Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Трамвай с желания за живот и нелепа смърт от капачка между зъбите

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Трамвай с желания за живот и нелепа смърт от капачка между зъбите

40 години от смъртта на Тенеси Уилямс

Април 1957 г. : Тенеси Уилямс и лейди Сейнт Джъст / Снимка: Getty Images

На 25-и февруари 1983-та година намират автора на "Трамвай Желание" мъртъв в хотелската му стая в хотел "Елисей" в Ню Йорк, задушен от капачка. 71-годишният Тенеси Уилямс имал навика, докато си слага капки за очи, да държи капачката между зъбите си. Този път навикът се оказал фатален, поради факта, че бил употребил алкохол и наркотици, които повлияли на рефлексите му - не успял да я изплюе. В хотелската стая били открити и барбитурати.

Така си отива от този свят човекът, който имаше цял трамвай с желания и страхове.

Тенеси Уилямс, 6 май 1977 г. / Снимка: Getty Images

Изминаха 40 години от смъртта на американския писател и драматург, любимец на няколко поколения читатели, театрали и кинаджии, носителят на наградата "Пулицър" (1959) - Тенеси Уилямс.

Още

Вик за помощ и вик на протест - "Пиеса за двама" от Тенеси Уилямс

Вик за помощ и вик на протест - "Пиеса за двама" от Тенеси Уилямс

Истинското му име е Томас Ланиър Уилямс и макар да е възприето, че е американец, в жилите му е имало английска, уелска и хегенотска кръв. Роден е на 26-и март 1911-а година в Кълъмбас, Мисисипи, като второто дете на пътуващ търговец на обувки, който обичал пиенето, покера и забавленията извън дома. Вероятно това превърнало майката на Тенеси Уилямс в истеричка. Спасение от постоянните кавги между родителите си, малкият Томас намирал в дома на един енорийски свещеник в Кларксдейл. Имал по-голяма сестра - Роуз и по-малък брат - Дакин. За децата, докато били съвсем малки, се грижела чернокожа бавачка, на име Ози.

Младият Тенеси Уилямс бил особено привързан към сестра си Роуз - нежно и срамежливо момиче с тежка съдба - от съвсем млада тя отключва тежко психично заболяване. Нейният образ ще видим претворен в повечето женски героини на Уилямс.

Като дете писателят преболедувал тежко дифтерия, която едва не го убила. Болестта се отразила на телесното му развитие и той останал хилав. Баща му постоянно му натяквал, че е много слаб и женствен и понякога ставал груб към момчето. Майка му ту защитавала сина си, за да съхрани психиката му, ту неглижирала тези прояви. Така отблъснала детето си и младият Уилямс се чувствал все по-самотен.

Първият му голям успех в писането бил, когато на 16 спечелил конкурс за есе. Пишел поезия и разкази и постоянно участвал в конкурси за допълнителен доход. Написва и пиеса - "Beauty is the Word", последвана от "Горещо мляко в три сутринта".

Станал член на едно училищно братство, но поради срамежливостта си не можал да се впише в него, и все така изглеждал в очите на всички асоциален самотник. Когато се проваля и във военната подготовка, баща му го отписал от училище и го накарал да работи в една фабрика за обувки на международна компания.

Марлон Брандо в кадър от филма на Ричард Брукс "Котка върху горещ ламаринен покрив" по Тенеси Уилямс, 1958 г.

Тенеси си поставил задача да пише по една история на седмица - предимно през уикенда, или късно нощем. Всички чували тракането на пишещата машина в стаята му, но не врявали, че от това ще излезе нещо сериозно.

До 24-тата си година той наистина не постига никакъв успех. Обезверява се, изпада в нервен срив и напуска работата си. По-късно ще се персонифицира в героя си от "Трамвай Желание" Стенли Ковалски.

У дома атмосферата ставала все по-непоносима от засилващия се алкохолизъм на баща му. С напредването на възрастта той ставал все по-агресивен. Веднъж, при игра на покер, отхапал ухото на един от играчите. Това преляло чашата на търпението на майка му и тя поискала развод, но по-късно се отказала.

През 1936-а година Уилямс бил приет във "Washington University". Именно по време на следването си там написва пиесата "Me Vashya - 1937".

След като се дипломирал, тръгнал с една пътуваща театрална трупа, а през 1939-а година приел псевдонима, с който ни е познат - Тенеси Уилямс. Въпреки доброто си образование, за да се препитава му се налагало постоянно да сменя различни работи. Работил дори в птицеферма в района на Лос Анджелис.

Още

Премиера на "Чудесна неделя за Creve Coeur" от Тенеси Уилямс в Народния

Премиера на "Чудесна неделя за Creve Coeur" от Тенеси Уилямс в Народния

През 1939-а година, с помощта на агента си Одри Ууд, бил награден с хиляда долара от Фондацията "Рокфелер" за пиесата "Война на ангели". Тя била представена, но при слаб успех в Бостън. С остатъка от парите младият драматург се преместил да живее в Ню Орлиънс и започнал да пише за "Works Progress Administration" - програма, финансирана по идея на президента Рузвелт и целяща да помогне на много хора на изкуството да оцелеят по време на Голямата депресия.

