ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО
Руски и български историци издадоха книга за Руско-турската война и Освобождението на България
Доц. д-р Тина Георгиева: И войната, и отношенията ни с Русия често са били политизирани
Автор : / 25925 Прочита 66 Коментара
Паметникът на падналите в Руско-турската война на връх Св. Никола, преди да бъде построен паметникът „Шипка“ / Снимка: "Изгубената България"
На 6-и март т.г., малко след националния празник на България, бе представена една много любопитна книга, съставена от български и руски учени-историци, в която са публикувани автентични документи и мемоари от времето на Руско-турската война, възприета като Освободителна от нашия народ.
Нейното заглавие е "Тук се създава народът на бъдещето. Руски спомени за българите и България - края на XIX - началото на XX век". Книгата е дело на Издателска къща "Синева".
Тя е колективен труд, осъществен от съставителите: доц.д-р Никита Гусев, проф. д.и.н. Руслан Гагкуев, д-р Надежда Воробьова и проф. д.и.н. Румяна Михнева. Научни рецензенти са ст.н.с. д-р Марина Фролова и проф. д.и.н. Евгени Кожокин, редактори: проф. д.и.н. Румяна Михнева и доц.д-р Никита Гусев.
Във встъпителни думи на български и руски език се подчертава значението на Руско-турската война от 1877-1878 година, която според авторите "е останала в националната памет на Русия като благородна, справедлива и народна война. Интелигенция и духовенство, офицерство и опълченци - всички като един се стремят да помогнат на освободителното движение на Балканите, да спасят едноверците от вековния османски гнет".
Проф. Михнева казва в самото начало на този ценен труд, събрал автентични документи и мемоари на участници във войната, че това е "един културен диалог с Времето и читателите". Според нея този диалог е належащ, защото всяко поколение преоткрива миналото си, но този процес не е праволинеен. "Той е зависим от обществената среда и политическите нагласи. Тяхна жертва често е "историческата памет", образованието, медийната среда, и така историята се превръща от наука в пропаганда."
Възстановка на боевете на Шипка / Снимка: "Изгубената България"
Според проф. Михнева Руско-турската война често остава в плен на безжалостни спрямо научността и обществената памет клишета. Нейният поглед отваря едни друг ракурс - че Освобождението от петвековното ни робство отваря вратите и отприщва процеса на общуването на България с един друг свят и дава възможност на една голяма част от българите - полуграмотни селяни, да прогледнат с други очи на света.
Всъщност, още през 1860-а година Тургенев, в романа си "В навечерието" вписва в повествованието на романа си един героичен българин - Инсаров. Човек, лишен от себичност, изцяло отдаден на каузата за Освобождението на родината си. Прототип на героя е студентът от филологическия факултет на Московския университет, българинът Катранов. Много други българи по онова време са учили в Русия. Благодарение на тях, към средата на 1870-та руското общество се изпълва с уважение към тези напредничави младежи, образовани и патриоти.
Възстановка на боевете на Шипка, 1902 г. /Снимка: "Изгубената България"
В книгата откриваме един обективен поглед на руския историк доц. Никита Гагкуев към войната като "важен опит за руската армия" след драмата на Кримската война. Но тези събития имат не само военен аспект, подчертава ученият, защото Русия не напуска България веднага след Освобождението, а участва в създаването на свободната държава и охраната й, докато тя сама поеме своята защита. Знаменателно събитие е освещаването през 1902-ра година на храма на Шипка, когато голяма делегация от участници във войната идва в България.
Авторите на книгата считат, че без да се идеализира миналото, "не може да се отрече добронамереността на руското обществено мнение към променяща се България, желанието България да бъде компенсирана за преживяните от нея трудности. Както чрез контакти между представители на културата, науката и изкуството, така и чрез династическите връзки, покръстването на престолонаследника и пр." Въпреки ограничения суверенитет, предстои да се извоюва независимостта на страната, както и да се пази територията й.
Обърнахме се към доц. д-р Тина Георгиева, преподавател в Исторически факултет, катедра Нова и съвременна история, специалист по история на Русия и автор на книгите "Славянската идея в Русия 30-50-те години на XIX в." и "Консерватизъм и национализъм в Русия 60-80-те години на XIX в", както и автор на много публикации за руската история и политиката на Русия на Балканите. Потърсихме мнението й като човек "отстрани", тъй като тя не участва в екипа на съставителите и рецензентите на книгата, но в същото време е компетентна да даде мнение относно съдържанието на този труд.
