ВЕЛИКИТЕ ЛИЧНОСТИ НА ХХ ВЕК
Анди Уорхол за кока-колата, наркотиците, сутрешните ритуали и Кристо
Легендарно интервю от 1977 г. с една от най-ексцентричните личности в историята на изкуството
9494 Прочита 9 Коментара
Кралят на попарта Анди Уорхол (Снимка: Getty Images)
Анди Уорхол е роден на 6 август през 1928 година в Питсбърг, Пенсилвания.
Impressio публикува интервю на американския попарт артист от юни 1977 година.
Интервюто е публикувано в онлайн сайта на The Interview Magazine - списание, чието книжно издание самият Уорхол създава през 1969 година. Интервюто е взето от писателя и арт критик Глен О'Брайън в третата фабрика на Уорхол 860 Broadway.
"Фабриките" на Уорхол са неговите артистични студиа и те сменят своите локации между 1963 г. и 1987 г.
Фабриката се превръща в легендарно място през 60-те години със своите екстатични и хипер бурни хедонистични партита на бохеми, звезди, модни икони, звезди, музиканти и гей забавления.
860 Broadway е била шестетажна сграда, в която един етаж е заемал Уорхол с артистичните си проекти и партита. Измъквал се тайно от задния вход на сградата, за да избегне нахални фенове и папараци.
Анди Уорхол в Лондон през 1971 г. (Снимка: Getty Images)
- Глен О'Брайън: Кое беше първото ви произведение на изкуството?
- Уорхол: Като дете изрязвах кукли от хартия.
- О'Брайън: На колко бяхте?
- Уорхол: На седем.
- О'Брайън: Имахте ли добри оценки по изкуство в училище?
- Уорхол: Да. Учителиете ме харесваха. В началното училище ни караха да копираме рисунки от книги.
- О'Брайън: Казваха ли ви, че имате естествен талант?
- Уорхол: Нещо такова, да. Даже неестествен талант.
- О'Брайън: Бяхте ли артистична личност в училище?
- Уорхол: Бях постоянно болен. Затова отивах на лятното училище, за да мога да наваксам. Имах един час по изкуство.
- О'Брайън: Какво правехте за забавление, когато бяхте тийнейджър?
- Уорхол: Нищо не правех, за да се забавлявам. Мисля, че веднъж отидох на концерт на Франк Синатра с Томи Дорси.
- О'Брайън: Как решихте да станете артист и да се преместите в Ню Йорк?
- Уорхол: Отидох в Carnegie Tech.
Филип Пърлщайн тръгваше към Ню Йорк по време на семестриална ваканция, така че взех една пазарска чанта и хванахме автобуса. Взехме портфолиата си и ги разнесохме из Ню Йорк, за да видим дали можем да си намерим работа.
Една дама от Glamour, Тина Фредерикс, каза, че когато завърша училище, ще ми даде работа. Така че завърших и се върнах. Това беше първата ми работа. Тя ми даде да правя обувки.
- О'Брайън: Как ви беше амбицията? Да бъдете илюстратор или изящен художник?
- Уорхол: Нямах никакви амбиции.
- О'Брайън: Кой беше първият артист, който ви повлия?
- Уорхол: Трябва да е бил Уолт Дисни.
Изрязвах кукли на Уолт Дисни. Всъщност Снежанка ми повлия най-много.
- О'Брайън: Ходихте ли много на кино?
- Уорхол: Да, всяка събота сутрин. Вземах бебето на съседа и отивах безплатно на кино.
- О'Брайън: Правили ли сте някога карикатури?
- Уорхол: Не мога да се сетя за добър човек, когото да нарисувам.
А акстрисата Джери Милър в Лондон през 1971 г. (Снимка: Getty Images)
- О'Брайън: Мислите ли, че има велики артисти, които не са открити за света.
- Уорхол: Да, има. Но сега е по-важно да правиш пари.
- О'Брайън: Какъв е съветът, който бихте дали на млади артисти и художници?
- Уорхол: Просто да не бъдат едно нещо. Трябва да са запознати с телевизията и с фотографията.
- О'Брайън: Мислите ли, че светът на изкуството е мъртъв?
