Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Тийнейджърите в българското кино - старите проблеми с нова визия

КЛАС СТАНИ!

Тийнейджърите в българското кино - старите проблеми с нова визия

Пред премиерата на дългоочаквания "12 А"

Възпитаанието на подрастващите винаги е вълнувало обществото. Днес времето сякаш върви на бърз каданс и децата сякаш са различни от предишните поколения. Докато с почуда установим, че болшинството от важните проблеми във връзка с тяхното израстване като личности, са старите, добре познати.

Както преди, така и днес, добрите родители и учители държат на въпитанието, образованието и градивната среда. Всеки човек знае, че децата често кривват по пътя си, когато няма кой да ги направлява, да коригира поведението им. Ето защо добрият пример винаги си струва.

Още

Клас стани! "12A" тръгва по кината от 15 септември. Вижте трейлър!

Клас стани! "12A" тръгва по кината от 15 септември. Вижте трейлър!

Българското кино е създало шедьоври по темата за живота на децата-ученици. И продължава да работи в тази сюжетна линия, към която има огромензрителски интерес.

Доказа го последният много сполучлив опит с филма "11 А". Днес е премиерата на продължението му - "12 А".

"XII A" на режисьорката Магдалена Ралчева

Да си припомним едни от най-добрите филми, създадени у нас, по т.нар. ученическа тема, с въпроса "остарели ли са старите проблеми"?

"Вълчицата" е запомнящ се български филм на режисьора Рангел Вълчанов от далечната 1965 година, с участието на Илка Зафирова. Всъщност тя играе героинята, с прякор Вълчицата. Тя е в ТВУ за момичета, откъдето бяга 6 пъти. Свободният й дух не търпи ограниченията на ограничената среда, в която е принудена да битува като затворник. Вълчицата обича свободата, но не е свободна, обича да пее, но съдбата й не е "песен". Сцената, в която е наказана на плаца, пред очите на всички, да яде шоколад, докато й приседне, е жестока алегория за горчивата съдба на героинята, в опитите на обществото да бъде пречупена волята й. Унизителното посегателство върху свободолюбивия дух на героинята едва ли ще поправи пороците й. Не, то само ще задълбочи "вълчето" его в нея, което се бунтува срещу правилата в знак на протест, че не му е позволено да се самоизрази.

Илка Зафирова във "Вълчицата" (1965)

И днес, в т.нар. демократично време, попаднали в неопитните ръце на социални работници, характерите и съдбите на много деца тръгват в грешната посока, поради подобни унизителни методики. Униженията, на които са подлагани, само провокират у тях още по-голяма агресия. Причината е липсата на правилен подход, породен от неразбирането, че непокорството не само бунт, но и зов за помощ. Помощ, която не всеки може да окаже. Героини като Вълчицата има и днес, и ще има винаги. Защото те са продукт на обществото, а то не се променя. Не променя методиката с "трудните" деца. Не се е променило нищо, което да премахне насилието в системата - силовите методи за превъзпитание.

Илка Зафирова във "Вълчицата" (1965)

Няма практическо приложение на опита, че наказаното неподчинение не решава проблема, не лекува причините за бунтарство, не възстановява справедливостта. В това често се състоят и педагогическите грешки днес. Прозрението, че да си педагог и социален работник е призвание, остава само на книга - без обективно приложение на подбора на тези специалисти в практиката на учебните и социалните институции.

"Момчето си отива" от 1972 година е култов български филм с продължение. Режисьор на филма е Людмил Кирков, сценарист - писателят Георги Мишев. Този филм се запомни и с музиката на покойния композитор Борис Карадимчев - популярната песен "Хора и улици", в изпълнение на Мими Иванова и Борис Гуджунов, която ни изпълва с носталгия и днес.

Невена Коканова и Филип Трифонов в "Момчето си отива" (1972)

Филмът е един от първите дебютни филми на много успешния български актьор Филип Трифонов. В ролята на героя си Ран във филма, репликата му "Една боза от 6 стотинки", стана емблематична за цяло едно поколение българи, защото в нея има много повече от казаното.

