Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Девина, дъщерята на Зуека: Била съм катунджийско дете

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Девина, дъщерята на Зуека: Била съм катунджийско дете

"Още в корема на майка ми, Нина Димитрова, съм на сцената. Тя до 7-8-ия месец е играла заедно с баща ми в "Шинел" на Гогол в Театър "Кредо"

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/Снимка: Личен архив

"Исках моят дебют да представя мен. Исках първото нещо, което правя в живота си, да е нещо много лично, от което да крещи моята естетика.

Моето верую е, че киното е да се показва, а не да се казва. Филмът имаше думи, но с всеки ден все повече намаляваха, докато се стигне до това ниво на стилизация. Не винаги това, което някой ще ти каже, е това, което мисли.

Думите са опасно нещо, думите са подвеждащи. Докато картинките и движенията трудно лъжат", разказва Девина Василева пред Impressio след като представи своя дебют "Хлад" и той за кратко събра куп международни награди.

Девина Василева (Снимка: Личен архив)

Девина рисува, пише, свири на пиано, танцува, режисира, играе... Има идеи както за сцена и кино, така и за инсталации, пробва й се във всички изкуства и жанрове.

Сега е в маркетинг екипа на филма "Шибил" (2019), реж. 19-годишният Никола Бозаджиев, който вече приключва фестивалния си път с 136 международни награди, на 117 фестивала, в 49 държави, на всички континенти. И е нова сфера на развитие за нея. Скоро ще е българската премиера на филма.

Кадър от филма "Шибил", реж. Никола Бозаджиев (Източник: София филм фест)

Майка й обича да й казва, че е изляза изпод "Шинел"-а на Театър "Кредо" и продължава в същата посока - да търси смесване на жанровете и иновативни подходи за разкаване на истории.

Дебютният филм на Девина Василева "Хлад" спечели наградата на публиката на Международния филмов фестивал в Амстердам, селектиран е за още фестивали, включително и за Независимия фестивал за късометражно кино в Кан.

- Девина, как ти повлия това, че родителите ти Васил Василев - Зуека и Нина Димитрова са изявени актьори, майка ти е и режисьор?
- И от двете страни имам един и същ "проблем". И колкото и да се пробвах да не се "забивам" към изкуството - стремглаво се "забих".
Започнах с рисуване, като си казах: "Хайде сега, няма да са сценични изкуства... Мога да правя и нещо друго, не е задължително да правя същото като майка ми и баща ми." А и съм израснала с приказките на семейни приятели: "Ти си следващата, ти си следващата!" Много се дразнех...

- А майка ти и баща ти какво казаха по въпроса?
- Те винаги са ми давали възможност да избирам. Съветваха ме обаче да не ставам човек на изкуството. Не са от тези родители, които бутат към семейния бизнес. Но в крайна сметка аз сама правех своите избори и съм им много благодарна за това, че ми дадоха тази свобода.

Зуека с дъщеря си (Снимка: Личен архив)

- И ти ли си от тези деца на актьори, които са израснали по сцените и зад кулисите?
- Да, израснала съм по "мазетата", както ние ги наричаме... Още в корема на майка ми съм била на сцената. Тя до 7-8-ия месец е играла с баща ми в "Шинел" на Гогол в малката клетка, както е било по сценография. Но там известно време е имало и един 7-месечен корем. (смее се)

Девина (Снимка: Личен архив)

- Те обиколиха целия свят с Театър "Кредо", за теб кой се грижеше?
- Докато съм била много малка, са ме оставяли при баба...

Но след това винаги съм пътувала с тях, когато са редели осветлението съм спала по столовете, катунджийско дете съм била. Но това е истинският театър, който няма определена база, който носи духа на номадите в себе си. От 5-годишна съм пътувала с тях на всеки континент без Австралия и Антарктида. В САЩ съм била около 4-5 пъти, в Южна Америка - в Чили, в Русия много пъти, в Европа доста сме пътували. В Япония съм била 3 пъти, а те - 6. И с двете техни постановки - с "Шинел" и с "Каквото направи дядо, все е хубаво".

