Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Предателят", който прослави с киношедьоври родината си

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА СВЕТОВНОТО КИНО

"Предателят", който прослави с киношедьоври родината си

35 години от смъртта на световноизвестния кинорежисьор Андрей Тарковски

Андрей Тарковски / Източник: Архив на "Мосфилм"

Има творци, които още по времето на соца "пробиваха" през Желязната завеса с творчеството си, неподвластни на каквато и да е идеологическа догматика и цензурата й. За такова нещо се искаше не само талант, но и кураж. Един от тези хора бе руският режисьор Андрей Тарковски. Той създаде филми, които впечатлиха Запада и Холивуд, и остават в класиката на световното кино.

Андрей Тарковски напусна родината си през 1980-а година и почина на 29 декември 1987-а от рак на белите дробове само на 54-годишна възраст, зад граница. Режисьорът е погребан в руското гробище "Сен Женевиев де Боа" край Париж.

Навършиха се 35 години от смъртта на бележития режисьор.

Андрей Тарковски (1932-1986)

Още

Режисьорът Андрей Кончаловски - в тежка депресия от чувство за вина

Режисьорът Андрей Кончаловски - в тежка депресия от чувство за вина

Във филмите на Тарковски има нещо мистично, което кара хората да се питат, дали е бил религиозен човек, или пък - езотерик? И до днес Тарковски остава загадка за мнозина. През последните години от живота си често посещавал манастира "Свети Серафим" в Писто, Италия, където беседвал с един отец. Според близките му се интересувал от религията дълбоко лично - преосмислял я по свой, вътрешен начин. В едно интервю близкият му приятел Андрей Кончаловски споделя, че преди снимки Тарковски винаги имал нещо като ритуал - заставал на колене и притварял очи като в молитва. По характер бил необщителен, и никой не посмявал да го попита, защо прави това?

Чужд на идолопоклонничеството във всичките му форми, и в това отношение той очевидно е имал своя "мярка" за общуване с ангелския свят. Но какъв, остава загадка. Във всичките му филми проличава един копнеж за откривателство на връзката между човека и Бога, и затова творчеството му е толкова въздействащо и досягащо не само разума, но и сърцето.

Кадър от филма на А. Тарковски "Носталгия"

Ярък пример за това е филмът на Тарковски за иконописеца Андрей Рубльов, чието първоначално заглавие е "Страсти по Андрей". Филмът разказва за руски иконописец от края на XIV и началото на XV век, като проследява няколко етапа от живота му. Филмът провокира с дълбок размисъл за границата между праведността и греховността, и смисъла на съществуването за хората на изкуството. 

Кадър от филма на А. Тарковски "Андрей Рубльов"

Дори в научно-фантастичния филм на Тарковски "Соларис", по Станислав Лем, личи желанието му да открие тази връзка между човека и Божественото "отвъд Космоса", където съществува Нещо, което не ни е дадено да знаем - един таен свят, "неиконичен", но по библейски изпълнен с мъдрост и познание.

Тарковски изобразява дори сталкерите, пратениците които помагат на хората да стигнат до заветната стая във филма му "Сталкер", по такъв начин, че те се възприемат от зрителя като ангели и светци.

В своята автобиографична книга - "Уловеното време", Андрей Тарковски дава някакво обяснение по въпроса, за този, на пръв поглед, странен светоглед:

"Човекът ме интересува, ако е готов да служи на висшето; ако не желае, а и не може да възприеме обикновения еснафски житейски "морал". Интересува ме човекът, който осъзнава, че смисълът на съществуването е преди всичко в борбата със злото, което е в нас; който може, докато е жив, да се издигне духовно поне едно стъпало по-високо. Тъй като духовното усъвършенстване, уви, има единствена алтернатива: духовното деградиране, към което така предразполагат спокойното съществуване и процесът на приспособяване към този живот."

