ВЕЧЕРИ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО
Иван Ничев: Българското кино е рожба на данъкоплатците на България
"Пожелавам на всички млади кинематографисти, да подбират хората около себе си, да създават постоянни екипи, защото това е истината за оригинално творчество", съветва именитият ни режисьор
Автор: / 2492 Прочита 2 Коментара
На 6 октомври от 18.00 часа в кино Одеон ще бъде прожектиран филма "След края на света" на режисьора Иван Ничев. Прожекцията е с вход свободен и е част от фестивала за българско класическо кино "30 вечери с 30 класики". Фестивалът е по идея на дружеството за колективно управление на авторски права Филмаутор по случай неговата 30-годишнина.
Всички филми се излъчват в техния оригинален формат - на лента. След всяка прожекция зрителите имат възможност да се срещнат с авторите, актьорите или творческият екип на филма, както и да се включат в дискусия с тях.
Иван Ничев, актьорът Васил Михайлов, операторът Георги Николов ще бъдат в кино залата този петък, за да разкажат за филма и отговорят на въпросите на публиката. А ние в аванс поговорихме за филма с режисьора Иван Ничев:
В средата на 20 век най-бедният квартал на град Пловдив изглежда като кътче на пълна етническа хармония между българи, евреи, арменци, турци, гърци и цигани. Поп, равин и ходжа - трима служители на древни богове, и един антихрист, наричан Къркача, са влюбени в една и съща едрогърда ханъма.
Покрай смешните случки на тяхното съперничество, кавги и другарство начева и първата любов между потомците им - еврейското момче и арменско момиче. Политическите ветрове разбиват идилията и разделят влюбените 12-годишни връстници на Ромео и Жулиета. След години, в Бачковския манастир те случайно се срещат. Той вече е станал професор, а тя учителка по пиано.
Дали пламва любов, или това е опит да се преодолеят пораженията на времето и капризите на историята?
Сценарият е на Анжел Вагенщайн, а оператор е Георги Николов. Стефан Димитров е автор на музиката. Художници са Росица Бакева и Елка Тодорова.
Във филма участват: Катерина Дидаскалу, Стефан Данаилов, Жана Даковска, Златил Давидов, Васил Михайлов, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Русев, Александър Морфов, Петър Попйорданов, Джоко Росич, Петър Слабаков.
"След края на света" е носител на 5 награди на Съюза на българските филмови дейци - за най-добър филм, режисура, мъжка роля, операторско майсторство и музика. Иван Ничев има и номинация за Кристален глобус от Карлови Вари през 1999 г. "След края на света" е най-нашумелият български филм в края на 90-те години.
Иван Ничев (Източник: Филмаутор)
- Г-н Ничев, разкажете ни за създаването на филма "След края на света". Кои са най-ярките Ви спомени, свързани с работата Ви по него?
- Най-ярките ми спомени са, че той трябваше да бъде реализиран в едно бурно за България време, където се разразиха политически събития, страсти, завист и т.н., така че тръгването към реализация беше много, много трудно.
Не разбирам и досега какво можеше да бъде освен политически съображения, при осем души гласували в художествената комисия за този филм, критичката Вера Найденова, да заявява, че не разбира и не харесва сценария.
Оттам ръководството на телевизията месеци наред не пускаше съгласието си за започване, а пък аз чаках с готова копродукция с Германия да започна филма. Добре, че дойдоха, се смени ръководството и дойдоха като ръководители Стефан Димитров и Иван Попйорданов - така се реши въпросът. И към това като гарнирате и българската завист, която е пословична.
Ето така се роди един филм, който смятам, че задълго ще остане в българската киноистория.
- "След края на света" не е единствения Ви филм, по който работите с Анжел Вагенщайн. Разкажете ни как се работеше с него? ("Звезди в косите, сълзи в очите" е другият - б.ред.)
- Първо трябва да кажа, че филмът се създаде благодарение на Анжел Вагенщайн, на неговия прекрасен сценарий. Оттам тръгна всичко. Разбира се с него, аз имах зад гърба си вече една съвместна работа по "Звезди в косите, сълзи в очите".
Това е един от най-добрите сценаристи в българската история. Един човек с огромен опит, с огромни прозрения за това как се развива обществото, като имам предвид, че той самият е участвал активно в тези процеси. Един човек с рядко чувство за хумор - нещо, което ми допадна, защото и досега не мога да си представя, че мога да направя някакъв филм, в който да няма и усмивка или хумор.
Събра ни именно еднаквият поглед към това, което ни е обкръжавало - погледнато и с усмивка. Така че си спомням с огромна тъга за времето, в което заедно сме работили. Мога само да се радвам, че съм имал щастието да си сътруднича с такъв талант.