Девина с майка си, актрисата Нина Димитрова, в Париж (Снимка: Личен архив)

- Кога започна да рисуваш?
- Започнах да рисувам във "Васил Златарски", гимназията, която завърших. В осми клас съм била. Аз съм от тези хора, които винаги трябва да правят нещо с ръцете си. Клатенето на стола е забранено в час. Трябваше нещо друго да правя, за да мога да внимавам. Много се радвам, че повечето учители ме разбираха, че всъщност слушам много внимателно, но ръката ми трябва да прави нещо.
Първо драсках, от драскане преминах в рисуване. Тръгнаха да ме пращат на уроци. Но аз не исках, защото това си беше моето нещо и то си седи вътре в моето "балонче". Сега вече рисувам портрети, явно става и без уроци...

"Портрет на баба ми", Автор Девина Василева (Снимка: Личен архив)

Картина на Девина (Снимка: Личен архив)

- Баща ти започна активно да рисува напоследък, има прекрасни неща...
- Аз рисувам по-добре. (смее се) Той е много визуален човек, така че е нормално да се обърне към рисуването. Просто досега не е имало пандемичната нужда да прави нещо в затворено пространство. Той винаги е рисувал, но за личен кеф - или си е драскал, или нещо, свързано с работата. И евала, че се реши сега да рисува, виждам, че го прави щастлив. Което е хубаво.

Девина с баща си по време на турнетата по света (Снимка: Личен архив)

- Тази година завършваш Английска литература и драма в Колежа "Куин Мери" в Лондон. Защо реши точно там да учиш?
- Аз не знаех къде искам да отида, знаех какво искам да правя. И знаех, че не искам да правя едно нещо, въпреки, че не толкова съзнателно, колкото сега. Ориентирана съм към различни сфери на изкуството и сега искам да започна да ги смесвам.

В 12 клас българската образователна система ти казва, че имаш един избор и това ти е до края на живота. Това е толкова грешно и толкова стресиращо... Затова аз кандидатствах във всичко, което мисля, че искам да правя. Във Великобритания започнах с актьорско майсторство в техните академии и стигнах до последните кръгове. Но аз бях на 18, а те вземаха от 19 нагоре. А и понеже и аз вътрешно не исках толкова, може би затова не се получи. Приеха ме в New York Film Academy (NYFA), но интуицията ми проговори, че не трябва да ходя там.

Девина с приятели (Снимка: Личен архив)

Ако не почувствам нещо, аз не го правя и не ме интересува какво казват авторитетите.

Избрах "Куин Мери" в Лондон, защото ми позволи да смеся две неща. Смятам, че всеки човек на изкуството не трябва да прави само едно нещо, а да почете, да си разшири кръгозора. Там можех да се ровя в литературата и да научавам нови неща, а същевременно да уча и драма. Да имам възможност да експериментирам, което много ми допада.

В България се подготвях за режисура в НАТФИЗ, но изпитите са много късно, а аз през август вече трябваше да съм си запазила апартамента в Лондон. И така направих тежкия избор да не си затварям вратите, там, където ми си отварят.

- Как усети Лондон в началото?
- Върнах си усещането от годините, в които пътувах с нашите по света и което ми липсваше. Срещнах хора с незаблатен начин на мислене, широко скроени, които не се страхуват да бъдат себе си, каквито и да са, хора, които могат да мислят, които не се притесняват да попитат авторитетите защо правят едно или друго.

Образованието ме научи, че изкуството не е само да вземеш пиесата и и да я поставиш на сцената, а че това е твоят глас и ти имаш отговорност за това, което правиш.

Девина с приятелки (Снимка: Личен архив)

Защото изкуството не е просто един бизнес, а носиш отговорност за това какво искаш да кажеш и е въпрос и на морал. Научиха ме на това.

- Защо реши точно сега да направиш дебютния си късометражен филм "Хлад"?
- Филмът си е мой личен проект. Национален фонд "Култура" и хората, с които го направих, са причината той да се получи. Много голяма благодарност на майка ми дължа, защото тя ме запозна с художничката Юлиана Войкова - Найман, с нея работихме по визуалния аспект на филма. Мисля, че от сега нататък ще продължим и по други проекти най-вероятно за сцена.

Още

Васил Василев - Зуека: В главата ми е населено с образи

Васил Василев - Зуека: В главата ми е населено с образи

Монтажист е Кристиян Иванов, който е и колорист на филма. С него се запознахме по време на моя стаж в Би Ти Ви. С композитора на филма Милен Апостолов също ме свърза майка ми. Той имаше тежката задача да напише 20-минутна непрекъсната музика, която вече някои определят като още един герой от каста, което е точно така. И с него се надявам да работим и вбъдеще. Операторите Златан и Борис Декови са двама братя. Златан ме покани да се снимам в една негова късометражка, която още не е излязла. След това той работи за моя филм.

