Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Женомразецът Стриндберг - син на аристократ и прислужница

СВЕТОВНА ДРАМАТУРГИЯ

Женомразецът Стриндберг - син на аристократ и прислужница

110 години от смъртта на един от колосите на съвременния театър

Портрет на Аугуст Стриндберг, худ. Ричард Берг, 1905 г.

На 14-и май 1912- година в Стокхолм умира един забележителен човек - Юхан Аугуст Стриндберг - шведски писател и художник, считан за предшественик на експресионизма, драматург с огромен принос за развитието на съвременния театър.

Стриндберг е автор на колосален брой пиеси: "Госпожица Юлия" (1888), "Мъртвешки танц" (1901), "Игра на сънища" (1902), "В Рим" (1870), "Изгнаник" (1872), "Майстор Олаф" (1872), "Щастливецът Пер" (1882), "Бащата" (1887), "Кредитори" (1889) и др.; на романите "Червеният салон" (1879), "Защитна реч на един луд" (1888), "Чандала" (1889), "Черни знамена" (1905), "Сам" (1903) и др.; на повестите "Новото царство" (1882), "История на шведския народ" (1882-1883), "Готически стаи" (1904), "Сребърното езеро", "Магьосница", "Разкази за брака" (1884, 1886) и др.; на новелите "Утопиите в действителността" (1885).

Много любопитни са автобиографичните му романи "Жителите на остров Хемсьо" (1887), "Син на прислужница" (7 тома, 1886-1887), "Развитието на една душа" (1886), "Ад" (1897), "Легенди" (1897) и др., както и философските му размисли, събрани в "Синята книга" (1907-1912).

Автор е и на три стихосбирки, както и на публицистика, събрана в "Отворени писма до Интимния театър" (1909) и "Речи към шведската нация" (1910).

Аугуст Стриндберг (1842 -1912), ок. 1902 г.

Трудно е да се изброи всичко написано от този изключително талантлив и широкообхватен работохолик. Стриндберг създава дори театър за пиесите си, който кръщава "Интимен театър", а последната му драма е "Големият път" (1909).

Embed from Getty Images

Роден е на 22-ри януари 1849-а година в Стокхолм, като дете на аристократ и прислужница. Детството му е нерадостно - скоро след раждането му баща му се разорява, а майка му умира, когато е едва на 13.

Още

"Призраци" на Ибсен - тази вечер в Народния театър

"Призраци" на Ибсен - тази вечер в Народния театър

Биографите на Стриндберг казват, че е следвал химия в Университета на Упсала и в Технологическия институт в Стокхолм. Така или иначе, не успява да завърши университет, но е изучавал различни науки, между които естетика и чужди езици, и това му помогнало да си намери работа като учител и помощник-библиотекар в Кралската обществена библиотека. Пробвал се и като актьор.

Портрет на Стриндберг от Роберт Рьослер, ок. 1881 – 1882 г.

Още

"Галерия Стриндберг" от Крис Шарков провокира с въпроси за мястото на съвременния човек

"Галерия Стриндберг" от Крис Шарков провокира с въпроси за мястото на съвременния човек

В периода 1883-та / 1887-а година живее във Франция и Швейцария. По политически възгледи се самоопределя като "аграрен социалист".

В личния си живот имал три брака и три развода -с баронеса Сири фон Есен, с писателката Мария (Фрида) Ул, и с актрисата Хариет Босе. Оставя три деца: Карин Смирнов, Ане-Мари Хегелин и Керстин Стриндберг.

Embed from Getty Images

Според някои от биографите на Стриндберг, той бил по природа женомразец, но в тази омраза въплъщавал изобщо омразата си към злото в света. Към това трябва да добавим и че бил краен атеист, или както някои се изразяват - "пълен безбожник".

Първата съпруга на Стриндберг - Сири фон Есен в постановка на Новия театър в Стокхолм през 1882 г.