Кадър от филма на А. Тарковски "Носталгия"

Още

Руският човек според Андрей Кончаловски: Той не слуша, а мисли какво да отговори

Руският човек според Андрей Кончаловски: Той не слуша, а мисли какво да отговори

Според критиците, във филмите на Тарковски има прекалено много "мудни", т.е. бавни кадри. Камерата сякаш изследва не действието, а състоянието на героите. Така се създава усещането за едно иреално време - времето, което е в нас самите, изпълнено със спомени от миналото, много ракурси на "дежа вю" и смътното усещане, че живеем едновременно в два свята - един реален, и един паралелен - светът на нашите желания, мечти и копнежи. Според познавачи, стилът на Тарковски е ясно разпознаваем с точно тези протяжни кадри и мрачни пейзажи. Но чрез тях зрителят е въведен в един дълбоко скрит драматизъм; в "гласовете на тишината", както сполучливо се изразява един критик.

Този похват някак "обръща хастара" на видимото за очите и води зрителя дълбоко навътре към неговата душа.

Още

Андрей Кончаловски оттегля филма си "Скъпи другари" от конкурс заради номинация за Навални

Андрей Кончаловски оттегля филма си "Скъпи другари" от конкурс заради номинация за Навални

"За мен здравото винаги се проявява през "духовната криза", написва Тарковски в "Уловеното време". Духовната криза е опит да откриеш себе си, да намериш нова вяра. Духовната криза е съдба на всички, които се замислят за духовните проблеми. Че как иначе? Душата жадува хармония, а животът е нехармоничен. Това несъответствие стимулира движението, то е извор на нашите болки и в същото време - на нашите надежди. То е доказателство за духовната ни задълбоченост и за възможностите на духа ни."

"Проблемът е, че живеем във въображаем свят, който ние сами си създаваме. И затова сме зависими и от неговите недостатъци, а бихме могли да зависим и от неговите достойнства." ("Уловеното време")

Андрей Тарковски ни завеща седем филма, окачествени от световната критика като световна ценност: "Иваново детство" (1962), "Андрей Рубльов" (1966 ), "Соларис (1972), "Огледало" (1974 ), "Сталкер" (1979 ), "Носталгия" (1983) и "Жертвоприношение" (1986 ). Най-безмкомпромисните в оценките си кинокритици в света го поставиха редом до имена като Бергман, Антониони, Фелини, Бунюел и Куросава. Филми на Тарковски бяха включени в списъка на BBC на 100-те най-велики чуждоезични филма за всички времена.

Всеки филм на Тарковски е шедьовър, именно защото в него има повече от действие - лентите му са метафизично и духовно изследване на човека и човечеството.

Кадър от филма на А. Тарковски "Андрей Рубльов"

В първия си игрален филм - "Иваново детство" (1962), героят на Тарковски е 12-годишно момче сирак, което след нахлуването на хитлеристките войски в СССР, става разузнавач в съветската армия. Иван е още дете, което сякаш не съзнава риска. Може би това е другото лице на саможертвата? Може би, по този начин преодолява някакъв дълбок разрив от загубата на своето детство? Иван безстрашно преминава през блатата на военните фронтови линии, воден от нещо, което няма определение. Дали е патриотизъм, или някаква дълбоко стаена тъга, или пък някакъв гняв, който иска да излезе срещу действителността и да се пребори с нейната несправедливост?! Себеотрицанието на момчето трогва и зрителите на Запад.

Филмът е награден със "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция.

Всъщност, за реализацията на "Иваново детство", пръст има и съдбата. Тарковски получава филма, след като един друг режисьор - Едуард Абалов не се справя с него. Тогава поверяват задачата на младия Тарковски и той се справя блестящо - стартът му е увенчан освен с международна награда, и с международна популярност.

