ЮБИЛЕЙ
Как "by the way" се става на 80
Режисьорът Георги Стоев-Джеки "спечели" дълголетието си, като се забавляваше с кино
Автор : / 9888 Прочита 6 Коментара
Георги Стоев-Джеки / Източник: Личен архив на Джони ПенковНевероятно, но и режисьорът Георги Стоев-Джеки, взе че остаря. Всъщност, само на години, защото веселият му нрав, шегите и купоните си продължават, както той се изразява - между другото - By the way. Човек, който за пръв път го е гледал отстрани и без да знае кой е и какво е направил, сигурно ще се запита, какво ли сериозно нещо може да направи такъв "несериозен" човек. А като види и компанията му - от младите години, та до ден-днешен - другите двама "несериозници" - Джони и Чарли, съвсем ще се зачуди.
Джеки, Чарли и Джони - едно незабравимо трио "сърдити старчета"/ Източник: Джони Пенков
Те са нещо като тримата братя и златната ябълка, тримата от запаса, или "тримата глупаци?!? Но така изглеждат само на пръв поглед, защото правят умни шеги и умно кино. Защото те са Джеки, Чарли и Джони - най-екстравагантната и успешна тройка в българското кино. Тандем, който си е спечелил популярността с професионализъм, въпреки че по време на работата като че ли се забавлява. Джеки, Чарли и Джони си остават три палави момчета, които един след друг честват "порасналите" си годишнини.
Ето че и Джеки остаря - невероятно, но чукна 80. Роден е през далечната 1941-ва на 22 март. Медиите буквално полудяха да го снимат, интервюират и разпитват за юбилея още в навечерието му. А юбилярът се държи като онова момче, за което всеки би се зачудил при първа среща, може ли изобщо да свърши "такъв" човек някаква сериозна работа?!
Джеки и Джони / Източник: Личен архив на Джони Пенков
Джеки си я върши перфектно. Той правеше и продължава да прави кино като забавление, но сериозно кино. Никога не говори грандомански, не обявява някакви грандиозни свои планове за бъдещето - просто с лекота ги осъществява. Речта му често е препъната във фразите, но такава, че всеки разбира смисъла на онова, което казва. И така, той доживя тази почтена възраст с настроението и оптимизма на младеж. Както казва сподвижникът му Чарли, "Радостта не е въпрос на възраст".
Така че нашият герой Джеки си "спечели" дълголетието с позитивна активност - грабна с пълни шепи живота и се забавляваше, докато едновременно го живее и си върши работата. Подозирам, че такъв човек все още има дръзновени мечти, които смята да постигне в "следващото хилядолетие". Да полети с Росинант, например? - Кой знае, при Джеки всичко е възможно.
Характерното за Джеки е, че обича еднакво животните и хората, и е правил филми и за двата "субекта". Е, може би повече да обича животните, но това е понеже е биолог по образование. Пък и при животните отсъстват онези негативни черти, които се забелязват у човека, и които Джеки с едно опрощаващо чувство, като на шега, винаги е осмивал във филмите си.
Джеки Стоев / Снимка: Е. Мариянска, dir.bg
Достатъчно е да гледате откъси от серията "Спас и Нели", за да видите как и между кучето и котката може да възникне трайна любов. Човекът има какво да научи от животните, и Джеки с неподражаемо чувство за хумор го доказва на екрана.
Лекотата, с която снима, може да бъде описана само от хората, които са работили с него. А що се отнася до зрителя, той не престава да се смее с глас на "Нашият Шошканини", "Летете с Росинант", "Разводи, разводи", "Шменти-капели" и др., защото в тях хуморът, сарказмът и мъдростта са така умело преплетени в единно цяло, че както се казва, разсмиват до сълзи.
"Питали са ме в какъв жанр работя. "СинемА ВАриЕте" е най-точно за това, което правим с моите приятели...", заявява пред едно издание Джеки. И това е съвсем точно определение както за начина му на работа, така и за резултатите от труда му.
Малко по-различен е в документалните и научно-популярните филми, които е правил и за които е Златният му ритон. Към природата и проблемите на хората, Джеки подхожда с нужната сериозност, но пак без претенция, назидателен тон, или като "последна инстанция". Именно този похват му печели толкова многобройни фенове в професията и толкова много приятели в ежедневния живот.