Още

Приспособяването - това вълнува днешния свят: "Пер Гюнт" от Хенрик Ибсен в Театър "София"

Приспособяването - това вълнува днешния свят: "Пер Гюнт" от Хенрик Ибсен в Театър "София"

Известно е, че докато живее във Франция изпаднал в депресия и се пристрастил към "питието на Дявола" - абсента. Психотичните му състояния се характеризират с параноя - твърдял, че жена му иска да го прати в психиатрична клиника. След като се развежда с баронеса фон Есен, заминава за Берлин, където среща втората си съпруга - писателката Фрида Ул, но и този брак, както и следващият, не потръгнали. През 1901-ва година сключва трети брак - с шведско-норвежката актриса Хариет Босе, с която се развежда след три години.

Третата съпруга на Стриндберг - Хариет Босе в постановка на „Пътят за Дамаск“ на Кралския театър в Стокхолм през 1900 г.

Още

Опитомяването на "Дивата патица" на Ибсен на сцената на Народния театър

Опитомяването на "Дивата патица" на Ибсен на сцената на Народния театър

Странното е, че въпреки че е бил такъв женомразец и враг на брака, сред основните теми в творчеството на Стриндберг се открояват именно тези за брака и за интимните отношения между мъжа и жената. Разбира се, важен е ракурсът - стъпвайки върху тези теми, Стриндберг критикува човешките недостатъци и ярко изразява враждебното си отношение към хората. Във филисофските му мисли пък ще открием, че мразейки хората, през целия си живот е търсел близост.

Още

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

Херман Кесер публикувал в "Цюрихер Цайтунг" един фейлетон за Стриндберг, в който може да се открият хитроумни наблюдения върху неговата личност: че идеите му могат да се обобщят като "Светът трябва да се оправи", че прилича на Хамлет с "мислите си и с горчивината си" и че критиците са му отмъстили дори "по-зле отколкото на Достоевски" - с премълчаване и непризнаване.

Embed from Getty Images

Още

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

Александър Балабанов пък нарича Стриндберг "великият отрицател на времето" (в. "Развигор", ІІ, бр. 73, 08.07. 1922 г.).

Ако днес "преобърнем" тази фраза към творчеството на Стриндберг, то времето, за разлика от него, съвсем не го е отрекло - негови пиеси се играят постоянно на световните театрални сцени.

Embed from Getty Images

Embed from Getty Images

Още

Загадката Шекспир - псевдоним ли е името му?

Загадката Шекспир - псевдоним ли е името му?

Трудно е да се определи, към кое точно течение принадлежи писателят. Някои го определят като натуралист, други - като символист, трети - като експресионист.

Много критици намират близка прилика между идеите на Стриндберг и творческите инвенции на Хенрих Ибсен, други - сходство с драматургичния замах на Шекспир.

Безспорно е бил повлиян и от философията на Ницше.

Embed from Getty Images

През 90-те години на ХІХ век писателят-драматург, новелист и поет, става... художник. Стриндберг се обръща към живописта и започва да рисува предимно морски пейзажи.

Вероятно като бягство от самотата и за релакс.

Още

Теди Москов предписва "Шекспирин по време на пандемия"

Теди Москов предписва "Шекспирин по време на пандемия"

Аугуст Стриндберг умира на 14-и май 1912-а година, като оставя за размисъл не само творчеството си, но и много свои сентенции, които още веднъж доказват противоречивата му природа. Оказва се, че мизантропът-женомразец всъщност почти постоянно е разсъждавал върху Любовта и нейните проявления в човешките отношения. А също така, че е търсел разбиране сред хората, макар и по неподходящ начин.

Любопитно и много уместно е, че на името на този талантлив странник е кръстен кратер на планетата Меркурий. Да, отива му.

Аугуст Стриндберг, графика / Снимка: Getty Images

Стриндберг - цитати

Ний живеем само заради любовта и благодарение на нея...

С любовта не може да се играе и да се глуми безнаказано.

Любовта без ревност не може, както светла страна - без сянка.

Всичките наши бълнувания се крият под черупката на възпитанието.

Жената трябва да обича с нежността на сестра, а не с каприза на кокетка.

