ВЕЧНАТА МУЗИКА
Навършват се 90 години от рождението на композитора Борис Карадимчев
Композиторът е автор на стотици популярни песни, сред които "Оставаме", "Любовта, без която не можем", "Бяла тишина", "Хора и улици", "Зеленоокото момиче" и др.
Редактор : / 1184 Прочита 0 Коментара
Навършват се 90 години от рождението на композитора Борис Карадимчев (Снимка: BulFoto)Деветдесет години от рождението на Борис Карадимчев се навършват днес. Композиторът е автор на стотици популярни песни, сред които "Оставаме", "Любовта, без която не можем", "Бяла тишина", "Хора и улици", "Зеленоокото момиче" и др.
Борис Карадимчев имаше невероятно отношение към поезията, каза пред БТА поетът Александър Петров.
"Той беше от това поколение композитори, на които едно стихотворение им говореше, когато го харесат. И всички неща, които сме работили заедно, аз ги давах като стихотворения, които той обличаше в музика. Нещо, което в днешно време не се прави. Обикновено се създава първо музиката. И според мен той направи толкова златни песни, не искам да казвам хитове. Златни песни, които вече повече от половин век звучат по електронните медии", коментира той.
Навършват се 90 години от рождението на композитора Борис Карадимчев (Снимка: BulFoto)
По думите му, мястото на Борис Карадимчев в българската музика е незаменимо и незабравимо.
"Аз съм получавал безкрайно ценни съвети от него, които са оказали огромно влияние за това, което се случи по-нататък. Мога да кажа, че някои от най-важните неща, които съм научил - и за професията си, и за това какъв трябва да бъда, съм ги получил от него", посочи поетът. Александър Петров допълни, че освен безспорен талант, Борис Карадимчев е бил невероятно почтен човек.
НЕУСПЕШЕН ХИМИЧЕН ОПИТ
Борис Карадимчев е роден на 30 март 1933 г. в Ямбол, където баща му работи. Баща му Климент Карадимчев е военен летец и семейството живее в различни градове. След Ямбол се преместват в Казанлък Ловеч и София, където Борис Карадимчев завършва Първа мъжка гимназия. Като ученик свири на цигулка и се увлича по химията. След един неуспешен химичен опит, при който изгаря дрехите си, баща му казва: "Моето момче, наблегни сериозно на цигулката. От фалшиви тонове няма умрели, докато от опити по химия има пострадали".
Борис Карадимчев умира на 12 април 2014 г. на 81-годишна възраст (Снимка: BulFoto)
В МУЗИКАТА
Борис Карадимчев се записва в Българската държавна консерватория, където учи в продължение на 11 години и завършва две специалности - оркестрово дирижиране при проф. Асен Димитров през 1959 г. и композиция при проф. Панчо Владигеров през 1961 г.
През 1960 г. Борис Карадимчев е назначен за главен диригент при Дирекцията на българските циркове. По това време в България има пет държавни цирка. Той е началник на петте оркестъра към тях и определял музиката към всички изпълнения. От 1965 г. в продължение на две години, той работи в Естрадния отдел на Българската концертна дирекция, след което до 1969 г. е отговорен редактор в музикалната редакция на Българската телевизия. Бил е преподавател по хармония в Средното сержантско военно музикално училище.
Преподавал е във Факултета за поп и джаз музика в Националната музикална академия. През 1999 г. става професор по музика в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", където преподава "Музика във филма и телевизията". Водил е лекции за филмова музика и в Нов български университет и в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград.
Борис Карадимчев умира на 12 април 2014 г. на 81-годишна възраст (Снимка: BulFoto)
ЗЛАТНИ ПЕСНИ
Първите опити на Борис Карадимчев в популярната музика са от 50-те години на 20-и век. Тогава работи с "Джаза на младите", където свири съученикът му Морис Аладжем. Започва да пише и детска, театрална и филмова музика.
Първата песен, която написва, е "Аз оставам при морето", изпълнена от Емил Димитров през 1962 г. Борис Карадимчев е сред композиторите, които подават ръка на групите "Щурците", "Сребърните гривни" и др. Песента му "Бяла тишина", изпята от Георги Минчев и "Щурците", печели първа награда на фестивала "Златният Орфей" през 1967 г. Плодотворно е сътрудничеството му с група "Тангра", която изпълнява - песента "Нашият град", част от саундтрака на филма "Оркестър без име". Борис Карадимчев е автор и на композиции за камерен и симфоничен оркестър.
