Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Наше лошо не бива!

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Наше лошо не бива!

"В някои партии туловището на този принцип на безкрайно самолюбие е много голямо, в някои е по-малко. Големината му се мени според това какви хора стоят начело на партията. Но партия, която да няма в съкровените си скрижали написан този принцип няма" - политически размисли от 1927 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

Кой ще ни управлява? Всички сме насочили критични погледи към 49-ото Народно събрание в очакване на ново правителство, а дебатите не спират. По този повод ви представяме политически разсъждения от 1927 г., а вие ще откриете разликата днес и тогава... 

“– Я виж как върви по въжето. Това е голямо изкуство. – Никакво изкуство не е. И тебе да дадат онзи прът в ръцете и ти ще можеш да ходиш по въжето.“ (Карикатура на Чарни (Георги Мишев), в. “Стар барабан“, 1909 г.)

Още Има ли почтени политически водачи в България?

Има ли почтени политически водачи в България?

Нашите политически партии имат една през друга по-хубави програми, толкоз хубави, че ако най-недобрата от тях се осъществи на дело, България би станала най-благоустроената държава на земното кълбо, а народът ѝ би бил най-честит от всички народи на света.

Но поразбутат ли се тия написани програми, имащи за цел да представят на показ на всички най-добрите цели и намерения на нашите партии, поразчовърка ли се по-надълбоко, вникне ли се в местата, дето се пазят по вътрешните съкровища, между другото, ще се види един принцип, чието съществуване се крие или отрича.

Този принцип е: "наше лошо не бива". В някои партии туловището на този принцип на безкрайно самолюбие е много голямо, в някои е по-малко. Големината му се мени според това какви хора стоят начело на партията. Но партия, която да няма в съкровените си скрижали написан този принцип няма. До това заключение съм дошъл от дългогодишни наблюдения на нашия политически живот.

“Живота е сражение. Напред, макар към поражение! Ако ще паднеш – прав падни!“ (Карикатура на Райко Алексиев, в “Щурец“, декември 1932 г.)

Този принцип е един от многото източници на злините, които са тровили, тровят и ще тровят, кой знае докога, държавния ни живот. Защо?

Защото той не позволява на партиите да се пречистят от гнилото, лошото, отвратителното, което по силата на живота, неминуемо се заражда у тях, като живи, събирателни организми. Как например, докато една партия е в опозиция, ще излезе тя да изхвърля свои членове, защото са се провинили в живота в някои работи, несъвместими с добрите нрави? Че, преди всичко, какво ще кажат другите, противните партии? Нали се знаем!

Те ще се хванат в единствения или в малкото случаи на "пречистване", ще ги раздрънкат, ще ги обобщят и не само че не ще похвалят партията за направеното, а ще я осмеят и ще изкарат цялата партия покварена. Пък независимо от това съображение, има и друго: нали трябва партията числено да расте, да се увеличава? Нали е нужно калабалък?

“На шанцата. – Бря, чи лъзгава работа, бря – нещо като политиката!“ (Карикатура на Райко Алексиев, в. “Щурец“, януари 1935 г.)

Ако "пречистването" е мъчна и неприятна работа във време на опозиция, то е сто пъти по-мъчна и неприятна, когато партията е на власт.

Още Извинително е за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава

Извинително е за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава

А тогаз принципът "наше лошо не бива" се прилага най-широко. Знаейки това, мнозина, които са постъпили в партията не защото идеите, които тя има за управлението на страната са и техни идеи, а защото трябва да се охранят и обзаведат, захващат скоро да прилагат плановете си за лично благоденствие.

Други пък, мислейки, че като е на власт партията им, там всичко е позволено, разпасват пояса си и вършат каквото щат. Хората, колкото и да са търпеливи, колкото и да не искат да си развалят спокойствието за общи работи, все виждат какво се върши от привържениците на партията, която управлява.

Опозицията, разбира се, не дреме. Тя следи и изнася всичко, каквото някой по-виден партизанин на власт е съгрешил, понякога го съобщава в украсен и преувеличен вид.

Още Радост, молби и уплаха! С ясния изборен ден колко мераци умряха!

Радост, молби и уплаха! С ясния изборен ден колко мераци умряха!

Партията на власт счита, че първата ѝ обязаност е да хвали всичко, което се върши от управлението ѝ. Тя не дава прах да падне върху никого от своите хора, особено ако той е изпечен и способен партизанин.

Тя, управляващата партия, думата е за всички партии на власт в лицето на първите си хора, и чрез печатните си органи най-високо издига лозунга: "Наше лошо не бива". И колко зло, и колко неправди са се вършили и се е търпяло да се вършат в името на този лозунг!

Някой повилнял партизанин, в село или град, дерибейства и върши всичко, за да се предизвикат или да се отвратят хората. Тия, от които зависи да го обуздаят и да го изхвърлят даже от партията си, не само че не правят нищо, но със самодоволство гледат на подвизите на своя човек, или е правят, че не ги виждат.

Защо? Защото "наше лошо не бива".

