Смело може да се каже, че всеки негов филм е шедьовър, който и днес гледаме с интерес и преосмисляме изживяното през реалистичната и емоционална картина на пресъздаденото в тях.

Достатъчно е да изброим само три от тези филми, и всеки ще се съгласи с казаното: "Рицар без броня" (1965), "Сбогом, приятели!" (1970) и "Всичко е любов" (1979). Те са част от огромната филмография на Борислав Шаралиев, когото приятели и колеги наричаха Шаро.

Днес се навършват 100 години от неговото рождение.

Режисьорът Борислав Шаралиев / Източник: БНФ

Още

"Хвърчащите хора" - пътешествие в света на Валери Петров

Шаралиев бе един от учениците на големия Михаил Ром, и може да се каже, че го достигна. Да си припомним филмите му: "Песен за човека" (1954), "Две победи" (1956), "В тиха вечер" (1960), "Двама под небето" (1962), "Васката" (1965), по сценарий на Валери Петров и отличен със "Златен гълъб" в Берлин "66; "Рицар без броня" (1965), с участието на Апостол Карамитев и малкия по онова време Олег Ковачев, удостоен със "Сребърният лъв на Свети Марко" във Венеция и с още няколко награди; "Един снимачен ден" (тв, 1968), обявен за "най-неустоимото обяснение в любов към киното, правено някога от български режисьор"; "Сбогом, приятели!" (1970) - филм за абитуриенти и любимия им учител Боев (в ролята - Владимир Смирнов), и разбира се - филмът "Всичко е любов" (1979) с откритието Иван Иванов в главната роля - един наистина уникален филм, който българите гледаха по няколко пъти.

Кадър от филма "Всичко е любов", с участието на Иван Иванов и Янина Кашева

Към горното трябва да добавим, че Шаралиев е и създателят на телевизионната поредица "Записки по българските въстания" - екранизация по едноименната книга на Захари Стоянов. В историческата тематика е и филмът му "Борис I" (1983-1984) - разказ за покръстването на славяни и българи в християнската вяра.

Борислав Шаралиев е от режисьорите, които създадоха международен авторитет на българското кино. Той беше и духовно щедра личност, която не пестеше енергия да "произведе" в звезди поколения актьори. Съвсем млади и неизвестни, някои още студенти, мнозина получиха шанса за успешен дебют в неговите филми.

Ето защо е много трогателно прощалното писмо на един от тях - актьора Радко Дишлиев, който изигра ролята на Бенковски в "Записки по българските въстания" на Шаралиев, по повод кончината на Шаралиев на 9-и май 2002-ра година. То е написано с болезнен укор, от душа и сърце, или както сам го е озаглавил актьорът, то е "Болка по Шаро":

"Българската култура и кино се разделиха с един от титаните, които горяха и изгоряха в лоното на своята Светая светих. Борислав Шаралиев беше психологът, който създаде плеяди артисти и филми.

А тези 15 души, които присъстваха пред останките неговия вече дематериализирал се дух, бяха достойните, които ще носят спомена за него. Очаквах не половин България на изпращането му, но все пак само 15 души... Срам!

А той беше енигматичен и като режисьор, и като личност. Леко почесваше отдавна побелялата си коса и с просто, но точно изречение разказваше играта на кадъра. Актьорската душа му беше сродница, а той - титанът бе тук, за да претворява живота на кино чрез нея.

На него дължа правото да наричам Бенковски мой, моя кръв, моя роля ! Нямам ритора на Валери Петров, но изказвам искреното си и дълбоко преклонение, уважение и любов към Шаро.

Сбогом, бате Шаро. Обичал съм те, вярвал съм ти и сега скърбя".

Апостол Карамитев и Олег Ковачев, в кадър от филма "Рицар без броня"

Още

Звезди на българското кино - над 60 портрета на обичани актьори

Вероятно за мнозина ще е любопитно да научат, как един толкова голям режисьор е приел промените през 1989-а? Шаралиев продължи да работи в този много труден, преломен период за българското кино, в който средствата за култура бяха повече от оскъдни и държавата почти напълно абдикира от грижата си за родните кинодейци.

Шаралиев бе директор на киностудия "Бояна", а по-късно и председател на борда на директорите на "Бояна филм" ЕАД (1995 - 1997). На тази длъжност направи непосилни усилия да запази техническата база и кадрите в Киноцентъра, с надеждата един ден те отново да заработят на пълни обороти за родно кинопроизводство.