Какво да ви кажа... този филм пък постави началото на една моя трилогия, която аз направих, като започнем "След края на света", "Пътуване към Йерусалим" и завършим с "Българска рапсодия".
- За този филм работите с чужди копродуценти - от Гърция и Германия. Какво е особеното на работата по копродукция между няколко държави?
- Това беше един много интересен опит. Труден, защото правенето на копродукция не е лека работа. Трябва да се уеднаквят някои вкусове, някои предпочитания... Ето, преди малко говорихме за хумор..
Нали разбирате, че хуморът в България е един, а в Германия - съвсем друг. Това е едно, второто е, че копродукцията с Германия беше с големия телевизионен гигант ARD, от който част беше MDR, с който ние правихме копродукцията.
Това са големи телевизии, които се стремяха да се доближат да вкусовете на средния и "под средния" зрител като изискване. Много е трудно когато имаш някакви желания да направиш някаква по-артистична творба. Нещо по-любопитно като разказ, да е по-неочаквано, а не в шаблоните и каноните, които са известни в масовото производство. Така че аз трябваше да преодолявам доста проблеми с някои от редакторите в Германия. За мое щастие ние победихме.
Николай Урумов във филма на Иван Ничев "След края на света" (1998) по сценарий на Анжел Вагенщайн
Казвам ние, защото с Анжел Вагенщайн бяхме хората, които се борихме срещу някои наши опоненти. Мога да кажа, че и досега съм благодарен на директора на телевизията Хелмут Рьол, който даже уволни главния редактор, заради някои проблеми, които поставяше пред филма - неразбиране на високите художествени стойности на проекта, които ние предлагахме.
Даже на едно събиране на всички продуценти на телевизията им даде пример, че ние за много по-малко пари правим много по-добра продукция от тяхната телевизионна конфекция.
Разбира се това са неща, които струваха много нерви, но във филмопроизводството е така. Затова пък дойдоха в България почти един милион марки, което за времето след прехода може да си представите каква огромна сума беше за производство на кино. Време, когато в България ставахме в 5 ч. сутринта за да си купим кисело мляко и нямаше никакви стоки по магазините, нямаше пари и т.н.
Така че това все пак даде една възможност за една професионална продукция, към която се включиха и гръцките колеги, на които съм много благодарен. С тях правихме монтажа, лабораторията, помагаха с всички сили за създаването на този филм.
В общи линии копродукцията е нещо прекрасно, но всички, които искат да се занимават с истинска копродукция ще се срещнат с неизбежно с подобни проблеми... Но това дава възможност за по-добър бюджет и много по-широко европейско разпространение.
- Песента от филма, в изпълнение на Васил Найденов, заживя самостоятелен живот. До колко тя има роля за успеха на филма?
- Създаването на тази песен има дълга история.
Тук е мястото да кажа за прекрасния екип, който създадохме за този филм. Досега говорих за сценариста.
А сега - за прекрасния оператор Георги Николов, за художниците Роси Бакева, Елка Тодорова, Елена Дамякова, за гениалния композитор Стефан Димитров, който не само написа прекрасна музика, но и прекрасна песен, за изумителните актьори, които повечето, вече ги няма. За съжаление, започвайки от Стефан Данаилов, през Георги Калоянчев, Георги Рударов, моя приятел - италианският актьор Валтер Тоски. Все още е жив и здрав Васил Михайлов, който според мен направи прерасна роля във филма.
Но за песента, за която ме питате... Стефан дълго време се чудеше от къде и как да дойде текстът, докато един ден ми съобщи, че Богдана толкова се е развълнувала от първоначалната версия на филма, която аз му показах, че решила сама да напише текста на песента. Беше ясно, че изпълнител ще бъде Васил Найденов. Васил записа и немска версия на песента, която изпълни на премиерата в Берлин за телевизията.
Филмът беше дублиран на немски, за да може да се излъчва и за германско говорещите страни, след това го взе и ARD за цяла Европа. Като цяло филмът събра един букет от таланти.
Щастлив съм, че имах оркестър от толкова много талантливи хора. Както казва моят добър приятел Зануси "не можеш да бъдеш добър диригент със слаби музиканти"
- Как по принцип избирате музиката за филмите си?
- Музиката е много важна за мен. Първият избор е този на композитора. Това е решаващото. В моя живот съм работил с няколко големи таланта. Някои от тях ги няма вече, като Кирил Цибулка и Божидар Петков, но моята среща със Стефан Димитров се оказа съдбовна и решителна. Щастлив съм, че го срещнах.
