Памет за Освобождението: Страданията на българите във фокуса на света

3 март е датата в календара на българската история, изписана с кръвта на хиляди загинали българи, загубили живота си в борбата за свобода на онази малка точка на европейската карта, носеща името България.

На тази дата в Сан Стефано се слага края на едно 5-вековно потисничество и се поставя началото на свободния живот на българската държава. Пътят до 3-и март е твърде дълъг. Той е осеян с костите на известни и безименни герои, за които независимостта на отечеството е по-скъпа от дома, семейството, живота.

Жестокостта, с която е потушено Априлското въстание, е катализаторът, който задвижва обществените процеси в Европа. Благодарение на репортажите на намиращите се в българските земи чужди журналисти, светът узнава за храбростта на онзи малък народ на Балканите, който е готов на всичко в името на свободата.

Европейската общественост надига глас и правителствата не могат повече да затварят очите си пред истината, че някъде в пределите на Османската империя безжалостно са избивани деца, жени, мъже. Широката международна подкрепа за българите предизвиква сериозни сътресения в Турция.

Изоставена къща, в която е настанен военният фотограф Франц Душек, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Как започва?

Датата е 12 април, 1877 г. В Кишинев руският император Александър II издава манифест, с който обявява поредната война с Турция, а за нас тя се превръща в освободителна. Освен редовната руска войска, се включват и хиляди доброволци, румънци, финландци, украинци и български опълченци. В историята са запечатани имената на Плевен, Стара Загора, Шипка...

Гвардейци от Финландския полк с две български деца Снимка: "Изгубената България"

Офицери и подофицери от Финландската гвардия Снимка: "Изгубената България"

Обсадата на Плевен 

В началото на юли, 1877 г. предвождани от Осман паша войски влизат в Плевен. Часове по-късно градът е обсаден от руски части. Провеждат се три директни атаки, при които загиват хиляди руски воини. Плевен е градът-герой, удържал 5-месечна обсада и обявен от военните историци като най-тежкия и решителен момент от войната. Месеци по-късно, на 10 декември същата година, Плевен е освободен.

Румънски войници по време на подготовка Снимка: "Изгубената България"

Руски кавалеристи пред землянките в лагера край Плевен, 1877 г. Снимка: "Изгубената България"

Барон Сейго Ямадзава, първият японец, стъпил на българска земя, участник в обсадата на Плевен Снимка: "Изгубената България"

Наред с руските войски присъствието на японец на бойното поле е било абсолютна изненада за мнозина. И то не просто японец, а японски самурай! Не е напълно изяснена ролята му в сраженията, но със сигурност се знае, че не просто оцелява, но и е награден.

Съставът на действащата в България Руска армия, на снимката е и барон Сейго Ямадзава, "Изгубената България"

Руски офицери на път за Плевен Снимка: "Изгубената България"

Щаб квартира на руската войска, Плевен Снимка: "Изгубената България"

Руски офицери по време на игра на карти в лагера на армията, Плевен Снимка: "Изгубената България"

Руски генерал-офицер с група войници и казаци, Плевен Снимка: "Изгубената България"

Александър II с гвардията си при обсадата в Плевен Снимка: "Изгубената България"

...Колкото до Стара Загора 

Упоритото няколкочасово съпротивление на руската войска и Българското опълчение задържа настъпващите турци и дава възможност на част от населението да се изтегли на север, към Балкана. След оттеглянето на защитниците към връх Шипка останалите в града казаци и опълченци се барикадират в отделни къщи. Отбраната продължава до първи август, когато целият град е опожарен и разграбен от войската на Сюлейман паша.

9-14 август/21-26 август, 1877 г.

След боевете при Стара Загора и Нова Загора Сюлейман паша се отправя с централната османска армия към Стара планина.

При Шипченския проход се изправя срещу ген.-майор Николай Столетов, предвождащ 7500 офицери и войници и 27 оръдия. На 9 август е поставено началото на героичната борба, увековечена в българската летопис.

О, Шипка! 

Три деня младите дружини 
как прохода бранят. Горските долини 
трепетно повтарят на боя ревът. 
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път 
гъсти орди лазят по урвата дива 
и тела я стелят, и кръв я залива. 
Бури подир бури! Рояк след рояк! “
Сюлейман безумний сочи върха пак 
и вика: "Търчете! Тамо са раите!" 
И ордите тръгват с викове сърдити, 
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. 
Върхът отговаря с други вик: ура! 

Иван Вазов 

Паметникът на падналите в Руско-турската война на връх Св. Никола, преди да бъде построен паметникът „Шипка“ Снимка: "Изгубената България"

Лекарска саможертва 

Хиляди са убитите и ранените в тази война. Достойна за почит е дейността на близо 4600 лекари и медицински сестри. Те организират болници и лазарети, формират санитарни влакове и отряди. Голяма част от тях никога не се завръщат по родните си места.

Офицери, войници, лекари и сестри Снимка: "Изгубената България"

В статия от седмичника "Зорница" от 1877-а можем да разберем, че по време на ожесточените боеве всъщност:"Турците са имали един съюзник, много по-страшен от тяхното съпротивление, а именно чумата, която силно върлувала в руската войска. В България населението е било болнаво през лято и есен и няма съмнение, че едно голямо число войници ще се намират в болничния лист."

Близо е краят? 

Великобритания и Австро-Унгария отхвърлят молбите на Османската империя за помощ.

Войските на император Александър II побеждават при Караагач. Турция е принудена да капитулира. На 31 януари 1878 г. в Одрин е подписано примирие. Какво предстои за бъдещата самостоятелна България, в документът се пише следното:

"България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Османската армия там повече не ще се намира."

Капитулацията 

Подписването на Санстефанския мирен договор е своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II. У нас той е известен като Цар Освободител. Още веднъж е доказана вярата на българите в силата на дядо Иван, тогавашната опора в най-тежките дни на робството. Документът поставя край и начало. С него се визира съществуването на нова държава. Санстефанска България е в пълно съответствие с изконните етнически територии на България, с едно изключение - Северна Добруджа.

Областта е предадена на Румъния, за да я компенсира с оглед на преминаването на Бесарабия под руски контрол. Има хора, които се опитват да омаловажат подписаният на 3 март 1878 г. договор. Но той има изключително значение за страната ни. Той поставя началото на Княжество България. 

Изображение на мястото, на което е подписан мирният договор. Къщата вече не съществува

Щаба на действащата армия, Сан Стефано Снимка: "Изгубената България"

Армията на чуждестранните военни агенти, Сан Стефано Снимка: "Изгубената България"

Заключение...

Датата 3 март има собствена, автентична стойност като ден, олицетворяващ стремежа на българите за национално обединение. След 1888-ма е узаконен и наречен Национален празник.

Опълченци ветерани от Руско-турската война за възпоменателна среща по случай 55 години от войната - 3 март 1933 г. Снимка: "Изгубената България"

А ние трябва да помним... 

Снимка: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg