Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Писателят Иван Иванов: Нека Трети март не бъде нищо друго, освен наш съкровен морален дълг

СЛОВА

Писателят Иван Иванов: Нека Трети март не бъде нищо друго, освен наш съкровен морален дълг

Трети март е нашата морална необходимост, нашата морална вяра

Колаж: Петя Александрова, dir.bg

Съдбата нарежда така, че днес писателят Иван Иванов пътува между България и Франция. След много житейски премеждия, той е българинът, който още не е открил своето постоянно местоживеене в света. Но по думите му - "това е най-хубавото"! Как преосмисля националния ни празник далеч от родината? - Публикуваме без редакция едно негово есе, получено в пощата на Impressio:

"Беше далечната 1988 г. Старият уморен автобус пухтеше, стенеше и се молеше по-бързо да стигнем до портала на Центалната ракетно-техническа база, където моя милост, лейтенант Иванов, служеше. Някъде между тежките стонове на двигателя се заслушах в радиото, което шофьорът бе пуснал малко по-силничко. Предстоеше поредният голям партиен форум, който трябваше да търси и най-вече да даде големи въпроси и отговори. Чувстваше се нещо - колкото и контролирани да бяха обществените емоции, и макар да бе оскъдна пресата, се долавяха някакви нови неказвани до тогава неща в "Огьоньок", както и в думите на руските учени академик Сахаров, Лихачов, Амосов, писателят и дисидент Солженицин. Не можеха да останат скрити и Лех Валенса, Адам Михник. Имаше една много смела статия за това време: "Защо плаче Ленин?". Беше 7:10 сутринта, чух познат глас на любим автор, заслушах се. Марко Семов разказваше нещо като есе, или по-скоро някакви подредени свои мисли. И до днес се опитвам да си спомня думите му, но нито една нямаше за великата партия и още по-великите ни ръводители, братските интернационални партии и т.н. Единственото нещо, което тогава остана в мен, бе усещането колко хубаво, колко честно, открито говореше Марко Семов за онзи, обикновения човек и българин, за страната и родината ни. След скандалната "За Япония, като за Япония", в началото на 90-те години Марко Семов написа една чудесна книга, и по-хубава, според мен - "И за Америка, като за Америка". Спомням си как завършваше:

 "Объркан тръгнах, още по-объркан се върнах".

Още

Писателят Иван Иванов: Животът е натрупан грях

Писателят Иван Иванов: Животът е натрупан грях

Преди две години срещнах Алекс Алексиев, демократично мислещ човек, емигрант, антикомунист, син на художника и публициста Райко Алексиев, убит по време на червените репресии. Заговорихме се за "Ренд Корпорейшън", където е работил, за троянските му корени. С умиление си спомняше как е ходил и спал по колибите на своите дядовци. Когато му споменах за Марко Семов, с изключително уважение Алекс Алексиев каза: "Той бе мъдър човек".

Аз няма да пиша пътепис, такова "животно" в моите литературни "безобразия" не съм правил. Ще ви разкажа за 8-годишната си внучка. Миналото лято гостувахме и се събрахме цялото семейство за месец при сина и дъщеря ми във Франция. Когато тръгвахме към аерогарата, си спомних досадното и унизително висене с дни за визи по западни посолства и невъзможността да се пътува преди трийсетина години.

