Наричат го просто "Ходо", а истинското му име е Алехандро Ходоровски Прулански - чилиец, потомък на украински евреи от Одеса, енциклопедист, считан за най-странната "птица" на световната култура. Това, което със сигурност може да се каже за Ходоровски е, че той е креативен артист, който съчетава в дейността си множество роли - той е поет, писател, философ, драматург, комик, танцьор, кукловод, режисьор на култовите филми "Къртицата", "Свещената планина" и "Света кръв", автор на пантомими и на комикси, основател на "паническия театър" и вероятно още много неща, върху които умува в момента въпреки 95-те си години.

Алехандро Ходоровски позира с наградата на честта Swisscom по време на 69-ия филмов фестивал в Локарно на 3 август 2016 г. в Локарно, Швейцария / Снимка: Getty Images

Ходоровски е харизматичен, бързо печели аудиторията и буквално я зашеметява с визионерските си идеи. Има и собствени теории - за психомагията и психогенеалогията.

Дори биографията на този човек изглежда нереално животоописание. Самият той гледа на себе си като на "метафора". Притежава невероятно въображение и буквално се "дописва" с постоянните си търсения в посока, как разумът и тялото на човека могат да преодолеят всички граници на общоприетото познание и дори да постигнат безсмъртие.

Ходоровски гледа на живота като на "танц на реалността". Така е кръстил и една от книгите си. В нея развива тезата, че имаме фантастични възможности, чрез които битието може да ни отвори неочаквани пътища.

За целта е нужно да живеем "в ритъма на танца на реалността".

Ходоровски е творец, който може да бъде считан и за своеобразен терапевт. Точно това написаха критиците за него, когато през 2013 година на Международния филмов фестивал в Кан бе представен филм по неговата автобиографична книга. "Гардиън" го определи като "съизмерим с Фелини и Кустурица".

Като всеки творец "извън нормите", и Ходоровски си има критици, които гледат на него с насмешка и го наричат "ненадминат провокатор и фалшификатор". Храктеризират като "пенкелерщина" и многобройните му превъплъщения. Но той нито веднъж не отговаря, или оправдава, просто създава, необезпокояван от каквито и да е граници на въображението.

Книгата му (и екранизацията) "Танцът на реалността" изразява съвсем прадивата теза на Ходоровски, че "във всяка постъпка доброто и злото танцуват като любовна двойка." Той споделя, че точно тази книга е имала терапевтичен ефект върху него самия, че е била акт на изцеление. Когато запишеш откровено мислите и изживяванията си, ти сякаш ги оставяш "на грижите" на белия лист и се отърваваш от тежненията и съмненията си. Междувпрочем, това е теория на Фройд, която практикуват много съвременни психотерапевти. Ходоровски е еклектик - той използва всичко, което може да влезе в "употреба" на фантазиите му.

Алехандро Ходоровски присъства на стартовото парти на "e-cinema.com" на 30 ноември 2017 г. в Issy-les-Moulineaux, Франция / Снимка: Getty Images

Но въпреки целия си абсурдизъм и афинитет към ужаса, остава непоправим оптимист - гледа на живота като на приключение, в което всичко е възможно. И, както се шегува със самоирония, "в този живот може да съществува дори един Ходоровски".

Той не се срамува да разказва дори най-интимните си сънища. Нарича ги "осъзнати състояния". Първият такъв сън имал на 17 и го сравнява с прожекция на анимационен филм. Както твърди, се събудил "в самия сън". Изпитал страх, поискал да избяга, но в крайна сметка поел по пътя на предизвикателството "да премине през тази врата към един друг свят". Споделя: "Направих го, въпреки страха, че "може би ще умра".

"Усетих, че ме обзема паника! Единственият ми шанс за спасение бе да се събудя. Стори ми се невъзможно. Толкова невъзможно, колкото би било за теб, читателю, в този момент да вдигнеш поглед от книгата и да си кажеш: "Сънувам, трябва да се събудя". Почувствах се в плен на чудовищен свят, който щеше да се опита да ме задържи. Положих огромни усилия да изляза от съня, бях като парализиран, не можех да мърдам нито ръцете, нито краката си, лавата се приближаваше към мен. Скоро щеше да ме погребе. Продължих отчаяно да се мъча да се събудя. Издигнах се от дълбините към истинското си тяло, което, подобно на презокеански кораб, дремеше на повърхността.

Върнах се обратно в обвивката си и се събудих окъпан в пот, с разтуптяно сърце. Реших, че този сън, всъщност подарък, беше болест. Оттогава всяка вечер, когато си лягах, се чувствах застрашен. Боях се, че онирическият свят ще ме погълне завинаги.

Този страх ме подтикна да чета книги за сънищата, техните механизми, особености, начина да ги тълкуваш. Имаше различни типове сънища - сексуални, тревожни, приятни, както и терапевтични. В древността болните отивали в храма с очакването да сънуват богиня, която да ги излекува. Някои считаха сънищата за пророчески. Фройд ги натоварваше с мисията да показват нашите психически блокажи, неосъществени желания, аморални импулси, систематично придавайки символно значение на този или онзи образ.

