DISCO FEVER
Прешъс Уилсън: ,,One way ticket“ ме направи звезда
Звездата на диско музиката обещава изненади за феновете на 17 ноември в София
Автор: / 2471 Прочита 3 Коментара
Звездата на диско музиката обещава изненади за феновете на 17 ноември в София (Източник: Ретро парти)
Прешъс Уилсън е родена в Ямайка. От малка пее в църковен хор, а в началото на 70-те години се премества окончателно в Европа, където търси начини да попадне в добра звукозаписна компания.
Така тя става беквокал на група "Иръпшън".
Купи билетПрез 1973 г. прави първите записи с групата. Така се ражда песента Let Me Take You Back in Time, с който групата печели състезание за търсене на таланти през 1975 година. Групата не успява да използва това като трамплин за развитието си, вокалистът напуска групата, а Прешъс заема неговото място.
По време на турне в Германия продуцентът на Бони Франк Фариан е впечатлен от Прешъс и решва да продуцира албум на групата.
Големият им хит е I Can't Stand the Rain достига пето място в класацията на Великобритания и 18-о място в класацията на Америка.
Ражда се нова група, която диско манията превръща в сензация. След втория албум и новия хит сингъл One Way Ticket, достигнал девето място в Обединеното кралство, Уилсън напуска групата, целейки солова кариера.
Дебютният сингъл на Уилсън е кавър версия на Hold On, I'm Coming на Sam & Dave, издадена през август 1979 година. До днес певицата продължава да изнася концерти по целия свят. На 17 ноември тя ще бъде звездата в голямото Ретро парти в столичния клуб "Ялта", на което ще звучат хитове от 70-те, 8-те и 90-те години.
- Здравейте, Прешъс, къде ви откриваме?
- В Лондон, където времето е прекрасно за есента. Топло, хората са усмихнати и пълнят парковете. Наскоро пътувах по работа из Европа и много се радвам, че публиката помни моята музика.
- Хората завинаги ще ви свързват с хита "Еднопосочен билет"?
- О, боже, да. Знаете ли, това е интересното... Радвам се, че хората ме познават заради "One Way Ticket". Освен това имах възможността да изпея някои други страхотни песни, които не са толкова известни.
- Кои?
- Вие ще ги намерите само ако слушате албумите ми.
Например заглавната песен от филма на Майкъл Дъглас, "The Jewel of the Nile", която всъщност е написана от същите хора, които създадоха хита на Тина Търнър "We don't need another hero". Греъм Лайл и Тери Бритън написаха мелодията.
Прешъс Уилсън около 1975 година в Западна Германия (Снимка: Getty Images)
- Песента е добра, но не е диско.
- Така е. Това е саундтрак, така че е различно. Имала съм и страхотни балади като "The night the music died". Страхотна балада от втория ми соло албум. А също така имам песен наречена "Mr. Pilot Man", която е като геройска реге песен.
- Имате толкова много добри песни.
- Извадих късмет! Защото виждате ли, свикнахме да избираме песните по такъв начин че всяка песен трябва да е сингъл, потенциален сингъл. Но зависи от държавата.
- Искате да кажете, че една песен може да е хит в България, а да не стигне челните места в Германия например?
- Да. Във всяка страна е различна песен. Изпълних песен, наречена "I'll be your friend". Хората в България не я знаят, но тя беше в американската класация Billboard.
"I can"t stand the rain" беше популярня в Америка, не чак толкова в България. Да, популярната беше "One Way Ticket" в България. Така че мисля, че всяка моя песен се разглежда различно на различни културни пазари, така да се каже.
Прешъс Уилсън през 1986 година (Снимка: Getty Images)
- Къде ви отведе песента ,, One way ticket"?
- Мисля, че ,,One way ticket" ме отведе от 1974 г. до 2023 г. Това е песен, която блести толкова много.
Без значение какво съм пяла в живота си, без значение какви песни съм записвала, ,,One way ticket" е най-блестящата песен в цялата ми певческа кариера. Води ме към началото, в което музиката беше хоби и нямах намерение да бъда професионална певица. За мен това беше нещо забавно, на което се наслаждавах.
Обичах да пея, да се забавлявам. Дори в училище, където се предполагаше, че трябва да съм ученичка и да уча, аз забавлявах съучениците си в стаята. Тези дни ми костваха доста неприятности, защото постоянно разсейвах съучениците си. Аз просто обичах да правя хората щастливи.
Когато записахме ,,One way ticket" , това не беше първото ми парче, което записвам, първият ми сингъл беше ,,Парти", което също беше хубава песен, но не се продаде. ,,One way ticket" е парчето, което превърна кариерата ми в международна.
- Кой създаде вашия имидж на диско дива?
- По това време през 70-те, трябваше да светиш, трендът, модата беше това как изглеждаш.
Много хора в Англия и Америка имаха този стил. По това време започвах професионално с музика - първо в Лондон и след това стигнах до Германия.
Решихме да запазим този външен вид като бранд на групата ни.
- А как се случи успеха ви с група Иръпшън?
- Всичко се случи през 70 -те и си казахме с едни прекрасни музиканти: нека го направим! Да сбъднем мечтата си да пътуваме и създаваме музика, която хората да харесват, да ги кара да танцуват! И така започнахме да създаваме песни, да намираме нашия звук, да експериментираме.
След това се появиха костюмите, начина, по който трябваше да впечатлим визуално публиката.
Много от идеите за костюмите бяха много спонтанни. Аз бях тази, която рисуваше костюмите, защото бях добра в изкуството.
Това всъщност беше, което планирах да правя, да рисувам и да се занимавам с графичен дизайн.
Костюмът, който имахме за песента ,, Leave a light", където децата изглеждаха като супермен, когато аз имах крила, всичко това беше моя идея. Всички изглеждахме като измислени герои. Колегите ми споделяха идеите си, а аз бях тази, която рисуваше и ги изпращаше на дизайнера. Трябва да ви припомня, че в тези дни беше много важно как изглеждаш.
Днес повечето артисти излизат на сцената по тениска, дънки, но през 70-те трябваше да изглеждаш зашеметяващо. Опитвахме се да бъдем оригинални с тези костюми. И мисля, че успяхме да намерим наша ниша на музикалния пазар - музика, която се помни, визия, която е екстравагантна, без да е шокираща. След това се разделихме и аз поех по моя си път. Щастлива съм, че съм на сцената и до днес.
Купи билет- Как се чувствате след толкова години?
- Щастлива! Имам покани за много държави, създавам и нова музика.
Няма нужда от екстравагантните тоалети на 70-те, но имам необходимост да усещам как моята музика кара хората да танцуват, да бъдат щастливи. Така ще бъде и в София на 17 ноември на голямото Ретро парти в клуб "Ялта". Ще се забавляваме много, а аз съм подготвила и някои изненади за шоуто!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}