ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Обсебен от дявола, наречен вяра
265 години от рождението на Уилям Блейк
Автор : / 3933 Прочита 1 Коментара
Посетител разглежда отблизо проекция на произведението на изкуството „The Spiritual Form of Pitt Guiding Behemoth“, изложено по време на изложбата „Уилям Блейк“ в Tate Britian на 09 септември 2019 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images
"В който и век да беше живял, той винаги щеше да вижда ангели. Той беше обсебен от дявола, наречен вяра", казва за Уилям Блейк Томас Елиът.
Уилям Блейк, гравюра / Снимка: Getty Images
Европа е раждала големи умове и всеобхватни таланти. Хора, които е трудно да причислиш само към един жанр на литературата и изкуствата, защото те са постигнали висоти не само в един от тях.
Едно от тези горди имена на европейската цивилизация е английският поет и художник Уилям Блейк.
Портрет на Блейк,Оригинално произведение на изкуството: картина на Джон Линел / Снимка: Getty Images
"Непроизхождащ от предшественици, непринадлежащ на съвремието си, невъзможно да бъде повторен, или заместен от бъдещи последователи", казва за него английският художник и критик Уилям Росети, назовавайки го още "славно светило".
Непризнат през целия си живот, днес Блейк е считан за фундаментална фигура в историята на поезията и изобразителното изкуство от епохата на романтизма.
Уилям Блейк (28 ноември 1757 г. - 12 август 1827 г.) е роден в днешния лондонски квартал Сохо, но родната му къща не е запазена. Блейк ни е оставил толкова много за размисъл, че е трудно човек да повярва, че е живял толкова отдавна. Делят ни повече от два века и половина от неговото време, а написаното и нарисуваното от него е така актуално, че "плаши", както казва един критик.
Блейк често е бил наричан "луд ексцентрик", защото сякаш се е родил, изпреварил времето си. Да кажем, че е бил странен за съвременниците си. От днешна гледна точка, обаче, няма нищо странно в схващанията му, да речем, че жените и мъжете трябва да са равни, за да могат жените да се реализират професионално.
Той самият, като същински Пигмалион превръща своята неграмотна съпруга в свой коректор и прекрасен гравьор.
Блейк обожава природата, без да иска да я променя. Самият Бог в неговите очи е едновременно благ и жесток. Макар и да е бил религиозен, Блейк не идеализира Твореца и прави това напълно съзнателно - иска да го доближи до хората. Блейк е ревностен привърженик на библията и враг на църквата, която нарича "организирана религия". В поезията си възпява обикновени неща от бита на човека. Героите му са деца, животни, обикновени хора на труда.
Откриване на мемориалната плоча на Блейк по повод 100-годишнината му / Снимка: Getty Images
Съзерцанието му рисува картини в стихове, ето как: "Да видиш света в едно зрънце пясък и рая в едно диво цвете, да държиш безкрая в дланите си, вечността да изпиташ в един час".
Нашият поет Атанас Далчев казва за Блейк: "Знам само това, че този човек пише като самата природа - ако природата пишеше".
"Възкресението", худ. Уилям Блейк
И стиховете, и картините на Уилям Блейк са като сентенции за живота. Той е автор на оригинални поредици от лирични и епични стихове, които е илюстрирал сам. Много от съвременните му критици отбелязват неговия "визуален артистизъм".
Макар че не получава признание приживе, днес той е смятан за един от първите и най-значими представители на зараждащия се романтизъм.
В анкета на BBC името му е сред стоте най-велики британци.
Самият Блейк умира беден. По случайност, или не, е погребан до Даниел Дефо в лондонското гробище Bunhill Fields.
Уилям Блейк израства като третото от седемте деца в семейството на работник във фирма за производство на чорапи. Две от децата умират в ранна детска възраст. Малкият Уилям учил в училище до 10-годишната си възраст, после с образованието се заела майка му. По нейно настояване приел и християнството.
Илюстрация към "Книгата на Йов" от У. Блейк / Снимка: Getty Images
Библията става негово вдъхновение през целия му живот. Първоначалните му интереси били свързани с гравирането. Още като момче гравирал копия на рисунки на гръцки антики. Интересува се от творчеството на Рафаело, Микеланджело, Албрехт Дюрер и други знаменити художници.
По характер бил вироглав и с буен темперамент. Родителите му дори не се опитвали да му противоречат. Записал се в училището по рисуване на Хенри Парс в Странд, където имал възможност да чете книгите, които семейството му не можело да си позволи да закупи.
През август 1772-ра година започнал работа като чирак при гравьора Джеймс Базайър за скромна годишна заплата. В края на 7-годишния си договор, станал професионален гравьор. Кой знае защо, обаче, не се разделил добре с учителя си и дори в един от дневниците си го записва като "неприятел".