Актьорите Иван Иванов и Янина Кашева, в кадър от филма "Всичко е любов"

Творецът почина през 2002-ра година, на 79-годишна възраст, след кратко боледуване, като ни остави повече от 20 филма, записани в златните страници от историята на българското кино, и един спомен - светъл и достоен за пример - споменът за своята личност.

Борислав Шаралиев е роден на 22-ри август 1922-ра година в Пловдив. Завършва СУ "Св. Климент Охридски" и кинорежисура при Михаил Ром във ВГИК, Москва (1954).

Мария Русалиева, Апостол Карамитев и малкият Олег Ковачев във филма на Б. Шаралиев "Рицар без броня"

По-старото поколение българи и до днес си спомня с умиление филма на Шаралиев "Рицар без броня". Някои от тях успяха да гледат отново филма половин век по-късно от създаването му, благодарение на "порасналия" Олег Ковачев, който организира негова прожекция в емблематичното кино "Влайкова" и прехвърли филма на дигитални копия, които подари на присъстващите близки и роднини на актьорите-участници във филма.

Малкият Олег Ковачев, в кадър от филма "Рицар без броня"

"Рицар без броня" е сниман през 1965-а година, премиерата му се състоява през месец февруари следващата година, и веднага става любим филм на българите. Сценарият е на големия ни поет Валери Петров, оператор - Атанас Тасев, художник - Мария Иванова.

Още

Джони Пенков - най-смешният сериозен човек, стана на 85

За съжаление, всички споменати, самият режисьор Борислав Шаралиев, както и много от актьорите, вече не са между живите. Преди не много време си замина и инж. Георги Пенков, по-известен като Джони Пенков, който играе във филма старшина от КАТ и глоби "другаря Стамов" за "изпреварване без мигач".

И днес се смеем и плачем от сърце на тези епизоди, изиграни с удивително майсторство от актьорите Апостол Карамитев, Никола Анастасов, Мария Русалиева и др.

Актьорите Владимир Смирнов и Младен Младенов във филма на Б.Шаралиев "Сбогом, приятели!"

Още незаглъхнал успехът на "Рицар без броня", и Шаралиев създава филма "Сбогом, приятгели!"1970 г.), в който играят Владимир (Володя) Смирнов и Младен Младенов - млади, красиви и много талантливи. За жалост, и двамата бяха сполетяни от ранна и трагична смърт, но във филма са двама чаровни млади мъже, които завинаги ще си останат такива в паметта на зрителите от по-старото поколение.

Филмът остави трайни спомени именно с участието им в този филм. А колко влюбени момичета са въздишали по актьорите по онова време, е друга тема от далечната 1970-а. По онова време, обаче, Младенов не е ерген, а е женен за друга звезда на родното кино - актрисата Мая Драгоманска. Двамата се оженили с парите от студентските си стипендии, а Апостол Карамитев им подарил за дъщеричката им Мила, ваничката, в която е къпал собствените си деца.

Големият Апостол Карамитев почина едва 50-годишен. Без неговата лъчезарна усмивка и закачливия характер, с който го помним в "Рицар без броня", киното ни буквално осиротя.

Такива спомени на живите роднини просълзяват всеки път, когато стане дума за "Сбогом, приятели!" Защото никой от актьорите във филма по онова време не е знаел, колко малко време има до онова, другото "Сбогом"!... Младен Младенов забягва като "невъзвращенец" в Мелбърн, а през 1986-а оттам идва жестоката вест, че е загинал в катастрофа.

В "Сбогом, приятели!" играят още Климент Денчев и Лъчезар Стоянов - и те, актьори с драматични съдби. Смирнов нелепо бе уволнен от театъра през 90-те с мотива "по непригодност", което бе несправедливо и актьорът изпадна в депресия от тази обида. Малко след това - през лятото на 1991-ва, Лъчезар Стоянов, който също по емоционални причини се бе пристрастил към чашката, бе намерен мъртъв е ограбен в градинката до театър "София".

Още

"Всичко е любов" на Боян Папазов ще бъде представена на 25 януари в кино "Одеон"

През 1998-а Володя Смирнов бе покосен от инсулт, след който не можа да се стабилизира и през 2000-та година умря в съня си. Климент Денчев, когото всички ние, дори децата, които помнеха рисунките му на малкия екран, наричахме Климбо, почина 9 години след Володя Смирнов далеч от родината - в Монреал, малко преди да навърши 70. Както се казва, случиха се нещата, които никой не може да предвиди - "нещата от живота"....

