Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Режисьорът Никола Бозаджиев: "Шибил" е смелостта да бъдем сетивни, истински и живи

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Режисьорът Никола Бозаджиев: "Шибил" е смелостта да бъдем сетивни, истински и живи

Филмът доказва, че младите български творци могат да творят смело и да покоряват света, вълнувайки публиката на 6 континента и печелейки цели 136 награди от 49 държави

Панайот Мустакерски като Шибил и Десислава Вулева като Рада във филма на Никола Бозаджиев "Шибил" (Източник: Фондация "Първа Клапа")

"Смъртта е само праг, а любовта е вечност...", казва режисьорът и сценарист Никола Бозаджиев за дебютния си пълнометражен филм "Шибил", който пресъздава легендарната история на Йордан Йовков.

Филмът впечатлява със своите рекордни 136 награди, в 49 държави, на повече от 6 континента, доказвайки, че посланието, духа и историята му са универсални и всеки би могъл да се припознае в него.

След огромния му международен успех, "Шибил" се завръща в България с открита национална премиера на 10 юни онлайн и в избрани кина в България. 100 000 души ще имат възможността да получат безплатен достъп до нея на shibil.bg

Силна визия и оригинална музика - действието се развива през четирите сезона на годината и пресъздава цялата прелест на българската природа. Симфоничната музика се свърза с дълбоките корени на българския дух. Това е история за невъзможната любов, видяна през очите на неподозиран разказвач - превъплътената душа на Шибил и спътник в живота му - неговия кон.

Младият режисьор и сценарист на "Шибил" Никола Бозаджиев завършва дебютната си пълнометражна лента през 2019, на 19-годишна възраст, а пише сценария на 17 години. Взима платинено Реми за "Най-добър международен филм" на 21. Точно на толкова години Стивън Спилбърг взима своето дебютно Реми за късометражния си филм "Амблин", на чието име е кръстено известното му студио. С него наградите на Никола Бозаджиев за "Най-добър режисьор" стават 29.

Как обикновена история се разказва по необикновен начин и защо "Шибил" е филм с кауза, говорим с Никола Бозаджиев, който със сигурност и в бъдеще ще ни изненадва:

Никола Бозаджиев на снимачната площадка на "Шибил" (Снимка: Силвия Хубавенска)

- Всички очакват с интерес премиерата на "Шибил", който респектира не само с множеството му награди, но и с въздействащия, красив трейлър и все пак, как би го описал Никола Бозаджиев днес? Когато се заемаш с него като режисьор и сценарист си само на 19 години. Промени ли се много оттогава? Как ти се отрази пандемията?
- Благодаря сърдечно за милите думи! Вълнуващо е! Вълнуващо е да постигнем подобен резултат. Вълнуващо е България и литературата ни в частност Йовков да бъде разпозната и подкрепена в целия свят. Вълнуващо е и се надява тази подкрепа да бъде споделена и в България, където и за където филмът е създаден.

Колкото до мен, единствената промяна е, че се вълнувам все повече!

Пандемията ме накара да осъзная още повече значимостта и стойността на професията ни. Артистите трябва да застанем до и зад хората. Да им осигурим рай в личното време, когато света задълго се превърна в ад.

Духовният лек е нужен повече от всякога!

Режисьорът и сценарист Никола Бозаджиев и Десислава Вулева като Рада на снимачната площадка на "Шибил"(Снимка: Силвия Хубавенска)

- През цирка, театъра, киното... имаш ли си тайна? Кое е най-силното за теб и нещо пропускам ли?
- Пътят ми през цирка, театъра и киното винаги ще бъде най-голямата ми школа. Благодарение на това златно сечение аз успях да израсна, да се превърна в това, което съм сега като личност.

Циркът винаги ще остане моята първа и единствена истинска любов. Театърът винаги ще бъде моят най-голям вдъхновител, но киното... Киното е моята страст!

Не съм особено потаен, но ако имам някаква тайна, за която доскоро не съм си давал сметка, то тя ще бъде, че уважавам и обичам и трите изкуства по равно, а и всяко друго.

Моята мисия е душата на човека, а до там водят много и различни пътеки!

Никола Бозаджиев на снимачната площадка на "Шибил" (Снимка: Силвия Хубавенска)

- Учил си на различни места, дори и извън България. Коя е твоята школа?
- Не мога да говоря за преди, тъй като съм роден неотдавна, но сега не мисля, че има школа камо ли да избера една такава. Днес има хора, вдъхновители и ярки личности. Дотук знанието ми е дошло от хората, които са ме възхитили, които са ме вдъхновили, които съм наблюдавал и попивал без дори те да разберат. Е, в много от случаите разбират! Може би по-късно!

