвание, но съдба. Когато на 59 й се налага да "митарства", както сама се изразява, от един театър в друг, се чувства огорчена - не го крие, но силното привличане от "играта" винаги се оказвало по-силно от чувствата й.
Ето такива компромиси е правила - за да остане, за да я има, докато е жива. С други компромиси никога не успявала да се примири: "Бях много години в художествения съвет на театъра и доста съм се бунтувала. Мъчила съм се да защитавам интересите на колеги", казва актрисата.
Актрисата сподели много интимни моменти от живота си откровено и смело в третата си автобиографична книга "Ние, артистите", която излезе през 2017-а година.
Емилия Радева е била повече от 55 години на сцената. Рамо до рамо с най-големите звезди на театъра, между които Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Димитър Манчев. Друга голяма наша актриса - Гинка Станчева й е била кума, и близка приятелка за цял живот. Това предано приятелство също е за "редки птици" сред жените в актьорските среди.
Актрисата Татяна Лолова, на представянето на книгата на Емилия Радева "Ние, артистите"
Най-голямата й любов? - За нея се носеха легенди навремето. Двойката Емилия Радева - Любомир Димитров беше освен красив еталон за любов, истински символ на всеотдаденост. Двамата са заедно от студентските си години. Сключват брак през 1954-а година и остават заедно до смъртта на актьора през 2001-ва година.
Имат дъщеря - Катерина, също като родителите си завършила ВИТИЗ, но потеглила по друг път на реализация.
Със съпруга си - акторът Любомир Димитров / Снимка: Семеен архив на актрисата
И до днес Емилия Радева изглежда прекрасно. Една красива жена, която - невероятно но факт, днес става на 90. Още един пример за това, че духът се предава на лицето. Зад гърба й са стотици роли, и макар че тя умееше да влезе по неповторим начин "в кожата" на своите героини, успя да съхрани себе си и да си остане вярна. Тя е неповторимата Емилия Радева.
Може не всички 20-годишни да са чували за нея, но за сметка на това поколения българи я помнят. Затова днес с уважение биха я поздравили с "Честит рожден ден, Емилия Радева!
За финал, след пожеланията за здраве, както се полага на такъв ден, ми се струва, че трябва да оставим едно "незавършено изречение", изказано от нея самата: "Вярно е, че вече не мога да изиграя една тежка роля като Жана д`Арк, или Елизабет Английска, но за мен ще бъде удоволствие да изляза дори с един епизод. Просто, за да дишам този въздух на сцената, или пред камерата!"
Емилия Радева заслужава този въздух! И нека Бог й даде сили и дълголетие да пълни гърдите си с него!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}