По време на снимките на филма "Хлад" (Снимка: Николай Маринов)

Кастът също е много важен. Денис Изетов е от класа на проф. Здравко Митков, чийто асистент беше майка ми. За постановката на "Ревизор" тогава той получи "Икар". Оттогава сме си много близки приятели. Той сега е към Театър "Кредо" и работи с мама. И беше много естествен избор за ролята на Младия баща.

А за баща ми си знаех, че ще е в ролята на Стария баща. Звъннах му и му казах: "Имам една роля за теб. Вместо да се налага да обяснявам на някой друг, ти знаеш..." Защото този герой е смесица от почти всички членове на моето семейство, негативните черти съм взела и съм ги изопачила - и от мен, и от баща ми, и от мама, и от баба ми..." С него можехме да надграждаме, защото той знаеше за какво става въпрос. А и за дебют на него му имах огромно доверие.

За майката поканих Сияна Янкова. С нея се запознахме в Англия. Преместила се е там още, когато е била 15-16 годишна. Тя има друго отношение към тоя сценарий, затова я избрах. Скоро празнува 2 години от изписването си от болница, защото беше с тежко хранително разстройство. Още, когато прочете сценария, тя се разплака и каза: "А, това е моята история..." А е и изключително красива, нежна и умна. Камерата винаги "хваща", когато има мозък човекът. Е, и когато няма...

По време на снимките на филма "Хлад" (Снимка: Николай Маринов)

Двете деца във филма бяха изключително приятна изненада. Работата с деца винаги е или - или. Дариа Занева и Калина Владимирова, са в ролята на главната героиня Фрея в различни възрасти, и се справиха чудесно.

Аз пък играя Голямата Фрея... Историята отразява 30 години от семейния живот на Бащата - от момента, в който се нанася в тази къща, до момента, в който я напуска, дори и след това... Колкото и да не исках да играя в собствения си филм, използвахме естествените си отношения с баща ми, за да видим накъде ще тръгнат, въпреки, че няма нищо автобиографично във филма...

- Сюжетът на филма е изграден върху много символи и знаци... Какво всъщност казваш на зрителите?
- Във филма се разказва за Бащата, който няма име, защото исках да универсализирам образа. През цялото време камерата "гледа" един хладилник и това е метафората за този човек. Хладилникът е домашен уред в центъра на кухнята, който има във всяка къща и за мен е символ на дом и семейство. Този уред не може да прави нищо ново, не може да променя, може само да консервира и съответно да контролира. Исках да проследя как той влияе в продължение на 30 години на останалите членове на семейството - жена му, която умира при раждането, на дъщеря им Фрея и след това върху самата Фрея. През битовите и най-баналните неща в живота ни излиза това, което е отвъд бита.

Нямаше нужда да показвам хора, които реват и се карат, за да стане ясно какви се техните проблеми. Много често желанието да вършим добро, задушава другите около нас.

Девина Василева по време на снимките на филма "Хлад" (Снимка: Николай Маринов)

Много хора казват, че това е филм, който не се гледа един път. Натрупала съм много детайли, така, че всеки да забележи различно нещо в определен кадър. Целта не е да се види всичко. Пробвала съм, каквото и да погледне зрителят - цвят, къде се намира определен буркан в хладилника, да получи същия експириънс като друг, който гледа само дъската, например.

- Някакви професионални съвети потърси ли от майка си и баща си?
- Да, разбира се. Сценарият и самият филм са минали през тях много пъти. Не са променяли някакви големи неща. И двамата казаха, че историята е добре балансирана. Целият екип също участваше в изработването на детайлите на историята.

Картина на Девина (Снимка: Личен архив)

- Ти показа филма онлайн в университета си в Лондон, какви бяха реакциите?
- От Университета пожелаха да споделя процеса, през който съм преминала. Те много се кефят на хора, които не се притесняват да правят изкуство и преди да са завършили.

Прожекцията в университета (онлайн) неочаквано от планирания 1 час за дискусия, стана на 2. Това беше и първото гостуване на Сияна за филма. Засегнаха се теми за контрол, свързан с хладилника - хранителни разтройства. Сияна, както вече казах, преживя всичко това. И сега си е поставила за цел да говори отворено с млади хора и да им помага да избягат от негативния контрол в живота ни. Тя вижда Майката и Бащата в "Хлад" (FriDgid) като две половини на един и същи характер. Едната страна забранява и свръхконтролира, а другата - желае да си подслади живота от време на време.

