СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Владо Даверов на 75: България е великолепна страна, от нас зависи да я направим и обитаема
"Вчера трябва да се помни винаги, за да не забравяме, че не всичко започва от нас!", категоричен е писателят
Автор: / 4930 Прочита 5 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Владо Даверов е писател и сценарист. На 27 август той навършва 75 години, а през 2023-та отбелязваме 35 години от премиерата на неговия филм "Вчера". Заглавието е част от програмата на фестивала за българско класическо кино "30 вечери с 30 класики".
Фестивалът е по идея на дружеството за колективно управление на авторски права Филмаутор по случай неговата 30-годишнина.
30 седмици всеки петък (с кратка пауза през август) във филмотечно кино Одеон гледаме на голям екран по един емблематичен български филм. На 15 септември от 18.00 часа "Вчера" ще открие есенно-зимния сезон на прожекциите. Всички филми се излъчват в техния оригинален формат - на лента.
След всяка прожекция зрителите имат възможност да се срещнат с авторите, актьорите или творческият екип на филма, както и да се включат в дискусия с тях.
На 15 септември гост в кино Одеон ще бъде сценаристът на "Вчера" Владо Даверов, който е и автор на песента "Клетва", композирана и изпята от Кирил Маричков и "Щурците". След премиерата на филма през 1988 г. песента бързо става популярна сред учениците и започва да се изпълнява от абитуриентите.
Сценарият на "Вчера" се основава на едноименния роман на Владо Даверов с автобиографични елементи. Режисьор е Иван Андонов. Филмът разказва за учениците от елитната немска езикова гимназия в Ловеч от края на 60-те години на XX век. Най-известната сцена от филма става полагането на кръвната клетва.
Цялата програма от предстоящите филми на "30 вечери с 30 класики" и всички специални гости може да откриете - ТУК
Владо Даверов (Снимка: Личен архив)
- Г-н Даверов, къде Ви откриваме преди рождения Ви ден, как и къде ще празнувате 75-годишнината си?
- Връщам се от Балчик, където летувах близо седмица. Възхитен съм от този град и от хората му! Съжалявам, че открих това късче от България толкова късно.
- Работите ли над ново заглавие, какво творите в момента?
- Поглеждам от време на време към компютъра. Колкото да поддържам формата. Написах все пак нещичко, но за него ще говорим в началото на следваща година. Надявам се!
- Тази година се навършват 35 години от премиерата на Вашия филм "Вчера", любима лента на няколко поколения и все още вълнуващ за младите зрители. Привидно ни връща към безгрижните ученически дни, но всъщност отразява една политическа ситуация, как е в наши дни, променило ли се е статуквото?
- Промениха се доста неща, България не е вече забравената балканска държавица. До скоро пътувах много и го знам от личен опит, не ми го е казала една леля на пазара.
Младите хора обаче са си бунтари и винаги ще бъдат несъгласни със статуквото. Това няма как да се промени.
- "Вчера" е толкова актуален и днес, все едно нищо не се е променило, но все пак питаме с надежда - не сме ли минали на по-високо ниво като общество?
- Актуален е, защото и в романа и в сценария ползвам вечните думи: "обичам, мразя, смърт, раждане, синева, прекрасно, отчайващо". Не посягам към неологизми, за да изглеждам съвременен.
Вечните думи ще живеят векове, след като "поствам" и "лайквам" бъдат отдавна забравени.
- Нужно ли е да знаем и помним "вчера", защо?
- "Вчера" в смисъл на "миналото ни" трябва да се помни винаги.
За да не забравяме, че не всичко започва от нас!
- Според Вас приятелството, любовта, верността и лоялността девалвираха ли като нравствени категории, в едно от интервютата си казвате, че ни очаква още по-голяма деградация като човечество, защо, не сте ли поне малко оптимист
- Не съм песимист. По-скоро съм оптимист с едно на ум. Колкото до човечеството, споменете ми поне една нравствена категория, която е добавило в репертоара си от две хиляди години насам!
Къде се дянаха честта, достойнството,почтеността, уговарянето на взаимоотношения с едно ръкостискане
- В кое е съвършен човекът, може ли да бъде? (препратка към сборника с разкази "Съвършенство")
- Близо до съвършенството са единствено децата.
И лудите. Много от тях губят разсъдъка си именно в търсене на съвършенството.
Христо Шопов, Георги Стайков и Чочо Попйорданов във "Вчера" (1987)
- "Достойният човек говори високо и гледа право в очите" (цитат от "Вчера"). Заговори се напоследък все повече за гражданско общество, такова общество ли сме, имаме ли колективно достойнство да говорим високо?