Борислав Шаралиев надживя много от своите любимци, с които заедно създаваше шедьоври, и преживя мъката по тях по свой си начин... За него всеки от тези младежи беше като роднина - болеше го за тяхната съдба. Той ги направи звезди, а останалото направи с тях животът им на обикновени човеци. Някои бяха силни да се преборят, други - не.

Актьорът Иван Иванов, в ролята на Радо, в кадър от филма "Всичко е любов"

Много интересно е, как подбираше актьорите си Шаралиев: Самият Иван Иванов разказва в едно свое интервю, че преди да го покани за ролята във "Всичко е любов", режисьорът не пропуснал нито една постановка с негово участие в Учебния театър на ВИТИЗ. Ролята на Радо - 17-годишен аутсайдер от трудово-възпитателно училище - т.нар. ТВУ, остана емблема не само в неговата кариера, но истински шедьовър на родното кино.

Да се заснеме такъв филм някога - напълно опортюнистичен на официалната социалистическа власт и разкриващ лицемерието на част от привилегированите обществени слоеве, не беше лесно. Още на етап сценария на Боян Папазов, започват спънки от страна на разни началници и комисии. Всички са наясно, че във филма има протест - силен и въздействащ на младите, а това руши статуквото.

Виждайки този сценарий именно Борислав Шаралиев с всички сили се преборва за него. По онова време режисьорът е депутат, носител на две награди "Златна роза" от Варненския кинофестивал и на "Сребърен лъв" от Венеция за "Рицар без броня". Шаралиев застава с авторитета си на световен режисьор, за да защити сценария.

Така всички можахме да видим на екран удивителната житейска история на "хулигана" Радослав Тасков, ученик в ТВУ в с. Белица, който борейки се за любовта си, всъщност се опълчи на фалша и предразсъдъците в едно общество, което вече на дело бе пренебрегнало равенството и се държеше отчуждено от проблемите на обикновените хора. Бунтът на Радо не беше удобен модел за подражание, а Иван Иванов изигра ролята си така, че стана звезда от световна величина, по мнението на много международни критици. Всъщност, имал е двама конкуренти за ролята, докато Шаралиев убедено избере него за нея.

"С образа на Радо успях да кажа много неща тогава. Самият аз притежавам повечето от чертите на героя. И той има характер, който нищо в живота не може да пречупи", споделя актьорът в интервю след премиерата.

Филмът "Всичко е любов" бързо печели изключителна популярност. Зрителският му успех е невероятен. Младежите гледат филма по няколко пъти. За няколко месеца филмът е гледан от над 2 милиона зрители. Иван Иванов и Янина Кашева стават национални любимци.

Още

Иван Иванов с наградата за цялостно творчество на Съюза на филмовите дейци

И най-любопитното: След като сценарият преминава през всички възможни спънки на компетентните комисии и само благодарение на Шаралиев излиза на екран, през 1979-а всички "против" се обединяват единодушно зад мнението, че филмът "се е получил"?!? "Всичко е любов" получава наградата на СБФД за... сценарий, а Иван Иванов, отделно - за дебют. На филмовия фестивал във Варна през следващата 1980-а година, филмът е отличен със специалната награда и наградата на критиката, а Янина Кашева е отличена за най-добро изпълнение на женска роля.

Борислав Шаралиев ни остави филми, върху които можем да разсъждаваме и днес - кога и как започна да се "пропуква" нещо в нас, което водеше обществото ни към разделение и морална развала. Дали общественият строй е важен, или той е нещо, което зависи от всички нас - от всеки от нас?!? Днес българското кино изпитва остра нужда от такива творци като Шаралиев - смели и безпощадни към случващото се в реалния живот на обикновените хора.

Маестро Шаралиев, поклон!

Еми МАРИЯНСКА

Още

Народният театър отново има сцена "Апостол Карамитев"

Още

Филмът "Вчера" - 30-годишен спомен за едно продължително настояще

Още

Кинодейци към новия министър на културата: Искаме спешни мерки срещу хаоса в българското кино

Още

Казва се "приятел пръв", но защо е той такъв? - "Бяла приказка" от Валери Петров (ОТКЪС)