Не е случайно, че и моите учители и вдъхновители се превръщат и в моите най-добри приятели.

И ако трябва да съм честен, вярвам, че винаги е било така! Школата е в това силният човек да сподели огъня си с друг нов и млад такъв, да вярва и да го подкрепя. Няма по-голяма школа!

Режисьорът и сценарист Никола Бозаджиев (вляво) и Панайот Мустакерски в ролята на Шибил (Снимка: Силвия Хубавенска)

- Класика в литературата, класика в българското кино - колко тежи отговорността да се заемеш със заглавие като "Шибил" в твой прочит? С какво не би направил компромиси и как се пипа в историята?
- Ако младият човек трябва да поеме отговорност в контекста на нашата професия, то вярвам най-голямата такава е да опознае и възкреси пътя и духа на предците си. Класиката е това, което ни свързва с тях. Това, което ни е завещано, и от което не трябва да бягаме.

Напротив, класиката е това, което трябва да пробуждаме отново и отново! Заедно и помежду си!

Нашия прочит не е римейк на филма "Шибил" от 1968. Нашият прочит е вдъхновен и верен на Йовковите вярвания, както и на неговата мисия в българската литература. И имайки предвид, че класика е това, което принадлежи на млади и стари, и служи за мост между поколенията, нашият филм има за цел да припомни важността на една от вечните теми в Йовковото творчество като директен адресат към човечеството - хуманизма и нуждата от любов към човека.

Важността на сетивността и сетивата. Състраданието, непримиримостта, вярата. Обичта и отдаването като най-висша форма и дълг към живота, който всеки един от нас притежава.

Не бих направил компромис с това Йовковия светоглед и душевност да не присъства в душите и сърцата на новите поколения българи.

Кадър от филма "Шибил" (Източник: Фондация "Първа Клапа")

- Как изглежда словото на Йордан Йовков през 2021 година?
- Не мисля, че словото на Йордан Йовков подлежи на промяна във времето. Не мисля и че изобщо това е възможно. Не мисля, че има нужда.

В тази връзка, можем да кажем, че Йовковото слово остава непроменено. Не е случайно и че именно той е един от най-непреходните автори в българската литература. Той е универсален обединител на сетивата на човека.

В адаптацията ни обаче не словото е водещо, а темите, емоциите, гледните точки, с които той разглежда съдбата на своите герои. Отвън и отвътре. През очите на вътрешния свят и психологическото, каквато е всъщност обичта между Шибил и Рада, до външния свят, обективната гледна точка на социума, каквато е завистта и слабохарактерността на Велико Кехая и подчинените му.

Никола Бозаджиев на снимачната площадка на "Шибил" (Снимка: Силвия Хубавенска)

Темите в творчеството на Йовков са равни, но и малко по-силни от думите. И именно в това се изразява неговата универсалност. Със словото, думите можем да се съгласим, а може и да не се, докато в темите, в темите живеем всички. Затова и аз избрах темите в "Шибил" за сърце на нашата адаптация.

Никола Бозаджиев на снимачната площадка на "Шибил" (Снимка: Силвия Хубавенска)

- Ще ни разкажеш ли повече за екипа и как го сформира?
- Екипът е сърцето на този филм. Визията и дълбочината на синергийността му нямаше да е и частично възможна, ако си представим ситуация, в която член от настоящото ядро зад " Шибил" липсва.

Пътят ми до всички тези хора смятам е съдба, тъй като една голяма част от тях открих съвсем случайно. Спомням си например как срещнах Десислава Вулева на пейка в парка през пролетта на 2017. Моментално знаех, че това е Рада още преди да знам, че всъщност се казва Десислава.

Десислава Вулева (на преден план) и Моника Христова в кадър от "Шибил" (Източник: Фондация "Първа Клапа")

Колегите ми пък ми показаха снимка на Панайот Мустакерски малко преди първите снимки, докато част от репетиционните периоди вече течаха. Една снимка, един поглед и знаех, че съм намерил Шибил. Нямах нужда да знам повече. Оставаше ми само да споделя на Панайот, че в него се крие Шибил на Йовков.