- Уорхол: О, да! Да си стенописец и бояджия е по-добре, правиш повече пари от това. Десет долара на час.
- О'Брайън: Кой според вас е най-великият жив артист в света?
- Уорхол: Хм, да помисля. Уолт Дисни е такъв.
"Мерилин 1967" в Британския музей в Лондон (Снимка: Getty Images)
- О'Брайън: Но той е мъртъв.
- Уорхол: Знам, но все още навсякъде се появява като пластмасов, нали?
- О'Брайън: Той е замръзнал завинаги.
- Уорхол: Наистина ги харесвам всичките. Раушенберг и Туомбли, Пол Клее. Мъртвите също. Харесвам и американските примитивни художници. Просто харесвам всички, всяка една група. Грант Ууд, Рей Джонсън...
- О'Брайън: Кой е най-богатият артист в света?
- Уорхол: Обзалагам се, че има много артисти, за които никой не е чувал, които просто правят повече пари от всеки друг. Хората, които правят всичките скулптури и картини за големите сгради. Никога не чуваме за тях, но те правят повече пари от всеки друг.
- О'Брайън: Вие правили ли сте милиони от изкуство?
- Уорхол: Зависи от разходите.
- О'Брайън: Повиши ли се цената на работата ви в сравнение с оригиналната?
- Уорхол: Гледам да не се случва. И да държа нещата такива, каквито са. Спрях се за малко.
Анди Уорхол държи в ръце книгата си "Философията на Анди Уорхол" през 1975 г. (Снимка: Getty Images)
- О'Брайън: Да вдигате цената си?
- Уорхол: Не, просто не мога да измисля какво да правя. Толкова се уморявам да рисувам. През цялото време се опитвах да се откажа от това, ако можех просто да изкарвам прехраната си с филми, вестникарски бизнес или нещо подобно. Толкова е скучно да рисуваш една и съща картина отново и отново.
- О'Брайън: Откъде черпите идеи за рисуване?
- Уорхол: Правя предимно портрети. Така че това са само лица на хора, а не идеи.
- О'Брайън: Напоследък правите цветя и черепи.
- Уорхол: Бил съм в Италия толкова много пъти и всички винаги ме питат дали съм комунист, защото съм правил портрет на Мао.
Така че сега правя основно сърпове и чукове за комунизма и черепи за фашизма.
"Мао" на Анди Уорхол по време на аукцион на Кристис в Лондон (Снимка: Getty Images)
- О'Брайън: Виждал ли е Мао някога вашия портрет?
- Уорхол: Не знам. Един от по-големите беше показан във Вашингтон в галерия Коркоран и директорът там ни каза, че китайска делегация правила обиколка на мястото. Те открили, че там виси голям Мао, така че влезли през задната врата на музея, за да не видят Мао.
Предполагам, че са се притеснявали, че ще го харесат. Всичко е толкова различно за тях. Поканихме китайския посланик във Фабриката, но той така и не дойде.
- О'Брайън: Кой според вас е най-добрият бизнес артист в света?
- Уорхол: Кристо.Той току-що завърши проекта си за 2 милиона долара. Но съм сигурен, че правителството ще открие нещо нередно във фондацията, която го финансира. Изглежда толкова лесно. Това е по-скоро бизнес. Като да създадеш нещо, голям проект от 2 милиона долара. Някой ще дойде и ще направи такъв филм, арт филм за 4 милиона долара, който никой не трябва да харесва.
Легендарните супи "Кемпбъл", които Анди Уорхол превръща в изкуство (Снимка: Getty Images)
- О'Брайън: Но Кристо прави пари.
Уорхол: Не, той прави фондация. Не ти плащат, просто поемаш разходи и такива неща.
- О'Брайън: Това ли ще се случи с изкуството? Ще бъде основано на фондации и субсидии?
- Уорхол: Да, това звучи като нещо хубаво и ново. Много хора работят по него и е с продължителност две седмици.
- О'Брайън: Мислите ли, че Пикасо е бил бизнес артист?
- Уорхол: Да, така мисля. Той е знаел добре какво прави.