Според Юнг въпросът бе не да обясняваш онирическите събития, а да продължиш да ги преживяваш чрез анализ в будно състояние, за да видиш къде ще те отведат, какво послание ти предават.

Съгласно всички тези тълкувателни методи обаче сънят е нещо, което получаваме с цел да го реализираме в рационалния свят. Това са символи, а не реалности. Често някой човек ни казва "Имах един сън", никога "Посетих един сън". Следващият етап, намиращ се отвъд рационалната интерпретация, се състои в това да навлезем в осъзнат сън, в който знаем, че сънуваме; знание, предоставящо ни възможност да работим не само върху съдържанието на съня, но и върху мистериозната си идентичност".

Ходоровски съвсем не е магът, който "залъгва наивници", подценявайки тяхната интелигентност. Напротив, той съвсем съзнателно вдъхва кураж и респектира с голям капацитет от познания. Разказва, че първоначално тръгнал от изследването "Съновиденията и начините да ги управляваме" от маркиз Ерве дьо Сен Дьони, издадено през 1867 година, и от него разбрал, че човек не трябва да се оставя като похитен от света на сънищата, а да се научи да ги управлява.

Както се изразява самият Дьони, да "благоприятства щастливите илюзии". Това освобождава от страха и от най-ужасните кошмари, убеден е Ходоровски.

"Първо трябваше да преодолея кошмарите. Сънищата ми гъмжаха от заплахи, сенки, смъртоносни преследвания, отвратителни деяния и явления, двусмислени сексуални връзки, които хем ме възбуждаха, хем ми насаждаха чувство за вина. Там аз бях по-нисш персонаж в сравнение с нивото на съзнанието ми в реалния свят, способен да върша злодейства, дето в будно състояние никога не бих си позволил. Повтарях си много пъти, като своеобразна мантра: "Аз съм този, който сънува, такъв, какъвто се познавам буден, а не извратено и ранимо дете."

"Мисля, че при необятното количество неврони, формиращи мозъка ни, знаем всичко, но без да го съзнаваме. Имаме нужда някой да ни го разкрие", смята Ходоровски.

Семейството му се премества в Чили много преди той да се роди и той винаги подчертава, че това е било предопределено, за да расте в "страната на поезията". Роден е на 17 февруари 1929 година, т.е. на дни навърши 95. Освен деятелен артист е и активен общественик - организира мимичен театър в Експерименталния театър на Чилийския университет, основава сюрреалистичното движение "Паника", за чийто покровител смята древногръцкия бог на природата Пан. Странен, или не, Ходоровски е личност, будеща респект.

Бруно Барде и Алехандро Ходоровски присъстват на стартовото парти на "e-cinema.com" на 30 ноември 2017 г. в Issy-les-Moulineaux, Франция / Снимка: Getty Images

Кариерата му на режисьор започва в Мексико. Там заснема първия си филм - "Фандо и лисицата", базиран на едноименната пиеса на Арабал. Този филм предизвиква конфликт, който продължават да обсъждат и до днес. Конфликътт се завихря от един фестивал в Акапулко, където филмът веднага предизвиква буря от негативни отзиви. Защо? - Ето накратко сюжета: Лис е младо момиче, но парализирано и изтощено от битката с болестта.

Тя и нейният приятел Фандо тръгват да търсят град Тард - вълшебно място, където тя може да бъде излекувана и да забременее. По пътя към целебния град, двамата срещат ужасни създания и гледки: кръвопиещи старци, планина от кости на животни, сакати бедняци и пр. Картините на екрана буквално ужасяват зрителите. Самото лого звучи предизвикателно: "Вижте този филм, преди той да види вас". Това прозвучава като заплаха и мнозина са обидени от "арогантността" на режисьора.

Отляво надясно, актьорът Питър Фонда, Алехандро Ходоровски и Денис Хопър (1936 - 2010) на летището в Лондон, Обединеното кралство, 21 януари 1971 г. / Снимка: Getty Images

Фестивалът буквално затваря врати след прожекцията, защото много зрители са възмутени. Някои изразяват публично мнението си, че младият режисьор буквално ги е извадил от релсите. Този филм на Ходоровски бе прожектиран повторно едва през 2000-та година.

Но ако си мислите, че провалът е отказал Ходоровски да продължи да прави филми, грешите. Следващият му филм ще му донесе огромна слава. Става дума за "Къртицата", разбира се. Филмът е сниман през 1970-а. Каубой и малкият му син търсят бандити в пустинята. По пътя си срещат ужасяващи картини, подобни на онези във "Фандо и лисицата". Самият Ходоровски участва във филма като актьор. Героят му стреля по враговете и изнасилва момичета - не е ангел, а страховит и безстрашен каубой, способен на всякакви гадости и в същото време е нежен и всеотдаен баща.

Във филма ролята на сина изпълнява синът на Ходоровски. Една от актрисите в "Къртицата" преживява истинско сексуално насилие, защото маестрото искал "истински емоции". Ходоровски не се притеснява от това. Дори сам дава следната оценка на творението си: "Ако си велик, "Къртицата" е страхотен филм; ако си ограничен, "Къртицата" е ограничен филм." Нескромно, но пък откровено - съвсем в стила на автора.

