IN MEMORIAM

За Иван Иванов, с всичката народна любов

Аплодисменти за актьора и човека

Автор : Еми Мариянска / 2 февруари 2024 / 21:55 19258 Прочита 16 Коментара

Когато в последния януарски ден се разнесе новината, че е починал в една провинциална болница, мрежата направо загря от тъга и любов.

Хората изразяваха искрен и дълбок поклон пред паметта на актьора, поета и човека Иван Иванов.

Сякаш всеки от нас почувства загубата като нещо лично. С Иван Иванов си отиде нещо от нас - нещо неосъзнато и вълнуващо за цяло едно поколение, което някога бе на възрастта на неговия Радо от "Всичко е любов".

И сякаш едва сега се запитахме: Къде беше през всичкото това време този човек, с когото заедно бяхме млади и заедно остарявахме? - Ами, през цялото време е бил тук, сред нас, но малцина знаеха къде е, как живее и каква вселена от чувства са стиховете му.

Някога преди...

Още

Почина големият актьор Иван Иванов

Така сме устроени, хората. А и времето ни е такова - шантаво, неромантично. И когато се случи нещо като това - напълно невъзвратимо, за да изразим любовта си към един човек приживе, ни остава само едно - да напишем епитафия.

Фейсбук се изпълни със снимки, стихове, емотикони със сърца и всякакви текстове - съкровени и чисти. И ако имаше такова нещо като "народен артист" като титла, не като държавна награда, то ничия власт не може да му я отнеме. Защото това е звание, присъдено от сърцата на хората.

Посмъртно, в няколко часа от жестоката вест, ние му отдадохме всичката си народна любов. Смъртта му ни направи едно цяло - ние сме единодушно и целокупно покрусени от загубата, ние сме един скърбящ народ.

Иван Иванов и Янина Кашева във филма на Борислав Шаралиев "Всичко е любов" (1979)

Но той си тръгна... Отиде "на среща" в отвъдното...

Тръгвам си.
Аз имам среща.
И там вали.
Какво пък, нека.
Тук вече бях, нали?..

Да, беше! И още как! Беше като запечатан образ в паметта ни - млад, харизматичен и чаровен бунтар; в същото време - вглъбен и мъдър. Там, в паметта ни, той никога не остаря. Не само беше, но остана такъв.

Беше онзи, в който се влюбваха всички ученички. Беше пример за лице пред камерата и за човечност в реалния живот.

Можем само да изпитваме някаква гузност от това, че не взехме всяко парченце от всичко онова, което беше, за да служи за пример на днешните млади поколения българи, на днешните млади актьори. Беше примерът, който знаеше как да каже нещо и кога да замълчи, или да си тръгне с достойнство.

През 2015 г. на среща с почитатели (Снимка: BulFoto)

"Не ми се играе. Какво друго можех да правя, освен да остарявам на екрана. Край! И хайде! Живеене! Нищо не може да замени живота. Другото не съществува", написа Иван Иванов преди години, и се уедини на село. Не знаехме почти нищо за него, докато не разбрахме, че е починал. А за това време е имал да ни каже толкова много неща.

Защото, "в един човешки живот няма нито миг несъщественост." Всички съществени и несподелени свои мигове той ни е оставил в стиховете си.

Днес разчитаме тези негови чувства между редовете. И някои от тях ни докосват болезнено. Звучат с особен резонанс, който ни кара да се чувстваме гузни заради нашето нехайство към съществените хора в живота на народа ни.

Иван Иванов и Ваня Цветкова във филма "Комбина" (1982) на режисьора Никола Рударов

ДУША

Не купувайте дом за душата!
Аз платих и я пъхнах в черупка.
Тясно ѝ беше и ме упрекна,
че съм направил скъпа покупка.

Тесен дом за душата си купих,
а пък тя за простори мечтала!
За отплата получила не свобода,
а затвор - във черупкова стая...