- О'Брайън: Кой е измислил идеята за бизнес в изкуството?
- Уорхол: Американците след войната. Това бяха галериите и някой по тази линия го направи и с Пикасо, така изкуството започна да бъде повече продукт.
- О'Брайън: Мислите ли, че артистите на бъдещето ще създават компании и ще продават акции?
- Уорхол: Не, но например аз отварям ресторант наречен Andymat.
- О'Брайън: Гласувал ли сте някога?
- Уорхол: Веднъж отидох да гласувам, но се изплаших прекалено много. Не можех да реша за кого да гласувам.
- О'Брайън: Републиканец ли сте или демократ?
- Уорхол: Нито едното.
- О'Брайън: Коя е най-любимата ти картина от всичко, което си правил досега?
- Уорхол: Предполагам, че супите "Кемпбъл".
Легендарните супи "Кемпбъл", които Анди Уорхол превръща в изкуство (Снимка: Getty Images)
- О'Брайън: Кой е любимият ви цвят?
- Уорхол: Черното.
- О'Брайън: Наистина ли превърнахте супите "Кемпбъл" в изкуство, защото сте обядвал с тях всеки ден в продължение на 20 години?
- Уорхол: О, да. Хапвах супа "Кемпбъл" за обяд в продължение на 20 години. И сандвич.
Анди Уорхол с последното си произведение "Принцесата на Иран", Ню Йорк, (Снимка: Getty Images)
- О'Брайън: Откъде дойде името "Фабриката"?
- Уорхол: Били Нейм го нарече така. Беше офис сграда. Предполагам, че наистина е била фабрика. Там имаше много машини и масивен под. Сигурно са правили обувки или нещо подобно.
- О'Брайън: Как започнахте да правите филми?
- Уорхол: Бяхме се сдобили с видеокамера, а аз си взех звуков филм и просто правехме филми през Синематеката. Всъщност купих първата камера, защото Уин Чембърлейн заведе Тейлър Мийд и мен в Калифорния и тъй като Тейлър Мийд беше толкова голяма звезда, решихме, че ще е добра идея Тейлър да обиколи страната с нас. Така че купих тази 16 мм камера и заснехме Тейлър в Калифорния. Това беше първият филм. Казваше се "Върнатите Тарзан и Джейн". . . Нещо такова.
- О'Брайън: Как срещнахте Лу Рийд?
- Уорхол: Той свиреше в Café Bizarre и Барбара Рубин, приятелка на Йонас Мекас, каза, че познава тази група. Клаес Олденбург и Пати Олденбург, Лукас Самарас и Джаспър Джонс и аз основавахме рокендрол група с хора като Ла Монте Йънг и художника, който сега копае дупки в пустинята, Уолтър Де Мария.
Дейвид Хокни и Анди Уорхол във Великобритания през 1976 г. (Снимка: Getty Images)
- О'Брайън: Създадохте рок група заедно.
- Уорхол: О, да. Срещнахме се няколко пъти, имаше караници между Пати и Лукас по отношение на музиката.
- О'Брайън: Какво се случи?
- Уорхол: Пеех зле. Тогава Барбара каза нещо за групата, Джерард танцуваше, а Velvet свиреха. И тогава Нико се появи и Пол започна Exploding Plastic Inevitable. Току-що бяхме наели клуб Dom, по седмица след това, когато всичко вървеше добре, просто ни го взеха.
- О'Брайън: Правили сте всякакво изкуство, филми, записи, книги, телевизия, пиеси, списание. Има ли нещо, което все още бихте искали да направите?
- Уорхол: О, да имам бебе? О, изпих първата си кока-кола от 10 години насам.
- О'Брайън: Наистина?
- Уорхол: Имам предвид кока-кола.
Един от лидерите на попарт движението Анди Уорхол през 1980 г. в Ню Йорк (Снимка: Getty Images)
- О'Брайън: Защо се въздържахте 10 години?
- Уорхол: Е, винаги е била прекалено сладка. Но отидохме в един апартамент и там имаше различни храни. Това беше парти с нездравословна храна. Беше толкова страхотно да опитам всички тези неща. Преди пиех кока-кола през цялото време. Беше толкова хубаво. Това ви дава много енергия. Ти пиеш много ли кока-кола?
