На 21 юни 2016 г., на 90-годишна възраст почина една от най-любимите на българите от всички поколения, актриси - Надя Тодорова. Всяко нейно участие във филм, всяка нейна реплика, се запомняше заради невероятната й способност да я направи значима - с интонация, глас и присъствие, при това - съвсем естествено, като че "играе себе си". Тя умееше да прави нещата като "натурщик", във всичките си роли. До такава степен "покриваше" героините си, че изглеждаше като "истинската" героиня.

Още

Надя Тодорова: Един живот в пет тетрадки

Година след смъртта на актрисата излезе биографичната й книга "Надя Тодорова: Един живот в пет тетрадки". На представянето на книгата много хора - и публика и нейни колеги актьори, режисьори, приятели - засвидетелстваха голямата си обич към нея с мили слова.

Като повече от признание във висок професионализъм, прозвучаха думите на Татяна Лолова, че тя самата е искала да изиграе "нейните роли". Вече никой не помни откъде точно тръгва това кратко и много точно определение за Надя Тодорова, но тя наистина беше Голямата актриса на малките роли.

Актрисата успяваше в кратък епизод, дори и само с едно изречение да завладее публиката и да превръща дори обикновената фраза в "крилата" и запомняща се. Помним и винаги се смеем от сърце на всяка от тях:

"Роднина - милиционер, роднина - милиционер" от "Опасен чар" (1984)

"Якиме, хайде да избягаме от този прованс!" от филма "Дами канят" (1980)

"Стой настрана, че ме е гъдел!" от филма "Опасен чар" (1984)

"Това са краката на Христос, от 17-и век. Едни поляци ги донесоха. Сега очаквам торса. Нали знаете какво е торс? А догодина - останалата част." от филма "Адио, Рио" (1989)

Още

Тодор Колев звучи с "Опасен чар" в Joy Station

Произнесени така, или прочетени, тези фрази не събуждат никакви чувства. Колоритният образ на Надя Тодорова ги изпълваше със смисъл - нейното неподражаемо актьорско изпълнение. Актрисата "изиграваше" думите и ги правеше да придобиват по-дълбок смисъл - "над" онова, което уж казваха. Тя "рисуваше" недъзите - превръщаше ги в комикси. 

Актрисата буквално в една секунда можеше да взриви в смях огромна зрителска аудитория, само с появата си. Помните ли я в "Двойникът", където доц. Денев (Тодор Колев), й кресва: "Кулишева!", понеже тя е закъсняла за събрание. "Аз!", отвръща по войнишки "Кулишева", и добавя без престорване:

"Пуснаха чушки, до обяд щяха да свършат!..."

Още

Как "by the way" се става на 80

Как да не я заобича човек! Надя Тодорова олицетворяваше манталитета на обикновената българка по времето на соца - труженичка, която трябва да откликне едновременно и на потребностите на домашната трапеза, и на обществения живот.

Актрисата изигра почти всички характерни роли на хитреците, които и без образование добре подреждаха живота си в предишния строй: барман, сервитьор, бакалин, склададжия на дефицитни стоки, служител в мототехника и автосервиз, в специалните магазини на "Кореком" и пр. Помните ли фразата й: "Имам златна професия - фризьорка съм"?

И днес, гледайки тези филми и роли на актрисата, би следвало да се замислим: Промени ли се манталитета ни през всичките тези години след 90-а?! Издигнахме ли образованите хора - те да ни бъдат флагман, или запазихме статуквото на хитреците с малки възможности и големи амбиции?! Справихме ли се с връзкарството, с "купуването" на влияние, изгода, облагодетелстване и фалшиво придобити права?!

Какво променихме в живота си?!

Надя Тодорова / Снимка: Личен архив на семейството

Още

Иван Андонов: В живописта се спасявам от отчаянието, грубостта и нахалството

Надя Тодорова умееше да превърне малките роли в "главни", именно защото талантът й умееше да представи нещата в крещящата им естественост - такива, каквито всички ние ги виждахме, но откъм комичната им страна. Без да си направим равносметка, кой е виновен, и може ли да се поправи животът ни.

Иван Андонов, който беше по природа сдържан човек, от възторг я грабнал на снимачната площадка, след сцената във филма му "Опасен чар", в която героинята й "Седларова" произнася култовата реплика: "Роднина - милиционер, роднина - милиционер". Режисьорът на филма й се обяснил "в любов", а тя, по нейното признание в едно интервю, винаги искала да играе "любовни" роли, ама не я канели - за тях избирали все "други"?

Надя Тодорова и Стефан Данаилов, в кадър от филма "Дами канят"

Още

Стефан Данаилов пред Dir.bg навръх 75-ия си рожден ден: Най-страшно е да те забравят!

