IN MEMORIAM за Владо Даверов
Той беше тук до Вчера, и ще продължи да Бъде
"Клетвата" му закле всички ни, макар мнозина да я нарушават
Автор : / 5990 Прочита 6 Коментара
Владо Даверов (Колаж: Мирослава Павлова/Dir.bg)
Живеем във време, в което всеки самопровъзгласил се за "елит" е написал поне една книга и гордо се самопричислява към писателите. Докато те наистина се броят на пръсти онези, истинските писатели. Той беше сред тях и си отиде от нашия свят, за да остане. Сред истинските писатели. Сред онези, чието съществуване се доказва във времето чрез паметта на хората.
Владо Даверов (Снимка: Личен архив/БТА)
Парадоксът е, че Владо Даверов не гледаше насериозно на себе си като писател. "Аз съм роден читател, казваше той. - Отраснах сред книги, обожавам книгата, дори като предмет, опивам се от дъха на нова книга". Това чухме от него по повод 75-годишнината му през 2023-та. Каза го искрено. Не беше човек, който обича да кокетира. Тъкмо обратното - не можеше да прикрива чувствата си и дори беше малко "дръпнат", когато го предизвикат. Признаваше, че мрази страхливците и че по тази причина се бори със собствените си страхове. Беше критичен към политическите коментатори и не се страхуваше да каже в прав текст, че от някои от тях "започва да смърди дори през екрана".
Не считаше, че да пишеш и да си писател, означава да си непременно успешен, награждаван, или комерсиален. "Кого да победя в литературата? Друг писател, читателя или времето?" Смееше се, че "няма отношения с Вечността". Така неглижираше самооценката си. Вероятно това го дисциплинираше.
Беше оригинален и "чешит". И много талантлив. Респектираше с култура и характер. Роден е в Плевен, завършил е немска филология и първата му работа е като репортер. Така че до края си имаше живо и както може да се предполага - критично отношение към услужливата журналистика.
Владо Даверов (Снимка: Бистра Бошнакова/БТА)
Филмът "Вчера" го "прочу", както се казва. Като сценарист-редактор в Студия за игрални филми "Бояна" започва работа през 1980-а. До размирната и "водоразделна" 1991-ва. После завежда отдел "Национален живот" във в. "Демокрация".
През целия си живот беше журналист по душа и писател по призвание. Има нещо иносказателно в това, че първият му сборник с разкази се казваше "Което е било". И той до края на живота си искаше да просветлява хората, какво е "било". Понякога крайно, но откровено и смело, по "даверовски".
Кадри от филма "Вчера" (1988), режисьор Иван Андонов, сценарист Владо Даверов
Написа много разкази, новели, повести и романи като "Вчера", Prime Time, "Възторжен и див", "Кенеди", "Ангели небесни", "Животът на другите", "Чудовището ДС" . Сценарист е на филмите "Царска пиеса" (1982), "Живот до поискване" (1987), "Вчера" (1988), "Делото" (1989), на поредицата "Полицаи и престъпници", към която са създадени филмите "Голямата ченгеджийница" (1993), "Нощта на самодивите" (1995) и "Трафик" (1995). Следват "Суламит" (1997) и "Двама мъже извън града" (1998).
И получи много награди - национални и световни. Сред тях бе и наградата за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци. Творбите му бяха преведени на много езици, та чак и на виетнамски. Както се казва, той получи в професията си всичко, с което да се похвали, но никога не си позволи да самохвалства и да се самоизтъква. Освен, ако не го предизвика някой самозван глупак.
И дори и тогава пак го правеше по оригинален начин - веднъж се сравни с "последното на рафта качествено уиски". Добро сравнение. Защото беше точно такъв - и пивък, и парещ като отлежало уиски. Още през 1983 година в едно интервю за в. "Литературен фронт" казва: "Аз пиша за жадните". Имаше предвид онази жажда, която храни душата. И там за пръв път призна, че от дете и без колебания е искал да бъде писател.
"Писателският занаят трудно се обяснява. Понякога едно заглавие във вестник може да те провокира, друг път само чута фраза, трети път някаква случайно разказана съдба. Но няма ли метафора, няма ли алегория, няма смисъл да пишеш. Една действителност не се разказва с друга действителност", казва писателят в друго интервю от 2006 година.