- О'Брайън: Мисля че харесвам повече Пепси.
- Уорхол: Наистина ли? Можете ли наистина да усетите разликата? Ще направя тест. Какъв е вкусът на кока-кола всъщност?
- О'Брайън: По-газирана е и има по-остър вкус. Как стана така, че Валерѝ Соланас ви нападна?
- Уорхол: Току-що се бях качил в асансьора с нея и се обърнах, за да се обадя по телефона, и просто чух силен шум, това е всичко.
- О'Брайън: Помислихте ли за това, че може да умрете?
- Уорхол: Не, животът ми не мина пред мен или нещо такова. Беше твърде болезнено. Сглобих всичко след няколко седмици... Бях толкова дрогиран. Просто никога не мисля за това.
- О'Брайън: Разкажете повече за услугата ви "наеми си суперзвезда" за партита?
- Уорхол: Да, предполагам, че това беше най-доброто нещо, но никой никога не ни е наемал. Чакай малко . . . може би някой е наел някого. Мисля, че веднъж някой нае Ерик Емерсън.
- О'Брайън: Колекционирате много неща, които не са били много ценни, когато са били нови. Смятате ли, че днес се правят много боклуци, които ще бъдат ценни някой ден?
- Уорхол: Да. Мисля, че трябва да отидете във F.A.O. Schwartz и да купувате нова играчка всеки ден и просто да я прибирате.
Анди Уорхол държи в ръцете си плакат (Снимка: Getty Images)
- О'Брайън: Сменяте ли си дрехите?
- Уорхол: Имам боядисани дрехи. Това са същите дрехи, които нося всеки ден, с боя върху тях. Имам боядисани обувки, боядисани ризи и боядисани якета, боядисани вратовръзки и боядисани престилки, а Рони ми даде страхотна престилка от Bendel"s. И дърводелски престилки. И рисувам и салфетки.
- О'Брайън: Взимали ли сте някога наркотици?
- Уорхол: Не, нищо, което някога да ме е направило смешен или нещо такова. Когато бях в болницата, след като ме простреляха, ми дадоха лекарства, но се радвам, че бързо се отказах от тях.
- О'Брайън: Напивали ли сте се някога?
- Уорхол: Да.
- О'Брайън: Какво се случва, когато се напиете?
- Уорхол: Нищо. Просто казвам на всички, че могат да бъдат на корицата на Interview.
- О'Брайън: Смятате ли, че хората трябва да живеят в открития космос?
- Уорхол: О, да! Това би било наистина страхотно!
- О'Брайън: Вие бихте ли искали да живеете в открития космос?
- Уорхол: Не, наистина мразя височините. Винаги съм обичал да живея на първия етаж.
- О'Брайън: Смятате ли, че бъдещето ще бъде футуристично?
- Уорхол: Не. Винаги съм искал да бъде така, но не мисля.
- О'Брайън: Какво обичате да правите, когато не работите?
- Уорхол: Обичам да работя, когато не работя - правя нещо, което може да не се счита за работа, но за мен е работа. Правя упражнения, отивам до магазина за хранителни стоки.
- О'Брайън: Можете ли да шофирате?
- Уорхол: Не, бутнах се в едно такси на Парк Авеню и 47-ма улица и спрях.
О'Брайън: Сам ли спите?
Уорхол: Не, спя с двете си кучета: Арчи и Еймъс.
- О'Брайън: Гол ли спите?
- Уорхол: Не, спя с бельо и корсет.
- О'Брайън: В колко часа ставате сутрин?
- Уорхол: Ставам рано, в 7.30.
- О'Брайън: Имате ли будилник?
- Уорхол: Не, събуждам се естествено.
Анди Уорхол с картините си през 1980 г. (Снимка: Getty Images)
- О'Брайън: Какво правите сутрин?
- Уорхол: Сега Бриджид Бърлин ми звъни всяка сутрин, защото е на диета. Записвал съм я в продължение на 10 години и тя винаги ми е казвала какво яде. Тя лъжеше. Сега ми разказва какво е яла и колко е свалила. Днес направи най-добрата история.
