ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА МУЗИКАТА
Усещане за НЕлюбов или "копнеж по смъртта" я завлече в отвъдното на 27
Ейми Уайнхаус щеше да навърши 40
Автор : / 10642 Прочита 14 Коментара
Ейми Уайнхаус на наградите Music of Black Origin (MOBO) в O2 Arena Greenwich на 19 септември 2007 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images
Знаете ли, че световната музикална икона Адел казва за нея "Ако не беше Ейми Уайнхаус, нямаше да съм звезда"? И не само тя. Великият Джордж Майкъл я определя като най-голямата певица на нашето време и дори признава, че се страхувал да я покани за дует. Лейди Гага имаше мечтата да я "изиграе" на екрана. Огромни маси от хора по цял свят носят снимката й, препечатана върху фланелките си.
Ейми Уайнхаус се превърна в икона за няколко поколения "сърдити млади хора", които се бунтуват срещу света, срещу реалността, условностите, срещу липсата на Любов.
Музиката й изразяваше едновременно жажда за живот и неудовлетвореност. Песните й се превърнаха в химни на болката от разочарованието, което постоянно ни съпътства.
А нещастните са повече от щастливите, нали?, както казва веднъж баща й Мич.
Бащата Мич, до статуя на Ейми / Снимка: Getty Images
Ейми Уайнхаус си отиде от нашия свят в разцвета си - едва на 27. Мисля, че дори не е съзнавала, колко голяма звезда е всъщност. Вирнатият й изкуствен кок, извитата черна очна линия и цялото й поведение издават комплекс, който певицата прикрива зад сценичния си образ. До края си Ейми остава едно плахо и комплексирано момиче, което цял живот страда, че не е обичано. И ничий възторг, награда, или аплодисменти, не успя да изтрие у нея това чувство на неудовлетвореност.
Нещо вътре в самата нея й пречеше да се чувства щастлива. Ако разгледате снимките й, ще усетите тази тъга дори на онези снимки, на които се усмихва.
Мнозина търсят причината в наркотиците и алкохола, към които е пристрастена, без да си дават сметка, че те са следствието, измамното й спасение, а не причината. Всъщност, са били нещо като мазохистично посегателство върху самата нея.
"Защо е искала да си отмъсти? Та тя имаше всичко?!? ", пита реторично веднъж един британски критик.
И наистина, за повечето хора този въпрос остава без отговор. Защото и днес интересът към музиката й не угасва, а името й е легенда. През 2008-а вече има "Грами", албумът й "Back to Black" е номиниран за "Албум на годината" и става най-продаваният в света за целия ни 21-ви век до днес.
Обичат я милиони хора по света - без разлика на пол и раса. Става любимка и на медиите, защото е толкова естествена, че дори когато се проваля, не търси вина в другите - откровена е до болка в самопризнанията си. Не крие пороците си - и на сцената понякога надига чашата, а веднъж дори пуши крек.
Скандално, нали? И много, много показателно, че в душата на такъв човек се случва нещо турбулентно, че драмата е там. Една свръхчувствителност я е карала постоянно да опъва струната, за да "звъни", и накрая тя се скъсва.
Този "опън" личи и в особения й стил на пеене - "Той е като рефрен на болката", казва един от феновете й във филм за певицата.
Ейми може всичко на сцената - пее джаз, соул, фънк, рок, блус и R&B, а вътре в себе си е била неуверена и нещастна. Вечно съмняваща се и търсеща. Алкохолът не помага. Напротив. Концертът й в Белград е пълен провал - дори не знае в коя държава се намира.
Публиката я освирква заради поведението й, а тя дори не е в състояние да го проумее. Държи се объркано, като изгубено дете. Едва по-късно, когато "мъглата в главата й се развиделява", осъзнава какво се е случило и прекратява европейското си турне, за да се стабилизира.
От това поведение не е трудно да се предположи, че в душата й се е разигравала една постоянна драма, без никакъв шанс за хепи енд. Бракът й с музиканта Блейк Фийлдър-Сивил е неуспешен и двамата се развеждат. По-късно той признава, че има вина за пристрастяването й към наркотиците, и че днес би направлявал по друг начин тяхната връзка, но според много от биографите на Ейми, това едва ли е щяло да й помогне.
