МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Патриотари и предатели

Много престъпления, а дори и злодеяния към върховни отечествени интереси са се вършили все в името на предателството и патриотизма

Редактор : Илиана Иванова, "Изгубената България" / 21 август 2023 / 13:02 7114 Прочита 13 Коментара

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

Още

Наше лошо не бива!

Ако хвърлим и най-беглия поглед върху борбите в нашия суров обществен живот, ще видим, че те са се водили повече на почвата на дележа на нашите общественици на патриоти и предатели.

Много престъпления, а дори и злодеяния към върховни отечествени интереси са се вършили все в името на предателството и патриотизма. Когато не е могло с почтена борба да се оборват здрави и полезни за народа ни разбирания, поддържани от общественици, неуязвими нито в делата, нито в морала им, ние все пак сме намирали един начин да ги засегнем: като ги обвиним в предателство.

С това най-тежко обвинение ние така много свикнахме, че то стана нещо като нарицателно, с което се предшествуваха имената на мнозина от нашите най-даровити и най-честни общественици.

“Всяка дума – левче! Ако вместо на телефоните, турят броители на устата на предизборните агитатори – чудо ще е! И лъжите ще намалеят, и съкровището ще се увеличи!“ (Карикатура на Райко Алексиев, в. “Щурец“, 1938 г.) Снимка: "Изгубената България"

Още

Има ли почтени политически водачи в България?

С това срамно оръжие - клеветата в предателство, през целия си живот си служиха някои от нашите най-морално тъпите и бездарни общественици. Като нямаха никакви достойнства, за да бъдат държавници, но бяха крайно властолюбиви, те намериха най-лесното средство да прикрият негодността си и да станат такива: да се обявят за весталки под най-чистия патриотизъм.

Облекли се в най-чистите одеяния на весталки, които да бдят денонощно над отечествения олтар, те обявиха, че имат правото на изключителност над него, а другите общественици обявиха за предатели.

“И всички усилено почнаха да работят за благото на България...“ (Карикатура на Райко Алексиев, в. “Людокос“, 1913 г.) Снимка: "Изгубената България"

Още

В деня на изборите: Хаде, Пижо, пийни си рахат винцето, па после ще си пуснеш бюлетината

Но когато, чрез делата им, биваха осмивани и изобличени, че те търгашествуват с родолюбието за най-долни партизански цели, тия патентовани патриоти сменяваха имената си: от родолюбци ставаха отечествоспасители, от отечествоспасители ставаха неизбежни и пр.

От тия стари патриотарски формации, които докараха народа до днешното му дередже, са останали жалки остатъци, обаче под други форми, ала все пак в името на най-чистата любов към родината, но кръстосани с някои чужди идеологии, са се навъдили не малко техни издънки.

“Шушу-мушу на Вола. – Абе, бае Христо, за кого се отнасяше онова за идиотите, дето го беше рекъл в механата, че у политиката от няколко години всеки го взема върху си, та голема сръдня пада.“ (Карикатура на Райко Алексиев, в “Щурец“, 1936 г.) Снимка: "Изгубената България"

Още

Друсайте, друсайте, като изпусна паницата, ще има да ви текат лигите в опозиция...

Биологическите закони, че чрез кръстосването видовете се подобряват, тук, на тази почва, са опровергани. Младите и ашладисани издънки на старите патриоти, днес, във всяко отношение са по-долнокачествени, защото между водачите - от старата школа патриоти, все пак имаше някои с с качества, а между последователите им имаше и здравомислещи и добри хора. Някои от водачите им, по-прозорливи и даровити, не останаха докрай в заблудите си и овреме се осъзнаха, обаче след тяхното неофитство, веднага и те бяха обявени за предатели.

Днешните водачи на тия нови формации, са или някои хитреци, които освен това си качество, не изпъкват с нищо, за да се наложат на обществото. А и обикновено не се знаят точно кои са. Други някои са малко нещо кедерлии (кедерлия - който има недостатък, повреден - бел.ред.) в духовното си равновесие.

Още

Радост, молби и уплаха! С ясния изборен ден колко мераци умряха!

Първите искат кариери до живот, а другите, защото са грандомани, славата само търсят. Обикновено нямат никакви основни разбирания изобщо по държавното управление. Целият им багаж по държавното управление, е че знаят наизуст някои чужди системи, които искат на наша почва да присадят.

Но основата на тяхната идеология си остава: те са 100 % патриоти, другите, които не споделят подражанията им - предатели.

“Джентлеменският куцузлук. Когато в хайката се изпокарат за пусиите – ловът отива в други ръце.“ (Карикатура на Райко Алексиев, в. “Щурец“, 1934 г.) Снимка: "Изгубената България"

Още

В Парламента: Ако и след толкова ашладисване не даде по-добър плод, язък за тревогите!

Но това не е достатъчно и за да станат водачи на движения, защото всичките искат да бъдат такива, те трябва да създават и мистика у масите и затова вземат за патрон на движението си някой народен герой, обикновено от далечната древност, накичват се с разни кабалистични знаци, поздравляват по римски с някой отсечен възглас последователите си, пеят когато трябва и когато не "Край Босфора шум се вдига" и пр.

Бедата не е голяма, че след тия водачи, често пъти жертва на маниакални състояния, са тръгнали хора, които страдат от непоправимото: глупостта или са със слаб дух, т.е. такива, които лесно се поддават на внушения и обикновено са последователите на някой учител на религиозна секта, но че правят глупости и причиняват злини на народа си.

Освен техните видими прояви, с които те искат да се прославят, а понякога да получат и някои "постижения не от много патриотичен характер" и които само уронват доброто име на нашия народ, те вършат и една друга "патриотична" дейност, и която обществото трябва да знае: анонимно да клеветят и да заплашват с шантаж ония, които не споделят разбиранията им.

Още

Държавният мъж - философ, идеалист, борец или мъченик?

Естествено че никой сериозен човек не обръща внимание на заплахите им от шантаж и на техните клевети за предателство и подкупничество, но когато те замесват и имена на чужди държави и се хвалят, че го разпространяват анонимно, без да съзнават пакостите, които с това причиняват, обществото трябва да ги види и в тая им нова "патриотична" проява.

Тия редове ние пишем не за тях, защото те не само не разбират, че и у нас може да има порядъчни хора, които неизменно да са имали известни свои разбирания и които имат куража и в днешните времена на морален хаос да ги отстояват, но и безполезно е това да им се обяснява, защото не са в състояние да го разберат.

“– Я виж как върви по въжето. Това е голямо изкуство. – Никакво изкуство не е. И тебе да дадат онзи прът в ръцете и ти ще можеш да ходиш по въжето.“ (Карикатура на Чарни (Георги Мишев), в. “Стар барабан“, 1909 г.) Снимка: "Изгубената България"

Още

Политически плаж - не се знае кому ще заздрави организма, кому ще олющи кожата

Колко нечисти трябва да са съвестите им, когато клеветят, че щом пишеш за свобода, демокрация, парламентарно управление, непременно си се продал на евреите и на някои страни! Какво падение и морална тъпота! У нас клеветата не малко ценности е похабила, но все пак обществената присъда за морала на нашите общественици е била права.

Нашите общественици, с редки изключения, могат да бъдат обвинявани във всичко, но не и в безчестия. И при най-тежките условия, те безропотно са носили своя своя тежък кръст и никога никому не са се оплакали и никому ръка не са протегнали. Те са загубвали понякога всичко, с изключение на честта. И това им достойнство сме признавали само когато са били заличавани от списъка на противниците ни.