Иван Иванов / Снимка: Личен архив на писателя

Още

"Наричайте ме Мечтател" от Иван Иванов /Откъс/

"Наричайте ме Мечтател" от Иван Иванов /Откъс/

В юнското утро се качихме на самолета и след два часа бяхме в Брюксел, до обяд с автобус стигнахме в Люксембург, пренощувахме в един от най-хубавите френски градове Мец, и на другия ден вече се разхождахме в Париж. Внучката се прехласваше по Дисниленд, впечатляваше се от Версай, Триумфалната арка, Айфеловата кула, корабчетата по Сена, градината "Тюйлери", метровлаковете без "машинисти"... После поостанахме в Мец, разгледахме и Люксембург и все подпитвах внучката харесва ли ѝ. Тя отговаряше с "да" на всеки подобен въпрос, но оставаше нещо неказано и в уклончивия ѝ отговор, и в разсеяния дяволит поглед. Прибрахме се със стария, 20-годишен форд. Прекосихме Европа през Германия, Австрия, Унгария, Сърбия. След ден стигнахме в Ловеч и се отбихме при тъста ми - Пазача на спомени (както го бях нарекъл в една предишна моя книга), в непретенциозната виличка, където живее, на километър от града. И там внучката ми, въодушевена и с възклицания прегръщаше малкото котенце Аника, кученцето Господин Нилсон, кръстени на героите от "Пипи дългото чорапче", целуваше излюпените преди дни пиленца, ходеше на воля сред ябълковите и сливовите дръвчета и на висок глас казваше на баба си:

"Колко е хубаво тук, бабо, на какво хубаво мирише, искам тук да живея, в тази моя Вила Вилекула"...

Още

Писателят Иван Иванов за нобелиста Петер Хандке и смисъла на творчеството

Как две световни новини влязоха в морален сблъсък

Преди известно време един прекрасен публицист по повод изказване на Тръмп на голям международен форум сподели, че американският президент е обявил края на глобализацията. И тогава, и сега мисля, че глобализацията не зависи от една личност, от една държава и че глобализацията е едно от най-хубавите неща, които са се случили на човечеството, за което са бленували и мечтали такива светли личности като Еразъм Ротердамски, Толстой... Нима можеш да спреш Интернет, първата човешка необходимост - общуването, желанието на човек да търси и открива по-добро съществуване и смисъл в живота си. В прекрасната си книга "Лексус и маслиновото дърво", един от моите любими автори Томас Фрийман, казва:

"Глобализацията е една огромна, прекрасна магистрала, но за съжаление по нея, и понякога, се движат и хора с недобри и нечисти намерения."

Иван Иванов / Снимка: Личен архив на писателя

Преди две години пак гостувах на децата си във Франция. Турът - Обиколката на Франция минаваше на километър от жилището на сина ми, а за "болен на тема колоездене" човек като мен, бе немислимо да не съм там - последната обиколка на Контадор, победата на Фрум, Саган, Валверде. Докато чакахме колоната, всичко бе спектакъл. Гледах как други зрители от публиката развяват знамена на различни държави. Сетих се и изразих съжаление, че не съм взел българския флаг, който един приятел бе донесъл вкъщи и забравил на 3 март.

- Как може да забравиш знамето? - ядоса ми се синът ми - Представи си да го развеем! Да видят, че има и българи тук!

Още

Как България става от поробена държава - полусвободно княжество

Как България става от поробена държава - полусвободно княжество

Никога не съм обръщал внимание на такива неща - български знамена, национални символи, винаги съм презирал и съм се дразнил на ненужното демонстриране и обкичване, веене безцелно и безидейно на флагове и демонстриране на фалшива обич от когото и да е. Затова ми прозвучаха малко неестествено думите на сина ми, считайки, че и той мисли като мен. Няколко месеца след това той ми разказа и за честването на деня на Европа на централния площад в Люксембург. През целия ден на тържествата представители на всички страни-членки на Европейския съюз излизат на сцената и представят по някакъв начин държавите си. Времето - мрачно и дъждовно, някъде след обяд идва ред и българите. Нашите хора стоят малко встрани, скромничко, дори не се качват на сцената. В този момент дъждът спира, грейва слънцето и засвирва онова, истинското българско хоро, от най-българските.

- Целият площад се огласи - разказваше ми въодушевено синът - Всички: българи, англичани, германци, французи, африканци, латиноси, араби се хванали и играят българското хоро. Велико нещо! И знаеш ли какво е Европа? - попита ме сина.

- Не знам - отвърнах и си помислих, че уж всичко ми е ясно в този живот.

- Ето това е Европа и светът - едно голямо българско хоро, на което са се хванали всички...