Девина на снимачната площадка на филма й "Хлад" (Снимка: Личен архив)

Със Сияна анализирахме как тази тема резонира в пластовете на филма и, естествено, се стигна до обсъждане на детайли като рисунките и буквите по хладилника - кое мърда, кое се сменя, избор на цветови гами и предмети. Зарадвах, че има хора, които са вникнали в първоначалният замисъл на филма, а именно, че предметите казват повече за нас, отколкото думите.

- До каква степен си повлияна и харесваш Чаплин и нямото кино?
- Обожавам Чаплин чисто интелектуално. Израснала съм с него, като бях малка, непрекъснато гледах филмите му. Много съм изненадана, че хора сравняват "Хлад" с черно-бял филм. Той е обратното на черно-бял филм. Но е без думи и музиката го залива целия... Това е общото. Всички правим едни и същи неща, просто със собствен усет за естетика. Радвам се, че съм сравнявана с Чаплин. (смее се) Надявам се да стигна такова ниво.

- И все пак, защо реши дебютът ти да е тип няма кино, с масивна музика като един от героите?
- Исках моят дебют да представя мен. Исках първото нещо, което правя в живота си, да е нещо много лично, от което да крещи моята естетика.

Картина на Девина (Снимка: Личен архив)

Моето верую е, че киното е да се показва, а не да се казва. Филмът имаше думи, но с всеки ден все повече намаляваха, докато се стигне до това ниво на стилизация. Не винаги това, което някой ще ти каже, е това, което мисли. Думите са опасно нещо, думите са подвеждащи. Докато картинките и движенията трудно лъжат.

- От кои съвременни режисьори се учиш?
- В киното обожавам Уес Андерсън, защото той има същите цветови усещания като мен и при него картинката много говори. Колкото и да са странни неговите герои, пак можеш да се припознаеш в тях. Колкото и да сме различни, нашите животи си приличат и всички имаме нужда от внимание, любов и подкрепа.
Обожавам също така Студио "Гибли", японска анимация, което прави революция след "Дисни". Също като Уес Андерсън, те избират нестандартни истории. Много рева на тези филми, така че работят! (смее се)

Картина на Девина (Снимка: Личен архив)

Обичам си и класиките. Но иначе гледам всичко. Може би не харесвам само филмите, тип ергенски запои, не са ми смешни такива шеги.

Но всеки режисьор и известен, и неизвестен, може да те научи на нещо, ако имаш сетивата за това.

- Благодаря ти, Девина, желая ти успех!

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Още

Творба на Зуека в първата Национална оптимистична изложба

Творба на Зуека в първата Национална оптимистична изложба

Още

Зуека и Влади Априлов единствено пред Dir.bg: Тръгваме на мисия!

Зуека и Влади Априлов единствено пред Dir.bg: Тръгваме на мисия!

Още

"РевизорЪт" по Гогол в афиша на театър "Кредо"

"РевизорЪт" по Гогол в афиша на театър "Кредо"

Още

Милен Апостолов: Музиката е благословеното проклятие

Милен Апостолов: Музиката е благословеното проклятие

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Режисьорът на "Голата истина за група "Жигули" Виктор Божинов: Музиката стана беззъба

"Ние нямаме група, която да бъде "против". Само един Ицо Хазарта се опитва да бъде адекватен на ситуацията. Другите сякаш някой ги е стиснал за гърлото и не им дава, или те не искат, или не могат", споделя той

Инж. Добромир Чочов: "Ханът и империята" трябва да бъде изучаван като филмова класика

Днес няма продуцент, който да може да обезпечи и застрахова подобна продукция

Маестра Адрия Чепайте: Музиката е свързана с издигане на душата. Това е най-голямата отговорност на диригента

На 8 април литовската диригентка ще дирижира Софийска филхармония, в един изцяло Менделсон концерт, с участието на френския виртуоз на цигулката Огюстен Дюме

Колко е важно да бъдем (не)сериозни?

"Изкуството и театърът помагат да не губим чувството за смисъл" споделя режисьорът Антон Угринов

Страшното, облечено в розово

Смисълът в картина, текст и глас на приятел – Анна Шопова разказва истории в изложбата "Розово скривалище за спомени"

Жестомимичната преводачка Таня Димитрова: Виждаш малка светлинка и я сграбчваш, не се колебаеш

Филмът за жестовата преводачка и семейството ѝ "Тихо наследство" вече е в HBO GO