ВЕЛИКИ РЕНЕСАНСОВИ ХУДОЖНИЦИ
Инквизицията подгонила Веронезе за картина с пир на Христос
435 години от смъртта на ренесансовия художник
Автор : / 15236 Прочита 7 Коментара
Скандалната картина на Веронезе "Христос в къщата на Левий", 1573 г.
Знаете ли, че на неговото име е кръстен цвят? Става дума за смарагдовото зелено. Според някои езотерици пък той бил още "жив", тъй като разумът му кръстосвал планетарните пространства - художникът бил натоварен с вселенска задача - да отговаря за културното развитие на човечеството.
Това само по себе си, дори да изглежда съмнително, говори за високата оценка на личността на италианския ренесансов художник Паоло Веронезе.
Паоло Веронезе, ок. 1560 г. / Снимка: Getty Images
Истинското му име е Паоло Каляри, но става известен като Веронезе, по името на родната му Верона. Градът през XVI век влиза в състава на Венецианската република. Творческият път на художника протича във време, когато италианското ренесансово изкуство изживява своя последен период на разцвет, известен като Късен ренесанс. През 1527-а година Рим пада под ударите на испанските завоеватели, а през следващите три години е разгромена Флорентинската република.
Хуманистичните идеали намират свое убежище във Венеция, която успява да запази политическата си свобода и една относително демократична форма на управление.
Веронезе, Тициан и Тинторето са считани за тримата колоси на Късния ренесанс на Венеция.
Веронезе учи живопис във Верона при Антонио Бадиле, който стриктно и строго преподава по консервативни, но много полезни правила. Младият художник започва творческия си път през 1551-ва година с декоративни фрески с алегорични и митологични сюжети за вила Соранца близо до "Кастелфранко".
Две години по-късно бил поканен да участва в работата по декоративната украса на Двореца на дожите във Венеция. Веронезе обиква Венеция и остава в нея до края на живота си. Умира на 80-годишна възраст на 19-и април 1588-а година.
Навършват се 435 години от смъртта на ренесансовия художник Паоло Веронезе.
Паоло Веронезе, Автопортрет (1558 – 63) Масло, платно 63 х 51 sm Ермитаж, Санкт Петербург
Сюжетите в платната на Веронезе са предимно с библейска и историческа тематика. Стилът му е повлиян от Микеланджело, Рафаело и Джулио Романо. От тях взима вкуса към изяществото и зрителния разкош. Създал си собствена концепция за цветовете, като добавял зелени нюанси, които да контрастират на червеното, и умишлено засилвал яркостта.
Много венециански художници последвали техниката му, запленени от въздействието на картините му. В по-нови времена цветът "веронезе" бил рекомендиран от индустрията и това допълнително поддържа популярността на художника.
Christ and the Samaritan woman, Veronese, 1585
Веронезе преминава през няколко етапа в творчеството си. В началото строго спазва традицията на симетричния обем, силните цветове и яркия контраст, като фигурите в платната му остават малко на заден план.
Впоследствие започнал да балансира компонентите в сложни композиционни проекти и все повече да отдава значение на детайлите и перспективата.
За изключителното му майсторство в тази посока ярко говорят творбите му "Изкушението на св. Антоний" от 1552-ра година, рисувана за катедралата в Мантуа, и стенописите от тавана на Палацо Дукале във Венеция. В момента масленото платно "Изкушението на св. Антоний" се намира в Музея за изящни изкуства в Каен, Франция.
Веронезе го рисува докато е в Мантуа, в периода след 1548-а година, когато се премества за кратко там.
През 1553-та година се установява окончателно във Венеция. Там получава първата си държавна поръчка - украса за залата на Съвета на десетте.
Тя отваря вратите му към нови големи поръчки.
Според изкуствоведите зрелият период на художника обхваща годините от 1855-а до 1865-а. В този 10-годишен период създал множество платна за църквата "Сан Себастиано" във Венеция и много декоративни фрески за вила Барбаро в Мазер.
От църковните му платна сякаш се излъчва някакво невидимо сияние. Изключително разкошна е декорацията на олтара, обграден от динамични сцени, сред които "Мъчението на Св. Себастиано", патрона на църквата.
Великолепният декоративен стил на Веронезе и до днес буквално зашеметява зрението. Веронезе изобразява богати пиршества, на фона на грандиозна архитектура, както и картини от социалния живот на хората. Това са мащабни по размерите си платна, изпълнени с жизнена динамика.
Едно от тези платна - "Сватбата в Кана", създадено за трапезарията на манастира "Сан Джорджо Маджоре" във Венеция, през XIX век бива плячкосано от Наполеон и пренесено във Франция, в Лувъра.
