СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Стефан Димитров пред Дир.бг: Във всяка истинска любов има някаква обреченост
Когато годините напредват, вече започваш да разсъждаваш философски как минава един живот и какъв е смисълът от това, казва известният ни композитор
Автор : / 8594 Прочита 0 Коментара
Колаж: Юлиян Илиев
Наскоро в София беше премиерата на симфоничната му творба "Сънят на Пилат" в зала "България", изпълнено от "София Симфоникс", под диригентството на маестра Любка Биаджони.
За смисъла, с който идваме на Земята, за обречената любов, която продължава и след смъртта, за тръпката поколения наред да се влюбват и разлюбват заедно с песните ти, за стремежа да кажеш накрая на живота си: "Вярно - глупости съм правил, но на никого не съм навредил..." -
едно ексклузивно интервю на композитора Стефан Димитров за Дир. бг
- Идеята за "Сънят на Пилат" от доста години живее във Вас, господин Димитров?
- Такъв човек съм, че нещата първо трябва да отлежат в мен. Един текст може да седи на пианото ми една година. И изведнъж самите думи започват да говорят нещо, преди това просто го гледам. Трябва да мине някакъв процес в мозъка ми и да осмисля текста. По същия начин беше с книгата "Майсторът и Маргарита" на Булгаков. Чел съм я много отдавна - още като студент. Винаги съм я харесвал, но никога не съм си мислил, че ще тръгна да правя някаква музика по нея. Изведнъж започнах да пиша и това беше един доста мъчителен процес. Продължи около 4 години, дори малко повече.
Насън влизах в музиката и съм ставал през нощта към 3-4 часа да сверя дали това, което звучи в главата ми, е това, което мога да изсвиря на пианото. За да не вдигам шум, използвах синтезатор и слагах слушалки.
- Кога текстът на книгата Ви "проговори" и Ви провокира да започнете да пишете?
- Може би, защото остарях. И затова смисълът на това, че всичко се прави с любов, изведнъж излезе на повърхността. Каквото и да правиш, трябва да има любов. И да правиш обувки, пак трябва да има любов. Като че ли това е смисълът, с който идваме на земята.
Когато годините напредват, вече започваш да разсъждаваш философски как минава един живот и какъв е смисълът от това.
- Защо точно любовта между Майстора и Маргарита Ви вдъхнови?
- Много харесвам книгата. Любови, колкото искаш в литературата. Тяхната любов е обречена. Във всяка истинска любов има някаква обреченост. Но и след смъртта любовта продължава.
- Лично Вие вярвате ли във вечната любов, в тази, която продължава и след смъртта?
- Да, вярвам, да. Вярвам, че има предопределеност, че можеш да намериш половинката си, както казва народът. Духовното привличане е по-важното. Защото това, което сме външно, е една черупка, която се изхабява и като дойде времето я напускаме.
- Казвате, че една от целите Ви с това произведение, е да реабилитирате Пилат Понтийски? Защо?
- Аз мисля, че той не е виновен. Той е постъпил много демократично. В Етиопия, например, е канонизиран за светец. Първо жена му, а после и той самият. Пилат казва на народа:"Вие решете кой - дали Варава или Христос да помилвам?"
Та това е един чисто демократичен акт - кой да бъде разпънат решава народът, решава плебсът. А дали след това си е мил ръцете или не, не мога да кажа.
Римският войник Лонгин доубива Христос като го пронизва с копие. Главата на това копие е била много търсена от нацистите. Те са вярвали, че който го притежава, ще придобие голяма сила. Хитлер едва ли не затова влиза в Австрия, защото мисли, че е там. Бил е убеден, че който притежава тази част на копието, която се е докоснала до Христос, ще победи света.
- Събрахте на премиерата на "Сънят на Пилат" Филип Димитров, Иван Костов и Петър Стоянов - двама премиери и един президент....
- Не го гледайте като политически акт, въпреки, че си правеха смешка, че на концерта било като събрание на СДС, на ДСБ или на ГЕРБ. Не е така. Музиката е тази, която обединява. И те дойдоха не като политици, а като мои приятели. Този проект се осъществи благодарение на фондация "Ценности" на Антонина Стоянова. Министерството на културата също ни подаде ръка.