Борис Карадимчев е автор е на музиката на повече от 300 популярни песни, сред които "Аз оставам при морето" (1962), "Следи по брега" (1963), "Дъжд" (1963), "На южния бряг" (1965), "Кажете не" (1966), "Созопол, град на спасението" (1966), "Зеленоокото момиче" (1966), "Робинзон Крузо" (1966), "Бяла тишина" (1967) "Дворец от пясък" (1968), "Сняг" (1967), "В твоята градина" (1968) "Ако не беше ти" (1970 г.), "Проксима" (1970), "Хора и улици" (1972), "Раздяла" (1973), "Пролетна възраст" (1974), "Нашият град" (1982), "Оставаме" (1982), "Любовта, без която не можем" (1982), "Богатство" (1982), "И всичко ще започне от начало" (1983), "Безсъние" (1987), "Времето е наше" (1990), "Отново е Коледа" (1990).
КОМПОЗИРА ЗА ПОВЕЧЕ ОТ 40 ИГРАЛНИ ФИЛМА
Дълги години Борис Карадимчев работи с кинорежисьора Людмил Кирков, който го кани през 1980 г. за филма "Оркестър без име". Карадимчев е автор на музиката на филма. Актьорите от филма не са музиканти и нямат никакви умения, но с помощта на Борис Карадимчев и композитора Асен Драгнев в рамките на два месеца се научават да имитират свирене на музикалните инструменти от филма. Финалната песен на филма - "Оставаме" е изпълнена от Маргарита Хранова и Вили Кавалджиев.
Композира музиката за повече 40 игрални филма, сред които "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1972, режисьор Методи Андонов), "Шведските крале" (1968), "Момчето си отива" (1972), "Селянинът с колелото" (1974), "Не си отивай" (1976), "Матриархат" (1977), "Оркестър без име" (1982) и "Равновесие" (1983) - всичките на режисьора Людмил Кирков, "Краят на песента (1971) и "Сиромашко лято" (1973) - на режисьора Милен Николов, "Гневно пътуване" (1971, режисьор Никола Корабов), "Сватбите на Йоан Асен" и "Буна" (1975, режисьор Вили Цанков), "Куче в чекмедже" (1982, режисьор Димитър Петров), "Бон шанс, инспекторе" (1983, режисьор Петър Донев) и над 120 анимационни филма - "Женитба" (1985, режисьор Слав Бакалов и Румен Петков), "Десетият кръг", поредицата за Чоко и Боко (1979-1990, режисьор Румен Петков), "Планетата на съкровищата" (1982, режисьор Румен Петков) и др.
"ПИМ-ПАМ"
През 1979 г. Борис Карадимчев създава детската вокална група "Пим-пам", на която е дългогодишен художествен ръководител. Формацията се появява по време на конкурса "Златният Орфей", където печели второ място с песента "Бразда в небето", написана в чест на първия български космонавт Георги Иванов от композитора Борис Карадимчев по текст на Георги Константинов и изпълнена на конкурса от Михаил Белчев и група деца.
На награждаването организаторите на фестивала настояват да бъде обявено името на детския хор и така спонтанно се ражда звънкото и лесно запомнящо се име - "Пим-пам".
Борис Карадимчев написва десетки детски песни за вокалната група, в която за първи път попада и Калин Вельов, който свирел на перкусии. На един от годишните концерти на групата Калин Вельов бил доведен от дядо си, но бил с гипсирана ръка и плачел, че няма да може да свири.
Борис Карадимчев се обърнал към него с думите: "Хващай със здравата дайрето и почвай". Малкият се справил блестящо с маракасите и бил най-сниманият, защото не се случвало често музикант със счупена ръка да бъде на сцената.
НАГРАДИ
Борис Карадимчев е носител на много отличия, между които от фестивала "Златният Орфей" - първа награда за песента "Бяла тишина" (1976), втора награда за песента "Земя звезда" (1977), втора награда за песента "Бразда в небето" (1979) и на Голямата награда "Златният Орфей" за цялостен принос (1997).
През 1976 г. той е удостоен с първа награда на фестивала "Бургас и морето" за песента "Малка песен за Бургас", а през 1982 г. получава на награда на Съюза на българските филмови дейци за музиката на филма "Оркестър без име".
На 15 ноември 2013 г. Борис Карадимчев е удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата "Златен век" звезда, както и с почетна грамота за големия му принос към българската култура по случай неговата 80-годишнина.
Композиторът умира на 12 април 2014 г. на 81-годишна възраст.