Доц. д-р Тина Георгиева / Снимка: Личен архив на историчката
Ето какво каза доц. д-р Тина Георгиева пред Impressio.dir:
"И Руско-турската война, и отношенията между България и Русия твърде често са били политизирани, като са правени опити да бъдат вкарани в една определена, считана за "правилната към момента", идеологическа рамка. Така във времето са се наслоили разнообразни митове и представи, които често са едностранни, субективни или манипулативно поднасяни.
Този процес сякаш става още по-видим и силен в епохата на интернет, когато всеки може да пише и разпространява мнения, без да претендира, или да държи отговорност за обективност при излагането на фактите.
Затова появата на подобни книги е изключително полезна.
В тази книга са събрани автентичните спомени на хора, преживели посочените събития. Повечето от тях са неизвестни на широката публика. Ако искаме да схванем случващото се, и особено преди да го оценим, трябва да разберем какво е било времето, какво са мислили и чувствали хората тогава, как те са възприемали тогавашните съботия. В този смисъл дневниците са особено ценен източник на информация.
Всеки един от авторите на мемоари, който е включен в изданието, носи своята правда, предава собствената си гледна точка. Всички те са, по един или друг начин - субективни. Но едновременно с това всеки от тях ни дава парченце от картината, помага ни да наредим "пъзела". И това е едно от достойнствата на тази книга - нейното разнообразие. Тя съдържа спомените на хора, различни по възгледи и позиция в обществото. Това прави техните впечатления много ценни, защото те забелязват различни неща, възприемат ги от своя ъгъл, пречупени през своите разбирания, или очаквания.
Две са основите теми, които присъстват в книгата: Първата е войната. Тя често отключва или най-лошото, или най-доброто в хората. Ведно с героизма, съществуват и злоупотреби, лоша организация и снабдяване. Всичко това е като контрапункт на жертвоготовността на сражаващите си. В книгата е показан и един друг ракурс на войната - тила, с кръчмите, леките жени, проституцията и огромната скъпотия. Поставя се и един много важен въпрос: Какво е войната за Русия и руското общество, или поне за част от него.
Втората тема е младата българска държава в годините след нейното създаване: Как започва изграждането на освободените земи. Много интересни са впечатленията на офицера от руската администрация Владимир Вознесенски, за дейността му в Одрин - област и град, които и по двата договора - и по Сан-Стефанския, и по Берлинския, е предвидено да останат част от Османската империя. В книгата е отразен и кофликтът между българския княз Батенберг и част от руските представители - той е доминиращ в откъса от спомените на Паренсов.
Но специално за българската публика ще бъде особено интересно, как руснаците са виждали България и българите 20-25 години след края на войната. Съставителите на изданието заслужават специални адмирации заради стремежа си към обективност. Текстовете, които са включени, нямат за цел нито да "развенчават", нито да "идеализират", както държавите, така и българите, или руснаците. Особено интересно е как двама души, посетили страната приблизително по едно и също време, оставят коренно различни картини за нашите земи и нагласите на българите. Това идва да ни припомни, че когато четем, трябва да виждаме отвъд написаното, да не търсим в текстовете потвърждение на собствените си мисли, а да осмисляме прочетеното, доколкото е възможно обективно". (доц. д-р Т. Георгиева, край на цитата).
Казашки военен лагер край Бяла, 1877 г. / Снимка: Изгубената България
Доц д-р Георгиева обръща специално внимание и на цитирания в книгата световноизвестен руски писател Ф.И. Достоевски и неговите мисли за войната: Той отстоява правото на човека като личност да започне война, ако по-нататъшното му нравствено съществуване е невъзможно без нея. "Участието в такава война се легитимира не от правото, а от съвестта", казва Достоевски.
Както вече беше анонсирано, ще се запознаем със свидетелства от първо лице на различни хора - както на участници в бойните действия, така и на други хора - медицински сестри, санитари, обикновени граждани.