Панайот Мустакерски в кадър от "Шибил" (Източник: Фондация "Първа Клапа")

На въпроса как сформирах екипа. Опитах се да накарам всички членове да повярват. Да повярват в силата на обичта на Шибил и Рада и стойността на тяхната универсална съдба, където всички можем да намерим частица от себе си. История с мисия.

Благодарен съм на всички наши съмишленици! Благодарен съм и за филма, но и затова, че те все още са до мен!

- Снимали сте през различни сезони и природата става един от главните герои. Кое беше най-вълнуващото по време на снимките? А най-смешното и трудното?
- Да, точно така. Снимахме в четири сезона, тъй като искахме да запечатаме цикъл от една година, в който героите преминават през своята индивидуална органична трансформация.

Най-ярката такава, разбира се, е тази на Шибил. Преминаващ от звяр, убиец и насилник към човек склонен да обича, загърбвайки всичко и всички за любимия човек. Трансформацията му би могла да бъде определена като метафора за силата на сетивата и способността им да ни извисят.

Природата пък превърнахме в отражение на емоционалния свят на героите във всяка отделна екстериора сцена. В този смисъл, да, природата се превърна в универсален визуален разказвач, установяващ тона и мястото на героите в историята. Визията до действията и репликите на героите. Герой до героите.

Никола Бозаджиев по време на снимките на "Шибил" (Снимка: Силвия Хубавенска)

Трудно е да назова най-вълнуващото, тъй като сам по себе си всеки ден беше специален. Може би, една от най-големите ни победи като продукция беше сцената, в която трябваше да изградим нещо като огледало от вода в реална пещера. Пещерата притежаваше естествено водно корито, но в деня преди снимките, варовикът беше попил всичката възможна вода и идеята беше почти провалена.

Тогава се наложи да изградим система, която да изпомпи вода в пещерата, от импровизиран от нас бенд, изграден в реката на около 100 метра под пещерата. Да, забравих да спомена, че пещерата на всичкото отгоре беше с около 100 метра отвес.

Беше вълнуващо! И успяхме, но определено нищо нямаше да се случи без нашия художник Мартин Иванов, осветител Любомир Гоцев, грим Георги Георгиев-Гугунде и продуцент "Първа Клапа". Те направиха този кадър и сцена възможни.

Никола Бозаджиев по време на снимките на "Шибил" (Снимка: Силвия Хубавенска)

- Ще ни изненада ли "разказвачът" в "Шибил"? А музиката?
- И в двете сме заложили много мисъл и чувство. Много дълбочина и Йовков мироглед.

Със сигурност с изключителния Жоро Стрезов вложихме цялата си емоция като не задържахме дори частица за себе си.

Колкото до това дали ще ни изненада, мога мълчаливо и искрено да се надявам да ви изненада приятно!

На снимките на "Шибил" (Снимка: Силвия Хубавенска)

- Казваш, че филмът е кино на сетивата. Кои сетива загърбихме в съвременното кино? А кое е твоето кино?
- Киното на сетивата е движение свързано с възкресяване на емоцията като водеща съставка от филмовото преживяване. Филмите на миналото, на великите български и чуждестранни автори са пример за това. Два часа, който те поглъщат, променят, лекуват, пречистват и обединяват около едно въздействие.

Разбирам и се съгласявам, че специалните ефекти, както и константно развиващите се способностите на съвременната техника и динамика в света се превръщат в неизменяема част и нужда от вкуса на съвременния зрител, което само по себе си води и до промяна в установите похвати за изграждането на филм.

Този вкус обаче остава само частица от въздействието, което едно преживяване, истински филм носи след себе си, а именно спомена. Вкусът без съдържание и мисия остава за кратко. Това, което сякаш става все по-застрашено в света на масовото кино днес, е именно този спомен за филма, който да остане в нас и да гарантира неговата непреходност.

Димитър Йоловски в кадър от "Шибил" (Източник: Фондация "Първа Клапа")

Качествата, които свързват и развиват зрителя в неговата невербална емоционална комуникация с твореца чрез историята по време на лична или обществена прожекция, не бива да бъдат подценявани.

Най-ключовото качество е посланието, което веднага е последвано от емоцията, формулирайки спомена чрез въздействието. Въздействащият филм е сетивният филм. Филмът, който остава завинаги и носи промяна завинаги.

Киното на сетивата са два часа, в които нямаш време да бъдеш свръханалитичен, дистанциран, скептичен, а напротив споделяш съдбата на героите със собствените си сетива, а след това и с тези на зрителите около теб. Два часа, които обединяват хора от различен произход и класа около обща душа.