Кадър от филма на А. Тарковски "Андрей Рубльов"

Още

Андрей Кончаловски: Надявам се да се отделим от Европа с каменна стена

Андрей Кончаловски: Надявам се да се отделим от Европа с каменна стена

В следващия си филм - "Андрей Рубльов" (1966), Тарковски показва моменти от живота на художника Андрей Рубльов. Лентата се отнася за човек, живял преди столетия, но мнозина я възприемат като алегория на съдбата на твореца в условията на съветския режим. Очевидно, че е бил оценен така и от цензурата, защото филмът бил забранен в СССР в продължение на години. За пръв път е показан на съветски екран пет години след създаването си - през 1971-ва, чак след като един френски киноразпространител го представя на кинофестивала в Кан и там филмът получава в извънконкурсната програма наградата ФИПРЕСИ.

Кадър от филма на Тарковски "Соларис"

Още

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

Станислав Лем: Потресен съм от Злото, което завладява света

Когато се появява третият му филм - "Соларис" (1972), Тарковски вече е известен. Екранизацията на научно-фантастичния роман на полския писател Станислав Лем, разказва за учен, който трябва да разследва мистериозни събития на космическа станция, обикаляща планетата Соларис. При пристигането си той намира там покойната си съпруга и се опитва да я убие, но тя непрекъснато се "връща". Метафората е повече от иносказателна и извеждането й на екрана от Тарковски я прави не само зрелищна, но дълбоко провокативна за размисъл.

Афиш на филма "Соларис" на Тарковски, с участието на Донатас Банионис и Наталия Бондарчук

Един от най-харесваните филми на Тарковски, признат за еталон от световни кинорежисьори, е "Огледало" (1975). Това е един поетичен филм, който изразява "другата" страна на Тарковски - мечтателната му, старателно укривана от него от външния свят, природа. В този филм чувството му за самосъхранение сякаш се пропуква. Чрез спомените на един умиращ поет, Тарковски създава калейдоскоп от ракурси на собственото си детство.

Всъщност, баща му бил поет, и то известен, но рано напуска семейството си и това оставя дълбок и драматичен отпечатък у малкия Андрей. Вероятно това е и причината, в този филм, като в "огледало" режисьорът да ни позволи една "разходка" вътре в преживяванията на собствената му душа.

Руски афиш на филма на Тарковски "Огледало"

Още

Представяме ви първия трейлър на сериала "Пикник край пътя" по Братя Стругацки

Представяме ви първия трейлър на сериала "Пикник край пътя" по Братя Стругацки

"Сталкер" (1979) е последният филм на Тарковски на родна земя. Лентата е екранизация на романа на братя Стругацки "Пикник край пътя". Главният герой - Сталкер, е водач на нелегални туристи в "Мъртвата зона" - опасен район, но интригуващ посетителите с това, че в него се намира "съкровената стая", която може да изпълнява желанията им. Зрителят върви едновременно с героите по пътеки, които разумът възприема по-скоро като състояния на ума.

Филмът бе наречен от един критик "метафизичен лабиринт", и всъщност представлява точно това, което критиците характеризират като "Тарковски стил".

Кадър от филма на Тарковски "Сталкер"

Още

Част от праха на братята Стругацки бил разпръснат над Пулковската обсерватория

Част от праха на братята Стругацки бил разпръснат над Пулковската обсерватория

Когато емигрира в Италия, Тарковски е вече и познат и ценен, но и "чужд". Това е времето на Студената война. Трябва му известно време, и първоначално снима телевизионни филми. Но в него вече зрее една идея, благодарение на която се ражда един от най-силните му филми - "Носталгия". Сценарият на филма е написан в сътрудничество с италианския сценарист Тонино Гуера. Лентата разказва за пътешествието на един руски писател и неговият преводач из Тоскана, където двамата търсят сведения за един руски композитор от XVIII век, известен със самоубийствените си състояния. Във филма внезапно се появява един луд, който се явява със спасително решение срещу отчаянието.

Идеята му, естествено, също изглежда налудна - че светът може да бъде спасен с една обикновена запалена свещ. Филмът задава философския въпрос за спасението - дали е в нас самите, или съвсем близо до нас, но някакси не можем да го видим? И какъв е проблясъкът на лудостта, дали всъщност не е проблясък на разума? - Има ли разлика между двете, когато сме на ръба на отчаянието?