- Трябва да правим разлика между стадното общество и гражданското общество. Група хора, които търсят отмъщение, са по скоро стадо, отколкото будни граждани.
Истинско гражданско общество има, когато група индивидуалности се събере в защита на обща кауза.
- Какво бихте казали/ препоръчали на политиците ни? Ще се справи ли новото правителство, отвъд идеята за спасението и Месията, какви трябва да бъдат реалистичните ни очаквания?
- Новото правителство ми дава надежда и относително спокойствие. Смущава ме поведението на президента. Не ме изненадва, но признавам, че не очаквах подобна наглост.
- Какво е бъдещето на културата ни с такъв обидно малък бюджет, който гласуваха преди няколко седмици?
- Въпросът ви веднага ме насочи към страната на неограничените възможности. Там Министерство на културата липсва, а бюджетът за култура е нула долара.
Платената култура в повечето случаи се нарича "пропаганда". Все пак съм съгласен, че някои сектори би трябвало да бъдат субсидирани от държавата. Киното, примерно.
- Кинодейците очакват с нетърпение да се промени Закона за авторското право и сродните му права, които да осигурят справедливи възнаграждения. Вие следите ли тези процеси и каква е позицията Ви за колективното управление на правата на творците?
- Подкрепям всички искания. Поне тези, с които съм запознат.
- Като гледаме към вчера, образованието ни и учениците ни днес колко по-различни са?
- Телефоните и компютрите промениха донякъде начините на комуникация. Иначе са си същите симпатични хлапета.
- Ако трябва да пренапишете сценария за "Вчера" към днешна дата за 2023 какви биха били посланията Ви, реално действието се развива половин век назад?
- Когато малката ми дъщеря беше в девети клас, реших да помогна при написването на "интерпретативно съчинение с елементи на размишление".
В крайна сметка го написах. Познайте каква оценка получих? Слаб /2/. Така че, всеки с времето си.
- Какво бихте казали на младите? Защо трябва да дойдат в кино Одеон на 15.09, за да гледат "Вчера"? Може ли да посочите три причини, заради които да видят филма, и то от истинска кинолента?
- Първо - да усетят как дядо им е ходил на кино.
Второ - защото филмът си заслужава.
Трето - за да си купят романа, който е по-хубав от филма.
Чочо Попйорданов във "Вчера" (1987)
- Песента "Клетва", написана от Вас и изпята от "Щурците", е легенда за ученици и абитуриенти, буди толкова много емоции и вълнения, нужно ли е да си даваме клетви един на друг днес?
- Връзката с клетвата е като връзката с Господ. Само ти знаеш, дали си я нарушил. Клетвата и Господ обаче също знаят.
Мислете преди да се закълнете!
- Вие всичко, за което се заклехте, ли изпълнихте?
- Не съм се клел. Просто написах този епизод заради филма.
- Вие написахте (по негови оставени записки) последния роман на Христо Калчев след смъртта му, макар и да не се знае много за това.. Предвид събитията от последната една-две седмици, като че ли и около неговите герои нищо не се е променило, защо са все още актуални неговите теми и романи? Как си обяснявате, че у нас продължават да действат същите групировки от времето на прехода, все още ли сме в преход?
- Групировките бяха създадени съвсем целенасочено от комунистите, тяхната Държавна сигурност и руските тайни служби. Когато създадох поредицата "Свидетели на времето", разговарях очи в очи с някои от най-емблематичните гангстери, правя тази констатация от първа ръка.
Ченгета толкова се престараха да завземат икономическата власт, че създадоха повече групировки, отколкото можеше да понесе територията на България. Избухнаха подобно малка атомна бомба. Разрушенията от нея отдавна са възстановени, но на радиацията, както е известно, са и нужни години, дори векове. Поредицата гангстерски убийства са част от радиацията.
Георги Русев и Никола Рударов във "Вчера" (1987)
- Оптимист ли сте за българите и за България? Какво е нашето утре?
- Казах вече, че съм оптимист с едно на ум. Час по-скоро трябва да отръскаме от снагата на страната ни овехтялата русофилия, истеричното преклонение пред цървулите и потурите като единствен белег за национална идентичност и агресивната политическа простотия на псевдопатриотите.
България е чудна страна, направо великолепна. От нас зависи да я направим и обитаема.
Интервю на Нели ЖЕКОВА за ФИЛМАУТОР
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}