ВТОРАТА РЕАЛНОСТ
Страх и страст раздвоявали душата на Едвард Мунк
Картината му "Викът" се родила, след като станал очевидец на едно самоубийство
Автор : / 5108 Прочита 0 Коментара
Две версии на "Викът" на Едвард Мунк - от 1893-а и 1895-а година
Работите на знаменития норвежки художник Едвард Мунк /Edvard Munch/ от години са едни от най-скъпо продаваните на пазара за изкуство. Причините за този голям интерес към творчеството му вероятно се корени в това, че в платната на Мунк има много емоции. "Те са запечатали неговите страхове и страсти!", казва един изкуствовед. Очевидно това не подминават и психоаналитиците, защото много от тях също коментират картините на Мунк като "огледало на неговата душа".
Имал ли е реални причини за своето почти постоянно състояние на стрес художникът? Да, Мунк преживява много житейски сътресения: едва на 5 е, когато изгубва майка си; няколко години след това умира от туберкулоза сестра му; първата му изложба е пълен провал - наричат картините му "мазня"; така и не среща истинската любов - до края на живота си остава едновременно влюбен и мразещ жените.
"Ревност" /1895 г. /, худ. Едвард Мунк
В същото време Мунк, въпреки че често изпадал в депресивни състояния, с огромна воля преодолявал стреса на душата си и работел денонощно, за да го потушава. Откривал някаква "поносима хармония" само в уединението си с платното и четката.
Писателят и драматург Аугуст Стриндберг - близък приятел на Мунк, сполучливо описва неговата постоянна конфронтация с женския свят. Мунк наричал жените "ненаситни твари" и "олицетворение на порока". Бурният роман на художника с Тула Ларсон завършил с това, че тя насочила пистолет срещу него. Очевидно жестоко я е предизвикал?...
"Прощаване" /1896 г. /, худ. Едвард Мунк
След раздялата си с Тула, Мунк съжалявал и започнал да пие. След продължителен период на депресия и злоупотреба с алкохола, изпаднал в тежък нервен срив. В продължение на месеци го лекували в психиатрична клиника.
Така или иначе, било забележимо от мрачния му вид, че страда от дълбоко емоционално разстройство. В картини като "Вампир" синтезирано се оглеждат страховете на художника - от жените, от неизвестността, от бъдещето. В много картини на Мунк мъжът изглежда угнетен, крие лицето си с ръце и цялостното му изражение подсказва състоянието на тревожност. "На собствената му тревожност!", отбелязва критик.
"Прах" /1894 г. /, худ. Едвард Мунк
Мунк постоянно бил разкъсван от двойнствения характер на чувствата си. Той хем харесвал жените, хем се държал безобразно с тях; кратките му моментни пориви на радост бързо се сменяли с мрачно изражение.
Картината му "Целувката" много силно изразява тази антиподна структура на чувствата му. Един от приятелите на Мунк още навремето описва "Целувката" така: "Това са две фигури, лицата на които се сливат. А мястото на този допир напомня на безобразно голямо ухо, изпълнено с пулсираща кръв".
Картините на Мунк "Целувката" /1898 г. / и "Мадона" /1895 г. /
Тревоги и страхове измъчват цял живот Мунк. Неговата най-известна картина - "Викът" е ярък израз на това почти постоянно раздвоено - изпълнено едновременно със страх и със страст, състояние на духа му.
"Вампир" /1893 г. /, худ. Едвард Мунк
Художникът създава над 50 варианта на "Викът", в търсене на най-въздействащия израз на звука, който бил "в ушите му".
Всъщност, идеята за картината възникнала у него, след като дълго време той "чувал" в ума си вика на самоубиец, който се хвърлил от мост пред очите му. Цветовата гама на "Викът" много точно отразява усещанията на Мунк.
"Крещят самите бои!", казва един изкуствовед.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}