Два часа, след които хората са повече заедно отвсякога. Киното на сетивата има цел да бъде интерактивно душевно изживяване. И важността му днес за бъдещето на ценностната система и дух на човечеството е огромна. Това е и киното, в което вярвам.

Никола Бозаджиев на снимачната площадка на "Шибил" (Снимка: Силвия Хубавенска)

- След повече от 136 награди в 49 страни къде беше най-любопитното му представяне и нещо учуди ли те, имайки предвид, че това е кинопрочит на наш, български автор? Нещо обединява ли ги?
- За съжаление нямах възможност да присъствам лично на много от церемониите покрай ситуацията с пандемията. Много от награждаванията дори протичаха при крайно строго затворени врати с цел сигурността на творците и членовете на фестивалите.

Беше сюрреалистично преживяване. По някакъв начин красиво и специално, имайки предвид, че преминахме през всичко това в разгара на една от най-големите кризи на човечеството.

Всъщност съм щастлив, че Шибил полетя по света именно по време на пандемията, тъй като филмовата ни адаптация се изправи сама пред света и сама засвидетелства позициите ни като страна със силен дух във всички тези 49 страни. Не мога да бъда по-горд и по-щастлив от това!

От страна на личното ми любопитство спрямо различните церемонии по пътя на Шибил мисля, че най-голямо такова проявих към церемонията в една от най-затворените страни в света - Кралство Бутан. Спомням си една снимка, която видях точно в дните преди прожекцията на голяма група будисти облечени в техните красиви традиционни облекла, скупчени пред екрана на своя импровизиран кино салон. Шибил течеше на екрана, а вляво и дясно седяха постерите на "Имало едно време в Холивуд" на Куентин Тарантино и "Ирландецът" на Мартин Скорсезе.

Имаше нещо мистично, сюрреално и вълшебно. Публика, която не си мислил, че можеш да познаваш. Абсолютно различен мироглед, култура и начин на живот. И въпреки това, въпреки това, те, хората от Земите на дракона определиха "Шибил" като специален и наградиха мен и Десислава Вулева в ролята и на "Рада" за работата ни по филма.

Никола Бозаджиев заедно с Панайот Мустакерски и Десислава Вулева по време на снимките на "Шибил" (Снимка: Силвия Хубавенска)

Сама по себе си прожекцията, вниманието и реакцията им е една от най-големите ми лични награди. Дори повече! Беше безкрайно скъп подарък, макар и в замръзнал във времето кадър.

Това, което обедини всички церемонии, всички градове, страни и континенти беше Йовков и стихийната сила на неговия общочовешки завет за любовта и отговорността към човека. Независимо от неговата принадлежност. За смелостта да бъдем сетивни, истински и живи.

Спокойно можем да кажем, че светът посрещна, прегърна и запомни Йовков в образа на нашия "Шибил".

Режисьорът и сценарист Никола Бозаджиев, Десислава Вулева и Панайот Мустакерски по време на снимките на "Шибил"(Снимка: Силвия Хубавенска)

- Съвременното българско кино е обект на контрастни мнения, често влиза в полезрението на критиката. Какво според теб му липсва и има ли проблем със създаването на запомнящи се и вълнуващи заглавия и теми?
- С краткия ми опит дотук не мисля, че съм в позиция да критикувам или анализирам работата на колегите си.

Единственото, което мога да направя, е да пожелая на всички тях и себе си, в това число, вдъхновение, смелост и сила, защото духът ни може много и наша отговорност е той да стигне надалеч като лекува, променя, спасява и вдъхновява по своя път.

На снимачната площадка на "Шибил" (Снимка: Силвия Хубавенска)

- Защо "Шибил" е филм с кауза?
- Шибил е първи пилотен проект на "Първа Клапа", с който се поставя началото на фондация с основна цел подкрепа на изгряващи млади кинотворци със сила, страст, отдаденост и отношение към българското кино и неговите бъдещи позиции в света.

"Шибил" е и първото пълнометражно младежко доказателство, че България и младите българи имат място на световните форуми и че възрастта на духа не е граница, а предимство. Колкото по-млад, толкова по-страстен и смел е той, толкова по-готов да репрезентира и защитава народа си.

Вместо с билети, "Шибил" ще бъде безплатен, като каузата ни ще може да бъде подкрепа с дарителските есемеси, които можете да изпратите на 17777 с текст DMS KLAPA в деня на премиерата.