Голям, безспорен талант, с усет към мелодията, с усет за музиката, която да достигне до сърцата на зрителите. Без музиката да достигне да сърцата на зрителите няма никакъв шанс, защото според мен филмът трябва да достигне до ума и сърцата на хората.
- Вие, заедно със съпругата си, работите и като продуценти. Какви са предизвикателствата пред филмовите продуценти у нас днес?
- Имам щастието да имам моята съпруга Татяна, с която работим повече от 30 г. в тандем. Тя участва във всички процеси. Участва в сценарния процес, продуцентството, когато не работи в продуцентският отдел става асистент - режисьор. Тя знае три езика. Работи като международен ПР на моята фирма, на филмите ми.
Действително, едно огромно сътрудничество, за което мога само да бъда щастлив.
Всички от по-известните ми филми са правени с наше продуцентство или съпродуцентство, защото смятам, че режисьорът Ничев винаги се е чувствал по-комфортно в продуцентската компания, собствената и на съпругата ми.
Разбира се, работил съм и с други продуценти и знам какво означава натискът на други вкусове, на други възгледи за изкуство, на други виждания и емоции. Това са тежки конфронтации и битки понякога. Така е, защото съм работил и със световни продуценти, като Менахем Голан например. Знам какви борби са били, за да създадем нещо по-стойностно. Така че аз съм щастлив от това, че имахме и продължаваме да имаме заедно с Татяна един съвместен път в синхрон и съвместни виждания за изкуството, за живота, за хората около нас.
Пожелавам го на всички млади кинематографисти, да подбират хората около себе си, да създават постоянни екипи, защото това е истината за оригинално творчество.
Иван Ничев (Източник: Филмаутор)
- Обикновено споровете между автори и продуцент са свързани с права, заплащане и условия на труд. Има ли начин да не воюват помежду си?
- Поради причината, че аз съм бил в продуцентския състав, винаги съм предпочитал твърди договори, а не постфактум да се правят уговорки.
Гледам, напоследък българското кино непрекъснато е в съдебни процеси. При мен слава богу не е имало такива неща, но времената се менят, така че не мога да дам готови рецепти.
Смятам, че истината е в много подробни и коректни договори, с добри адвокати за всяко едно действие. Смятам, че за образец може да ни послужат по-напредналите кинематографи. Първия договор, който подписах, да кажем, с американците, беше 110 страници.
- В течение сте с промените в закона за авторското право и сродните му права, които се обсъждат в Парламента. Вие сте част от отвореното писмо, което ФИЛМАУТОР изпрати до депутатите. Какво още искате да им кажете?
- Ако искаме да ставаме правова държава, а всички от това правителство непрекъснато говорят за това, уреждането на авторските права така, както е в цяла Европа просто, е задължително. В противен случай ние няма да направим никаква крачка напред нито към Шенген, нито към каквото каквото и да е бъдеще. Почти всяка седмица моята съпруга се занимава със сваляне от Youtube и други интернет платформи на мои филми, които са качвани, абсолютно нелегално без мое съгласие, без никакво заплащане и без никакви права.
Това са чисти криминални действия.
И всички признават, когато сме търсили правата си пред Министерството на вътрешните работи, че това действително е криминално деяние, но вдигат рамене и казват, че законите не им позволяват да могат да си свършат добре работата.
Това трябва да разберат нашите народни представители, че без всичко това няма шанс, България изобщо да бъде в Европа.
В това съм категоричен, затова винаги ще подкрепям ФИЛМАУТОР, като пазител на авторските ни права - което е основно, в една правова държава.
Иван Ничев (Източник: Филмаутор)
- А какво искате да кажете на младите си колеги, които сега пристъпват прага на НАТФИЗ?
- Аз искам да им кажа, че влизат в трудни времена в киното, но тези, които го обичат много и искат да го създават - на тях няма какво да им говоря за трудности. Трудности всички сме имали и ще имаме. Има, разбира се и допълнителни проблеми, които те сами ще преодоляват, както ние сами сме се мъчили да преодоляваме много по наше време.
Да се стремят да разказват и да мислят за хората, които са в залата. Аз разбирам влечението им към фестивали и награди, естествено за развитието на младия творец, но да се мисли и за публиката. Защото зрителите са тези, благодарение, на които ние правим своите филми.
Българското кино е рожба на данъкоплатците на България, така че ние сме им абсолютно задължени.
- По какъв проект работите сега?
- В момента направих един сценарий. Писателят от български произход, който живее и работи в Австрия - Димитре Динев, ми предложи една своя пиеса, която е играна във Фолкстеатър във Виена и която заедно преработихме за сценарий за кино.
И сега сме подали проекта за конкурс към Националния филмов център, изчакваме да видим как ще се развие.
Интервю на Екип на ФИЛМАУТОР
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}