ВЕЛИКИ ХУДОЖНИЦИ
Лудостта на гения или гения на лудостта
160 години от рождението на големия модернист на 20 век Едвард Мунк
Автор : / 16138 Прочита 7 Коментара
Пред знаменитата картина "Викът" на Едвард Мунк / Снимка: Getty Images
Неговата картина "Викът" от 1893 година (др. "Писъкът") е уникален шедьовър на изобразителното изкуство, за който изкуствоведите казват, че "издава звук". И наистина, образът е толкова ужасяващ, че като че ли произвежда писък, който "чуваме с очите си".
Самият художник е надписал задната страна на картината си с думите, че тя "може да бъде нарисувана само от луд".
Едвард Мунк е пример за това, как душевните разстройства визуализират онези скрити страни на подсъзнанието, за които дори не подозираме, че имат "образ". Той визуализира емоции като болката и ужаса от непознатото, рисува страданието.
Когато за пръв път излага своя картина, първите й зрители буквално се смеят. Присмехът им над творбите му в днешно време сам по себе си буди присмех, защото творби на Мунк са едни от най-скъпо предлаганите на аукционите по света. Живеем в неспокойно време, в което сякаш все повече го разбираме.
Човек разглежда каталог с "Викът" на Е. Мунк / Снимка: Getty Images
На 12 декември т.г. се навършиха 160 години от рождението на норвежкия художник-експресионист и автор на гравюри.
Роден е в една ферма в селцето Одалсбурк, Льотен в Шведско-норвежката уния, като син на военен лекар и многодетен баща - Едвард има още четирима братя и сестри.
Семейството се мести в Кристиания (б.а. старото наименование на дн. Осло) през 1864 година, когато бащата - Кристиан Мунк е назначен на работа в крепостта Акерсхус. Той бил начетен човек, обичал историята и литературата, бил почитател на писателя Едгар Алън По, но по-често разказвал на децата си "страшни приказки", вместо да ги зарежда с позитивизъм.
Неговите тъжни "приказки" започнали да се сбъдват. През 1868 година от туберкулоза умира майката на Едвард, а девет години по-късно - сестра му Софи. Децата останали под грижите на леля си Карен. Бащата е описан в спомените на Едвард като нервна и маниакално религиозна личност.
"От него аз наследих семената на лудостта. Ангелите на страха, страданието и смъртта седят до мен от деня, в който се родих.", написва Мунк.
Едвард расте с крехко здраве, което допълнително се разклащало от депресивните мисли, насаждани от баща му. Родителят му му внушавал, че майка му се сърди от отвъдното, когато не слуша и винаги го "гледа от рая", а "смъртта го дебне". От маниакалните психози на бащата страдат и децата му. Сестричката на Едвард Лаура била диагностицирана с психично заболяване от най-ранна възраст.
Отделно от тази нездравословна по отношение на психичното здраве среда, семейството често се изправяло пред недоимъка. Бащата сменял апартаменти за по-нисък наем, а интериорът в тях ставал все по-оскъден и потискащ. Ранните рисунки на Мунк ярко илюстрират тъжната картина в тези жилища, в които преминава детството му.
„Между часовника и леглото“ в Met Breuer, 13 ноември 2017 г. в Ню Йорк / Снимка: Getty Images
През 1879 година Мунк се записва в техническо училище за инженер. Там учи чертане и перспективно рисуване. Има отличен успех, но лошото му здраве става причина да напусне училището. Иска да рисува, но според баща му това било "безбожен занаят".
Въпреки волята на баща си, Мунк започва да учи в Кралското училище по изкуства и дизайн в Кристиания. Възможността се отваря поради факта, че един от основателите на това училище бил далечен роднина на семейството - художникът Якоб Мунк. В училището част от уроците били ескизи с голи модели, които бащата на Мунк късал веднага, щом ги видел у дома, така че не са запазени до наши дни.