Работодателят на Блейк - гравьорът Джеймс Базайър (1730 – 1802)
Някои биографи на Блейк считат, че не харесвал стила на рисуване на Базайър. Други пък смятат, че отношенията им се влошили, когато Блейк бил изпратен от Базайър да работи в Уестминстърското абатство, където момчетата от училището го дразнели и му оставили лоши спомени. Стигнало се дотам, че веднъж Блейк бил бутнат от някакво момче от скелето на земята. Подал оплакване към декана на училището.
Изглед към фасадата (откъм запад) на Уестминстърското абатство в наши дни
Биографите на Блейк смятат, че в онзи труден за психиката му период, той получил първите си видения. Най-честото било на шествие на апостоли и монаси, предвождано от самия Исус.
Блейк не само "виждал" тези същества като живи, но и "чувал" песнопенията им.
На 8-и октомври 1779-а година го приели за студент в Кралската академия по изкуства. В период от 6 години се задължавал да предоставя на академията свои творби. И там Блейк отново влиза в конфликт не с когото и да е, а със самия президент на академията Джошуа Рейнолдс, издигащ в култ работи, които наричал "модерни", за сметка на класици като Микеланджело.
Блейк проявявал нетърпимост към тези догматични схващания и изразил чувствата си спрямо Рейнолдс с фразата: "Генерализирането е присъщо само за един идиот; единствено взимането на детайлите под внимание свидетелства за истински принос". Рейнолдс толерирал работи с масло, които Блейк нарочно отбягвал. И понеже Рейнолдс не му отвръщал враждебно, Блейк го смятал за лицемер.
Илюстрация към "Книгата на Йов" на У. Блейк / Снимка: Getty Images
Именно в Академията Блейк създал добри приятелства със скулптора Джон Флаксман, с художника и илюстратор Томас Стотърд и с колекционера на картини и поет Джордж Къмбърланд и др. Споменатите и други прогресивни младежи се присъединили към Обществото за конституционна информация, чиято цел била да насърчи реформи в парламента.
Едно политическо събитие се отразило силно и върху Уилям Блейк. То е описано от биографа му Александър Гилкрист. Годината е 1780-а. Блейк отивал към магазина на учителя си по гравюра Базайър, когато буквално бил пометен от разярена тълпа, щурмуваща с лопати и кирки затвора Нюгейт. Протестът бил в отговор на парламентарен законопроект за отнемане на санкциите срещу римокатолицизма.
Събитието става известно под името "Метежът Гордън".
Картина на Джон Сеймур Лукас, изобразяваща "Метежът Гордън"
Не става ясно дали Блейк е участвал съзнателно в този метеж, или е бил въвлечен в него, но друг негов биограф - Джером Макган твърди, че подобни събития будели "отвращение" у Блейк, така че според него той не е участвал доброволно, а само бил пометен от тълпата. Трудно е да повярваме в това, защото Блейк постоянно си имал проблеми с властите.
Непредсказуемият и странен поет и художник все пак среща любовта, в лицето на Катрин Баучер, след като преди нея получил отказ за женитба от друго момиче. Разказват, че предложил на Катрин с присъщия си странен маниер: първо й споделил, че преди нея е бил отхвърлен, а после я попитал дали го съжалява. След като тя му отговорила утвърдително, Блейк направил най-нестандартното предложение за брак с думите: "В такъв случай, аз Ви обичам".
Рисунка на Катрин, направена от Блейк. (ок. 1805 г.)
Катрин била с пет години по-голяма от него, но това ни най-малко не го притеснявало. Двамата сключват брак на 18-и август 1782-ра година. Както вече споменахме, по онова време Катрин била напълно неграмотна - дори се подписала с хиксче, вместо с името си. Свидетелството за брак се съхранява и до днес в църквата "Св. Мария" в Батърсий.
Оберон, Титания и Пък в танц с феите от 1782 г.
Любовта между двамата остава силна през целия им съвместен живот. Катрин го вдъхновявала и поддържала духа му в мигове на униние. Тя е негов верен помагач в отпечатването на голяма част от творбите му. Двамата имали дъщеричка, която не оцеляла, така че Блейк не оставя наследници.
Първата си стихосбирка - "Поетични щрихи", Блейк отпечатва около 1783-та година. Година след това поетът отваря печатница и започва работа с издателя Джоузеф Джонсън - обединителна личност за много английски интелектуалци-дисиденти, като теолога Джоузеф Пристли, философа Ричард Прайс, художника Хенри Фюсели, феминистката Мери Уолстънкрафт и др.