Обади се, за да ми каже, че се държи зле и се отказва от диетата си и се почувствала толкова зле, че взела хапче за дехидратация и в рамките на един час загубила 10 килограма. След това извади прането си и припадна в пералното отделение.
Толкова се изплашила. Докато била на пода, тя помолила дамата в съседство да й даде малко вода; изпила две чаши вода, след което успяла да стане отново, да изпълзи и да отиде в кафенето и да изпие още осем чаши вода. След това се обадила обратно в пералното и помолила дамата да й изпере дрехите.
След това взела много сол и се върнала там, където беше преди да вземе хапчето за дехидратация. Тя прави цяла кариера в отслабването. Два месеца е на диета.
Анди Уорхол в хотел "Риц" в Лондон, където представя филма си "Trash" (Снимка: Getty Images)
- О'Брайън: Мислите ли, че психиатрията помага?
- Уорхол: Да, ако не знаете нищо за каквото и да било.
- О'Брайън: Ходили ли сте някога на психиатър?
- Уорхол: Веднъж отидох при един и той повече не ми се обади. Всички, които познавах ходеха и ме караха да се чувствам така, сякаш трябва да отида и аз. И така, отидох веднъж и повече не ми се обадиха и се почувствах толкова смешно. Но тогава май някой дойде и ме заведе на кино, или си взех нова шапка или нещо подобно.
- О'Брайън: Мислите ли, че сега има повече гейове или просто хората говорят повече за това?
- Уорхол: Трябва да има още. Но мисля, че сега по-малко говорят за това. Вероятно е същият процент.
- О'Брайън: Смятате ли, че гейовете са по-креативни от хетеросексуалните?
- Уорхол: Не.
Анди Уорхол със съпругата на Мик Джагър Бианка Джагър през февруари 1980 г. (Снимка: Getty Images)
- О'Брайън: Вярвате ли в брака?
- Уорхол: Само, за да имам деца. Но това продължава вече от толкова дълго време и хората смятат, че е правилно, може и да е правилно....
- О'Брайън: Бихте ли искали някога да се ожените?
- Уорхол: Не.
- О'Брайън: Някой предлагал ли ви е?
- Уорхол: Не.
- О'Брайън: Липсват ли ви деца?
- Уорхол: Не.
- О'Брайън: Мислите ли, че сте бащинска фигура за някого?
- Уорхол: За моите кучета.
- О'Брайън: Носите ли перука?
- Уорхол: Така пише в книгата ми.
- О'Брайън: Колко перуки имате?
- Уорхол: Ох, три. Последната ми прислужница открадна едната.
- О'Брайън: Какъв е естественият ти цвят коса?
- Уорхол: Розов.
- О'Брайън: Вярвате ли в американската мечта?
- Уорхол: Не, но смятам, че може да спечелим пари от това.
- О'Брайън: Различават ли се богатите от бедните хора?
- Уорхол: И да, и не.
- О'Брайън: По-щастливи ли са?
- Уорхол: Ако имат куче.
- О'Брайън: Мислите ли, че светът може да бъде спасен?
- Уорхол: Не.
- О'Брайън: Смятате ли, че трябва да има цензура?
- Уорхол: Разбира се.
- О'Брайън: Вярвате ли в смъртното наказание?
- Уорхол: Заради изкуството, разбира се.
- О'Брайън: Кое е първото, което гледате в една жена?
- Уорхол: Чантата ѝ.
- О'Брайън: Какво мислите за мастурбацията?
- Уорхол: Помага.
- О'Брайън: Още ли ходите на църква?
- Уорхол: Да. Просто се промъквам в особени часове.
- О'Брайън: Ходите ли в католически църкви?
- Уорхол: Да, те са най-красивите.
- О'Брайън: Вярвате ли в Бог?
- Уорхол: Предполагам, че да. Харесвам църквата. Когато отида е празно. Разхождам се. В Ню Йорк има толкова много красиви католически църкви. Ходил съм в някои епископални църкви.
*Интервюто е публикувано със съкращения
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}