Иван Иванов и Ваня Цветкова във филма "Комбина" (1982) на режисьора Никола Рударов

Иван Иванов ни остави три стихосбирки с иносказателни заглавия: "Този живот, онзи живот". "Отговори" и "Седем часа разлика". Как е започнал да пише? - В типичния си естествен стил, ни каза честно: "Аз, който в живота си бях написал само едно писмо до майка си в казармата, седнах пред белия лист и написах стихотворение. Давам го на жена ми.

Тя чете и пита: "Какво е това?". "Не знам", отвръщам аз. "И аз не знам, но е много красиво". "Чакай, викам, да ти напиша още едно", после и още едно... Никога не задрасквам. Слагам точка. И край. Така отидох в света на думите."

През 2015 г. на среща с почитатели (Снимка: BulFoto)

И като стана дума за "света на думите", тук е мястото да кажем, че Иван Иванов бе един от малкото актьори, които произнасяха думите автентично - така, както те звучат в живия живот - на улицата. При него нямаше преструвка, или театралничене. Звучеше убедително с гласа си и неслучайно бе канен за озвучаването на много чужди филми и сериали.

Иван Иванов и Янина Кашева във филма на Борислав Шаралиев "Всичко е любов" (1979)

Но в едно сбърка. Като каза в едно интервю: "Забелязали ли сте, че думите са живи само когато и човекът е жив? Само изречени от жив човек те имат енергията да пърхат и да политат." - Не, не е вярно, Иване.

Твоите думи останаха във филмите, останаха и в стиховете ти, които днес четем с едно особено вълнение... Останаха живи дори и неизречените думи, защото беше научил дори погледа на сините си очи да "говори" вместо теб. И за тази убедителна енергия, изглежда имаше заслуга посвещението в тайната - че всичко е Любов.

Именно тази любов ни прави живи и е Живот, въпреки Смъртта.

Момчето, което говореше с поглед...

Иван Иванов бе едно обикновено момче от Асеновград, завършило някогашния ВИТИЗ. Проф. Димитрина Гюрова казва веднъж за ученика си: "Иван успя!" И в тази кратка фраза със сигурност е влагала не само успешната му професионална кариера, но и онова, което го правеше да респектира с присъствието си навсякъде - на екрана, на сцената, в живота.

Иван Иванов и Янина Кашева във филма на Борислав Шаралиев "Всичко е любов" (1979)

След филма "Всичко е любов" го нарочиха за "секс символ", и той безспорно беше такъв. Много се харесваше. Момичетата на неговото време гледаха филма десетки пъти, за да се насладят на неговия Радо, хулигана-романтик.

После го гледаха в "Лавина", в "Комбина", в "Мярка за неотклонение" и в още десетки филми като "Борис I" и "Мечтатели"; в много телевизионни сериали и театрални постановки. И навсякъде той беше едновременно и героя, и... себе си. В тази симбиоза едното не пречеше на другото, а това е голяма рядкост при актьорите.

Иван Иванов беше и си остава кумир на българския зрител. Разбира се, че беше награждаван. Някои написаха, че той е "епоха", ознаменувала високи образци на родната кинематография; на кино, пресъздало герои, в които се припознавахме.

Но никоя награда не може да струва повече от днес изявената всенародна любов по актьора и човека Иван Иванов.

Иван Иванов, в кадър от филма "Лавина" на Ирина Акташева и Христо Писков, 1982 г.

В него имаше нещо мъжкарско, което си остана - не само във визията, но преди всичко в характера. "Най-много ме плаши невежеството. То е в основата на всички беди, то ражда всичко грозно. С него не можеш да се бориш.", казваше актьорът и съвсем сигурно боледуваше заради нашето обезкултурено Днес.

Но той не съдеше хората.

"Човешкото общуване е много красиво нещо. Събуждаш се, срещаш се с хората, казвате си "Здравей, как си?", ей такива неща. Кое прави хората човеци? Простите неща. Да свършиш нещо. Да срещнеш някого, да изпиете по едно кафе, да си кажете една добра дума."

Иван Иванов и Ваня Цветкова във филма "Комбина" (1982) на режисьора Никола Рударов