Уилямс получил 6-месечен договор от "Metro Goldwyn Mayer" и там започнал да изкарва по 250 долара седмично, с които можел да се чувства спокоен за битовите си разходи, за да продължи да пише.

Още

Музей на Бродуей отваря врати в Ню Йорк

Музей на Бродуей отваря врати в Ню Йорк

През театралния сезон 1944-1945 година в Чикаго била поставена пиесата му "Стъклената менажерия". Тя става хит и на Бродуей. Историята за младия Том, сакатата му сестра Лора и обсебващата им майка Аманда е много близка до семейната атмосфера на самия Уилямс. Неслучайно Елия Казан, който вбъдеще ще режисира много творби на Тенеси Уилямс, вднъж казва: "Всичко от живота му е в пиесите му, и всичко от пиесите му е в живота му."

"Стъклената менажерия" печели наградата New York Drama Critics` Circle Award за най-добра пиеса за сезона.

Идва времето на "Трамвай Желание". Именно с тази пиеса през 1947-а година Тенеси Уилямс е обявен за голям драматург. Тя така вдига летвата, че изведнъж той вместо да се радва, започва да изпитва страховете на успеха - завладяват го мислите, че едва ли ще може занапред да оправдае високите очаквания на критиката.

В края на 40-те години, за да се отърси от напрежението, Уилямс предприема пътувания в Европа, заедно с партньора си Франк Мерло. Също така започва да сменя и местоживеенето си - ту е в Ню Йорк, ту в Ню Орлиънс, Кий Уест, Рим, Барселона, или Лондон. Така, по собствените му думи, се спасявал от "тъжната монотонност на живота".

За десетилетие поставя седем пиеси Бродуей: "Лято и дим" (1948), "Татуираната роза" (1951), Camino Real (1953), "Котка върху горещ ламаринен покрив"(1955), Orpheus Descending (1957), Garden District (1958), and Sweet Bird of Youth (1959). До 1959-а година Тенеси Уилямс спечелва две награди Пулицър, три New York Drama Critics" Circle и още по три - Donaldson и Tony.

Тенеси Уилямс, на корицата на "TIME"

В началото на 50-те години на миналия век са екранизирани пиесите му "Стъклената менажерия" и "Трамвай желание". По-късно и "Котка върху горещ ламаринен покрив", "Татуираната роза", "Orpheus Descending", "Нощта на игуаната" и "Summer and Smoke".

През 60-те години сякаш страховете му, че може да се провали, започват да се сбъдват. Свикнал да е на върха, от постоянното си чувство на неудовлетвореност, Тенеси Уилямс започва да пие, както и да приема наркотици.

Още

"Момичетата на Зигфелд": най-сексапилните актриси на Бродуей през 1920-те години

"Момичетата на Зигфелд": най-сексапилните актриси на Бродуей през 1920-те години

Смъртта на партньора му Филип Мерло буквално го тласка в ада на депресията. Отрицателните рецензии за новите му работи задълбочават това състояние. Уилямс все по-често се чувствал "изхвърлен от пътя". Последната му пиеса - "A House Meant To Stand", била поставена в Чикаго пред 1982-ра година, но е играна малко - едва 40 пъти. Тенеси Уилямс признавал пред малкото си приятели, че се чувства "изпразнен".

Повечето критици са на мнение, че под влияние на душевния си смут, Тенеси Уилямс сменил стила си на писане и преминал в "по-дълбока и изкривена сфера", която публиката вече не харесвала. Според други, именно критиката, в старанието си да види "стария Тенеси", го вкарала в този творчески смут.

Лошо се отразили на тврчеството му и личните му драми. Уилямс Той постоянно посещавал любимата си сестра Роуз, която от съвсем млада била диагностицирана с шизофрения. След тези посещения се чувствал рухнал и изпадал в мрачни мисли, че също може да носи болестта. Започнал все повече да посяга към чашата, а след това и към комбинациите от амфетамини с барбитурати.

Елизабет Тейлър и Пол Нюмън във филма на Ричард Брукс "Котка върху горещ ламаринен покрив" по Тенеси Уилямс, 1958 г.

Не е тайна, че Тенеси Уилямс е бил хомосексуален. Това също му насаждало комплекси, главно заради негативното отношение на обществото. Хомофобията по онова време е официална държавна политика на САЩ, а ловът на гей често бил провеждан от служители на ФБР. Страхът от преследване карал много хомосексуални мъже да сключват фиктивни бракове с жени, а други били принудени да се крият.

Още

"Самоубиват" ли Чайковски комплексите от "срамната" му сексуалност?

"Самоубиват" ли Чайковски комплексите от "срамната" му сексуалност?

Макар и тайни, връзките на Уилямс били бурни и завършвали с тежки раздели. Известно е, че поддържал финансово един италиански тийнеджър. С един млад канадски танцьор пък изживял нещастна любов, след като въпросният Кип Кийрнан го напуснал, за да се ожени и да има деца. След това Уилямс имал връзка с ревнивец от мексикански произход, с когото прекратява интимните си отношения, но двамата останали приятели. Голямата му любов, обаче, е Франк Филип Мерло, актьор със сицилиански произход, служил на американската военноморска флота във Втората световна война.