Емблематичен ще остане епизодът в "Дами канят", в който актрисата флиртува с героя на Стефан Данаилов - инструкторът по кормуване Яким. 50 и кусур годишната й героиня "Димитрова" се оказва истински "барут" - с жаден поглед се нахвърля на младока, и недвусмислено му подсказва, че е готова даже да "избяга" от "прованса" с него.

Поетичните й изблици с "Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека", съпоставени на крупната й фигура, караха салоните да се заливат в зрителски смях, а фразата "Няма марка, няма цена - специално снабдяване" недвусмислено пораждаше в главата на всеки зрител "събирателен образ" на обществените отношения в късния ни соц.

Още

Марката "Тодор Колев" - продукт за осребряване

Публиката се забавляваше от всеки поглед и жест на актрисата, и се залива и до днес в смях от любовната жар на сластната "Димитрова", която всеки път изненадва инструктора Яким с подаръци и неизчерпаема страст. 

Артистичната жилка на Надя Тодорова тръгва от нейния баща, който бил запален киноман. След като известно време работил в столичното кино "Одеон", той бил поканен в Асеновград да открие първото кино там. Залюбил се с майката на Надя и останал "заврян" зет в града.

Представянето на книгата на Надя Тодорова на "Киномания" 2017

Още

Интелектуалецът на българското кино: Днес Иван Андонов щеше да навърши 85

Надя дебютира в аматьорска театрална трупа, но макар и да е самоука актриса, талантът й е забелязан и получава покани да играе на театралните сцени в много градове в страната: Габрово, Сливен, Пазарджик и Смолян.

Първата й роля в киното е в "Трудна любов" на Иван Андонов. Именно там я забелязва тогавашният директор на Сатиричния театър Младен Киселов, който я поканил на работа в Софийския театър, но актрисата препочела да си остане в родния Асеновград. Талантът й се помнеше и отдалеко, и тя постоянно имаше покани от "софийските" режисьори да внесе колорит във филмите им.

Със съпруга си и кучето / Снимка: Личен архив на семейството

Още

Надя Тодорова: Един живот в пет тетрадки

През 1952-ра актрисата се омъжва за Никола Теменугов, и бракът им е бил повече от щастлив. Празнуват златна сватба през 2002-ра, че дори сключват и църковен брак на стари години, за да "застраховат" любовта си. Така че, макар в киното да не е изиграла мечтаните "любовни" роли, в живота Надя Тодорова е имала голям късмет да изживее живота си с истинска любов.

Плод на тази любов е дъщеря й - реставраторката Антоанета Теменугова, при която актрисата живя след като през 2009-а година остана вдовица, в Чехия.

Като "другарката Седларова" във филма "Опасен чар"

Още

Надя Тодорова: Един живот в пет тетрадки

Надя Тодорова е играла в повече от 30 филма, сред които са не само споменатите култови комедии, но и филми като "Записки по българските въстания", "Снаха", "Дунав мост", "Вчера", "Ако те има", "Куче в чекмедже", "Илюзия", "Мигове в кибритена кутийка", "Войната на таралежите" , "Самодивско хоро", и много други, все любими български филми.

Плод на уважението към таланта и човешката същност на актрисата Надя Тодорова са заснетият през 2005-а година документален филм на БНТ за нея в рубриката "Умно село"; филмът "Голямата актриса на малките роли" (2010) на режисьора Ангел Бончев, и разбира се - пълната с почитатели зала на посмъртното представяне на биографичната й книга през 2017-а година.

Актрисата е носител на много отличия и награди: орден "Кирил и Методий" - II степен, на Министерство на културата, на много награди от националните прегледи на българската драма и театър; почетен гражданин е на Асеновград.

Освен филмовите си роли, Надя Тодорова остави незабравими спомени и у театралната публика на незабравимите спектакли с нейно участие "Мотопедът" от Недялко Йорданов, "На дъното" от Максим Горки и "Свекърва" на Антон Срашимиров.

Поклонението на актрисата

Неподражаемото по своята естественост и колорит покритие на образите, които пресъздаваше актрисата, я правят незабравима и специално "записана" в сърцата на българската публика. Тя наистина беше, и си остана Голяма в спомените ни. Защото в изкуството, за да направиш значима и запомняща се малката роля, наистина се иска много голям талант.

Поклон пред паметта на Голямата Надя Тодорова!

Еми МАРИЯНСКА

Още

Татяна Лолова ли съм, актриса ли съм, човек ли съм, от Космоса ли съм... (галерия)

Още

Актрисата Бойка Велкова: Не се възприемам за феминистка, искам да съм истинска жена

Още

Режисьорът Никола Бозаджиев: "Шибил" е смелостта да бъдем сетивни, истински и живи

Още

Режисьорът на "Голата истина за група "Жигули" Виктор Божинов: Музиката стана беззъба