„Сватбата в Кана“, 1563 г. Масло, платно 666 х 990 см. Лувър, Париж
Картината изобразява въображаем дворец, в който на библейската сватба присъстват над сто и тридесет гости. Поне толкова изброяват изкуствоведите. Художникът е изобразил дори себе си сред множеството, в компанията на приятели. Облеклото на гостите е пъстро, яркоцветно и пищно. Картината обема цели 67 кв. м.
Известно е, че според библейския разказ, когато виното свършва, по молба на Дева Мария Христос превърнал водата във вино.
Веронезе нарисувал тази своя грандиозна творба за година и половина, като използвал най-скъпите за времето материали. "Сватбата в Кана" се превръща в една от основните забележителности на Венеция и обект на възхищение от венецианското майсторство в живописта на XVIII век.
"Христос в къщата на Левий" (др. "Пир в дома на Левий"), наричана и "Тайната вечеря", е била поръчана на Веронезе за трапезарията на базиликата "Сан Джовани е Паоло", за да замени по-ранна творба на Тициан, пострадала при пожар през 1571-ва година. И тук имаме разкошно пиршество, на фона на изящна архитектура, и много фигури. Композицията е сложна, създава усещането за дълбочина, а цветовете и формите са по "веронезски" пищни.
Симетрията на композицията напомня на Леонардо да Винчи и на Рафаело, но настроението е по-ведро и някак "извън канона".
Тази картина се оказва съдбоносна за Веронезе, тъй като заради нея художникът бил призован от трибунала на Инквизицията по обвинение, че персонажите му са непристойни хора - "клоуни, пияници, германци и джуджета" , което принизявало свещения характер на темата. Не се знае как точно се е защитил Веронезе, но най-вероятно се е позовал на обяснението, че всичко "греховно", което виждат църковниците, се случва в "къщата на Левий", където Христос е просто гост.
Истината е, че Веронезе не само този път се е отклонил от традиционната изобразителна схема на религиозния сюжет. Една от най-вълнуващите по своето майсторство творби, която също минава за "неканонична" е творбата му "Проповед на Йоан Кръстител" (1560 г.), в която са предадени различни реакции от страна на слушателите на проповедника.
Вила Барбаро, "Светото семейство"
Около 1560-а година един богат човек - Даниеле Барбаро, поръчва на Веронезе да украси новата му вила, построена от големия архитект Андреа Паладио. Веронезе украсява голям брой зали със стенописи, които залагат на перспективата. Огражда фреските в някои от стаите с декорирани рамки. Разделя стените с колони и парапети, зад които рисува красиви пейзажи.
Вила Барбаро, пейзаж от стая "Бако"
В мащабната работа му помагал брат му Бенедето. Пейзажите изобразяват митологични фигури, на фона на лазурно небе. Включени са и портрети на семейство Барбаро.
В т.нар. Кръстовидна зала на вилата гостите са въведени от свирещи музи, а таванът в стаята "Олимп" е истински разкош на въображението. С подбора на сюжетите, свежите колоритни хармонии, своеобразната композиция и радостното настроение, което излъчват, фреските във вила Барбаро са истински химн за възхвала на живота.
Паоло Веронезе е и сред седемте художници, рисували за тавана на националната библиотека "Марчана" във Венеция.
За нея Веронезе прави и портретни платна на философите Платон и Аристотел.
За двореца на семейство Пизани пък нарисувал масленото платно "Семейството на Дарий пред Александър". В това платно дрехите на персонажите са повече от великолепни. Фигурите са разположени върху завладяващ архитектурен фон. Там е изобразен и самият Александър Велики във величав за личността му момент - когато помилва победения персийски цар Дарий и неговото семейство.
Една малка творба на Веронезе е считана за една от най-големите му, в смисъл на забележителна като творческо постижение. Става въпрос за масленото платно "Битката при Лепанто", отразяваща реалната битка от 7-и октомври 1571-ва година, когато турският флот бил победен благодарение главно на венецианските кораби. Първоначално това платно било поставено вляво от олтара в църквата "Св. Петър Мъченик" в Мурано.
Централна фигура в платното е Св. Дева Мария, защото именно към нея отправят молитви за победа венецианците и Светата Дева им изпраща ангел, който пуска стрели срещу турските кораби.
Битката при Лепанто 1572 г. Масло, платно 169 х 137 см. Галерия Академия, Венеция
Паоло Веронезе се слави и като великолепен портретист. Той рисувал портрети, още докато бил съвсем млад във Верона. През целия си живот е рисувал свои съвременници.
Творчеството на Паоло Веронезе притежава огромно художествено и историко-културно значение. То пресъздава духовната атмосфера на Късния ренесанс в Италия и е наистина забележително.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}