СВЕТОВНА ДРАМАТУРГИЯ
Женомразецът Стриндберг - син на аристократ и прислужница
110 години от смъртта на един от колосите на съвременния театър
Автор : / 10580 Прочита 5 Коментара
Портрет на Аугуст Стриндберг, худ. Ричард Берг, 1905 г.
На 14-и май 1912- година в Стокхолм умира един забележителен човек - Юхан Аугуст Стриндберг - шведски писател и художник, считан за предшественик на експресионизма, драматург с огромен принос за развитието на съвременния театър.
Стриндберг е автор на колосален брой пиеси: "Госпожица Юлия" (1888), "Мъртвешки танц" (1901), "Игра на сънища" (1902), "В Рим" (1870), "Изгнаник" (1872), "Майстор Олаф" (1872), "Щастливецът Пер" (1882), "Бащата" (1887), "Кредитори" (1889) и др.; на романите "Червеният салон" (1879), "Защитна реч на един луд" (1888), "Чандала" (1889), "Черни знамена" (1905), "Сам" (1903) и др.; на повестите "Новото царство" (1882), "История на шведския народ" (1882-1883), "Готически стаи" (1904), "Сребърното езеро", "Магьосница", "Разкази за брака" (1884, 1886) и др.; на новелите "Утопиите в действителността" (1885).
Много любопитни са автобиографичните му романи "Жителите на остров Хемсьо" (1887), "Син на прислужница" (7 тома, 1886-1887), "Развитието на една душа" (1886), "Ад" (1897), "Легенди" (1897) и др., както и философските му размисли, събрани в "Синята книга" (1907-1912).
Автор е и на три стихосбирки, както и на публицистика, събрана в "Отворени писма до Интимния театър" (1909) и "Речи към шведската нация" (1910).
Аугуст Стриндберг (1842 -1912), ок. 1902 г.
Трудно е да се изброи всичко написано от този изключително талантлив и широкообхватен работохолик. Стриндберг създава дори театър за пиесите си, който кръщава "Интимен театър", а последната му драма е "Големият път" (1909).
Роден е на 22-ри януари 1849-а година в Стокхолм, като дете на аристократ и прислужница. Детството му е нерадостно - скоро след раждането му баща му се разорява, а майка му умира, когато е едва на 13.
Биографите на Стриндберг казват, че е следвал химия в Университета на Упсала и в Технологическия институт в Стокхолм. Така или иначе, не успява да завърши университет, но е изучавал различни науки, между които естетика и чужди езици, и това му помогнало да си намери работа като учител и помощник-библиотекар в Кралската обществена библиотека. Пробвал се и като актьор.
Портрет на Стриндберг от Роберт Рьослер, ок. 1881 – 1882 г.
В периода 1883-та / 1887-а година живее във Франция и Швейцария. По политически възгледи се самоопределя като "аграрен социалист".
В личния си живот имал три брака и три развода -с баронеса Сири фон Есен, с писателката Мария (Фрида) Ул, и с актрисата Хариет Босе. Оставя три деца: Карин Смирнов, Ане-Мари Хегелин и Керстин Стриндберг.
Според някои от биографите на Стриндберг, той бил по природа женомразец, но в тази омраза въплъщавал изобщо омразата си към злото в света. Към това трябва да добавим и че бил краен атеист, или както някои се изразяват - "пълен безбожник".
Първата съпруга на Стриндберг - Сири фон Есен в постановка на Новия театър в Стокхолм през 1882 г.
Известно е, че докато живее във Франция изпаднал в депресия и се пристрастил към "питието на Дявола" - абсента. Психотичните му състояния се характеризират с параноя - твърдял, че жена му иска да го прати в психиатрична клиника. След като се развежда с баронеса фон Есен, заминава за Берлин, където среща втората си съпруга - писателката Фрида Ул, но и този брак, както и следващият, не потръгнали. През 1901-ва година сключва трети брак - с шведско-норвежката актриса Хариет Босе, с която се развежда след три години.
Странното е, че въпреки че е бил такъв женомразец и враг на брака, сред основните теми в творчеството на Стриндберг се открояват именно тези за брака и за интимните отношения между мъжа и жената. Разбира се, важен е ракурсът - стъпвайки върху тези теми, Стриндберг критикува човешките недостатъци и ярко изразява враждебното си отношение към хората. Във филисофските му мисли пък ще открием, че мразейки хората, през целия си живот е търсел близост.
