ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИЯ!
Руско-турската освободителна война в снимки
Празнуваме 144 години от Освобождението на България
Редактор : / 26109 Прочита 34 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Но каква полза - питам се веке, -
ако възтокът бил румен, ален?
Дали теглà ни пò щат са леки
и живота ни по-малко жален?Що ни нас радва, ако земя ни
била прекрасна, райска природа,
кога я тъпчат диви тирани,
когато в нея няма свобода?
...Вече въставам срещу тирана!
Този в мен скритий пламен небесн,
който заглъхнал до днес остана,
трябва най-после навън да блесне.Доста съм веке бивал удýшен!
Доста страх подъл, мисли безплодни!
Днес на дългът си аз съм послушен:
ази ще пея песни свободни.
Иван Вазов - из "Новонагласената гусла" (1875)
На 3 март (19 февруари ст.ст.) 1878 г. в селцето Сан Стефано (дн. квартал Йешилкьой, част от истанбулското предградие Бакъркьой) е подписан прелиминарен, т.е. предварителен, мирен договор между Руската и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., но подлежи на одобрението на останалите Велики сили.
Този документ поставя началото на Третата българска държава.
Пълномощници от руска страна са граф Николай П. Игнатиев и Александър И. Нелидов, от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.
Членове 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно васално княжество с народно християнско правителство и народна милиция.
Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).
Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против договора. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор 1878.
На Националния ни празник 3 март, когато празнуваме 144 години от Освобождението на България, решихме да ви върнем с архивни кадри в онези години, когато историята говори единствено чрез тях:
Руският император Александър ІІ с гвардията си при обсадата на Плевен, 1877 г.
Руски офицери и казаци от предния отряд на армията в Търново, 1877 г.
Гвардейци от Финландския полк (в състава на Руската армия) – снимка за спомен с две български деца
Княз Александър Батенберг в град Бяла, като подпоручик в Руско-турската война, 20 август 1877 г.
Великият княз Николай Николаевич в град Търново, след превземането на града, 30 юни 1877 г.
Руски кавалеристи почиват пред землянките си в лагера край Плевен, 1877 г.
Имперската пекарна на престолонаследника Александър Александрович, Бяла, 1877 г.
Руски войници охраняват турски оръдия, пленени под Филипопол (Пловдив), 1878 г.
Казашки военен лагер край Бяла, 1877 г.
Руски офицери разквартирувани в български дом, вероятно село Брестовец (Русенско), 1878 г.
Руски офицер пред църквата “Света София” след освобождението на столицата, София, 1878 г.
Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития
Възстановка на боевете на Шипка, 1902
Възстановка на боевете на Шипка, 1902 г.
Руски офицери и български опълченци по време на възстановката на битките при Шипка, 1902 г.
Паметникът на свободата на връх Св. Никола (Шипка) е открит тържествено на 26 август 1934 г.
Портрет на дядо Димитър - опълченец, заснет 30-те години на ХХ век
Подписването на Санстефанския мирен договор, 3 март (19 февруари ст. ст.)
Портрет на генерал Михаил Дмитриевич Скобелев - “Белият генерал”, заснет около 1881 г.
Къщата в Сан Стефано, в която се водят преговорите и е подписан договорът. Днес не съществува.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}