Преди месец съвсем случайно срещнах външния министър на Република Турция, г-н Чавушоглу, и му подарих своя книга. След няколко дни му написах писмо, което чрез посолството му изпратих. Ще си позволя да споделя началото:

"Господин Чавушоглу, човек гради цивилизация. Животните градят своите домове , по един и същ начин от незапомнени времена, както са ги градили от времето на фараоните. Затова казваме, че животните градят в пространството, а хората градят във Времето. Животът, историята, политиката се движат и променят. Умните хора долавят тези движения и узряват за велики неща. Тези умни хора са държавници, защото мислят за поколения напред, а не като политиците, които мислят за следващите избори...."

Мнозина ме поздравиха чистосърдечно, искрено. Но имаше, макар и единици, които ме упрекнаха, защото все още са в сферата националистическия радикализъм и историческият нихилизъм. А аз просто вярвам в родолюбието и не приемам насадения като чуждица в българският език и в начина на мислене "патриотизъм".

Днес, на този ден, аз повече от всякога се питам: Какво е Родината? Какво е Историята? Какво всъщност е 3-ти март?

Какво е Родината?

Родината, за онези два и повече милиона български деца, каквито са и моите син и дъщеря, е затворена страница на една много тъжна книга, наречена България. Усещам го, мисля че всички, макар и трудно, трябва да разберем децата си, защото те са по-умни, по-знаещи, по-можещи от нас - родителите им. Но Родината е и друго. Тя е онова място, бленувано и мечтано - една градина с прекрасна зелена трева и много ябълкови дървета, в която внучката ми иска да живее. Защото Родината ни не е географската карта и място, територия, държава или историческо понятие, очертано в някакви граници, тя е онова малко невидимо късче което носим, пазим, бленуваме в сърцата и душата ни.

Какво е Историята?

Историята и животът не са нищо друго, освен натрупан грях. Историята и политиката - това е преди всичко мисловен процес, в който има място само за умни хора, останалото е манипулация.

Какво всъщност е 3-ти март?

Трети март - това е нашата морална необходимост.

Трети март - това е нашата морална отговорност.

Трети март - това е нашата морална вяра.

Трети март - това е нашата морална истина.

Мисля си за думите на внучката, за думите на сина ми, и че, както често обичам да казвам, децата са най-добрите учители. И все повече разбирам думите на Марко Семов - всеки път, когато се връщам, минавайки през Калотина, или през гише "Пристигащи" на аерогара София:

"Объркан тръгнах, по-объркан се връщам".

Накрая искам да кажа на всички мои приятели: Нека Трети март не бъде нищо друго, освен наш съкровен морален дълг!

Мила Родино, ти си...

Още

Изгубената България: Когато мартениците носеха истинско здраве и щастие

Изгубената България: Когато мартениците носеха истинско здраве и щастие

Още

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Изгубената България: Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Още

Изгубената България:  Първият звънец в усмивки от старите ленти

Изгубената България: Първият звънец в усмивки от старите ленти

Още

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Изгубената България: А някога празнувахме деня на Кирил и Методий в Солун (галерия)

Още

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Още

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

 

 

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Унизеният човек у българина негодува, роптае. И затова търси Бога, дири човека – дори и в звяра

Горко на тия личности, които са родени в копнеж, които чуват в своята самотност шум от крилата на надежди и мечти, към които е обърнат погледът на цял народ! Те са не само мъченици на своя дълг, но и на страха да не бъде изгубена вярата в тях.

Цанко Дюстабанов: Бесилката не е позорна за мене!

На 15 юни се навършват 145 години от смъртта на габровския революционер, просветител и обществен деец

Аз един Бачо Киро съм... Правдата си да диря излязох, въжето на врата си сам метнах!

На 28 май се навършиха 145 години от смъртта на Бачо Киро, както с уважение и почит е наричан от всички даскал Киро Петров - един от дейните участници в Априлското въстание

На гроба на свети Кирил в спомени от миналото

Историята ни разказва как, защо и при какви обстоятелства пристигнал във Вечния град бащата на нашата писменост

Икона на Св. св. Кирил и Методий с рядко срещано изображение

По случай 24 май - ден на българската и славянска писменост и култура, иконата може да се види в Иконната зала на Историческия музей в Бургас