Тарковски е майстор на загадките, които провокират.

Кадър от филма на А. Тарковски "Носталгия"

Още

Киномания показва 9 знакови филма на Бергман

Киномания показва 9 знакови филма на Бергман

"Жертвоприношение" (1986) е последният филм на Тарковски, шведска продукция. Работи по него с мисълта, че е обречен. Вече е наясно с диагнозата рак и вътрешно "подготвен" за сбогуване. В този смисъл, филмът като че ли "под хастара" на сюжета си, е много личен. Главният герой в лентата се отказва от всичко, което му е скъпо, за да предотврати ядрена катастрофа. Перфектната актьорска игра на Ерланд Юсефсон и блестящата операторска работа на Свен Нюквист - и двамата, любимци на самия Бергман, прави филма истински шедьовър за смисъла на саможертвата. Самият Тарковски вече е бил в състоянието на човек, който съзнава доброволното си "приношение" като последно Сбогом. 

Ето защо, мнозина гледат на "Жертвоприношение" като на лебедовата песен на един мистичен ангел, дошъл за кратко на земята, за да накара хората да се замислят за смисъла на саможертвата. 

Кадър от филма на А. Тарковски "Жертвоприношение"

Припомняйки си биографията на Тарковски, човек се пита, кой ли пръв е изрекъл онова "Неведоми са пътищата Божии". Та този човек е роден в едно село - Завражье в една затънтена промишлена област в Русия. В страна зад Желязна завеса към останалия свят. Да, роден е в семейната среда на поета Арсений Тарковски - баща на Тарковски, и на литературоведа Мария Вишнякова - неговата майка, но през 1937-а година, когато Андрей е едва на 3, бащата напуска семейството и малкият преживява тежко раздялата си с него.

Още

Звездата от филма "Соларис" Наталия Бондарчук посреща 70-годишен юбилей

Звездата от филма "Соларис" Наталия Бондарчук посреща 70-годишен юбилей

Андрей е отгледан в големи лишения от майка си и сестра си. По време на Втората световна война тримата се местят в гр. Юревец, а после заминават за Москва. Майката издържа семейството, работейки като коректор в печатница. В руската столица Андрей е записан в училище, където има курс по изобразително изкуство и роял, а негов съученик е бъдещият известен поет Андрей Вознесенски. През ноември 1943 г., обаче, момчето се разболява от туберкулоза и прекарва близо половин година в болница.

Андрей Тарковски, Валерио Зурлини и Джеофредо Ломбардо, на връчването на наградите на Венецианския кинофестивал през 1962 г. / Снимка: Getty Images

Още

"Уловеното време" - изповедта на Андрей Тарковски (откъс)

"Уловеното време" - изповедта на Андрей Тарковски (откъс)

През 1951-ва година Тарковски завършва художествено училище и постъпва като студент в Московския институт по ориенталистика, където изучава арабски език. Скоро след това се премества във Всерусийския научноизследователски институт (ВНИИ) по цветни метали. Човек се пита, за какво е било всичкото това "лутане"? - Както отговарят обикновено на този въпрос мъдрите хора, няма случайни неща. През 1953-та година Тарковски заминава с една научна експедиция в Сибир, където остава близо година.

Именно в тишината на тайгата преосмисля живота си и решава да следва режисура. Още на другата година постъпва във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГКИ), където следва режисура в класа на Михаил Ром.

Андрей Тарковски и Валентина Малявина, на кинофестивала във Венеция, 1962 г. / Снимка: Getty Images

Още

Кирил Серебренников ще снима сериал за живота на Андрей Тарковски

Кирил Серебренников ще снима сериал за живота на Андрей Тарковски

През 1957-а сключва брак със състудентката си Ирма Рауш. Създава близко приятелство с друг гений на руското кино - Андрей Кончаловски. Още от студентската скамейка, двамата са фенове на Куросава, Бунюел и Бергман, и работят заедно по сценарии и късометражни филми. Дипломната работа на Тарковски при завършването на института е филмът "Валяк и цигулка" (1961 г.), а съсценарист му е Андрей Кончаловски. Всъщност, двамата ще продължат съвместната си работа и за вбъдеще. Кончаловски е съсценарист и на втория - забранения пълнометражен филм на Тарковски - "Андрей Рубльов".