По онова време Мунк експериментирал в различни стилове, предимно натурализъм и импресионизъм. С някои от ранните си творби си подсигурявал разходите за належащи нужди. Баща му отказал да плаща учението му.
Мунк, обаче, бил упорит и през 1892 година пробива в Европа с картини, които направили силно впечатление на публиката със своята различност. Авторът им смело рисувал вътрешните си емоционални състояния. Визуализирал ги така откровено, че буквално "разголвал душата си", пише един критик.
"Викът" (1893; първоначално озаглавена "Отчаяние", а по-късно известна и като "Писъкът" ), е считана за връх на това постижение. Критиката я окачествява като "визуализация на екзистенциалното страдание". Малко известно е, че "Викът" е творба от цяла серия подобни картини, в които Мунк изследва и други екзистенциални теми, като любовта, страха и меланхолията. Той кръщава този изобразителен "сериал" "Фризът на живота".
И темите наистина са взети от реалния живот. Картината му "Болното дете" е портрет на сестра му Софи, която умира. В други картини като "Вампир" (1893 - 1894), "Пепел" (1894), и "Мостът" човешките фигури, особено женските, са смалени и крехки, изглеждат като изпити от вампири, а над тях тържествува като фон страховита природа, насаждаща усещането за обреченост. Тези изображения са алюзия на страховете на самия автор на творбите и неговата теза, че има неща, по-силни от човешката воля, и те властват над нея.
Дори заглавията на творбите на Едвард Мунк говорят в прав текст за този страх от неизбежното: "Смърт в болничната стая", "Мъртвата майка", "Автопортрет: между часовника и леглото" и др.
Едвард Мунк изиграва огромна роля за експресионизма и символизма в изобразителното изкуство и неслучайно е считан за една от иконите на модернизма през 20 век.
Някои наричат "Викът", "Мона Лиза на модернизма". "Всеки, който е видял отблизо тази творба, изпитва "писъкът" да прониква в душата му", пише един френски изкуствовед. Самият Мунк дава подобно обяснение за момента, в който картината се ражда във въображението му:
"Вървях с двама приятели. Слънцето залязваше. Внезапно небето стана кървавочервено. Спрях, почувствах изнемога и се опрях на парапета. Кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града. Моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога - и усещах един безкраен писък да пронизва природата." - спомня си Мунк.
Пред "Викът" на Едвард Мунк / Снимка: Getty Images
Много е писано за тази картина и емоцията на нейния герой е тълкувана по много и различни начини: че е запушил уши, за да не бучи писъкът в ушите му; че, обратното, чува този писък и буквално полудява от него - писъкът деформира израза на лицето му... Спори се и какъв е полът на този герой - дали е мъж, или жена? Поради тези спорове много изкуствоведи го наричат просто "фигурата". Цялата атмосфера в картината внушава тревожност от нещо, което вече е станало, или предстои да се случи? Като при повечето шедьоври, единно мнение по този въпрос, няма.
Литография на "Викът" в изложба на модерното изкуство / Снимка: Getty Images
Самият Мунк започва да се подиграва с тълкуванията на картината си, и след всичко изречено за творбата му, веднъж казва пред журналисти: "Сигурно ("фигурата") крещи, защото си е изгубила чантичката".
С времето смисълът, който художникът е търсил, се отдалечава от първоидеята на автора. А тя е повече от ясна още от самото оригинално заглавие, дадено от него - "Писъкът на природата". Има няколко маслени версии на творбата, от които са запазени две, също и два пастела и няколко литографски копия.
Цикълът, към който принадлежи - "Фризът на живота", също има авторско заглавие, което е по-дълго - "Фризът на живота - Поема за живота, любовта и смъртта". Този цикъл постоянно се е разширявал тематично във времето, и Мунк ни е оставил много визуализации на свои различни душевни преживявания.