“На родната нива. – Абе, Андреа, в тая опака есен, както е суха земята, ако не изкорениш до дъно плевелите, и твоята оран като моята че види зор.“ (Карикатура на Райко Алексиев, в. “Щурец“, октомври 1935 г.)

Още Друсайте, друсайте, като изпусна паницата, ще има да ви текат лигите в опозиция...

Друсайте, друсайте, като изпусна паницата, ще има да ви текат лигите в опозиция...

Някой чиновник партизанин се забравил. Върши произволи, нарушава закона, онеправдава хората, причинява загуби на съкровището. Понякога отива дотам, че злоупотребява с пари, и пр., и пр. Населението пищи. Вестниците пишат. А тия, които стоят по-горе? О, те се потаят.

Как ще посегнат те на своя партизанин? Ами партията? Че тия, които са го препоръчали за това място, а те са влиятелни хора - стълбове на партията - нали ще се оскърбят, докачат и нали като се размърдат стълбовете сградата пада? Тогаз где ще му излезе края? Ами властта? Не! Отричай всичко! Ето най-разумното: "Наше лошо не бива". А какво по-лесно от това да се отрича под разни предлози, понякога наглед благовидни?

Някой "големец" от по-горно стъпало на партийната йерархия, да речем, се "проявил" много. Задълбал в разни нечестиви работи. Користието му личи, като сложено до длан. Оплескал се човекът в нечистотии от разно естество, дотолкова, че не останало ни име, ни престиж личен и партиен. И всичко това станало достояние на всички: вестниците пълни с подвизите на героя. Възмущението е голямо и всеобщо.

Провиненият трябва да се отстрани и накаже някак. Тъй мислят всички. Да, но не е на същото мнение партията му, управлението ѝ, водителите ѝ.

- “Пролет. – Ашламата, господин министъре, като се гледа добре, че цъфне и може да върже. Ама, ако нещо я гризе отвътре – сечи я от корен и сади наново...“ (Карикатура на Райко Алексиев, в “Щурец“, март 1936 г.)

Още Тържеството на политическата посредственост

Тържеството на политическата посредственост

Вместо те първи да се възмутят и погнусят от този, който ги е изложил зле, те го вземат под защитата си. Как тъй? Да оставят видния си човек да пострада за угода на опозицията? Не, това е невъзможно. Те се солидаризират с оплескания и го защитават със сетни сили. Средствата за защита не се пробират. Всичко е позволено. И успяват.

Провиненият, невъзможният запазва положението си. Продължава пакостната си работа. Това съблазнява и други като него. Развалата се шири и подкопава основите на държавата, като кара честните и добри хора да мислят, че няма оправия у нас.

Общественото мнение? Кой дава за него пет пари! То е тъй слабо. А паметта на народа? Тя е тъй къса! Утре, може би, ще дойдат по-лоши управници. Народът ще забрави всичко, и виж, че след няколко години, партията на "оцапания" пак води съдбините на България.

Да. "Наше лошо не бива". Разбира се, че и това правило носи изключения. А колко по-разумно е, ако партиите, които най-добре усещат, когато ги налази някоя гадинка, вместо да я търпят, додето излезе на челото им и някой отвън я хване и им я покаже, колко по-добре е, казвам, ако те, партиите, сами се изпоскват, по начин такъв, че да не ги чуе и види никой!

А. П. Симеонов,
в. "Мир", септември 1927 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Още Атанас Буров: Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре

Атанас Буров: Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре

Още Първият председател на nарламента Антим I: Трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска

Първият председател на НС Антим I: Трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска

Още Изборен куклен театър: Глас народен, глас Божи

Изборен куклен театър: Глас народен, глас Божи

Още Диоген от Дивотино: Хора много! Човеко го не видим!

Диоген от Дивотино: Хора много! Човеко го не видим!

Още Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Още Унизеният човек у българина негодува, роптае. И затова търси Бога, дири човека – дори и в звяра

Унизеният човек у българина негодува, роптае. И затова търси Бога, дири човека – дори и в звяра

 

Коментирай2

Календар

Препоръчваме ви

"Изчезващият пазар като културен феномен" - снимки и видеа, запечатали образи от 3 века

Експозицията в столичаната галерия "Сердика" повежда посетителите през времето, разкрива историческите пластове и метаморфозите на софийската "пазарна зона"

22 септември 1908 г. - последното славно и трайно успешно българско действие

Навършват се 116 години от обявяването на България за независимо царство

Васил Априлов: Вий млади чада Български… Вий молете бащите ви, да ви не оставят неучени!

"Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си, помагайте му всякак", завещава възрожденецът на бъдещите поколения

Светилище на седем хиляди години в Ловешко разкрива тайните си

Археологическият паметник датира от прехода на неолита към халколита, което е повече от 2000 години преди началото на Египетската цивилизация

1 май - манифест от отминала епоха или гонг за закътани проблеми

Разходка в снимки през "Изгубената България" и напомняне защо и днес отбелязваме Деня на труда и международната работническа солидарност