Тези средства ще имат за цел да бъдат използвани за подкрепянето на следващото поколение талантливи млади българи, които ще имат за отговорност да продължат да пробуждат страната ни.

Кадър от филма "Шибил" (Източник: Фондация "Първа Клапа")

- Днес на мода е политкоректността и не само в изкуството. Доколко това го променя и пречи ли му?
- Изкуството има безкрайно много цели и е използвано в най-различни вариации, форми на политкоректност през времената на съществуването си.

То само по себе си обаче е личност, тъй като всяко изкуство вдъхновява, възкресява, ражда и създава поредици от ново изкуство. В този смисъл тайната на истинското такова е неговата свобода и неопетнеността на целта и гласа на неговите автори.

Изкуството трябва да се стреми към обективност и защита на своята публика. Изкуството трябва да отваря очите едновременно на хората, чиито очи са били насила затворени, както и тези, които насилват затварянето.

Или в едно изречение - вярвам, че изкуството трябва да е по-силно и по-красиво, запазвайки своето място над евентуалната посредственост на лоша политика.

- В забързаното ни, почти ожесточено ежедневие, често забравяме да се оглеждаме. Гледаме, но не виждаме, говорим, а не чуваме. Иска ли нещо да "изкрещи" един млад творец като теб?
- Със сигурност има и вярвам ще има много занапред, но не с крясък, а с шепот би могло да се постигне промяна.

Никола Бозаджиев по време на снимките на "Шибил" (Снимка: Силвия Хубавенска)

- Мечтата на Никола Бозаджиев изглежда като?
- Мечтата ми е да виждам все по-красиви, смели, мащабни филми, които ни карат да чувстваме, да се пречистваме като цяло изкуство с дух. Българско и чуждоезично. Това означава, че светът отново започва да става все по-хармонично и щастливо място за всички ни, че го правим и споделяме заедно.

Това е и мисията зад "Шибил" като пилотен проект на "Първа Клапа". Това е моят светоглед към нуждата от кино на сетивата.

Интервю на Тина Философова

Нечувана история за един баща, който използва дъщеря си като примамка, за да залови хайдутина, всяващ смут сред османската власт - Шибил. Красив разказ с неочакван край за любовта между безстрашния хайдутин и знатната девойка.

През втората половина на XIX век смелостта превръща разбойника Шибил в заплаха за властта и легенда за момците. При един от набезите си Шибил се среща с Рада и между тях пламва любов. Същевременно за главата на хайдутина е обявена награда. Знатният търговец, Велико кехая, за да засвидетелства подкрепата си към османската власт в борбата със зачестилите хайдутски набези, скроява капан за Шибил - собствената си дъщеря, Рада.

Без знанието на Рада се заплита любовна клопка с непредотвратим горчив край. В устроения капан попадат както врагове, така и приятели. В стремежа си да бъдат заедно, двамата герои избират смъртта като единствен начин да сбъднат любовта си. Защото, както отбелязва и разказвачът на тази история, смъртта е само праг, а любовта е вечност.

136 пъти награденият филм "Шибил" ще се завърне в България с открита национална премиера на 10 юни. 100 000 души ще имат възможността да получат безплатен достъп до нея, която ще бъде проведена едновременно в избрани киносалони в страната и излъчена по интернет на 10.06.2021 г. от 19:00 часа.

Побързай да вземеш своя безплатен достъп на shibil.bg

Панайот Мустакерски като Шибил в едноименния филм на режисьора и сценарист Никола Бозаджиев (Източник: Фондация "Първа Клапа")

Продуцент - Първа Клапа
Режисьор и сценарист - Никола Бозаджиев - 29 награди ★ Най-добър режисьор ★
Главен оператор - Стефан Врачев - 13 награди ★ Най-добро операторско майсторство ★
Композитор - Георги Стрезов - 14 награди ★ Най-добра музика ★
Художник-сценограф - Мартин Иванов - 6 награди ★ Най-добра сценография ★
Костюмограф - Пепа Иванова 5 награди ★ Най-добра костюмография ★
Звукорежисьор - Иван Андреев - 5 награди ★ Най-добър звук ★
Монтажист - Йосиф Кокончев - 3 награди ★ Най-добър монтаж ★