Богдана Карадочева разговаря с Любка Биаджони (Снимка: Фотогруп)
Маестра Любка Биаджони и нейният оркестър "София Симфоникс" показаха много висока класа, изключително съм им благодарен.
- Сред зрителите беше и Вашата класна в Музикалното училище Елка Карастоянова, дъщеря на големия български композитор Асен Карастоянов...
- Майка ми починала, когато съм бил на 2 години и не я помня. Баща ми ни отгледа със сестра ми, а лелите ми му помагаха. Той беше много музикален, Бог да го прости. Често съм го чувал да си пее... Може би от него, от неговия род, съм взел музикалността си. Започнах да свиря на пиано, след това влязох в Музикалната гимназия с обой. Там класна ми беше "другарката" Елка Карастоянова, както се казваше тогава.
А нейният съпруг Евгени Аврамов в Консерваторията ми беше преподавател по хармония, асистент на Парашкев Хаджиев.
Сега те живеят в нашата кооперация. Много ги обичам и много съм им благодарен. Преди концерта си казах: "Дай да ги поканя тези хора, те много ще се зарадват!"
Те дори не поискаха да извикам кола да ги закара до зала "България", сами - лека полека, стигнали до там. Много мило ми стана.
- Кога започнахте да пишете музика?
- Работех като корепетитор в театър "4+4" на Николай Георгиев. Там започнах да се опитвам да пиша, и то от немай къде. Защото трябваше да се пише някаква музика. Илка Зафирова, Северина Тенева, Продан Нончев, Георги Георгиев... Сутрин репетирахме - аз свирех на пиано, а те правеха някакви упражнения.
В един момент трябваше да се напише музика за един спектакъл. Не си спомням, но мисля, че Северина Тенева ми каза: "Абле, Стефко, защо не я напишеш ти тази музика, я пробвай да я напишеш!"
Отидох си вкъщи, написах няколко песни, занесох им ги. Те много ги харесаха. И така, така тръгна всъщност.
- Чувала съм, че преди години са Ви казали, че щом сте написали песента "Там" ("След края на света"), повече нищо можете да не пишете?
- С Буба (Богдана Карадочева) бяхме в Пловдив и решихме да обядвахме в един ресторант. Там имаше сватба. При нас дойде младоженецът с един възрастен човек, дядо на булката, с бяла риза и черно сако, с каквито хората ходят по сватби, който ме попита: "Ти ли си написал това за прашните калдаръми и за сладкото от смокини..." Отговорих му: "Да, аз съм този..." "Дай си ръката!" Мислех, че иска да се здрависа с мен. Но той ми целуна ръка: "Може повече нищо да не пишеш до края на живота си!" Беше много мило...
- Как написахте тази песен?
- Написах я за филма на Иван Ничев "След края на света", който много се харесва и много се гледа. И дълго време ще се гледа. Защото той описа Стария Пловдив, в който са живели евреи, арменци, турци, българи и не е имало никакви етнически проблеми. Всеки си e ходил в черквата, в която иска. Сценарият е на Джеки (Анжел) Вагенщайн.
Ничев ми даде суровия материал и аз си отидох вкъщи, гледахме го на видео. Има една сцена, в която уж изселват арменците, те тръгват от Пловдив, но на границата ги спират и ги откарват в лагер...
Точно на това място, нещо се случи и започнах да пиша темата на песента. А после - Богдана написа и текста, а Васил Найденов я изпя. Това е историята на тази песен.
- А "Сбогом, моя любов" как се роди?
- Това беше доста отдавна. За един сериал я написах. Той мина и замина, дори не знам дали го излъчиха целия, защото имаше проблеми с цензурата.
Песента е основна тема на сериала и я пее Богдана. После отлежа и я възстановихме с Васил (Найденов). Много я харесват всички. Васил я изпя и на италиански, пеят я и на немски, изпя я и Слави Трифонов, кой ли не я пя...
- "По първи петли" или "Сутрин"?
- На Мишо Белчев е текстът и е за "Златния Орфей". Не си спомням какво ме вдъхнови... Може би този куплет: "От кога не съм се връщал в този град и в тази къща, от кога ключът ръждясва в мен..." Но няма нещо извънредно, от което да се е родила мелодията в мен.
