МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Патриотари и предатели
Много престъпления, а дори и злодеяния към върховни отечествени интереси са се вършили все в името на предателството и патриотизма
Редактор : / 7018 Прочита 13 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Ако хвърлим и най-беглия поглед върху борбите в нашия суров обществен живот, ще видим, че те са се водили повече на почвата на дележа на нашите общественици на патриоти и предатели.
Много престъпления, а дори и злодеяния към върховни отечествени интереси са се вършили все в името на предателството и патриотизма. Когато не е могло с почтена борба да се оборват здрави и полезни за народа ни разбирания, поддържани от общественици, неуязвими нито в делата, нито в морала им, ние все пак сме намирали един начин да ги засегнем: като ги обвиним в предателство.
С това най-тежко обвинение ние така много свикнахме, че то стана нещо като нарицателно, с което се предшествуваха имената на мнозина от нашите най-даровити и най-честни общественици.
С това срамно оръжие - клеветата в предателство, през целия си живот си служиха някои от нашите най-морално тъпите и бездарни общественици. Като нямаха никакви достойнства, за да бъдат държавници, но бяха крайно властолюбиви, те намериха най-лесното средство да прикрият негодността си и да станат такива: да се обявят за весталки под най-чистия патриотизъм.
Облекли се в най-чистите одеяния на весталки, които да бдят денонощно над отечествения олтар, те обявиха, че имат правото на изключителност над него, а другите общественици обявиха за предатели.
Но когато, чрез делата им, биваха осмивани и изобличени, че те търгашествуват с родолюбието за най-долни партизански цели, тия патентовани патриоти сменяваха имената си: от родолюбци ставаха отечествоспасители, от отечествоспасители ставаха неизбежни и пр.
От тия стари патриотарски формации, които докараха народа до днешното му дередже, са останали жалки остатъци, обаче под други форми, ала все пак в името на най-чистата любов към родината, но кръстосани с някои чужди идеологии, са се навъдили не малко техни издънки.
Биологическите закони, че чрез кръстосването видовете се подобряват, тук, на тази почва, са опровергани. Младите и ашладисани издънки на старите патриоти, днес, във всяко отношение са по-долнокачествени, защото между водачите - от старата школа патриоти, все пак имаше някои с с качества, а между последователите им имаше и здравомислещи и добри хора. Някои от водачите им, по-прозорливи и даровити, не останаха докрай в заблудите си и овреме се осъзнаха, обаче след тяхното неофитство, веднага и те бяха обявени за предатели.
Днешните водачи на тия нови формации, са или някои хитреци, които освен това си качество, не изпъкват с нищо, за да се наложат на обществото. А и обикновено не се знаят точно кои са. Други някои са малко нещо кедерлии (кедерлия - който има недостатък, повреден - бел.ред.) в духовното си равновесие.
Първите искат кариери до живот, а другите, защото са грандомани, славата само търсят. Обикновено нямат никакви основни разбирания изобщо по държавното управление. Целият им багаж по държавното управление, е че знаят наизуст някои чужди системи, които искат на наша почва да присадят.
Но основата на тяхната идеология си остава: те са 100 % патриоти, другите, които не споделят подражанията им - предатели.
Но това не е достатъчно и за да станат водачи на движения, защото всичките искат да бъдат такива, те трябва да създават и мистика у масите и затова вземат за патрон на движението си някой народен герой, обикновено от далечната древност, накичват се с разни кабалистични знаци, поздравляват по римски с някой отсечен възглас последователите си, пеят когато трябва и когато не "Край Босфора шум се вдига" и пр.
Бедата не е голяма, че след тия водачи, често пъти жертва на маниакални състояния, са тръгнали хора, които страдат от непоправимото: глупостта или са със слаб дух, т.е. такива, които лесно се поддават на внушения и обикновено са последователите на някой учител на религиозна секта, но че правят глупости и причиняват злини на народа си.
Освен техните видими прояви, с които те искат да се прославят, а понякога да получат и някои "постижения не от много патриотичен характер" и които само уронват доброто име на нашия народ, те вършат и една друга "патриотична" дейност, и която обществото трябва да знае: анонимно да клеветят и да заплашват с шантаж ония, които не споделят разбиранията им.
Естествено че никой сериозен човек не обръща внимание на заплахите им от шантаж и на техните клевети за предателство и подкупничество, но когато те замесват и имена на чужди държави и се хвалят, че го разпространяват анонимно, без да съзнават пакостите, които с това причиняват, обществото трябва да ги види и в тая им нова "патриотична" проява.
Тия редове ние пишем не за тях, защото те не само не разбират, че и у нас може да има порядъчни хора, които неизменно да са имали известни свои разбирания и които имат куража и в днешните времена на морален хаос да ги отстояват, но и безполезно е това да им се обяснява, защото не са в състояние да го разберат.
Колко нечисти трябва да са съвестите им, когато клеветят, че щом пишеш за свобода, демокрация, парламентарно управление, непременно си се продал на евреите и на някои страни! Какво падение и морална тъпота! У нас клеветата не малко ценности е похабила, но все пак обществената присъда за морала на нашите общественици е била права.
Нашите общественици, с редки изключения, могат да бъдат обвинявани във всичко, но не и в безчестия. И при най-тежките условия, те безропотно са носили своя своя тежък кръст и никога никому не са се оплакали и никому ръка не са протегнали. Те са загубвали понякога всичко, с изключение на честта. И това им достойнство сме признавали само когато са били заличавани от списъка на противниците ни.
Това само нечистите съвести не са го разбрали и няма да го разберат.
Цвятко Бобошевски,
в. "Мир", декември 1939 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}