През 2023-та отбелязахме 35 години от премиерата на неговия филм "Вчера". Заглавието бе част от програмата на фестивала за българско класическо кино "30 вечери с 30 класики", и това говори само по себе си, че филмът зае своето подобаващо място сред класиката ни, а авторът му - сред класиците.
Той е легендарният автор и на песента "Клетва", композирана и изпята от Кирил Маричков и "Щурците". След премиерата на филма през 1988 година и до днес, песента се превърна в една от най-популярните български балади за вярност и приятелство. И за раздяла!...
В сценария на филма "Вчера" по едноименния му роман има много автобиографични елементи, които ни карат да се замислим днес. Писателят, също като героите си, бе завършил елитна немска гимназия в края на 60-те години на XX век. Кръвната клетва във филма, подобно на "честна мускетарска", научи поколения българи на морал в отношенията между хората.
Самият Владо Даверов не обичаше дидактиката. Имаше свои средства да ни поучи. Беше силно впечатляващо този наглед дързък критикар да покаже скритата си романтична страна и тя да заплени по незабравим начин толкова много хора, както това се случи с "Вчера". Това бе най-големият му успех. Иначе, той не даваше вид да се радва особено на признания като награди и прочее. Оставаше някак стоически безразличен към почестите от всякакъв вид. И в това се криеше частица от очарованието на неговата личност.
Преди 75-годишнината си Владо Даверов призна в едно интервю мисли, които до тогава не бяха получили гласност в публичното пространство: за бунтарството на младите, за вечните думи "обичам, мразя, смърт, раждане, синева, прекрасно и отчайващо"; за това, че трябва да помним нашето "вчера", за да "не забравяме, че не всичко започва от нас".
В това интервю се нарече "оптимист с едно на ум", изразявайки разочарованието си от западащата нравственост на човечеството. "Къде се дянаха честта, достойнството, почтеността, уговарянето на взаимоотношения с едно ръкостискане?!", попита реторично писателят. Тези качества до края му останаха негови лични нравствени жалони и той не само смяташе, а изискваше да ги притежават всички. Липсата им го разочароваше, защото бленуваше за един по-съвършен свят. Свят, в който също като Спасителя той виждаше като достойни за чистотата Му децата и лудите. "Близо до съвършенството са единствено децата. И лудите. Много от тях губят разсъдъка си именно в търсене на съвършенството", сподели веднъж Даверов.
До края си той искаше хората да гледат "право в очите", когато му говорят, а обществото ни да се научи на колективно достойнство. Владо Даверов беше критичен, но не и отмъстителен човек. Словото му беше способно да "убие" нечестивец и в същото време можеше да окрили всекиго с образа на някаква романтична мечта. Сам по себе си писателят беше амбивалентна личност. Ярка и неповторима.
Какво го разгневяваше? - Безчестието, политическото лицемерие, платената култура и липсата на достойно заплащане в културата. Беше буден за всичко, което се случва по света и у нас. Не криеше позицията си, дори когато това му костваше противници.
И в същото време можеше да се "усмихне" някак отгоре на някаква новоизлюпена глупост, да й се присмее по свой начин. Разказваше как написал вместо дъщеря си "интерпретативно съчинение с елементи на размишление" и "получил" Слаб 2. Контекстът на случката разсмиваше всички, не и него. Даверов следваше мечти и се вълнуваше, че те не се случват в реалния живот; че човечеството някак оглупява.
Обичаше България и я намираше за великолепна страна, но не и великолепна държава. Смяташе, че е обща отговорност - че от нас зависи да я направим "обитаема".
Владо Даверов (Снимка: Личен архив)
Днес той вече е в друга обител - тази на Вечността. И е трудно сякаш да го повярваме, защото до вчера той беше тук, сред нас. Едно е сигурно - че той, за разлика от много други, ще продължи да Бъде. С "Вчера" ни завеща принципи за нашето Утре такова, каквото го виждаше в мечтите си - като клетва, като връзка с Бог. И някакси, безкръвно ни "закле". Болеше го заради онези, които нарушават клетвата. Беше по равно взискателен към себе си и към другите.
Поклон пред паметта на писателя и човека, на личността Владо Даверов!
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}