СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Сценаристката на "Петя на моята Петя" Нели Димитрова: България е неблагоприятна среда за талантливите
Елица, сестрата на Петя Дубарова, ни се довери. Проследи всеки един от етапите, но никога не се е месила в сюжета, разкрива една от авторките на сценария на филма
Автор : / 9108 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимка: Васил Танев"Моята майка, която също се казва Петя ми подари първата й стихосбирка. Има едно стихотворение на Дубарова - "Моят ад", което е написала на рождения ми ден (31.08) в Тетевен (родния ми град).
И до днес се опитвам да разбера какво е правила Петя Дубарова в Тетевен на рождения ми ден през 1978 година, само 15 месеца и 4 дена преди да посегне на живота си.
Бях фен на Петя и преди, но когато открих това, откачих. В тийнейджърските си години всяко момиче и момче минават през своя тийнейджърски ад, идентификацията е много силна.
Чрез "Моят ад" аз открих "своя пристан зелен", изповяда сценаристката на филма "Петя на моята Петя" Нели Димитрова.
С Нели Димитрова разговаряме за това как чрез "Моят ад" на Петя Дубарова открива "своя пристан зелен", за таланта като добавена стойност, за най-личния си сценарий, за който мисли не просто като за филм, а като за кауза, за зрителите, които са по-интуитивни от кучетата и веднага надушват фалша, позата, ненужната показност или немотивирана маниерност...
Нели Димитрова с част от екипа на филма (Фотокредит: Симеон Варсано)
Нели Димитрова пред Impressio дни преди премиерата на филма "Петя но моята Петя":
- Нели, как стигнахте до филма "Петя на моята Петя"?
- Той стигна до мен. От години в мен зрееше идеята за филм, посветен на Петя Дубарова. Периодично си е отивала и после се е връщала още по-готова да бъде споделена. Така се и случи. Много спонтанно, един ден предложих на Валя (Валентина Ангелова - другата сценаристка и моя студентка) да направим филм за Петя. Тя откачи, оказа се, че е по-голям фен на творчеството на Дубарова дори от мен. А до този момент, аз си мислех, че това не е възможно.
После поканих Николай Урумов да стане наш продуцент, той направи контакт с Елица Дубарова, сестрата на Петя, и така започна всичко.
Аз започнах да каня за този проект. Или Петя Дубарова покани мен.
Нели Димитрова със съсценаристката и нейна студентка Валентина Ангелова (Фотокредит: Михаил Минков)
- Как се роди сценарият на "Петя на моята Петя"? Как се подготвихте?
- Когато Ники Урумов уговори среща с Елица Дубарова, с Валя нямахме нищо освен, убеждението, че не искаме да правим биографичен филм за Петя. Нямахме конкретен сюжет. Написахме няколко различни идеи за възможна разработка. Изключително много ни вълнуваха въпросите: "Какво би станало ако Петя Дубарова беше останала жива?" и "Променило ли се е нещо, що се отнася до различните?".
В крайна сметка, след разговори с Елица, стигнахме до идеята да изградим сюжет за една друга съвременна Петя, която носи в себе си таланта, изостреното чувство за справедливост и духа на Петя Дубарова. Заглавието е от едноименния разказ на Дубарова.
Кадър от филма "Петя на моята Петя", реж. Александър Косев (Източник: София филм фест)
При писането на сценария много ни помогнаха дневниците й. Там има много отговори, но и още повече въпроси. Разбира се, с Валя се срещахме и разговаряхме и с хора, които са я познавали отблизо, научихме още доста за нея, но в един момент аз стигнах до личното си решение, че не искам да продължавам да я опознавам чрез другите, защото вече я познавам. Чрез творчеството й. И това ми е достатъчно.
Кадър от филма "Петя на моята Петя", реж. Александър Косев (Източник: София филм фест)
В творчеството на Петя Дубарова е цялата Петя Дубарова.
- Какви бяха предизвикателствата преди да започнете да пишете?
- Само едно - отговорността. Стои и до този момент - да не разочароваме хората близки до нейното поколение и да не дадем грешен ключ към личността и творчеството на Петя Дубарова на младите, на тези, които тепърва ще се срещнат с нея и таланта й чрез нашия филм.
- Какво казвате на младите днес?
- Опитвам се да не им казвам, а само да им разказвам.
- Доколко познавахте живота и съдбата на Петя Дубарова?
- Моята майка, която също се казва Петя, ми подари първата й стихосбирка. Има едно стихотворение на Дубарова - "Моят ад", което е написала на рождения ми ден (31.08) в Тетевен (родния ми град).
И до днес се опитвам да разбера какво е правила Петя Дубарова в Тетевен на рождения ми ден през 1978 година, само 15 месеца и 4 дена преди да посегне на живота си.
Бях фен на Петя и преди, но когато открих това, откачих. В тийнейджърските си години всяко момиче и момче минават през своя тийнейджърски ад, идентификацията е много силна. Чрез "Моят ад" аз открих "своя пристан зелен".
Кадър от филма "Петя на моята Петя", реж. Александър Косев (Източник: София филм фест)
- И още тогава се влюбихте в поезията й?
- Петя Дубарова е явление в българската поезията. Всяка нейна дума ме респектира и омагьосва. И съм сигурна, че така ще остане.
- Разкажете за контактите си с Елица, сестрата на Дубарова?
- Без да ми го е казвала изрично, но мисля, че Елица ни прие и хареса от пръв поглед. Оказа се, че доста кинаджии преди нас са ходили и са искали благословията й за филм за Петя Дубарова, но тя избра нас.