Шибил - Панайот Мустакерски - 3 Награди за ★ Най-добра главна мъжка роля ★
Рада - Десислава Вулева - 5 награди за ★ Най-добра главна женска роля ★
Калина - Моника Христова - 2 награди за ★ Най-добра поддържаща женска роля ★
Бише - Богомил Найденов - 1 награда за ★ Най-добра поддържаща мъжка роля ★
Велико кехая - Тодор Близнаков - В памет.
Беят - Тони Карабашев
Майката на Шибил - Мила Банчева
Майката на Рада - Гергана Христова - 1 награда за ★ Най-добра поддържаща женска роля ★
Джан-Джун - Димитър Йоловски
Сава - Цветан Великов
Елица - Василена Колева
Велизар Евтимов - Търговецът
Петко Каменов - Бащата

Музиката на филма, композирана от Георги Стрезов, е записана на живо с оркестър с повече от 80 класни български инструменталисти. Със своята комплексност, авторската музика спечели 14 международни награди и беше номинирана редом с филми като "Хотел Мумбай", "Болка и величие", "Джуди", "Вади ножовете", "Жокера" и "1917" на Международният фестивал за звук и филмова музика в Хърватска.

"Шибил" е пилотен проект на фондация "Първа Клапа", изграден на принципа "учене, чрез правене", чиято цел е младите творци да дебютират млади и да създават стойностни филми, които да покоряват света и българските сърца. Този филм е първата им крачка.

Много скоро ще бъде публикувана информация за ДМС кампанията ни "Ти ко-продуцираш бъдещето на творците ни!", така всеки зрител по своя преценка може да пусне дарителски СМС. Целта е всички събрани средства да отидат за следващият проект на млад български дебютант.

Всичко за филма можете да следите на: Website | Facebook | Instagram

Още

Девина, дъщерята на Зуека: Била съм катунджийско дете

Девина, дъщерята на Зуека: Била съм катунджийско дете

Още

В главната роля: "Дани. Легенда. Бог." и Явор Петков

В главната роля: "Дани. Легенда. Бог." и Явор Петков

Още

"Шибил" - смъртта е само праг, а любовта е вечност…

"Шибил" - смъртта е само праг, а любовта е вечност…

Още

5 дългоочаквани премиери на нови български филми на 24-тия София Филм Фест ЕСЕН

5 дългоочаквани премиери на нови български филми на 24-тия София Филм Фест ЕСЕН

Още

Владо Пенев: Най-голямата човешка сила е опрощението

Владо Пенев: Най-голямата човешка сила е опрощението

Още

Павел Веснаков за "Уроци по немски": Този филм ме накара да погледна към собствените си страхове

Павел Веснаков за "Уроци по немски": Филмът ме накара да погледна към собствените си страхове

Още

Още една историческа номинация за Оскар в актива на България

Още една историческа номинация за Оскар в актива на България

Още

"Голата истина за група "Жигули" в Топ 5 на боксофиса за български филми за последните 30 години

"Голата истина за група "Жигули" в Топ 5 на боксофиса за български филми за последните 30 години

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Иван, Мартин и Христо: Приказката на Димо и P.I.F. продължава!

"Музиката е магия и не трябва да си музикант, за да го усетиш", казват момчетата от P.I.F.

Николай Урумов: Да се изповядаш и да се разголиш, трябва смелост

"Българите сме мнителни, но и изключително доверчиви - всеки може да дойде да ни лъже и да ни подкокоросва, и ние скачаме и се юркаме..."

Американската артистка Трейси Снелинг: София ми напомня Ню Орлиънс

С нея разговаряме за воайорството като удоволствие, подхранване на фантазиите и обсебване, както и за поп културата, която индустриализира личния живот и го прави печеливш бизнес. В крайна сметка защо искаме личното да е публично?

Ритъм, хармония, фолклор: Иван Шопов, който отлепва от земята

"Самосъзнанието, че българският фолклор има място в световните тенденции ни дава сили да стъпим още по-смело на него и да го обикваме все повече", казва многоликият артист за най-новия си проект TRIGAIDA и дебютния им албум ELATE

Защо най-лесният начин да кажеш на един народ, че нещо е вярно, е като му го кажеш смешно?

Евгени Будинов, Филип Аврамов, Валентин Танев и Милена Аврамова за спектакъла "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев, който отново се възроди на сцена

Интимност и публичност в епохата на спектакъла: Съвременно изкуство в подлеза на Ларгото

Разговор с Десислава Димова, една от кураторките на първото издание на международната изложба Sofia Art Projects, която се открива днес от 18.00 часа