- В "Дано" пък става въпрос за куче и котка, но песента се "еманципира" и заживя собствен живот...
- Да, тя е написана за филма "Спас и Нели" на Джеки Стоев и там я пее Ицко Финци.
Това е един вечен филм. За кучето и котката.
Та доста от моите популярни песни са от филми. "И замирисва на море" е от филма "Забранено за възрастни" на Пламен Масларов. Вътре я пее Кита, Стефан Китанов, който сега е шеф на "София филм фест". Едно момиче свиреше с него на китара.
- Да, всичките Ви култови песни са били поръчка за филми. Как си обяснявате това?
- Е, не всички. "Нека да е лято", "Ладо ле" не са писани за филми...
"Нека да е лято" е протестна песен. Стиховете са написани от Миряна Башева за 22 юни, когато германците влизат в Съветския съюз по време на Втората световна война.
- Всъщност, много шедьоври в световното изкуство са написани по поръчка...
- Най-виновен за това е граф Естерхази, при който са били на щат, както се казва сега, композиторите.
Но талантът е много важен. Защото може да поръчват, колкото си искат на някой, но него като не го бива, да не сътвори нищо.
Музиката е такъв тип изкуство, че веднага се чува кой може и кой не може. Тя е малко като високия скок. Или скачаш или не можеш, и всички го виждат.
Когато хората знаят песните на някой, запяват ги, тогава се вижда, че тоя човек го бива. Не говоря само за себе си, а и за други колеги, които написаха през тези години много хубави песни.
Какво значи много хубава или много лоша?
Много хубава е тази песен, която влиза в дома на хората, която няколко поколения могат да я пеят, на няколко поколения им говори нещо. Дали ще се развеждат, дали ще се влюбват, дали ще бъдат сами, дали ще се радват, дали ще пеят, дали ще плачат, но по някакъв начин им въздейства. Ето, това наричам аз, знак за хубава музика. Защото тя наистина въздейства на хората. И това й е силата.
- Вярно ли е, че Берлускони обичал да си тананика Ваша песен?
- Не знам дали е вярно, но аз го знам от Дарина Павлова. Като бяхме в Рим при папата за 24 май. Някой ме представи и папата каза: "А, музичисте, музичисте... И аз свиря на орган." Отговорих му: "Много се радвам, Ваше светейшество..."
На следващия тур като дойде при мен пак: "А, музичисте, музичисте..." Поздрави ме като колега. (смее се)
После имаше някаква вечеря с Вежди Рашидов, с Дарина и още приятели. Нея аз я познавам от един филм на Рангел (Вълчанов), беше отдавна. Тази твоя песен ми е любима - "Ние сме без-надеж-ден случай! Колко пъти, колко пъти - един ли сто ли, ни разделяха с думи тежки..." И знаеш ли, накарах Берлускони, понеже и той е пианист, свирил е преди това по пиано барове, да я хване на пианато, той налучка, и припяваше: "Колко пъти..." И си я знаем и си я пеем.
- Кога сте бил най-развълнуван от реакция на Вашата музика?
- Много пъти ми се е случвало на улицата да идват хора при мен и да ми стискат ръката и да ми кажат: "Благодаря Ви за хубавите песни!" Шофьорите на такситата също.
Преди дни пред нас спря една кола и момичето, което я шофираше, ми каза: "Страхотен концерт беше "Сънят на Пилат". Много Ви благодаря!" Нито я знам, нито я познавам. След това друга жена ме спря и ми сподели, че са били на концерта с мъжа и детето си, защото то свири на нещо и иска става музикант. Казва ми: "Такава музика сте написал, да сте жив и здрав!" Вчера, още една ме спря да ми каже колко й е харесал "Сънят на Пилат". Такива думи не могат да не вълнуват...
- Работили сте и с Емил Димитров, и с Лили Иванова. За Богдана да не говорим. Кажете по няколко думи за тези изключителни имена.
Кой всъщност е най-голямата звезда на България в този жанр?
- Аз мисля, че Аспарух Лешников, той е световна звезда. Но това е по-отдавна...