Херман Кесер публикувал в "Цюрихер Цайтунг" един фейлетон за Стриндберг, в който може да се открият хитроумни наблюдения върху неговата личност: че идеите му могат да се обобщят като "Светът трябва да се оправи", че прилича на Хамлет с "мислите си и с горчивината си" и че критиците са му отмъстили дори "по-зле отколкото на Достоевски" - с премълчаване и непризнаване.
Александър Балабанов пък нарича Стриндберг "великият отрицател на времето" (в. "Развигор", ІІ, бр. 73, 08.07. 1922 г.).
Ако днес "преобърнем" тази фраза към творчеството на Стриндберг, то времето, за разлика от него, съвсем не го е отрекло - негови пиеси се играят постоянно на световните театрални сцени.
Трудно е да се определи, към кое точно течение принадлежи писателят. Някои го определят като натуралист, други - като символист, трети - като експресионист.
Много критици намират близка прилика между идеите на Стриндберг и творческите инвенции на Хенрих Ибсен, други - сходство с драматургичния замах на Шекспир.
Безспорно е бил повлиян и от философията на Ницше.
През 90-те години на ХІХ век писателят-драматург, новелист и поет, става... художник. Стриндберг се обръща към живописта и започва да рисува предимно морски пейзажи.
Вероятно като бягство от самотата и за релакс.
Аугуст Стриндберг умира на 14-и май 1912-а година, като оставя за размисъл не само творчеството си, но и много свои сентенции, които още веднъж доказват противоречивата му природа. Оказва се, че мизантропът-женомразец всъщност почти постоянно е разсъждавал върху Любовта и нейните проявления в човешките отношения. А също така, че е търсел разбиране сред хората, макар и по неподходящ начин.
Любопитно и много уместно е, че на името на този талантлив странник е кръстен кратер на планетата Меркурий. Да, отива му.
Аугуст Стриндберг, графика / Снимка: Getty Images
Стриндберг - цитати
Ний живеем само заради любовта и благодарение на нея...
С любовта не може да се играе и да се глуми безнаказано.
Любовта без ревност не може, както светла страна - без сянка.
Всичките наши бълнувания се крият под черупката на възпитанието.
Жената трябва да обича с нежността на сестра, а не с каприза на кокетка.
Когато държавата започне да убива, тя винаги нарича себе си Родина.
Ненавиждам хората, които отглеждат кучета. Те са страхливци, които нямат кураж да хапят другите.
Кога революцията е законна? Когато е успешна.
Като се стремиш към невъзможното, постигаш възможното в най-висока степен.
Излишният сън уморява, той се превръща в мъка, безсънието е способно да те доведе до истерия.
Първото, към което пробужда самотата, е да се разбереш сам със себе си и със своето минало.
Да бъдеш щастлив е престъпление. Ето защо щастието е наказуемо.
Трябва да платите двойно страдание за всяка радост в живота.
Една жена е дете, докато не стане майка.
Няма по-лошо проклятие от това да усетиш, че душата е спряла да расте, докато тялото копае в земята...
Няма любов с трезви очи. Немислимо е да завладееш жена в открита борба: да се приближиш с нея с повдигната глава и правдиви думи - това означава да я отблъснеш от себе си.
Старият часовник трябва да стои известно време с отслабена пружина, за да възстанови отново загубената сила.
Когато една жена упреква любовника си, че той вече не я обича, това означава, че самата тя е престанала да го обича.
...мразя обществото, защото не се основава на свободното съгласие, а на тънкостите на лъжите - и аз съм щастлив, че бягам от него!
Хората винаги изглеждат щастливи, когато ядат и пият.
Велико щастие е да слушаш тишината...
Добре осъзнавах безполезността на тези бурни събирания, където по същество всеки искаше само да чуе собствения си глас и да наложи мнението си на другите.
Удивително е как можете да разкажете една и съща история по съвсем различни начини.
Тайните? Те са достъпни за всеки, който е в състояние да ги проумее.
Поезията е сън наяве.
Има добре известни граници, където снизхождението вече граничи с престъпление.
...когато хората гледат трагедия, те плачат над същите неща, на които се смеят, когато гледат комедия.
Тъй като мислите ми не съвпадат с мислите на другите хора, почти всяка тяхна дума ме боли и аз мога да възприема най-невинната забележка като подигравка.
Сънищата отразяват моя вътрешен свят.
Всъщност страданието е изкупление, а смъртта - избавление.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}