Афиш на филма "Андрей Рубльов"

"Андрей Рубльов" се оказва съдбоносен за Тарковски не само в професионален, но и в личен план. По време на снимките на филма, той се влюбва в асистент-режисьорката си Лариса Егоркина, и заради нея напуска семейството си. Все по-рядко вижда сина си Арсений, и преживява липсата му - характерът му става все по-затворен. Известно време не му върви и в работата - постоянно получава откази за сценариите, които предлага за екранизация.

През 1970-а узаконява връзката си с Лариса и работи по "Соларис". Филмът е завършен през 1972-ра година и печели наградата на журито на кинофестивала в Кан. Тарковски присъства лично на премиерата на филма. С награда от Кан е и филмът на Тарковски "Сталкер". Лентата е наградена и с "Давид на Донатело" - най-престижната награда за кино в Италия.

Андрей Траковски, по време на снимки / Източник: Архив на "Мосфилм"

След снимките на "Носталгия" (1980 - 1984 г.) в Италия, Тарковски решава да остане в Европа. На пресконференция в Милано той обявява публично намерението си, и по тази причина е заклеймен в родината си като "предател".

На следващата 1985-а година режисьорът започва работа по последния си филм - "Жертвоприношение". Паралелно с това му провеждат лечение в Париж. За ранга на личността на Тарковски красноречиво говори фактът, че лично Франсоа Митеран пише на Горбачов, с молба руските власти да разрешат пътуване на сина на Тарковски, за последно Сбогом с баща му. Тарковски предусещал скорошния си край. Пожелал да го погребат в руското гробище в Париж.

Гробът на Андрей Тарковски в Париж

Но, времената се менят, и през 1992 г. Русия издаде пощенска марка с лика на Тарковски. От 2007-а година насам в Русия се провежда международен кинофестивал, който носи името на филма му "Огледало". А името на самия Андрей Тарковски остава записано в Златната хроника на световното кино.

Тарковски преминава като комета над разделения от Студената война свят, и осветява по свой начин онова, което свързва хората, въпреки политическото разделение - общочовешките ценности.

 Еми МАРИЯНСКА

Още

85 години от рождението на Андрей Тарковски

85 години от рождението на Андрей Тарковски

Още

Почина близкият сподвижник на Тарковски Валерий Харченко

Почина близкият сподвижник на Тарковски Валерий Харченко

Още

Филми за Федерико Фелини и Андрей Тарковски на Киномания

Филми за Федерико Фелини и Андрей Тарковски на Киномания

Още

Най-новият хит на Андрей Кончаловски "Грехът на Микеланджело" с премиера на Киномания

Най-новият хит на Андрей Кончаловски "Грехът на Микеланджело" с премиера на Киномания

Коментирай 10

Календар

Препоръчваме ви

Молиер: Съмненията са по-жестоки и от най-неприятните истини

Във Франция и отвъд днес духат 400 свещи за големия французин

10-годишен илюстрира "Божествена комедия" на Данте

190 години от рождението на Гюстав Доре

Прокоба за екстаз и смърт - животът на Александър Скрябин

150 години от рождението на един от най-ярките представители на модернизма в руската култура

Карлос Саура на 90: Всеки филм за мен е непознато приключение

Карлос Саура показа магията на фламенкото, тангото и фадото пред света. Дори на 90, не мисли да се оттегля

Балерината, която умееше да танцува в мислите си

101 години от рождението на голямата кубинка Алисия Алонсо

"Хулиганът" Хенри Милър: Прави каквото искаш, но нека то да носи екстаз

130 години от рождението на американския писател и художник