Заедно с Уилям Уърдсуърт и Уилям Годуин, Блейк открито проявявал симпатия към френските революционери и залагал големи надежди на френската революция.
През 1784-та година Блейк работи по стихосбирката "Остров на Луната", която остава незавършена, но влиза в по-късните му "Песни на невинността". През следващите години до 1791-ва година той илюстрира "Оригинални истории от реалния живот" от феминистката Мери Уолстънкрафт, с която имали общи възгледи.
През 1788-а година започва да експериментира нова техника на рисуване, която нарекъл "релефен офорт". Става въпрос за разновидност на т.нар. "висок печат", с който Блейк отпечатал повечето от книгите си. Идеята на Блейк за висок печат е доста иновативна за времето си и се отличава съществено от клишето, като част от процеса за висок печат, открито през 1725-а година.
Блейк е новатор - подобрява метода и техниката, като оцветява отпечатаните страници ръчно с акварел.
„Корица на "Песни за невинността и за опитността“
Най-известните му творби - "Книга на Тел", "Сватбата между Рая и Ада" и "Ерусалим", са отпечатани по тази техника.
Докато твори, Блейк постоянно имал разправии с властите. През 1803-та година бил обвинен в нападение над войник, на име Джон Скофийлд, а след това му повдигнали и друго обвинение - че държал бунтовнически речи, оклеветяващи краля. Скотфийлд свидетелствал срещу Блейк, но съдът в крайна сметка оневинява поета. В обществото пък тръгнала мълвата, че случаят е бил изфабрикуван, за да навреди на "лудия Блейк".
През 1804-та година художникът поема илюстрацията на "Ерусалим" - най-амбициозната му работа. Организира и своя изложба в галантерийния магазин на брат си, на която не успява да продаде нито една картина. Свикнал на поражения, той въпреки всичко продължил "по пътя си", както обичал да се изразява.
Приживе не само картините, но и книгите му са били посрещани с различен успех и не стават особено популярни. Блейк, обаче, не спирал да работи и дори в деня на смъртта си работел върху илюстрации за "Божествена комедия" на Данте. В същия ден нарисувал и портрет на съпругата си.
Оставил ни е и цяла поредица "пророчески книги": Книга на Тел" (1789), "Книга на Юризен" (1794), "Книга на Ахейния" (1795), "Книга на Лос" (1795), "Четирите Зои" (1795-1804), "Видения на Дъщерите на Албион" (1793), "Америка: пророчество" (1793), "Европа: пророческа книга" (1794), "Песента на Лос" (1795), "Призракът на Абел" (1822) и др. Всички те отразяват неговата митологична система, която дава основание на някои да го смятат за атеист, а всъщност далеч не е така.
Илюстрация към "Книгата на Йов" на У. Блейк / Снимка: Getty Images
По тези причини и една от картините му предизвиква много коментари днес. Наричат я "тайнствена". "Великият архитект" изразява ярка гама от религиозните чувства на Блейк - силни, но странни като самия него.
"Великият архитект", худ. Уилям Блейк
В творчеството на Блейк намира ярко отражение романтизмът, търсещ своето място в английското изкуство в края на 18-и и първата четвърт на 19-и век. В творбите му откриваме алегории, мистична символика, произволна игра на линии и цветове - пълна демонстрация на творческа свобода. Блейк отрича традиционната композиция и перспектива. И като поет, и като художник, той е нестандартен - притежава мистично виждане за света, смесващо по уникален начин реалността с фантазията.
За жалост, след смъртта на съпругата на Блейк, ръкописите били наследени от един от младите му приятели от групата на "Древните" - Фредерик Тейдъм. Дали е бил точният човек да опази творчеството на Блейк? - Не. Тейдъм изгаря някои от творбите му като "еретични" и "радикални". Друг негов приятел пък - художникът Джон Линъл, заличил сексуалните образи в картините му.
Както се казва, ако човек няма врагове, за какво са приятелите?!
Така или иначе, няма по-голям съдник от времето. То напълно реабилитира личността на Блейк и днес го поставя на едно от първите места сред имената на бележитите европейци.
Уилям Блейк - мисли
Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е - безкрайно.
Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат.
Изкуството е дървото на живота. Науката е дървото на смъртта.
Истината не трябва да се разказва така, че да я разберат; в нея трябва да повярват.
На птицата - гнездо, на паяка - паяжина, на човека - приятелство.
Никога няма да знаеш достатъчно, ако не знаеш повече, отколкото е достатъчно.
Прекомерната скръб се смее. Прекомерната радост плаче.
Мисли сутрин. Действай на обяд. Яж вечерта. Спи през нощта.
Нито една птица не се издига прекалено викоко със собствените си криле.
По сеитба учи, по жътва учи другите, а зиме се радвай.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}