Тя твърде бързо и "ва банк" се отдава на самоунищожението си.
Ейми израства с комплекса на необичана. Тя е твърде млада, когато баща им ги напуска и не може да разбере, защо хората, създали деца, престават да се обичат. По-късно животът и славата й ще събере семейството й в общи снимки, но това едва ли е променило чувството й за привидна близост. Не й помагат дори среднощните й срещи с баща й, на когото звъни, когато прекали с алкохола в някой бар. Мич се отзовавал винаги, за да я придружи до дома й и много пъти бивал свидетел на нейното страдание, агонизиращо в алкохола.
Юлската вечер, в която смъртно пияна по-късно умира, личната й лекарка я попитала дали ще спре да пие, а Ейми й отговорила с "Не знам". Тази откровена фраза красноречиво говори за едно - съзнавала е, че алкохолът е взел връх над волята й и се е съмнявала, че може да му се противопостави. Според брат й Алекс, страдала и от булимия, и това допълнително отслабило съпротивителните сили на организма й.
Семейство и приятели, на погребението на Ейми / Снимка: Getty Images
Бодигардът й я намира мъртва в дома й. Никой вече не можел да направи нищо. В кръвта й откриват смъртоносно количество алкохол, което е потиснало дишането й.
Ако бе жива, Ейми Уайнхаус преди дни щеше да е навършила 40. А умря само на 27. По време на цялата й шеметна кариера животът й се е сривал главоломно надолу, и никой не е можел да спре "свлачището". Дори и най-близките й.
Неволите я съпътстват още от съвсем малка. Бунтарският й характер й печелел врагове, а ексцентричният й вид - подигравки, накаазания и изключване от училище.
Родителите на Ейми, до восъчната й фигура / Снимка: Getty Images
И въпреки това, тя успява. На 19 вече има професионален договор. Дебютният й албум "Frank" тутакси се изкачва на върха на британските музикални класации. Не само пее, но и композира и пише текстовете на песните си. В тях разказва за себе си. "Именно там живеят демоните й!", възкликва една журналистка след смъртта на певицата, като отправя по този начин укор към почитателите й, че не са успели толкова силно да демонстрират любовта си, че да я спрат да се самоунищожава.
Чак след смъртта й хора от екипа на Ейми споделят, че се страхувала от публиката. Изпитвала силна сценична треска и пълните зали я плашели. Според една от гримьорките й, всеобщо харесваната Ейми страдала от комплекси за малоценност. Вероятно неуспехите й в любовта също са допринесли за това. Връзката им с Блейк Фийлдър-Сивил започва през 2005-а. Ейми изглеждала видимо окрилена от тази любов. Това е времето, в което започва да се гримира по особения си начин и си изработва собствен и неповторим стил.
Фийлдър-Сивил я "запознава с хероина и кокаина", и си го признава. До женитбата на двамата през 2007-а, те се разделят многократно, като всеки път Ейми се самонаранявала от мъка по единствено познатия й начин - с "коктейла" от наркотици и алкохол.
Бракът им е толкова агонизиращ, колкото и връзката им като гаджета. Трае две години, в които единствените кротки моменти между двамата били запоите им. Не са редки случаите, в които попрекалили с алкохола, стигали до бой и наранявания. Ейми е на върха на кариерата си с "Грами", когато Фийдлър-Сивил е в затвора за нападение.
Зад решетките посреща и новината за смъртта й през 2011-а. Но според близките им, той до Края й си останал нейната муза. Близо до сърцето си носела татуировка с името му.
След смъртта на Ейми Уайнхаус, много хора се възползват от славата й по свой комерчески начин. Дори баща й наддава в милиони за съгласието си Лейди Гага да изиграе Ейми. Бившият шофьор на такси кръстосва шпага с Жан-Пол Готие, задето дизайнерът използвал образа на певицата за модно дефиле в Париж, без да поиска разрешение от семейството й. Карл Лагерфелд също прави модно ревю в памет на Ейми.
