CINELIBRI 2017
"Танцът на реалността" e възвишен, скандален и сюреалистичен под хореографията на Алехандро Ходоровски
Влезте в ума и живота на един от най-креативните и загадъчни визионери на нашето време
Редактор: 1520 Прочита 0 Коментара
/ Алехандро Ходоровски (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)Тази година третото издание на кино-литературния фестивал Cinelibri прави реверанс към някои от най-емблематичните личности и произведения в киното.
Щом става въпрос за кино, едно име блести по много особен начин - това на Алехандро Ходоровски. Истината винаги е по-странна от фикцията при култовия чилийски режисьор, а в автобиографичната му книга "Танцът на реалността" граници не съществуват.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Алехандро Ходоровски завинаги променя киното, а с него и целия свят. Легендарният чилиец може да бъде наречен по десетки начини - като започнем от филмов и театрален режисьор, сценарист и драматург, преминем през кукловод, актьор, поет и композитор, за да стигнем до гуру, шаман, мистик и мъдрец.
Списание VICE го обявяват за модерен пророк и като че ли това най му приляга. На българският пазар вече може да се намери автобиографията му "Танцът на реалността"(изд. Colibri), в която той пресъздава невероятния си живот през всички етапи в стремежа му да превъзмогне границите на въображението и разума.
Из документалния филм "Дюн на Ходоровски"
Алехандро Ходоровски е роден в 1929 г. в Токопила, Чили. Детството си прекарва като аутсайдер със суров баща и емоционално отдалечена майката. Семейството му по-късно се премества в Сантяго и по време на тийнейджърските си години той започва да чете огромно количество книги и да пише поезия. Записва се в колеж, за да учи психология и философия, но след две години напуска, за да се присъедини към цирк и да стане клоун.
Скоро започва кариерата си като театрален режисьор, основавайки своя театрален трупа, където развива интереса си към пантомимата. Големият му пробив в киното идва с филма "Къртицата", в който изпълнява и главната роля на мексиканския бандит Къртицата, който заедно с невръстния си син пътува из прериите, търсейки духовно просветление.
Из документалния филм "Дюн на Ходоровски"
Цялото творчество на Ходоровски - филмите, комиксите, психомагията, неформалните лекции в парижките кафенета - има силата да преобразува и издигне съзнанието на своята публика. И все пак силата на филмите му са това, с което е най-известен. Следите му са навсякъде - със сигурност и в творчеството на хора, които дори не го осъзнават.
Своеобразен синтез между шаманизъм, мистицизъм и алхимия с тайнствен маниер на разказване, гротескни образи и психедиличен стил, всеки негов филм е уникално преживяване. Дори измежду великите сюрреалисти на киното като Жан Кокто, Луис Бунюел и Дейвид Линч, творчеството на Ходоровски стои встрани.
Из документалния филм "Дюн на Ходоровски"
Докато Кокто е поет, Ходоровски е пророк; докато Бунюел е социален богохулник, Ходоровски е анархист-мистик; докато Линч е художник на светлината, Ходоровски е графити артист на душата. Той рисува със спрей по стените на егото с подривни съобщения, които разбулват пукнатините в системата, през която изтича душата. Да гледаш филм на Ходоровски е като да бъдеш иницииран в мистерия по-голяма от всичко, в рамките на въображението си.
Разделянето на истината от фантастиката или дори от миналото от настоящето винаги е било проблем с фигура като Ходоровски. За това и "Танцът на реалността" не е традиционна автобиография, съставена от хронологичен разказ на спомени. Лична покана в ума и живота на един от най-креативните и загадъчни визионери на нашето време, автобиографията му е шеметно пътуване на ръба на реалността, разказано с отприщено извън пределите на разума въображение.
В рамките на фестивала CineLibri (11-22 октомври) можете да гледате документалния филм "Дюн на Ходоровски", разказващ историята на най-великия филм в творчеството на Алехандро Ходоровски, който така и не успява да се осъществи.
"Къде е смисълът на живота? Смисълът е в това, да си създадеш душа."
"Амбициите ми за "Дюн" бяха огромни. Исках да създам филм пророк, да променя мисленето на младите. "Дюн" трябваше да бъде своеобразно пришествие - един артистичен, кинематографичен бог. За мен това не беше просто филм, а дълбоко, сакрално, освобождаващо преживяване. Разкрепостяване на егото и интелекта."
"Исках този филм да предизвика ефекта на халюцинацията. Исках да накарам младите да разширят възприятията си - все едно халюцинират, без да вземат наркотици."
Емилия Кирчева