Навръх Илинден: Най-сетне многоочакваният ден за разправа с вековния душманин дойде!

Илинденско-Преображенското въстание е връхна точка в националноосвободителното движение на македоно-одринските българи след 1878 г. То е логично продължение на Априлската епопея от 1876 г. и манифестация на несломимостта на българския дух и величие.

Четата на Митре Пировски от Костурско, 1903 г. (Снимка: "Изгубената България")

На 13 юли 1878 г. Великите сили подписват т.нар. Берлински договор. Според него част от освободените български територии са обособени в "самостоятелно и трибутерно Княжество", на юг от Балкана се образува васалната на султана Източна Румелия. Българското население в Македония и Одринско обаче е оставено в рамките на Турската империя.

Даме Груев (Снимка: "Изгубената България")

"В Берлин въдвориха не мира, а европейския източен раздор за много години" - мрачно прогнозира в своя "Дневник" граф Игнатиев.

Но не договорите решават съдбините на народите. Като резултат от престъпния акт на Великите сили избухва Кресненско-Разложкото въстание, извършва се Съединението на Княжество България с Източна Румелия, а към края на 1893 г. в поробените земи се създава Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Гоце Делчев (Снимка: "Изгубената България")

ВМОРО застава начело на спонтанно избухналото в Македония и Одринско освободително движение, изграждайки навсякъде - из градове и села, революционни комитети. Организационните чети опасват планининте, обучавайки на военно изкуство всеки, за когото робството е равносилно на смърт. За по-малко от девет години ВМОРО се превръща в реална военна сила, подкопаваща из основи устоите на Турската империя.

Македонски опълченци, приготвящи динамит, 1903 г. (Снимка: "Изгубената България")

Неслучайно на 23 януари 1903 г. народният представител, писателят Антон Страшимиров , в своя реч пред Народното събрание в София изрича изпълнените с пророческа сила слова:

"В Македония, почитаеми г-да, положението е такова. Там има две власти: едната официалната - турската власт, и една неофициална - революционната власт. Турция разполага с хилядна войска и хиляди стражари, а революционната власт - с около 2000 мъже... Една държава, дошла до това ужасно положение да има две власти, които постоянно воюват, може ли да мислите , че туй положение ще трае по-нататък. То естествено е отишло на нож!"

Борис Сарафов (Снимка: "Изгубената България")

Така че няма нищо неочаквано в решението на Солунския конгрес на ВМОРО от януари 1903 г. за всеобщо въстание. Естествени са и разногласията, с които то се посреща. Известна е негативната реакция на Гоце Делчев, Михаил Герджиков, Яне Сандански, мотивирана с липсата на оръжие и с неподготвеността на населението за подобен революционен акт.

Хората на организацията в Костурско, Охридско, Демир-Хисарско обаче застават твърдо зад становището на Централния комитет. За да се изгладят противоречията и да се вземат конкретни решения, на 17 април (ст.ст.) 1903 г. в Смилево се свиква конгрес, за чийто председател е избран Даме Груев.

Яне Сандански (Снимка: "Изгубената България")

След като изслушва становищата на привържениците на двете противни позиции, Груев се изправя и казва:

"Бе хора, не си губете времето да разрешавате въпроса ще ли има въстание, защото той е решен - бит-ти давасъ!". С този влязъл трайно в речта му турски израз, означаващ "свършено е", Даме слага край на разногласията.

Конгресът избира главен щаб, който ще ръководи бъдещите бойни действия. В него влизат Даме Груев, Борис Сарафов и Атанас Лозанчев.

Воеводите Борис Дрангов (седнал, ляво) и Владислав Ковачев (прав, ляво), в дясно седнал - Стоян Вълев Митовски, родом от гр. Троян, махала Попишка, воевода на Кочанската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, 1903 г. (Снимка: "Изгубената България")

В началото на юли, пришпорван от стремително развиващите се събития, Даме заедно с целия щаб насрочва датата на въстанието - деня на Свети Илия. Няколко дни по-късно е изготвено възванието към поробените, започващо с крилатите слова:

"Братя! Най-сетне многоочакваният ден за разправа с вековния ни душманин дойде вече!".

Михаил Герджиков (Снимка: "Изгубената България")

Навръх Илинден, 20 юли (2 август н.ст.) на една поляна над Смилево са събрани членовете на главния щаб , войводи, четници и мобилизирани селяни. Местният свещеник осветява коприненото въстаническо знаме, извезано от битолски учителки. Присъстващите се прегръщат и целуват със сълзи на очи. В същото време в селото се разнася сигналната тръба, зовяща намиращите се тук турски войници на обичайната вечерна молитва за султана. Когато се раздава възглъсът им:

"Падишахъм чок яша!", въстаниците изпращат пушечни залпове и с викове "Долу султана! Долу Турция!" нападат селото. Аскерлиите се изпокриват в каменната постройка на училището и по къщите. Завързва се ожесточено сражение. Сред лумналите пламъци на запалените домове се разнася песента на въстаниците , чийто текст е на Стефан Стамболов:

"Не щеме ний богатство,/ не щеме ний пари,/но искаме свобода, /човешки правдини!"

