Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Руско-турската освободителна война в снимки

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИЯ!

Руско-турската освободителна война в снимки

Празнуваме 144 години от Освобождението на България

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Но каква полза - питам се веке, -
ако възтокът бил румен, ален?
Дали теглà ни пò щат са леки
и живота ни по-малко жален?

Що ни нас радва, ако земя ни
била прекрасна, райска природа,
кога я тъпчат диви тирани,
когато в нея няма свобода?
...

Вече въставам срещу тирана!
Този в мен скритий пламен небесн,
който заглъхнал до днес остана,
трябва най-после навън да блесне.

Доста съм веке бивал удýшен!
Доста страх подъл, мисли безплодни!
Днес на дългът си аз съм послушен:
ази ще пея песни свободни.

Иван Вазов - из "Новонагласената гусла" (1875)

Още

Те никога не спят. Никога не забравят. Помнете падналите!

Те никога не спят. Никога не забравят. Помнете падналите!

На 3 март (19 февруари ст.ст.) 1878 г. в селцето Сан Стефано (дн. квартал Йешилкьой, част от истанбулското предградие Бакъркьой) е подписан прелиминарен, т.е. предварителен, мирен договор между Руската и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., но подлежи на одобрението на останалите Велики сили. 

Този документ поставя началото на Третата българска държава.

Пълномощници от руска страна са граф Николай П. Игнатиев и Александър И. Нелидов, от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.

Още

Трети март на фокус: 144 г. от Освобожданието на България (снимки)

Трети март на фокус: 144 г. от Освобожданието на България (снимки)

Членове 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно васално княжество с народно християнско правителство и народна милиция.

Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).

Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против договора. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор 1878.

 На Националния ни празник 3 март, когато празнуваме 144 години от Освобождението на България, решихме да ви върнем с архивни кадри в онези години, когато историята говори единствено чрез тях:

Понтонният мост между Русе и Гюргево, построен за преминаването на руската войска и снабдяване, 1878 г.

Понтонният мост на река Дунав за преминаването на руската войска в района на Систово (Свищов), заснет откъм българския бряг, 1877 г.

Руски офицери на българска земя пред един от понтонните мостове над река Дунав, построени за преминаването на руската войска от Румъния, в центъра е генерал-майор Александър Рихтер, ръководител на строежите на понтонните мостове, 1877 г.

Руският император Александър ІІ с гвардията си при обсадата на Плевен, 1877 г.

Великият Княз Николай Николаевич (в центъра с фелдмаршалска униформа), главнокомандващ действащата армия по време на Руско-Турската война с офицери от щаба си, 1877 г.

Руски офицери и казаци от предния отряд на армията в Търново, 1877 г.

Гвардейци от Финландския полк (в състава на Руската армия) – снимка за спомен с две български деца

Княз Александър Батенберг в град Бяла, като подпоручик в Руско-турската война, 20 август 1877 г.

Великият княз Николай Николаевич в град Търново, след превземането на града, 30 юни 1877 г.

Пред къщата на хаджи Николи, в която се помещава Главната щаб-квартира на руската войска - отдясно наляво: Н.В. Императорът Александър II (седнал), румънският княз Карол I, Великият княз Николай Николаевич, Великият княз Сергей Александрович и други висши офицери, крайният вляво - бъдещият български княз Александър Батенберг, Горна Студена край Свищов, август 1877 г.

Руски офицери по време на игра на карти в лагера на армията в град Бяла, от ляво надясно, седящи: генерал-адютант Дмитрий Сергеевич Арсениев, Княз Александър Батенберг, Великият княз Константин Константинович, Великият княз Сергей Александрович, 1877 г.

Общ изглед към село Горна Студена край Свищов - с лагера и обоза на руските войски, вдясно къщата на хаджи Николи, в която се помещава Главната щаб-квартира, август 1877 г.

Руски кавалеристи почиват пред землянките си в лагера край Плевен, 1877 г.

Имперската пекарна на престолонаследника Александър Александрович, Бяла, 1877 г.

Руски генерал-щабни офицери и телеграфисти пред замаскирана кола на походния телеграф, щаб-квартирата на руската войска в село Горна Студена, 1877 г.

Руски войници охраняват турски оръдия, пленени под Филипопол (Пловдив), 1878 г.

Казашки военен лагер край Бяла, 1877 г.

Руски офицери разквартирувани в български дом, вероятно село Брестовец (Русенско), 1878 г.

Руски офицер пред църквата “Света София” след освобождението на столицата, София, 1878 г.

Граф Едуард Ив. Тотлебен, генерал от инженерните войски, с щаба на действащата армия, Сан Стефано (?), 1878 г.

Великият княз Николай Николаевич (втори ред седнали, седми от ляво на дясно, след него генерал Йосиф Гурко) с щаба на армията и чуждестранните военни агенти, на втория ред седнал, втори от ляво на дясно е Сейго Ямадзава, Сан Стефано 19 февруари 1878 г. (3 март н.ст.)

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

Възстановка на боевете на Шипка, 1902

Възстановка на боевете на Шипка, 1902 г.

Руски офицери и български опълченци по време на възстановката на битките при Шипка, 1902 г.

Паметникът на падналите в Руско-турската война на връх Шипка, преди построяването на големия паметник

Паметникът на свободата на връх Св. Никола (Шипка) е открит тържествено на 26 август 1934 г.

Портрет на дядо Димитър - опълченец, заснет 30-те години на ХХ век

Подписването на Санстефанския мирен договор, 3 март (19 февруари ст. ст.)

Портрет на генерал Михаил Дмитриевич Скобелев - “Белият генерал”, заснет около 1881 г.

Ген. Николай Г. Столетов

Къщата в Сан Стефано, в която се водят преговорите и е подписан договорът. Днес не съществува.

Генерал от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), командир на Предния отряд на Руската армия, превзел градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и др.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"

Още

Гръмогласно "Ура" възвестява българската свобода преди 143 години

Гръмогласно "Ура" възвестява българската свобода преди 143 години

Още

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Още

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Още

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

Още

85 години от откриването на Паметника на Свободата на Шипка

85 години от откриването на Паметника на Свободата на Шипка

Още

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

Още

Свободата остава завинаги на Шипка!

Свободата остава завинаги на Шипка!

Още

Как България става от поробена държава - полусвободно княжество

Как България става от поробена държава - полусвободно княжество

Коментирай 34

Календар

Препоръчваме ви

Децата я носят и очите им все по небето шарят

Недейте забравя да подарите мартеници на близките си. Но искрено, топло.

Народни поверия и обичаи около Божич

За българските обичаи, съпътстващи отбелязването на Рождество Христово разказва известният етнограф и фолклорист Христо Вакарелски през 1937 г.

В предколедна София преди 80 години

За празничната суматоха по столичните улици, за шумната глъчка, шарените сергии, колоритните търговци и суетата дни преди Рождество

В Парламента: Ако и след толкова ашладисване не даде по-добър плод, язък за тревогите!

"Макар и думата "свещенодействие" да се е изхабила от много употреба и злоупотреба, няма израз по-сполучлив, за да окачествим дейността на народните представители и да подчертаем грамадната им отговорност пред Бога, пред народа, пред историята и пред собствената им съвест", казва Атанас Буров