Съпругата му Богдана Карадочева пред дома им (Снимка: Иван Григоров)
С Емил правихме плочата му "Писмо до мама". Той беше много готин човек, изключително вглъбен в това, което прави. Говореше само за музика, за пианото. Докато работехме беше много весело, защото беше голям купонджия. Къщовник беше, много особен... Не беше завистлив, радваше се на всички. Тежеше му това, че "Моя страна" беше забранена навремето, защото уж била за невъзвращенците, които са избягали от България. Някаква такава глупост. Текстът е на Васил Андреев. Двамата бяха голяма двойка - много смешни и много забавни.
С Лили Иванова бяхме на много дълго турне, 100 дни, в Съветския съюз. Тя е желязна, спазва режим и диета, за които човек може шапка да й сваля. При нея няма такива: "Хайде, сега, тази вечер ще седим, ще пием водка и иху-аху.
С Богдана естетиката ни е една. Това е от нещата, които крепи всичко между нас. Харесваме едни картини, харесваме една музика, харесваме едно поведение. Това не е никак малко...
- По принцип Вие смятате, че човек не трябва да се взема много на сериозно? Успявате ли винаги да удържите?
- Никога не съм се вземал на сериозно. Често са ме питали кога пишеш, как пишеш - ами, може да се случи да не напиша нищо много време. Нямам такъв режим, примерно - всяка сутрин в 8 часа да съм на пианото - с подострени моливи и с гумичка! (смее се)
Но сега работя. С Андрей Калудов правим в Разград един мюзикъл - по "Пастири на нощта" от Жоржи Амаду. Скоро предадох последните песни. Ще бъде много интересно. Участват Кристина Димитрова, Прея, Робин Кафалиев и Латинка Петрова. Има хор, има балет, има всичко. Ще видим кога ще стане премиерата, защото в България всичко е трудно.
- Дори, когато бяхте шеф на Нова и на БНТ ли не сте се опиянявали от власт и слава?
- Особено тогава. Боже, никога! В Нова телевизия първи пуснахме момичета синоптички, внесохме първия сериал - "Касандра" с Корайма Торес, която стана супер звезда и в България!
Направихме конкурс в Нова телевизия за девойка, която прилича най-много на Корайма. Един ден, отивам сутринта на работа, още бяхме на "Света неделя". Забравил съм, естествено, за конкурса. Изведнъж виждам, че целият площад е пълен с момичета и жени от 6 до 66 години! И всичките приличат на Корайма Торес! Валеше дъжд, всички отвориха чадъри. Качих се горе и им казвам: "Абе, какво ще правим, долу не можем да се разминем от хора?!"
Имаше поне 3 хиляди души. Сложихме една камера, и всяка една идваше и си казваше името... Хубавото беше, че камерата пък нямаше лента... Всичко беше менте! Ами, какво, да снимаме 3 хиляди жени и всички казват, че приличат на Корайма Торес!
С Благовест Аргиров и Вежди Рашидов (Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг)
С Георги Лозанов в СЕМ (Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг)
- Измамили сте ги?!
- Ами, да, измамихме ги... След това направихме концерт - всички искаха да видят Корайма Торес на живо! Корайма беше едно момиченце на 21 години, и беше бременна! Наехме хокейното стадионче до Радиото, където сега е метрото. И обявихме, че там ще има среща с любимката на публиката.
А тя, горката, нищо не може да прави! Нито може да пее, нито може да танцува. Целият стадион се напълни, жега, а тя седи на един стол. Дадохме й микрофон: "Добър ден, много се радвам, че съм тук!" А те всички ревнаха - уаааау - баби, лели, такава беше публиката. И добре, че беше Сашка Васева. Казах й: "Сашке, помагай!" И тя пя 40 минути, жената, за да може да се случи нещо все пак.
Като свърши цялата работа идва при мен един от телевизията и казва: "Шефе, абе, сега какво да правим?" Питам: "С кое?"
А той: "Ами, тук са донесли плетени терлички за бъдещото бебе на Корайма, колкото един бус!" Целият български народ плел терлици, докато е гледал сериала. И има един цял куп терлици, които ниe не знаем какво да правим! Не можехме да й ги дадем всичките да си ги вземе със себе си...