Обучение на македонски въстаници на границата, 1903 г. (Снимка: "Изгубената България")

Илинденското въстание избухва. Бойният дух на вътрешната организация, поривът за свобода на поробеното население, бунтовният кипеж на народа в Княжеството раждат неудържима революционна стихия. От Битолско въстанието се разпространява в останалите части на Македония - Леринско, Охридско, Костурско, Неврокопско и пр.

Бойните действия се определят от конкретната обстановка в различните райони, но координацията им се осъществява от Груев и Главния щаб. Даме е човекът, който поставя Македония върху везните на историята и поема цялата отговорност за това.

Церемония при освещаване на знамето и полагане на клетва на четите на Христо Чернопеев, Никола Жеков, Петър Самарджиев и Панайот Байчев, около 2 септември 1903 г. (Снимка: "Изгубената България")

В първите десетина дни след Илинден и Преображение революционният устрем помита съпротивата на турските административни и военни власти. Главният щаб в Битолско (Даме Груев, Борис Сарафов, Атанас Лозинчев) и Боевото тяло в Одринско (Михаил Герджиков, Стамат Икономов, Лазар Маджаров) провеждат истински военни операции по превземането на турските казарми и разбиването на военни поделения, по овладяването на градове и села.

В Крушево, в Битолско и Солунско, из селата на Костурско, Охридско, Малкотърновско се пеят песни и веят знамена с извезаното върху тях "Свобода или смърт!".

Двете страни на знамето на Раховската чета от Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. (Снимка: "Изгубената България")

Чета на ВМОРО от Костурско, 1903 г. (Снимка: "Изгубената България")

Макар и бавна, турската военна машина мобилизира силите си и изпраща срещу въстаническите манлихери и бердани своята модерно въоръжена армия. Към нея се присъединява и жадният за погроми башибозук.

Започва народна трагедия, която няма равна на себе си. Жени, старци, деца - всеки, носещ българско име, минава под ножа на поробителя. Четите на вътрешната организация и Върховния комитет водят отчаяни сражения с противника.

Четата на Ресенския войвода Славейко Арсов (прав в центъра) (Снимка: "Изгубената България")

"Настъпи и пехотата под закрилата на артилерийския огън - описва Христо Силянов сражението при Крушево. - Хиляди пушки присъединиха пукота си към тежкия грохот на полските оръдия... Рядката стрелба на въстаниците, безсилна да възпре настъпващите орди, биде подкрепена от песента, която се поде от Гюрчиновата позиция: "Боят настана, тупат сърца ни,/ Ето ги вече наште душмани!".

"Урата" и песента бяха единственото разполагаемо средство, с което атакуваните бойци можеха да манифестират своето скрито вътрешно превъзходство над двадесетократно надминаващия ги по численост неприятел."

Районен съвет на войводите: (от ляво на дясно) Михаил Ганчев, Пандо Шишков, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и Атанас Бабата в 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание (Снимка: "Изгубената България")

По идея на Даме Груев, подкрепена и от Борис Сарафов, Главният щаб се обръща с мемоар до Великите сили, разкриващ турските зверства над беззащитното население във въстаналите краища. Той е и инициаторът за обръщението на Главния щаб към българското правителство, в което четем:

"Поставени начело на народното ни движение, ние апелираме към вас от името на роба българин да му се притечете на помощ по най-ефикасен начин - чрез война".

Четата на гевгелийския войвода Аргир Манасиев (шестият на първи ред отляво надясно) през 1903 г. (Снимка: "Изгубената България")

България обаче е с вързани ръце. Предупредена е от Великите сили да не се меси във въстанието. Правителствата на Сърбия, Гърция и Румъния заявяват, че при евентуална намеса на България в Македония и Одринско, те ще ѝ обявят война.

Независимо от това, правителството на Рачо Петров, под натиска на общественото мнение, излиза с меморандум до Високата порта, сочещ отговорността на турското правителство за извършващите се в империята кланета над поробеното население. Княз Фердинанд изпраща нота до Великите сили, в която изразява възмущението си срещу турските зверства в Македония и Одринско.

Щабната чета на Димитър Дечев и Борис Сарафов пред къщата на Марко Секулички в Кюстендил, преди началото на Илинденското въстание в 1903 г. (Снимка: "Изгубената България")

В началото на септември 1903 г. в по-голямата си част въстанието е смазано от турската войска, а четите на организацията са разбити. И когато всяка надежда за помощ отвън изчезва, а от разбунтувалите се райони са останали само опожарени развалини и трупове, на 19 септември (2 октомври н.ст.) Главният щаб на въстанието взема решение за свиване на бойните знамена за по-добри времена и обявява демобилизация.

Чета от ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация), вероятно около Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. (Снимка: "Изгубената България")

В този момент за Даме Груев най-важното е да се запазят животът на населението и онова, което е оцеляло от ВМОРО. Като заключителен акорд прозвучават думите на Даме Груев при последното сражение в Смилево:

"Нищо не може вече да се спаси, но честта спасихме - бихме се!".

Четник от ВМОРО, вероятно около Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. (Снимка: "Изгубената България")

Когато всички останали живи дейци на Вътрешната организация - четници и войводи, се изтеглят в България, Даме е един от малцината , останали в поробените земи, за да не допусне отчаянието да обхване сърцата на македонските българи и да съживи по места Вътрешната организация.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg