На 25-и август преди 105 години се е родил един човек, чието име буди респект - Ленард Бърнстейн. Всеки път, когато се споменава това име, било като композитор, било като диригент, слушателят е подготвен да чуе качествена музика.

Записите на Бърнстейн са на почетно място в съвременната музикална съкровищница. Някои музиковеди го наричат "разделеният", защото не може да се каже в кое е бил по-добър - като композитор, или като диригент.

Американският композитор Леонард Бърнстейн (1918 - 1990) дава пресконференция в Роял Фестивал Хол в Лондон, 20 февруари 1970 г. / Снимка: Getty Images

Бърнстейн почина на 14-и октомври през 1990-а година, когато ние - гражданите от бившия Източен блок, бяхме твърде заети с политика, за да отдадем нужната почит на човека, допринесъл толкова много за световната музикална култура. Каквото и да се говори днес за соца, всички знаехме кой е Ленард Бърнстейн. И днес най-големите филхармонии по света, но и нашите, са горди да изпълняват музиката му.

Приживе Бърнстейн постигна всичко, за което може да мечтае един човек в своята кариера. Той бе лауреат на 16 награди "Грами", на почетна награда "Грами" за цялостни постижения (1985), на десет награди "Еми", на награда "Тони" за изключителни постижения в областта на театъра, на японската "Премиум империале" и мн. др.

Бърнстейн е на второ място в списъка с 20-те най-изтъкнати диригенти на всички времена на Би Би Си мюзик. Въведен е в Залата на славата на авторите на песни и в Залата на славата на Националната звукозаписна академия, която връчва наградите "Грами".

Американският диригент и композитор Леонард Бърнстейн (1918 - 1990) дирижира концерт в Royal Festival Hall в Лондон, Обединеното кралство, 15 февруари 1963 г. / Снимка: Getty Images

Композиторът и диригент бе удостоен със званията командир на Ордена на Почетния легион и кавалер на Големия кръст на ордена "За заслуги пред Италианската република".

Роден е в гр. Лорънс, Масачузетс в семейството на евреи емигранти, заминали за САЩ от гр. Ровно, Украйна. В детството си Бърнстейн бил силно впечатлен от ритуалното хорово пеене в синагогата. Религиозната тема, вдъхновена от еврейската култура, доминира и в късните творби на композитора - в ораторията "Кадиш" (1963), изпълнена за първи път в Тел Авив на иврит, в балета "Дибюк" (1974) и др.

Американски композитор и диригент Леонард Бърнстейн (1918 - 1990), Великобритания, 17 август 1973 г. / Снимка: Getty Images

Първоначално младият Бърнстейн свири на пиано, и като всеки тийнеджър на онова време се увлича по джаза. Започва да свири в един любителски оркестър и това е първата му поява пред публика.

Важна роля при формирането на младия музикант изиграва руският диригент Сергей Кусевицки, който от 1940-та година организирал летни семинари за млади диригенти в Музикалния център в Тенглууд, близо до Бостън. По-късно Кусевицки кани своя ученик за свой асистент- диригент на Бостънския симфоничен оркестър.

Леонард Бърнстейн (1918 - 1990), Великобритания, април 1972 г./ Снимка: Getty Images

От есента на 1943-та Бърнстейн бил назначен за постоянен асистент на главния диригент на Нюйоркския филхармоничен оркестър , а само след няколко седмици се случва така, че трябвало да замести внезапно заболелия диригент Бруно Валтер, който не можел да дирижира концерт на Нюйоркската филхармония в Карнеги Хол в Манхатън, Ню Йорк. Това се оказва златен шанс за Бърнстейн. Дебютът му е направо зашеметяващ.

Американският композитор и диригент Леонард Бърнстейн (1918 - 1990) в Queen Elizabeth Hall в Лондон, февруари 1970 г. / Снимка: Getty Images

Няколко месеца по-късно буквално заваляват покани. Нюйоркската филхармония изпълнява под негово диригентство в Питсбърг първата му авторска симфония - "Йеремия". Творбата била удостоена с наградата на Клуба на нюйоркските музикални критици. Призната е от критиката в САЩ за най-доброто произведение в страната за 1945-а година. Още на следващата година Бърнстейн вече имал готова нова творба - мюзикълът "В града", който бил приет от публиката така възторжено, че за година бил игран над 500 пъти на Бродуей.

Бърнстейн разширил жанровото разнообразие с цикъл от песни. Подписал първите цикли с името Лени Амбър / прев. кехлибар/. С това име се представил в Израел по време на Войната за независимост на израелската държава. Дирижирал Израелската филхармония многократно и по-късно бил удостоен с честта на почетен диригент на този оркестър.

През 1953-та година започва да следва музикална композиция в Харвардския университет, при Уолтър Пистън и Едуард Хил, като продължил да усъвършенства пианото.

Американският композитор, диригент и писател Леонард Бърнстейн (1918 - 1990) пристига на летище Хийтроу, Лондон, Обединеното кралство, 27 септември 1968 г. / Снимка: Getty Images

Ленард Бърнстейн концертира не само с оркестри от САЩ и Израел, но и с някои от най-добрите европейски оркестри, между които Берлинския и Виенския филхармонични оркестри, Римския - "Санта Чечилия", Баварския радиооркестър и др.

Европейският дебют на Бърнстейн е след Втората световна война - през 1946-а година на фестивала "Пражка пролет". Изпълнява в Европа и първата си симфония "Йеремия". Бърнстейн е първият американски диригент, застанал на пулта на "Ла Скала". Това се случва през 1953-та година. Според музиковедите най-силен е като диригент на виенските класици, но също така показвал голям афинитет към творбите на Берлиоз, Верди, Малер, Стравински и Шостакович.

10 май 1979 г.: Американският композитор, диригент и пианист Леонард Бърнстейн (1918 - 1990) дирижира репетиция в Royal Festival Hall, Лондон / Снимка: Getty Images

Що се отнася до композиторския му талант, то според експертите Бърнстейн е олицетворение на "театралността в музиката". Той е невероятен музикален драматург. Сценичният му усет е наистина забележителен.

Голям успех отбелязват втората му симфония - "Смутно време"(1949), едноактната сатирична опера "Неприятности в Таити"(1952), мюзикълът "Чудесен град" (1953), музиката за филма "На брега" (1954) и др. Забележителна е партията на цигулката в неговата Серенада цигулка, струнни и ударни инструменти, посветена на паметта на Сергей и Наталия Кусевицки, негови приятели и благодетели.

Ленард Бърнстейн / Снимка: Getty Images

Като превъзходен пианист, Бърнстейн музицирал с различни инструментални ансамбли и солисти в много страни в Америка и Европа, като повечето пъти и дирижирал тези концерти. Артистичният му талант го превръща в истинска атракция за публиката. И от записите, достигнали до нас се вижда, как той дирижира пламенно и страстно, сякаш изживява всеки тон на музикалната творба.

През 1956-а година създава увертюрата към мюзикъла "Кандид", а популярната "Уестсайдска история" (1957) по мотиви от Шекспировата трагедия "Ромео и Жулиета", се превръща в един от най-големите касови хитове на неговото време. А и до ден-днешен.

Забележителен момент в биографията на Бърнстейн е този, че той е първият американец, назначен за директор и главен диригент на Нюйоркската филхармония. Оглавявал я е цели 11 години, през които негова заслуга са образователните концерти с беседи, въвеждащи масовия зрител в музикалната култура. През 1958-а година, когато заема поста, Бърнстейн организира голямо европейско турне, което достига и до СССР.

Гастролира и във Виенската щатс опера. Именно там през 1966-а година предизвиква сензация с трактовката си на Вердиевия "Фалстаф". Това е началото и на световната му слава. Критиката не пести суперлативите: "Сякаш фигурата му, ръцете и мимиките, излъчват музиката, която чувате...", пишат медиите.

8 декември 1966 г.: американският композитор, диригент и пианист Леонард Бърнстейн (1918 - 1990) дирижира / Снимка: Getty Images

Самият Бърнстейн преподава дирижиране през 60-те години в университета в гр. Брандис, Чехословакия. Имал е майсторски класове в Масачузетс.

Един-единствен път в кариерата му на композитор, Бърнстейн разделя публиката на "за" и "против"... себе си. Неговата "Рок-меса" (1971), написана по поръчка за тържественото откриване на Центъра за изкуства "Джон Кенеди", оставила противоречиви чувства у американците. Някои я обявили за "богохулна". Но критиката е единодушна за едно - че Бърнстейн успява да създаде грандиозен музикален спектакъл.

Седем години преди смъртта си композиторът написва биографична опера. Тя се нарича "Спокойно място" (др. "Тихо място") . Емблематично заглавие и сюжет, в който е вплетена историята на неговото семейство. Този невероятно надарен човек изпитвал недостиг на време да реализира всичките си идеи, но успява да напише и няколко книги по музикална теория: "Радостта от музиката", "Безкрайното разнообразие на музиката", "Въпрос без отговор" и др., в които разкрива своите възгледи за музикалната естетика.

 

Бърнстейн винаги се е отличавал с толерантното си отношение към жанровете - за него всички жанрове са равноправни. Рок-музиката е също толкова "висок" жанр, колкото и класическата музика. Наистина, подобни схващания са рядкост сред т.нар. класици, и му правят чест.

Февруари 1970 г.: американският композитор, диригент и пианист Леонард Бърнстейн (1918 - 1990) в Queen Elizabeth Hall на лондонския Южен бряг /Снимка: Getty Images

Трябва да се отбележи, че Бърнстейн израства в ерата на суинга, увлича се по джаза и латино музиката. В същото време обожава театъра. Любимият му град е Ню Йорк, и неслучайно в мюзикълите му винаги се усеща енергията на любимия град, с цялата палитра от персонажи, взети от преградията, гангстерските среди и романтичната бохема.

Той е широко скроен, напълно отдаден на изкуството и склонен да използва "цялата универсалност на универсалния език на музиката". Абсолютно точен израз на един критик, отразяващ тази широка личностна и музикална култура, която е притежавал Бърнстейн и която го прави толкова изключителен.

Снимка: Getty Images

Сигурно забелязахте, че Бърнстейн има и японска награда. Как се случва това? - Ами, той е създател на Тихоокеанския музикален фестивал в Сапоро, Япония - първия по рода си фестивал в Азия. Фестивалът се провежда и до днес, вече толкова години, а престижният му авторитет винаги ще се свързва с името на Ленард Бърнстейн.

Американският композитор Леонард Бърнстейн (1918 - 1990), автор на симфонична музика, както и на шоута на Бродуей / Снимка: Getty Images

През 1990-а година, докато работи по авторската си творба "Арии канцонети", здравето на композитора се влошава. А той имал грандиозна идея - да напише опера за Холокоста. Няма да успее, защото съдбата слага "черта" на всичко. Композиторът умира, без да може да реализира последната си творба и последната си идея.

След смъртта му се установява, че този толкова талантлив и енергичен човек е страдал от много болести - пневмония, тумор, емфизема и сърдечна недостатъчност.

Снимка: Getty Images

Остави ни две симфонии, няколко оратории, два балета, опера, няколко мюзикъла, голям брой инструментални пиеси, няколко вокални цикъла. Бърнстейн с еднакъв успех твори и в областта на "сериозната", и в областта на "популярната музика".

Безспорно неговият принос и влиянието му като диригент, композитор, пианист и музикален педагог са основополагащи за световната музикална култура на ХХ век.

Еми МАРИЯНСКА