Във всичко това има почит, но както може да се предположи, и печеливша идея - пари.
Семейството на Ейми основа фондация на нейно име за подпомагане на млади хора, пристрастени към наркотиците, така че може да се приеме, че има резон в това, че са чувствителни по темата с парите, но бащата на певицата е остро критикуван за алчност в медиите.
"Всичко, което Ейми правеше, я водеше към крах. Пиеше до припадък и се тровеше на максимум", споделя той и твърди, че иска да помогне на младите хора, изгубили контрол над волята си заради дрогата.
Ейми Уайнхаус и съпругът Блейк Фийлдър-Сивил / Снимка: Getty Images
През 2021-ва година в Кан бе прожектиран филмът, създаден по повод 10-годишнината от смъртта на Ейми Уайнхаус - "Reclaiming Amy". От него става ясно, че тя продължава да е обожавана от публиката си в цял свят.
И човек неволно се запитва: Защо това момиче не обичаше себе си?!
Вероятно сред днешното поколение битува едно такова "мирово отегчение", което забелязваме в поведението на Ейми. То не е модно течение, а някаква неопределима болка, неудовлетвореност. Ейми Уайнхаус не е първата талантлива личност, която си отива в млада възраст от нашия свят по този нелеп и драматичен начин.
Някои казват, че е страдала от "копнеж по смъртта", че е съзнавала, че е обречена. Това е твърде мистериозно предположение. По-простичко го характеризира психологията - с думата фрустрация - неудовлетвореност от "цялото", излъгана надежда. Успехът на сцената не е всичко, което може да иска едно младо момиче. А наркотиците и алкохолът, които първоначално изглеждат като "обещание", наистина са се превърнали в демоните на душата й.
Майката на Ейми казва в документален филм от 2015-а година: "Зависимостта е психично заболяване и именно то е истинският злодей тук". Логично обяснение, което обаче не казва всичко. Други "демони" са преследвали Ейми още от детството й. Чувствителните деца се нуждаят от обич и разбиране. По някаква причина Ейми гледала на себе си още от съвсем малка като на необичано, отхвърлено дете.
Първата й татуировка е с името на баба й - нейният най-близък човек след развода на родителите й. Следващата е конска подкова - за щастие. Ангел на гърба изразява желанието й "да й поникнат криле", за да превъзмогне комплексите си, а пееща птичка с нотна стълбица е нейната мечта. Красноречиво, нали? В татуировките са всичките й въжделения. В тях няма смърт, а желание за живот. Последната татуировка, онази до сърцето, е с името на обичания мъж, с когото се разделя. Неподходящ, но любим!....
Изнасят тялото на Ейми Уайнхаус от дома й, 23 юли 2011 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images
Булимията е също израз на нейната неудолетвореност. Ейми не се харесвала и искала да е слаба. И понеже не й достига воля да се откаже от храната, се научава да преяжда и повръща. Болестта идва от само себе си. И както стана ясно, несъмнено също е изиграла роля за ранната й смърт.
Краткият живот на Ейми приключва на 23-ти юли 2011-та година, когато бодигардът ѝ я открива мъртва в дома ѝ в Камдън, Лондон. След аутопсията не са дадени причини за смъртта. На 23-ти август излизат резултатите от направените токсикологични тестове. Според тях в кръвта на певицата няма следи от наркотици, а от алкохол. На 26-и юли 2011-та година тленните ѝ останки са кремирани в Лондон.
Това е всичко. То е в песните й, родени в мистерията на страдащата й душа. Думите в тях докосват сърцата, а неповторимият й глас се запечатва в паметта като стон, който търси спасение.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fuseshtane-za-nelyubov-ili-kopnezh-po-smartta-ya-zavleche-v-otvadnoto-na-27&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F09%2F17%2F2602906%2F768x432.jpg%3F_%3D1694970561&description=Усещане за НЕлюбов или "копнеж по смъртта" я завлече в отвъдното на 27', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}