ВЕЧЕРИ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО
Мариана Евстатиева-Биолчева: Ценностите са неуправляеми, те се пораждат от културния пласт на националното мислене
"Не изпращам послания, а споделям мисли и надежди за филма, който трябва да говори на всички. А посланията се раждат, когато си успял с първото. Иначе изкуството рискува да наподобява урок", категорична е режисьорката
Автор: / 2882 Прочита 1 Коментара
Малкият Веселин Прахов във филма "Горе на черешата" (1984) на режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева, по сценарий на Рада Москова
Всеки петък до 15 декември в рамките на фестивала за класическо българско кино "30 вечери с 30 български класики" гледаме по един емблематичен филм. Фестивалът е по идея на дружеството за колективно управление на авторски права Филмаутор по случай неговата 30-годишнина.
Всички филми се излъчват в техния оригинален формат - на лента, а входът е свободен.
След всяка прожекция зрителите имат възможност да се срещнат с авторите, актьорите или творческият екип на филма, както и да се включат в дискусия с тях. Пълната програма можете да следите на https://www.filmautor.org/30
Днес в кино "Одеон" е прожекцията на обичания филм "Горе на черешата" по сценарий на Рада Москова и под режисурата на Мариана Евстатиева-Биолчева, което е и поводът да разговаряме с нея:
- Какви са Ви спомените от снимките на "Горе на черешата"?
- Сантиментално и трогателно. За мен бе удоволствие да работя със сценаристката Рада Москова. А от всичките ми филми сам добавяла нови приятелства.
Киното е колективен процес и сприятеляването е допинг за режисьорската работа.
- Какви послания изпращате чрез филма?
- Не изпращам послания, а споделям мисли и надежди за филма, който трябва да говори на всички. А посланията се раждат, когато си успял с първото.
Иначе изкуството рискува да наподобява урок.
- Връщането към детството е вид терапия и спасение, но и какво друго е за Вас?
- Връщане към детството е илюзия. Единствено възможно е, ако възрастният човек е съхранил детето в себе си.
Не завръщане, е продължена обща пътека.
- Защо е толкова трудно за възрастните да запазят връзката с детето, което са били?
- Същият отговор като на предишния въпрос.
Не става по програма - а е трудно на хората, които са били възрастни и като деца.
- Голяма част от Вашите филми са за деца. В тях обаче откриваме много послания за възрастните. Те ли са адресатите на Вашите творби всъщност?
- Адресатът е към всички. Аз не отделям детето от многовъзрастовата среда, в което то израства.
Филмите за деца, които не са наслаждение на очарователната инфантилност не приключват с детската възраст.
Трудно се постига, но пък другото, макар и по-лесно, е присъда за художественото послание.
- Мислите ли, че класическите български филми за деца са интересни на днешните хлапета? Как да направим така, че да привлечем децата към тях?
- Художественото откровение е единственото, което дава шанс на филма да прескача дори епохи. Мисля, че много от старите филми за деца и днес имат своята публика. Но е важно, да няма педагогически натиск.
Днешните деца имат съвсем автономно съзнание за личностно пространство.
- Как се срещнахте с актьора Веселин Прахов, чие откритие е той? Той участва в три Ваши филма, трудно ли се снима с деца?
- Откритието Веселин Прахов за киното е на Димитър Петров във филма "Куче н чекмедже? Детето беше природно завършен актьор. Сприятели се и с мене.
Понякога по-трудно се снима с възрастни.
- Доколкото зная той живее в Испания, чувате ли се, срещате ли се той като е в България?
- Той се обажда не само на мен, но и на познатите, с които е работил.
- Какъв е процесът на заучаване на текстовете от деца, налагаха ли се много дубли? Имаше ли възможност за импровизация или следвахте строго диалога?
- Децата помнят много добре текста си, но в това има риск, говорът им да наподобява рецитация на стихотворение.
Строгост на диалога вреди и на големите актьори и те с годините овладяват конструктивната импровизация. А импровизиращото по усет и вътрешен повик дете стои понякога по естествено от възрастните си партньори.
- Наричате киното приключение и своя съдба.... съдбата ни връхлита или ние сме творци на съдбата си? А какво е животът?
- Ако ни връхлита не е толкова страшно. Важното е да не ни прескочи.
Един мислител е казал най-точно - животът е това, което се случва, докато ние кроим планове.
- За съжаление в кино индустрията се приоритизират комерсиалните детски продукции, а такива като Вашите - социални и възпитателни, все по-рядко се правят, да не кажем изобщо. Но все пак времената се променят, можем ли да вярваме, че вкусовете и ценностите ще се подменят?
- Времената се променят, но не се връщат назад.
И в общи линии винаги са изненада, но пък неочакваното е гъделът на живота. А ценностите са неуправляеми, те се пораждат от културния пласт на националното мислене и не могат да се регулират на управленско ниво.
- Дълго време бяхте член на УС на ФИЛМАУТОР. Защо у нас е толкова сложно да се приложи закона за авторските права? Следите ли проблемите на кинотворците у нас във връзка с промените, които сега се обсъждат в Парламента и са свързани с авторските права и възнагражденията им?
- Законът на авторските права е огледало на представата на държавното управление, какво означава той за реномето на една държава.
Когато се пресмята само с пари, означава че държавата декларира, че е извън културата. Но при нас това е вече традиция.
Интервю на Нели Жекова/ФИЛМАУТОР
Мариана Евтимова Евстатиева-Биолчева е българска режисьорка, преподавател по кино и тв режисура в Нов български университет. Почетен професор на Нов български университет (2007), директор на магистърска програма по кино и ТВ.
Завършила е кино и телевизионна режисура в Полша. Работи в киноцентъра Бояна от 1971 до 1992 г. От 1996 г. преподава в Нов български университет, а от 2002 г. е председател на Художествения съвет на БНТ. Съпруга на проф. Боян Биолчев.
Автор е на над 30 документални и научнопопулярни и около 20 игрални и телевизионни филма.
Филмографията й е пълна с любов и признание: "Похищение в жълто"(1981), по мотиви от повестта на Павел Вежинов "Произшествие на тихата улица", със "Сребърен Лачено" на МКФ Авелино'83, Италия и Наградата на публиката на ХІV фестивал в Хихон, Испания'81; "Дяволското оръжие"(1982), по сценарий на Боян Биолчев, със "Сребърен Лачено" в Авелино, Италия '83, "Горе на черешата"(1984), "Търси се съпруг за мама"(1985) със Сребърен медал от МКФ Москва'85 и награда от МКФ Алансон'87, Франция, "Амиго Ернесто"(1986), "Племенникът чужденец"(1989) по мотиви от приказката "Младият англичанин" на Вилхелм Хауф.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}