"Тук се създава народът на бъдещето. Руски спомени за българите и България - края на XIX - началото на XX век" (ОТКЪСИ)
"В главната квартира пристигна ординарец с новина за втория ни неуспешен опит да превземем Плевен. Нашите загуби направиха тежко впечатление на всички, но никой тогава не придаваше на това тъжносъбитие онова значение, каквото то, както се оказа по-късно, вдействителност е имало. Главнокомандващият ме извика при себе си, връчи ми запечатано писмо и ми обясни следното: "Потегляй с тази писмена заповедкъм ген. КГурко и устно му предай, ако е възможно, да всява паника оттатък Балкана. Ако пък не, нека мине от северната страна и, удържайки проходите между Хаинбоаз и Шипка, да мине под командването на кап. Радецки!"
...
Пренощувайки в Габрово, на разсъмване поех към Шипченския проход. Превърлил върха, насреща ми се заредиха обзети от ужас бегълци, жители на Тунджанската долина. След клането, устроено от фанатиците на Сюлейман паша, хората бързаха в невероятен безпорядък - жени, деца, български опълченци, коне, натоварении магарета. Войниците носеха на ръце деца. В тези пъстри тълпи от бързащи към прохода хора имаше много ранени. Видях млада българка, момиче на шестнайсетина годин, с отрязани гърди, десетгодишно момченце с отрязани ръце. Такива бяха за християнското население последиците от нашия неуспех при Ескизагра (дн. Стара Загора)."
...
"Габрово, 13 август. Завърши петдневната кръвопролитна битка на Шипка. Съпругът ми прекара целия ден в сражение и благодарение на Господ, остана цял, като се отърва с лека контузия и натъртване на краката. Ккво ли не изживях тоя ден!? Цял ден докарваха ранени. При мен бяха настанени още 150 души, а поради липса на място, по-здравите веднага бяха пратени в Търново. Силно притеснена, разпитвах всички новодошли от Шипка, дали съпругът ми е жив. Със същия въпрос се обърнах към офицера, който отговаряше за транспорта. Той не чу добре името и директно заяви, че е опасно ранен и вече е починал. Изгубих съзнание, и докато ме свестят, се оказа, че офицерът, който ме уплаши, е сгрешил, сбъркал е фамилията и че е убит не съпругът ми, а ген. Дерожински, чийто труп докараха и поставиха в църквата".
А.Ф. Редигер: "За петте години, през които не бях виждал София, в нея бяха успели да построят много добри, напълно европейски къщи, но все още повечето къщи, особено в покрайнините, бяха стари постройки, студени през зимата. Дворецът на княза, преустроен от конак, беше много добър и ефектен. Близо до него бе сгпадата на военното министерство, също много добра, двуетажна. Нямаше държавни апартаменти, но Каулбарс ( б.а. барон, генерал, създател на руската авиация,министър-председател и премиер на Княжеството от 1882-ра до 1883-та година) и Соболев (б.а. генерал, участник във войната, министър-председател на Княжеството от юни 1882-ра до септември 1883-та година)бяха успели да полуучат доста уддобни апартаменти. Като за начало на мен ми дадоха две стаи на долния етаж на офицерското общежитие".
...
"В България всички са русофили, - продължи полковникът, - и стамболовистите, и цанковистите, и народняците, но между тях има само една разлика. Стамболовистите обичат руския народ, надяват се на помощ от Руся в подходящя момент, но въпреки това сами се грижат за своята България, следвайки мъдрата руска поговорка: На вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата". Цанковистите пък фанатично вярват в Русия, смятайки че България няма какво да укрепва, тъй като освободителят все ще помогне, когато му дойде времето. Сами преценете, кой потъпва правилно.
Наистина вътрешната политика на Стамболов, неговият деспотизъм и насилие бяха ужасни и затова той беше екзекутиран от самия народ, но по отношение на външната политика Стамболов бе безупречен."
Още от съдържанието на книгата:
А.М. Дондуков-Корсиков: Всеки мислеше, че ще пожъне лесни лаври
П.Дм. Паренсов: Разбрах, че са ме повикали, за да ми предложат мястото на бъдещ военен министър на България
Н.Р. Овсяний: Англчаните дори не се съгласиха областа да се казва Южна България и измислиха странното име Източна Румеелия, а Западна не се предвиждаше.
А.Ф. Редигер: Грешка беше да се даде на България свръхлиберална конситтуция, но още по-голяма грешка беше да се съдейства на княза за нейното премахване.
А.А. Башмаков: Тук се създава народът на бъдещето, който ще вземе своето и няма да отстъпи.
Б.Л. Тагаев: Невероятно изглежда такъв бърз напредък в културата на народа, който е бил под турско робство 500 години.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}