През 1909-а, след един панически срив, Мунк решава да напусне Кристиания и да се отдаде на съзерцаване на природата, далеч от големия град. Започва да рисува пейзажи, а след Първата световна война е рисувал и портрети на работници.
"Аз не рисувам това, което виждам, а онова, което съм видял" - казва веднъж той, вероятно за да подчертае, че нищо от онова което рисува - нито реалността, нито скритото от очите, е фантазия.
Освен сестра му Софи, която умира съвсем млада, Мунк става свидетел и на други трагедии вътре в семейството. Както вече споменахме, малката му сестра Лаура е била диагностицирана с ментално заболяване и прекарва живота си в клиника. Брат му Андреас също има лоша съдба - умира скоро, след като сключва брак.
Самият Мунк през целия си живот страда съзнателно заради своята страхова обремененост: "Наследих два от най-страшните врагове на човечеството - безумието и унищожението", пише той в един от дневниците си. В същото време, обаче, е бил достатъчно силен да се противопоставя на тази обремененост, като работи активно и "рисува състоянията на душата си".
Бори се с "невярната" си болест и иска да я победи, макар и съзнавайки поражението. Неколкократно намира спасение в любовта - изживява няколко красиви любовни романа, но накрая винаги стига до усещането за обреченост, поради екзистенциалните си страхове.
Раздялата му с някои от жените в живота му е драматична. Мунк страда и в същото време не може да преодолее пречките в... себе си. Една от най-големите му любови е Мили Таулов, актриса, оперетна певица и журналист. Мунк пробва да има връзка и с други, като богаташката дъщеря Матилда Ларсен, но желанието й за брак го изплашило безумно. По неуточнени причини заради Матилда Мунк изгубва фаланга от средния пръст на лявата си ръка при стрелба с пистолет. След този случай започва да рисува трупове, кръв и операционни маси.
А що се отнася до страха от брака, то дълбоко в себе си той е осъзнавал, че психиката му е нездрава и дори му прави чест, че е следвал неотклонно принципа си за отказ от семейство. Не е искал да обвърже живота си с жена, защото е съзнавал, че по този начин би обрекъл на нещастие друг човек, "осъждайки" го да споделя собственото му нещастие.
Самотникът Едвард Мунк умира на 23 януари 1944 година, като завещава творбите си на родната Норвегия. По този начин е застраховал творчеството си от унищожение, тъй като му е било известно, че е в списъка на нацистите като "политически дегенерат". Още през 1933 година Мунк бил нарочен от националистите за "упадъчен творец", като бил направен и опит да посегнат на негов имот по време на окупацията на Норвегия.
Експресивните картини на Едвард Мунк изобразяват болест и смърт, страх и самота, любов и ревност, но и надежда. Така смята изкуствоведката Карин Орхард, организатор на изложба на Мунк в Хановер.
Тя разказва в публикация, че Мунк е водел много интензивен живот - пътувал често до Франция и Германия, общувал с Ибсен, Стриндберг и Арно Холц. През 1892 година, когато в Берлин закриват негова изложба с "демонични жени", понеже обществото се възмутило от автора, а пресата единодушно се произнесла, че "това изобщо не е изкуство", Мунк ни най-малко не се отчаял. Той продължил активно да работи, като започва да прави дърворезби и гравюри.
"В неговите страхове живее такава сила, че много психично здрави хора биха му завидяли за тази сила!", пише Карин Орхард. И действително, Мунк през целия си живот бил борбен и активен, геройски се съпротивлявал на Злото, което го обладавало от най-ранна възраст невидимо отвътре.
Оставил ни е за размисъл толкова много от онова, което "знае" само Подсъзнанието, че още много поколения ще се взират в отчаяното изражение на фигурата от картината му "Викът". И вероятно и те ще търсят смисъла на Предупреждението в този "писък". Едвард Мунк е художник на най-скритото в човешката душа - нейния вопъл за помощ.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}