Ходоровски спечелва за свой фен самия Джон Ленън. Бийтълсът дотолкова харесал "Къртицата", че купил правата върху филма и се ангажирал да финансира следващия филм на Ходоровски - "Светата планина", заснет през 1973 година.

Ходоровски, разказват хора от екипа, държал актьорите дни наред гладни и жадни, за да има на екрана "реални прояви на човешки чувства" - гняв, похот, радост или жажда за отмъщение.

В "Къртицата" пък има една сюрреалистична история с Христос, който слиза от Небето, за да се озове сред човешките пороци и перверзии. Посещава училище за магьосници, играе на руска рулетка с малко момче, и изобщо върши неща, канонично отречени от религията, а и изобщо от морала. За Ходоровски, обаче, няма ограничения дори и в заигравката с вярата на хората. За него религията е масова психоза, заблуда, догма, която ограничава човешкото въображение и отслабва собствените сили на човека. Ходоровски твърди, че като отрича зависимосттие на хората, включително и от религиозните им пристрастия, иска да разшири границите на съзнанието им.

Други проекти на Ходоровски са "Дюн" и "Туск". Важно е да се отбележи, че в първите си филми Ходоровски е по-агресивен, по сравнение с автобиографичния "Танцът на реалността". В последния няма насилие, а само един откровен разказ, някак над нещата на преживяното. Неговият живот е изпълнен със скандали, но и със слава; с провали и възходи, но всичко те, взети заедно, са "един живот".

Някои се изказват, че докато надъхва самочувствието на човека, Ходоровски успешно руши устойчиви представи и разрушава чувства, но ние всички трябва да се запитаме, кое е по-полезно за израстването ни - истината, или илюзиите? Та дори когато получаваме тези истини чрез илюзии.

Има и такива, които наричат Ходоровски "проект". Авангардният културтрегер пробва толкова много посоки към съзнанието, че е трудно човек да ги обеме. Ходоровски изглежда нереален - точно като проект. Той самият казва веднъж, че е нещо като експеримент за самия себе си, защото "да се провалиш означава просто да промениш пътя".

И когато приключва с една дейност, тръгва към друга. Така Ходоровски се насочва към комиксите. Ражда се огромната вселена на "Incala", "Metabarons" и "Techno-Priests". Зад обобщаващото Hodoversum стоят над 40 тома графични романа.

Това е историята на "Дюн", но реализирана по друг начин. Става въпрос за космическа цивилизация в далечното бъдеще. Човечеството отдавна е напуснало Земята и е населило безброй галактики. Всички населени планети се управляват от императорски дом. В империята властват аристократи, техно-свещеници и банкери.

Много критици окачествяват историята с антиутопия. Сцените в "Suicide Lane", в които отчаяни жители на града скачат от километър височина в киселинно езеро на дъното на многоетажен кладенец за някои е забавление, а за други - психо провокация, но за всички е невероятна екшън провокация.

Иреалност и реалност отново вървят ръка за ръка. Главният герой на "Инкала" се чувства щастлив, ако има уиски, наркотик SPV и проститутки. Той не е много умен и постоянно се забърква в неприятности, от които се измъква по чудо. Симпатично сходство с повечето хора в земната реалност, нали? Ходоровски постоянно смесва двете реалности и съвсем очевидно внушава онова, което езотеритиците наричат "вертикално време" - че всичко е било и Е, и че е Тук и Сега.

Един критик възкликва: "Той е блестящ луд!"

В света на Ходоровски съжителстват анимирани космически кораби заедно с вампирски дървета; живи пържоли и архангели. Времената и героите битуват в различни времена и епохи в "едно Сега". Посоките са Нагоре, Надолу, т.е. излитане и падане; надясно и наляво - важното е динамиката да се схваща като една вертикала.

На страниците на тези комикси няма табута. Човек среща всичко забранено - голота, груб език, кървави сцени. В "Каста на метабароните" главният герой Метабарон е наемник, който може да обслужва различни каузи, но в края се превръща в непобедим герой, който може да спаси галактиката.

Ходоровски отговаря на всеки спонтанно възникнал въпрос от рода "Но защо така?", с безапелационното: "Гледай и се учи!"

Негова постоянна теза е метафизиката. Тя позволява всичко и реализира убедително всяко негово хрумване. Един критик правилно обръща внимание върху това, че едва ли има езотерично движение от 70-те години на миналия век насам, което Ходоровски да не е използвал в графичните си романи.

За Ходоровски Вселената е одухотворена същност, също като човека. Всичко има и светла, и тъмна страна. Е, как можеш да му противоречиш, когато в основата си всичко е точно такова?!

"Целта на живота е да създадеш душа за себе си", казва Ходоровски. Така той като че ли през цялото време си играе, за да ни забавлява, и двойно повече се забавлява самият той. "Ами, той наистина е просто гений! Луд гений!", възкликва веднъж самият Джордж Лукас, а това е повече от комплимент за Ходоровски.

Еми МАРИЯНСКА