Дадохме вечеря за Корайма, за мъжа й, и за продуцентката на сериала в "Хранков", имаше такъв комплекс. Корайма и мъжът й поседяха малко и се качиха да си лягат. Аз продължавам да си говоря с продуцентката - така и така, докато стигнахме до терличките. Казвам й: "Българските жени от обич са изплели цял бус терлички за бебето на Корайма Торес!"
А тя: "О-о-о, това нищо не е! Ние сега отиваме в Китай, представи си какви влакови композиции с терлици ни чакат там!"
- В крайна сметка, като сме толкова малки прашинки във Вселената, както Вие казвате, какво си струва да правим, докато сме в тези свои временни черупки на Земята?
- "Сред океана на времената, зрънце нищожно, лети земята, върху зрънцето живей гадинка, човек на име - зла животинка." Живее минута-две и на прах става... Не го помня цялото наизуст, за да го цитирам. Това е от Стоян Михайловски и е писано преди 100 години.
Какво си струва? Пак казвам - да правиш всичко с любов, да бъдеш толерантен към всички останали, различни от теб, да не налагаш нещо, което ще попречи на други.
Като се обърнеш назад да можеш да кажеш - абе, вярно, глупости съм правил, но не съм навредил на никого, държал съм се като човешко същество...
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Известният композитор, поп певец и телевизионен продуцент Стефан Димитров е роден на 28 май 1949 г.
Съпруг е на Богдана Карадочева.
През 1972 година композиторът Стефан Димитров завършва Теоретичния факултет на БДК.
С Йорданка Христова и Силвия Кацарова
Първата му композиция "Пея, защото искам, ако не искате - не слушайте" е създадена по стихове на поетесата Блага Димитрова. Основател и музикален ръководител е на театър "4+4".
От 1972 пее във вокална група "Студио В". От същата година датира и първият запис на негова песен - "Тайни" (изп. Емилия Маркова). След 1976 г. е сред водещите композитори в българската забавна музика. Активно работи и като аранжор.
Между наградените му песни на фестивала "Златният Орфей" са: "Ладо ле" (текст Захари Петров, изп. "Тоника") - I награда - 1976, "Нека да е лято" (текст Миряна Башева, изп. "Тоника") - II награда - 1977; "По първи петли" - (текст Михаил Белчев, изп. Васил Найденов) - II награда - 1980; "Моя любов" (текст Михаил Белчев, изп. "Домино") - I награда - 1985 г. На радиоконкурса "Пролет"
I награда печели "Пролетна умора" (текст Миряна Башева, изп. Братя Аргирови).
С внуците си Снимка: Иван Григоров/ Дир.бг
Димитров е композитор на поп песни, някои от които са се превърнали в шлагери: "Нека да е лято", "Дано", "Всичко ми е наред", "По първи петли", "Сбогом, моя любов", "И замириса на море", "Събота късен следобед", "Там".
Работи като щатен аранжор в Биг бенда на БНР, композира оркестрови пиеси ("Подарък за оркестър"), музика за тв спектакли ("Рожденият ден на инфантата"), театрална и филмова музика ("Зелените поля", "След края на света", "Съдията", "Патилата на Спас и Нели", "Фатална нежност".
През 80-те работи с група "Вариант Б" и "Домино". Известен е с дуетите си с Богдана Карадочева, както и със сътрудничеството си с Васил Найденов, Емил Димитров, Лили Иванова, работил е и с "Тоника".
Текстове за песните му са писали поети като Михаил Белчев, Миряна Башева и Маргарита Петкова. През годините на творческата му кариера много от песните му печелят награди на фестивала "Златният Орфей".
От 2010 г. до 2016 г. е директор на Програма "Христо Ботев" на БНР. Работи в Обединение "Музика" и Българското радио до 1992 година, когато става директор на Канал 1 на БНТ. През 1996-1997 г. е генерален директор на Нова телевизия, през 1997 г. - генерален директор на БНТ.
От 2010 г. до 2016 г. е директор на Програма "Христо Ботев" на БНР. Членувал в Съвета за електронни медии.
Автор е на телевизионните предавания "Екип 4", "Форум" и "Преди новините" по БНТ, а също и на "В 3 минути", "На 4 очи" и "Открито студио" по Нова телевизия. Стефан Димитров създава почти всички песни за популярното актьорско трио "НЛО".
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}