Довери ни се, за което съм й безкрайно благодарна. Елица проследи всеки един от етапите на писането на сценария, споделяше мнение, но никога не се е месила в сюжета. Това нейно отношение продължи и по време на самия снимачен период. Получихме пълната й подкрепа.
- За колко време заснехте филма?
- 19 дена... Един от най-бързо сниманите филми в последните години, заради ниския си бюджет. Нашият продуцент и режисьор доказаха, че са магьосници.
- Допада ли ви кастът на филма?
- Не бих могла да си мисля за по-добър. Благодарна съм, че точно тези актьори харесаха нашия сценарий, довериха се на нашия режисьор Александър Косев и заедно преминахме през приключението.
- Предварително знаехте ли кои ще изпълнят ролите, които пишете?
- За Алиса Атанасова бях сигурна, че искам да изпълни ролята на Петя Дубарова може би и преди да започнем за пишем. Валя ме подкрепи, Александър Косев също. Никога не сме търсили друга актриса за тази роля. В началото на работата ни се влюбихме в превъплъщението на Александра Костова във филма "Маймуна", но тогава тя беше още много малка, знаехме че няма как да играе при нас. Но въпреки това винаги съм си представяла момиче като нея.
За добро или лошо, в България, кино се прави бавно и стана така, че цялата продукция се забави. Тогава режисьорът ни се сети пак за Александра, която вече беше на точните години и я покани. Останалите актьори са поканени лично от режисьора Александър Косев, без кастинг. Обичаме да се шегуваме, че точно защото е работил 20 години като кастинг режисьор не направи кастинг за своя филм. Просто знаеше кои са верните актьори.
Кадър от филма "Петя на моята Петя", реж. Александър Косев (Източник: София филм фест)
Александра Костова вече получи две големи признания - отнесе наградите за най-добра женска роля на фестивала в Стокхолм - 2021 и на Златна роза във Варна - 2021.
- Кажете нещо за образите, в които влизат звездите Албена Павлова, Юлиан Вергов, Моньо Монев?
- Опитахме се да бъдат лесни за идентификация, без да влизат в стереотипи. Много ни се искаше, особено в образа на Крачунов (Юлиан Вергов) да разгледаме двете страни на монетата - като администратор, той е прав в много от действията си, но е и въпрос на характер дали да действа като съпричастен възрастен или директорът да надделее. А образът, в който се превъплъти Албена е на онзи почти изчезващ вид учители, истински призваните. Нарочно в сюжета учителката няма свои деца, защото всички ученици са нейни.
Кадър от филма "Петя на моята Петя", реж. Александър Косев (Източник: София филм фест)
Кадър от филма "Петя на моята Петя", реж. Александър Косев (Източник: София филм фест)
- Останахте ли доволна като гледахте филма в окончателния му вариант?
- Да, много. Режисурата на Александър Косев, камерата на Иван Вацов и монтажът на Виктория Радославова надграждат сценария с безкомпромисен талант.
- Трябва ли един сценарист да се вълнува като гледа героите си на екрана, това признак за успех на лентата ли е?
- Нека се вълнува. Но това не е признак за успех. Признак за успех е, когато си в залата без никой да те познава и чуеш, и видиш реакциите, за които си се трудил.
- Вие сте сценарист и съсценарист на едни дни от най-касовите български филми "Голата истина за група Жигули", "Възвишение" и "Love.net", както и на сериали като "Връзки", "Домашен арест" и "Порталът"... Кои бяха най-големите предизвикателства досега за вас?
- Всеки проект носи своите предизвикателства около темата, конфликтите, търсената аудитория. И добре, че е така, за да не е скучно. Понякога е по-трудно, но това е добре, защото няма опасност да се подцени материята и да се работи по представи.
Неистово бягам от работата по представа. Търся до край точния прототип на персонаж, ситуация, конфликт. Когато не знам нещо, намирам начин да го науча или поне проуча, доколкото ми е нужно за сценария. Но в крайна сметка всичко се свежда до това дали си откровен със зрителите. Ако липсва искреността, всичко се проваля. Зрителите са по-интуитивни и от кучетата, веднага надушват фалша, позата, ненужната показност или немотивирана маниерност.
Кадър от филма "Петя на моята Петя", реж. Александър Косев (Източник: София филм фест)
- На какво учите студентите си в НАТФИЗ - какъв е секретът да се напише добър, успешен сценарий? На това можеш ли да се научиш или е преди всичко талант?
- Уча ги да не си измислят. Добрите сценарии са около нас. Уча ги да наблюдават, да мислят, да комбинират, да откриват уникалното в баналното.
Талантът е добавена стойност. Мога да им помогна да го развият, ако ми се доверят.
Част от екипа на филма (Фотокредит: Симеон Варсано)
- Какво добавя "Петя на моята Петя" в кариерата ви - като опит и емоции?
- Това е най-личният ми сценарий. И е първият, за който мисля не просто като за филм, а като за кауза. България е неблагоприятна среда за талантливите. Имаме толкова поговорки, които представят хората на изкуството като безделници и наивни мечтатели.
Това показва вероятно вековен манталитет, който трябва да започне да се чупи. Снизходителното отношение към хората на изкуството в последните години, ме разболява, но още не съм се отказала от съпротива.
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимка: Васил Танев
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
"Порталът" на БНТ е в топ 10 за 2021 г. на най-добрите сериали на европейските обществени телевизии