Елена Райнова и Филип Трифонов в "Момчето си отива" (1972)

Филмът бе една романтична история за първите любовни трепети, за младостта, абитуриентските вълнения и посоката, която всеки трябва да избере по някакъв строго личен, но и обществено обусловен, критерий в живота си. Доколко е правилен изборът, винаги е бил въпрос номер едно в живота на всеки млад човек.

Невена Коканова и Филип Трифонов в "Момчето си отива" (1972)

Филмът "А сега накъде?" на Рангел Вълчанов, който е и сценарист на филма, в съавторство с писателя Георги Данаилов, е от 1988 година, и задава именно този въпрос, по един реторичен начин. Въпросът е и отговор - безпътицата е факт, с който не могат да се справят не само младите, но и възрастните.

"А, сега накъде" (1988) на режисьора Рангел Вълчанов

Филмът очевидно се нуждаеше от продължение, защото въпросът с безпътицата продължи да ни мъчи и в т.нар. постдемократично време. Дори много повече, защото житейската и професионалната реализация днес, много повече от преди, е не само въпрос на идеал и цел, колкото на финансова зависимост. Филмът е драма, каквато е и реалният живот. И остана драма за избора в живота, за невъзможността да избереш посока, когато свободата е формалност.

Филмът "Най-добрият човек, когото познавам" от 1973 г. откри вълнуваща трактовка на взаимоотношенията между учениците и учителя. Независимо дали ученикъэт е малък, или голям, е важна човешката страна на въпроса - темата за доверието и взаимното уважение. Режисьор на филма е Любомир Шарланджиев, а сценарист Лиляна Михайлова.

Невена Коканова и Сотир Майноловски в "Най-добрият човек, когото познавам" (1973)

Още

 Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

Великата Невена Коканова: Запалете лампите, после ни чака само тъмнина!

Сюжетът е напълно реалистичен - млада учителка постъпва на работа като преподавател по литература във вечерен техникум. Нейни ученици са зрели хора с различни професии и съдби. Една задача за съчинение по темата "Най-добрият човек, когото познавам", се оказва преломен момент във взаимоотношенията между "порасналите" ученици и тяхната млада учителка. Тя се превръща в нещо като техен изповедник, а те - в предпоставка за размисъл върху устоите на собствения й живот.

Невена Коканова и Владимир Смирнов в "Най-добрият човек, когото познавам" (1973)

Силният образ, който създава в този филм покойната Невена Коканова, се превърна в емблематичен образ на учител, спечелил доверието на своите ученици. Това неминуемо ни препраща и към успеха на филма "11 А", в който образът на младата учителка също е емоционален център на повествованието.

Невена Коканова, Григор Вачков и Сотир Майноловски в "Най-добрият човек, когото познавам" (1973)

"Всичко е любов" и до днес остава един от най-правдивите български филми по темата за трудните деца, бунтарството и любовта. Драмата бе създадена през 1979 г. от режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Боян Папазов. Филмът постигна на времето огромен касов успех, а зрителите излизаха разплакани от киносалоните. Изпълнителят на главната роля - актьорът Иван Иванов се превърна във филмова звезда.

Иван Иванов и Янина Кашева във филма "Всичко е любов" (1979)

Героят му - Радо е момче от ТВУ, което всички биха окачествили като хулиган. Само че в сърцето на това момче спи романтикът, готов на всичко за любимото момиче. При едно от бягствата си в София, Радо се влюбва в Албена -момиче от "добро семейство" и с амбициозна и властна майка. Родителите на Албена не одобряват връката й с Радо, и когато Албена забременява, майка й я принуждава да направи аборт. Радо отново бяга от училището, за да се види с Албена, но закъснява - стореното е факт, тя е сломена, а него го арестуват като беглец, по сигнал на майка й.

Иван Иванов и Янина Кашева във филма "Всичко е любов" (1979)

Филмът поставя на прицел сериозни проблеми - колко "разтегливи" са понятията Добро и Зло в едно общество, в което битуват фалшиви норми за морал. Грубите условия и отношенията в ТВУ-то пък напомнят за времена, които уви, не са отминали, и въпреки че днес няма трудово-възпитателни училища, емоционално ни препращат към днешните социални домове за деца. Филмът е все така актуален по отношение и на фалша и парвенющината, които трайно са превзели обществените отношения у нас. Трябва да признаем, че и днес Радо и Албена - героите на тази драма, биха имали същата участ!.. Въпреки изминалите от създаването на филма цели... 38 години.

