СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Сценаристът Нели Димитрова: На управляващите са им много лоши сценаристите
Културата и просветата винаги са били цивилизационен и морален двигател
Автор: / 4215 Прочита 3 Коментара
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Нели Димитрова е сценарист на едни от най-успешните български сериали и филми - "Вина" (2023), "Порталът" (2021), "Връзки" (2015-2016), "Петя на моята Петя" (2022), "Възвишение" (2017), "Голата истина за група Жигули", Love.net (2011) и други.
Работи като сценарист и сценарен консултант на игрални, документални и анимационни филми за кино и телевизия, телевизионни сериали и предавания, събития. Родена е в Тетевен. Завършва кинознание и драматургия в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", където е главен асистент по кино и телевизионна драматургия от 1999 г. до момента.
Награди и отличия:
Печели първа награда на "Балканския конкурс" на София филм фест за филма
"Възвишение" през 2018. Най-добър сценарий "Златна роза" за филма "LOVE.NET" на 30-тия юбилеен фестивал "Златна роза"-Варна , 2011 г. Филмът "LOVE.NET" получава номинация за най-добър сценарий от филмовата академия през 2012.
Нели Димитрова (Снимка: Личен архив)
- Вие сте автор на едни от най-гледаните български филми и сериали в последните години. Кой е ключът за добрия резултат?
- Добрият сценарист не си измисля! Той умее да наблюдава, да складира, да краде от живота и да интерпретира чрез опита, таланта и въображението си нови сюжети. За мен това е единственият ключ.
Твърдях го преди 15 години, убедена съм и днес. Не знам какво предстои, но предполагам, че ще го мисля и след още 20 години, живот и здраве.
- Трябва ли филмите, които създавате, да възпитават младите?
- Не непременно. Не и с размахване на пръст. Във филмите трябва да има потенциал за идентификация. А тя винаги се случва на база емоции и чувства, възрастта няма значение. И ако моят зрител не е достигнал етапа на моралното си развитие, в което е способен да идентифицира тези емоции и чувства, просто се разминаваме. Да, ние, авторите имаме отговорност на кого какво и как казваме, и показваме.
Но възпитанието - то трябва вече да се е случило. Младите трябва да бъдат учени да анализират, тълкуват, опознават себе си и околните. Трябва да бъдат чувани, дори и да не говорят. Но първо от техните семейства. Там трябва да се случва възпитанието. Само семейството може да направи от детето добър или лош човек. Аз така мисля.
- Каква изобщо е ролята на културата в съвременното общество? Управляващите търсят "краен резултат за обществото"?
- Защо само в съвременното?!
Културата и просветата винаги са били цивилизационен и морален двигател. Няма друго. А за управляващите... Смятам, че на управляващите са им много лоши сценаристите.
- Пак във връзка с изказването на Кирил Петков - според него предоставеният процент от БВП не е показател за това колко приоритетна е сферата на културата за държавата. Какво друго, освен директно финансиране, може да се направи, за да се подпомогнат културните процеси у нас?
- Щеше да е по-достойно ако Петков беше казал: "Сори, хора, няма пари за култура, оправяйте се!", вместо да залъгва с къдрави изречения.
А за втората част от въпроса - някои творци у нас, вече го правят - самофинансират се. Задвижили са пазарен механизъм и продават произведенията на своя труд. Някои успешно, други спорадично. Но поне се опитват. Но в киното тези процеси са по-трудни, защото е скъпо.
Малцина успяха да направят филми с частно финансиране. А още по-малко да спечелят пари от тези филми. И разбира се, веднага бяха жигосани, че тяхното кино не е киноизкуство. Ок, може и така да е, но гледаемостта им показва, че българската публика обича българско съдържание. А го получава рядко. Порочен кръг.
Телевизиите имат възможност, но рядко имат воля да инвестират в оригинални български сценарии. Не мога да проумея защо в 80-90% от случаите предпочитат да си купят чужд сериал и да правят адаптации?!
- Напоследък се говори за връзка между културното развитие на една нация и икономическото и благосъстояние. Как стоят според Вас нещата у нас, виждате ли такава закономерност или потенциал?
- Не виждам закономерност, не виждам и потенциал, но понеже съм оптимист човек, ще продължа да се надявам, че един ден, може би моите студенти, ще работят в по-адекватна и благоприятна среда.
- Възможна ли е социалната промяна чрез културата и ако културата е огледало на обществото, в каква посока трябва да работят творците и артистите в България?
- Не знам дали е възможна, но съм убедена, че не трябва да спираме да се опитваме да го правим.
Изкуството трябва да култивира мечти. И да вдъхновява. Успехът на един може да роди устремът на друг.
- Ядрото на всеки творческия продукт са неговите създатели. През 2019 беше приета Директива на ЕС, която има за цел да балансира взаимоотношенията по създаване и ползване на защитено съдържание и да засили преговорните позиции на авторите, които са признати за по-слабата страна в този процес. Как оценявате ситуацията за българските творци? Има ли проблеми и какво може да се направи още?