От ляво на дясно: Джеки, Джони и Чарли / Източник: bTV
Една телевизия пусна тези дни документален портрет на режисьора, който е също така и актьор и писател. Става въпрос за филма "Умно село". Както сполучливо се изразява един журналист, този филм, понеже е за Джеки, е истинска "феерия от кучета, котки и хора, летящи прасета и нестихващ извор от остроумия". Съвсем в стила на юбиляра ни.
Още
Джеки Стоев: Първия ми игрален филм го засекретиха, а първия документален хем го наградиха, хем го забраниха
Що се отнася до тримата другари - Джеки, Чарли и Джони, те цял живот не се разделят един от друг, и остаряха, докато си правят номера. "Плещят" публично един за друг всякакви небивалици, но никой не се сърди на другия, не само защото си знаят и кътните зъби, а защото каквото и да кажат един за друг си са наясно, че нищо не е казано от злоба, а само за да е забавно и да се поддържа "огъня" на едно здраво и дълголетно приятелство.
За Джеки дълго време вървеше мълвата, че имал дете от дъщерята на африкански племенен вожд, а тази "новина" пусна в публичното пространство приятелят му Джони. Чарли е някак по-сдържан в приказките си от другите две палави "момчета", но не по-малко забавен от тях. Купонът при триото не стихва, а работата те задължително превръщат в купон. Така че е съвсем вярна приказката от устата на Джони Пенков: "Цял живот съм правил само каквото ми харесва, а някой път са ми и плащали."
Джони Пенков и Георги Стоев-Джеки / Източник: Личен архив на Джони Пенков
И тримата никога не са се занимавали с нещо, което им е било "безразлично". Джеки оприличава това на "инфантилен оптимизъм", но може би точно в него е секретът на дълголетието - и жизненото, и творческото - в обичта към онова, което правиш.
Както би казал Джеки, вече е "късно" за автобиографични данни, но все пак да припомним, че истинското му име е Георги Стоев, че в крайна сметка е завършил биология в Дрезден, където майка му работела като стоматолог, че е лауреат на много национални награди, сред които на "Златен ритон" за най-добър късометражен филм, че има десетки международни награди и пр.
Най-известният му филм е "Спас и Нели", получил както наградата публиката, така и наградата на журито в Белград през 1989-а. В началото на 80-те, на прага на идващите промени, заедно с другите си двама съратници - Христо Илиев-Чарли и Джони Пенков, Джеки направи т.наречените "Мозайки", които смело критикуваха различни аспекти на живота у нас. Прожектираха ги на голям екран, преди главния филм в кината. Тези "Мозайки" внасяха освен настроение, и сериозен размисъл за недъзите в обществото ни, така че останаха ценен документ на времето, в което живяха няколко поколения българи.
Историите на Джеки са не за документален, а за пълнометражен филм. Първият му филм - "Доминго" е заснет в Куба. Там неразделното трио пътува с кораба "Славянка" и разсмива моряците по време на целия път. В Хавана ги настаняват в хотел, от който Джеки си взима две главни поуки за цял живот: 1. "Ако скачате в басейн, проверете дали в него има вода", и 2. "Ако сваляте кубинка, разберете дали има брат". Е, повече от ясно е, че от личен опит е стигнал до тези житейски мъдрости, но това е тема на друг разговор, който винаги развеселява аудиторията.
Джеки Стоев /Източник: Личен архив на Джони Пенков
Освен големите и шумни компании, в които всеки е свободен да си прави каквото иска, Джеки е фен на южното ни Черноморие, и по-точно - на региона от "Дюни" до Аркутино. Ако го хванете някой път да каже и нещо сериозно, ще признае, че там са го "побивали тръпки от патриотизъм". И го казва съвсем искрено, по неговия си начин. Ненавижда презастрояването покрай морето и на тази тема може да стане и доста гневен и раздразнителен.
Понякога хвърля смели "ръкавици", с които е способен да ядоса доста хора, но си има лаф и за тези "лудории" с главно "Л" - че от "паднала жена може да има някаква полза, но от паднал мъж - никога"!
Джони и Джеки / Източник: Личен архив на Джони Пенков
Джеки има един научно-популярен филм със заглавието "Ракът пустинник съм аз", но в живота никога не се връща като рака назад и съвсем никога не може да живее като "пустинник". Ето това го прави един младеж на 80!
От Impressio.dir му пожелаваме младежко дълголетие и сбъдване на всичките му все още непостигнати мечти!
Еми МАРИЯНСКА
Още
Майсторът на документално кино Адела Пеева представя "Мълчание с достойнство" на София Филм Фест