Ирини Жамбонас и Христо Шопов в "Маргарит и Маргарита" (1989)

"Маргарит и Маргарита" е покъртителна драма на режисьора Николай Волев, който е и автор на сценария на филма. Създаден е през 1989 г., на прага на т.нар. промени в обществения строй, към уж демокрация. Лентата бе присъда на старото ни общество, но както и във филма "Всичко е любов", в него се оглеждат актуални и днес проблеми - за една изродена управленска система, която може да мачка и унищожава всичко позитивно и светло, като любовта, младежките мечти, смелите представи за щастливо бъдеще. Забраненият някога филм, който вижда бял свят в края на 1989-а идва да ни припомни, че не сме променили нищо съществено в живота си. Защо е тази констатация?

Още

Жените-режисьори в мъжкия свят на българското кино

Жените-режисьори в мъжкия свят на българското кино

Отговорът е в сюжета: Маргарита /Рита/ е преместена в друго училище, защото е ударила шамар на перверзен учител по трудово обучение. Маргарит е неин съученик, който в опита си да й докаже, че е на нейна страна, хвърля бележника си по главата на учителка. /Сцена, която зачестява в днешната все по-агресивната атмосфера в училище/. След като друг техен съученик скъсва полата на Рита, между двете момчета става гонитба и бой точно пред директорския кабинет. За назидание, директорът нарежда да острижат до голо двамата провинили се ученици. Маргарит отказва, а Рита бяга от къщи.

Двамата се преместват да живеят в мизерно помещение, започват работа и дори плануват да се оженят. Междувременно обаче Рита, която е увлечена по танците, се влюбва в хореографа Юлиан. Маргарит ревнува и отношенията между двамата млади все повече се влошават. Рита научава, че е бременна, но абортира. Усилено тренира, когато се запознава с боса - всевластният шеф Неризанов, който може да й отпусне апартамент. Но "за да получиш, трябва да дадеш", смята босът. "Даването" е секс. Рита позволява да я използват. И то не само Неризанов, но и Юлиан, който я превръща в муле на валута. Когато я залавят, обвиняват в престъпление не нея, а Маргарит. Момчето е гордо - отказва да плати глобата с пари от Юлиан, и затова е изпратено да работи в "Кремиковци". Сбиване с друг работник, закачил Рита, добавя нови прегрешения към досието на Маргарит.

Васил Михайлов и Ирини Жамбонас в "Маргарит и Маргарита" (1989)

Основният виновник за бедите на всички е Неризанов, но той е недосегаем и с връзки постига всичко. За да отстрани Маргарит от пътя си, Неризанов урежда да върнат момчето в армията. Рита вече има апартамент, но с цената на какво?! Една вечер, когато й гостува Юлиан, на посещение при нея идва Неризанов. С бутилка уиски в ръка. Самоуверено кара Юлиан да му завърже обувката, за да го унижи с потъркване в седалището му. Не щеш ли, пристига и Маргарит, който не издържа на гледката и разбива главата на Неризанов в стената. Осъждат го на смърт, но Маргарит не приема този край - в самата Съдебна палата импулсивно грабва пистолета на милиционер и се самоубива с него.

Ирини Жамбонас и Христо Шопов в "Маргарит и Маргарита" (1989)

Драматичната история не би изглеждала "де моде" и днес. Всъщност, би била съвсем правдоподобна и реалистична. Остава да виси като дамоклев меч над главите ни въпросът за достойнството и може ли то да се пребори с всевластното Зло. Този въпрос продължава да бъде болезнена тема и на съвремието ни.