- Ситуацията е бедствена. И въпреки това се създават и добри филми. И сериали. Едва ли има сценарист, който да не се е опарил. Законът позволява на продуцентите да злоупотребяват с клаузите за авторски права в договорите, а малкият пазар принуждава авторите да се водят по свирката им и да преглъщат неправдата. Някои от продуцентите дори вече не търсят утвърдени имена в бранша, а наемат аматьори, за да им е по-лесно порочното договаряне.
За да се оправи тази болна работна среда, трябва да има законови промени и драстични санкции при нарушаването им.
- Предстои НС да разгледа внесения от МК ЗИД на ЗАПСП - има ли там проблеми? Какви са те?
- Най-големият е, че не защитава категорично носителите на авторско право.
- А какви решения предлагате?
-Нашата асоциация БАФТРС взе участие в работна група за обсъждане на проектозакона, даде мотивирани предложения, касаещи предимно системата за работещи колективни трудови договори, които са базирани на работещи световни практики, но по някаква причина, те не се взеха предвид.
- Защо тези решения не са възприети в законопроекта на МК?
- Защото има шанс културните процеси да се раздвижат, в частност киното, а това явно не е добре за зомби политиката, която се наблюдава не само в България.
И защото все още има хора с власт или под лобистки чехъл, за които не е по вкуса един работещ културен пазар.
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
- Имате ли очакване, че исканията на ФИЛМАУТОР ще бъдат чути от политиците? Кой би бил против? Защо?
- Силно се надявам. А биха били против пак тези, за които е много изгодно да се работи по мърляви правилници в националните институции за култура (НФЦ, НФК и други), да се дават не субсидии, а подаяния и най-вече да се създават конфликти между самите автори, да се блокират сесии и да не се усвояват дори минималните бюджети.
Изгодно им е, защото за следващата година, управляващите ще имат основание да кажат: "Ами не си похарчихте парите, явно не ви трябват, ще ви дадем по малко".
- Колко време работите над един проект, крайните срокове ли са определящи или нагласата за писанеJ? Специално за написването на сценария на "Вина" първи и сега втори сезон - дълго ли проучвахте технологичните процеси по производството на вино, за изграждането на характерите взаимствали ли сте детайли от реални персонажи?
- В телевизията винаги крайните срокове са водещи. Никой не те пита дали днес си в настроение за писане. А сроковете се отразяват на качеството.
Но ако си професионалист знаеш механизми, с които да се измъкнеш, да си свършиш добре работата и зрителят да е доволен.
А за "Вина" - преди писането на сценария, моята лична представа за вино беше как да си отворя бутилката и как да я изпия с приятели. Пълен лаик. Година по-късно, ситуацията е различна. Направихме изключително много проучвания, срещнахме страшно отзивчиви винари, които ни консултират и до днес.
Безкрайно благодарни сме, целият ни екип, на семейство Зикатанови и на Вили Гълъбова.
- Ще промени ли сериалът "Вина" отношението на българина към българското вино?
- Надявам се. За мен се случи. Вече си купувам само българско вино!
- Да очакваме ли трансформация на образа на героя на Михаил Билалов във втори сезон?
- Може да очаквате, каквото пожелаете, ние, с Ваня Николова, Екатерина Николова и Виктор Божинов, пак ще ви изненадаме.
- Как ще коментирате дискусията около изкуствения интелект и авторите?
- Че не трябва да спира.
Подценяваме заплахата.
Нели Димитрова (Снимка: Личен архив)
- На 14 юни българските сценаристи протестираха в подкрепа на американските, които стачкуват срещу студията и платформите с искания за справедливи договори и възнаграждения. Нямате ли достатъчно свои проблеми ? Каква е разликата между тях и Вас?
- Изявата беше по-скоро израз на подкрепа, която медиите атрактивно нарекоха протест, дори стачка. Това беше международно обявена дата за съпричастност.
У нас, колкото и да ми е неприятно да го кажа, нямаме сили и смелост за такава стачка, защото нямаме синдикат. Това е първата и то огромна разлика между нас и американските сценаристи.
- Колко важна е ролята на сценариста за успеха на един сериал?
- Има ли по-важна?! Телевизиите и компаниите, които знаят и държат на това произвеждат най-доброто телевизионно съдържание в последните години. А у нас (за сравнение) опитът на сценариста дори не се взема предвид, не участва в точкообразуването, при кандидатстването в НФЦ за разработка на сериал.
Тази порочна практика за неглижиране професионализма и опита на сценаристите у нас трябва да спре. Но това, както времето показа, няма да стане с творческите заслуги на сценаристите, а с един работещ закон и произтичащите след него правилници на съответните институции.
Интервю на ФИЛМАУТОР
Още
В Сандански ще гледат на открито 12 епизод на сериала "Вина" заедно с Виктор Божинов и част от екипа
Още
"Порталът" на БНТ е в топ 10 за 2021 г. на най-добрите сериали на европейските обществени телевизии
Още
"Голата истина за група "Жигули" в Топ 5 на боксофиса за български филми за последните 30 години
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}