Пощенска марка с лика на Тенеси Уилямс

Още

Великият Ханс Кристиан Андерсен цял живот страда заради своята сексуалност

Великият Ханс Кристиан Андерсен цял живот страда заради своята сексуалност

Тази романтична връзка продължила 14 години, въпреки изневерите и злоупотребата с наркотици и от двете страни. Мерло станал ммоче за всичко - личен секретар, шофьор и готвач на Уилямс. Главното, обаче, било това, че успявал да балансира душевното състояние на драматурга, като прогонва постоянните му страхове. Двамата все пак се разделят и малко след това се разбира, че Мерло е болен от рак на белия дроб. Уилямс се грижи за него до смъртта му на 21-ви септември 1963 толкова всеотдайно, колкото и Филип Мерло за него, докато са били във връзка.

Още

Филм за бягство, война и стигмата на хомосексуалността

Филм за бягство, война и стигмата на хомосексуалността

След смъртта на Мерло, Тенеси Уилямс започва да усеща дисбаланс в движенията (моторен дисбаланс, симптом на шизофренията). Подложен е на инжекции, постоянно влиза на лечение в санаториуми. За да преодолее депресията си, увеличава дозите амфетамини и ги комбинира с успокоителни, защото страда и от инсомния. нетрадиционното лечение на личния му лекар го довеждало до състояния, в които се явявал на интервюта видимо неадекватен.

Така се стига до фаталната дата 25-и февурари 1983-та, когато го намират мъртъв в хотелската му стая.

Още

Хомосексуалност, насилие и религия в новия филм "Бенедета" на Пол Верховен

Хомосексуалност, насилие и религия в новия филм "Бенедета" на Пол Верховен

По настояване на брат му бил погребан в гробището Калвари, Сейнт Луис, Мисури, въпреки че нееднократно приживе казвал, че иска да бъде погребан в морето, подобно на един от идолите си - поета Харт Крейн. Брат му предпочел да спази традицията, както е по църковен канон, като споделил с близки, че иска "духът на Томас най-сетне да намери покой".

Тенеси Уилямс оставя истински шедьоври в жанровете драма, разказ, сценарий, роман и поезия. Най-известните му творби си остават "Стъклената менажерия", "Трамвай Желание" и "Котка върху горещ ламаринен покрив". Уилямс завещал приживе авторските си права на Южния университет в Савана, Тенеси, в чест на дядо си Уолтър Дакин, възпитаник на университета.

Сестра му Роуз умира през 1996-а година и завещава 7 милиона долара от своята част във фонда Уилямс, също на университета.

Тенеси Уилямс, март 1965 г. / Снимка: Getty Images

Тенеси Уилямс - мисли

"Когато пиша, не се стремя да шокирам хорат и съм изненадан, когато го направя. Аз тръгнах да казвам истината. И понякога истината е шокираща".

"Мълчанието за нещо просто го увеличава".

"Единственото нещо, по-лошо от лъжеца, е лъжец, който е и лицемер"

"Всички сме осъдени на строг затвор в собствените си кожи, до живот."

"Защото времето е най-голямото разстояние между две места"

"Животът е само спомени, с изключение на настоящия момент, който минава толкова бързо покрай теб, че едва го усещаш"

"Когато си заобиколен от толкова много самотно живеещи хора, би било изключително егоистично да бъдеш самотен сам."

"Трябва да не си вярваме един на друг. Това е единствената ни защита срещу предателството."

"Не чакай с нетърпение деня, в който ще спреш да страдаш, защото когато дойде, ще знаеш, че си мъртъв."

"Всички сме опитни прасета в лабораторията на Бог. Човечеството е работа в развитие."

"Късмет е да вярваш, че си късметлия."

"Винаги съм разчитал на добротата на непознати."

Еми МАРИЯНСКА

Още

Скандалният Рен Ханг - сексуалност и чувство за хумор

Скандалният Рен Ханг - сексуалност и чувство за хумор

Още

Почина известният американски писател Ръсел Банкс

Почина известният американски писател Ръсел Банкс

Още

"Ясна поляна" или защо "Чехов каза "сбогом" на Толстой"

"Ясна поляна" или защо "Чехов каза "сбогом" на Толстой"

Още

Чехов посрещнал смъртта с чаша шампанско

Чехов посрещнал смъртта с чаша шампанско

 

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Панчо Владигеров се опитал да спаси от смърт Сашо Сладура

125 години от рождението на автора на рапсодията "Вардар"

Знаменитият Торкуато Тасо умира преди тържественото си коронясване от папата

480 години от рождението на автора на "Освободеният Йерусалим"

Епископ нарекъл картина на божествения Кореджо "каша от жабешки бутчета"

490 години от смъртта на един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс

Братя Тавиани превърнаха затворници с доживотни присъди в кинозвезди

Замина си от този свят и по-младият от забележителния режисьорски дует - Паоло Тавиани