Георги Русев, Чочо Попйорданов, Георги Стайков и Христо Шопов във "Вчера" (1988)

Филмът "Вчера" /1987 г./ , на режисьора Иваян Андонов по романа на едноименния роман на Владо Даверов, ни среща с други анвтигерои на "бившето" време като Неризанов от "Маргарит и Маргарита". Сюжетът: Героинята Дана е настанена в пансион на езикова гимназия - елитно училище за децата на някогашните партийни функционери. Съученикът й Иван /актьорът Христо Шопов/ е привилегирован, защото баща му е човек от партийната върхушка, и всички негови нарушения се опрощават. За разлика от тези на Ростислав /актьорът Георги Стайков/ - талантливо момче, което няма такива "издигнати" родители. Съученичката им Марина харесва и двамата. Скоро бременността на ученичка от училището ще създаде такива сложни колизии и интриги между героите, че в тях ще се огледат характерите им, както и "наследственото" чувство за превъзходство на някои от тези младежи още от ученическа възраст. Филмът поставя на обществен показ язвите на едно образование, което не залага на способностите на подрастващите, а на техния произход.

Христо Шопов и София Кузева във "Вчера" (1988)

Действието се развива във втората половина на 60-те години, когато младежите по света слушат "Бийтълс" и "Ролингстоунс", вълнуват се от сексуалната революция. Тези събития проникват и у нас. В училището на героите от филма - още повече, защото те учат английски език и имат достъп до информация от външния свят чрез елитните си родители. Те се сблъскват с конформизма и предразсъдъците, приятелството и предателството. Смъртта на приятел е шок, който буди размисъл за бъркотията на живота и обществения строй, в който живеят.

В едно затворено микрообщество - училището, тези проблеми се оглеждат през емоционалния свят на едни още неукрепнали характери. Другарството е спасение, което ще открият по труден път. А хитовата песен на Кирил Маричков от филма се превърна в емблема на цяло едно поколение, към което днес гледаме с носталгия.

Христо Шопов във "Вчера" (1988)

Днес е премиерата на филма "12 А".

"XII A" на режисьорката Магдалена Ралчева

Още

Учебната година стартира с премиерата на "XII A"

Учебната година стартира с премиерата на "XII A"

На фокус са отново взаимоотношенията между ученици, учители и родители, на фона на обществото, в което живеем. Ако то се променя, променяме се и ние. Ако ние се променим и израстнем като личности, които могат да влияят и променят обществените отношения, бихме променили живота си. В това е смисълът на фразата, че "човекът е обществено животно". Важното е да се научим да забелязваме добрите примери. Защото един добър пример винаги провокира не назидателно, а емоционално. Пътят на сърцето е най-краткият път. От нас зависи да забележим със сърцето си доброто, да го приемем, да го уважаваме и да го последваме. Но за да се случи доверието между младите и възрастните, е нужен диалог, чуваемост и разбиране. Това искат да ни кажат авторите на филма.

"XII A" на режисьорката Магдалена Ралчева

Героите в "12 А" се играят от студенти от НАТФИЗ и театралния колеж "Любен Гройс" - младежи, които в лично качество усещат пулса на тематиката и я живеят съвсем "наистински".

Радина Кърджилова и Дарин Ангелов в "XII A" на режисьорката Магдалена Ралчева

Това е сигурна гаранция, че казусите няма да прозвучат натруфено и фалшиво, а като преживявания, взети от реалния живот. Според очакванията на създателите на филма, само ако се погледнем отстрани обективно, можем да променим нещата. А децата ни определено имат нужда от тази промяна. Бъдещето ни очаква тази промяна.

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

"Аз съм твоят човек" е германското предложение за "Оскар"

Филмът е за учена, която влиза в странен експеримент, за да спечели пари за своята специализация: тя трябва да живее три седмици с хуманоиден робот

Синелибри 2021 с филми по Филип Рот и Стефан Цвайг

Зрителите в София ще могат да избират измежду 49 филма и 37 специални събития

"10 секунди" - филмът финалист на Награда за Кино 355 с отличие за Най-добър дебют в Москва

Деси Тенекеджиева продуцира пореден успешен филм, този път на младия кинорежисьор Евгения Танева

Финландски уикенд на София Филм Фест и среща с легендарния Мика Каурисмаки

18 и 19 септември са посветени на среща с финландския режисьор и сценаристката на „Туве“ Ева Путро

Гледаме Шон Пен като режисьор и актьор заедно с дъщеря му в "Денят на флага"

Филмът е част от програмата на кинолитературния фестивал Синелибри 2021 г.

Френска продукция спечели Голямата награда на Световния фестивал на анимационния филм във Варна

Филмът на режисьорката Весела Данчева - "Любов по време на туризъм", получи приза за най-добър български филм