Embed from Getty Images

Когато държавата започне да убива, тя винаги нарича себе си Родина.

Ненавиждам хората, които отглеждат кучета. Те са страхливци, които нямат кураж да хапят другите.

Кога революцията е законна? Когато е успешна.

Като се стремиш към невъзможното, постигаш възможното в най-висока степен.

Излишният сън уморява, той се превръща в мъка, безсънието е способно да те доведе до истерия.

Първото, към което пробужда самотата, е да се разбереш сам със себе си и със своето минало.

Да бъдеш щастлив е престъпление. Ето защо щастието е наказуемо.

Трябва да платите двойно страдание за всяка радост в живота.

Една жена е дете, докато не стане майка.

Няма по-лошо проклятие от това да усетиш, че душата е спряла да расте, докато тялото копае в земята...

Няма любов с трезви очи. Немислимо е да завладееш жена в открита борба: да се приближиш с нея с повдигната глава и правдиви думи - това означава да я отблъснеш от себе си.

Embed from Getty Images

Старият часовник трябва да стои известно време с отслабена пружина, за да възстанови отново загубената сила.

Когато една жена упреква любовника си, че той вече не я обича, това означава, че самата тя е престанала да го обича.

...мразя обществото, защото не се основава на свободното съгласие, а на тънкостите на лъжите - и аз съм щастлив, че бягам от него!

Хората винаги изглеждат щастливи, когато ядат и пият.

Велико щастие е да слушаш тишината...

Добре осъзнавах безполезността на тези бурни събирания, където по същество всеки искаше само да чуе собствения си глас и да наложи мнението си на другите.

Удивително е как можете да разкажете една и съща история по съвсем различни начини.

Тайните? Те са достъпни за всеки, който е в състояние да ги проумее.

Поезията е сън наяве.

Има добре известни граници, където снизхождението вече граничи с престъпление.

"Мъртвешки танц" от от Аугуст Стриндберг на Театрална работилница "Сфумато", 2017 г. , с уч. на Владимир Пенев , Светлана Янчева и Цветан Алексиев (Снимка: ТР "Сфумато")

...когато хората гледат трагедия, те плачат над същите неща, на които се смеят, когато гледат комедия.

Тъй като мислите ми не съвпадат с мислите на другите хора, почти всяка тяхна дума ме боли и аз мога да възприема най-невинната забележка като подигравка.

Сънищата отразяват моя вътрешен свят.

Всъщност страданието е изкупление, а смъртта - избавление.

"Мъртвешки танц" от от Аугуст Стриндберг на Театрална работилница "Сфумато", 2017 г. с уч. на Владимир Пенев , Светлана Янчева и Цветан Алексиев (Снимка: ТР "Сфумато")

Еми МАРИЯНСКА

Още

Почина създателят на Шекспировия театър в Гданск Йежи Лимон

Почина създателят на Шекспировия театър в Гданск Йежи Лимон

Още

Горки и обречените "на дъното" - съвременен "прочит" на пиесата му

Горки и обречените "на дъното" - съвременен "прочит" на пиесата му

Още

Сабастиен Тиери в България за последната си пиеса "Обичай ме!"

Сабастиен Тиери в България за последната си пиеса "Обичай ме!"

Още

Премиера на "Go-Do-t" по мотиви от "В очакване на Годо"

Премиера на "Go-Do-t" по мотиви от "В очакване на Годо"

Коментирай 5

Календар

Препоръчваме ви

Макиавели срещу "макиавелизма", 495 години след смъртта му

Невинен ли е авторът на фразата "Целта оправдава средствата"?

Салман Рушди на 75, напук на смъртната присъда и наградата за главата му

Авторът на "Сатанински строфи" и "Среднощни деца" е най-престижният носител на наградата "Букър"

Дисидентът Йосиф Бродски до Брежнев: Аз принадлежа на руската култура

Поетът влага пари от Нобеловата си премия в ресторанта "Руски самовар" в Ню Йорк

Фаталният чар на италианския плейбой Роберто Роселини

45 години от смъртта на знаменития режисьор на "Рим, открит град"