МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Наше лошо не бива!
"В някои партии туловището на този принцип на безкрайно самолюбие е много голямо, в някои е по-малко. Големината му се мени според това какви хора стоят начело на партията. Но партия, която да няма в съкровените си скрижали написан този принцип няма" - политически размисли от 1927 г.
Редактор : / 4561 Прочита 2 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Кой ще ни управлява? Всички сме насочили критични погледи към 49-ото Народно събрание в очакване на ново правителство, а дебатите не спират. По този повод ви представяме политически разсъждения от 1927 г., а вие ще откриете разликата днес и тогава...
Нашите политически партии имат една през друга по-хубави програми, толкоз хубави, че ако най-недобрата от тях се осъществи на дело, България би станала най-благоустроената държава на земното кълбо, а народът ѝ би бил най-честит от всички народи на света.
Но поразбутат ли се тия написани програми, имащи за цел да представят на показ на всички най-добрите цели и намерения на нашите партии, поразчовърка ли се по-надълбоко, вникне ли се в местата, дето се пазят по вътрешните съкровища, между другото, ще се види един принцип, чието съществуване се крие или отрича.
Този принцип е: "наше лошо не бива". В някои партии туловището на този принцип на безкрайно самолюбие е много голямо, в някои е по-малко. Големината му се мени според това какви хора стоят начело на партията. Но партия, която да няма в съкровените си скрижали написан този принцип няма. До това заключение съм дошъл от дългогодишни наблюдения на нашия политически живот.
Този принцип е един от многото източници на злините, които са тровили, тровят и ще тровят, кой знае докога, държавния ни живот. Защо?
Защото той не позволява на партиите да се пречистят от гнилото, лошото, отвратителното, което по силата на живота, неминуемо се заражда у тях, като живи, събирателни организми. Как например, докато една партия е в опозиция, ще излезе тя да изхвърля свои членове, защото са се провинили в живота в някои работи, несъвместими с добрите нрави? Че, преди всичко, какво ще кажат другите, противните партии? Нали се знаем!
Те ще се хванат в единствения или в малкото случаи на "пречистване", ще ги раздрънкат, ще ги обобщят и не само че не ще похвалят партията за направеното, а ще я осмеят и ще изкарат цялата партия покварена. Пък независимо от това съображение, има и друго: нали трябва партията числено да расте, да се увеличава? Нали е нужно калабалък?
Ако "пречистването" е мъчна и неприятна работа във време на опозиция, то е сто пъти по-мъчна и неприятна, когато партията е на власт.
А тогаз принципът "наше лошо не бива" се прилага най-широко. Знаейки това, мнозина, които са постъпили в партията не защото идеите, които тя има за управлението на страната са и техни идеи, а защото трябва да се охранят и обзаведат, захващат скоро да прилагат плановете си за лично благоденствие.
Други пък, мислейки, че като е на власт партията им, там всичко е позволено, разпасват пояса си и вършат каквото щат. Хората, колкото и да са търпеливи, колкото и да не искат да си развалят спокойствието за общи работи, все виждат какво се върши от привържениците на партията, която управлява.
Опозицията, разбира се, не дреме. Тя следи и изнася всичко, каквото някой по-виден партизанин на власт е съгрешил, понякога го съобщава в украсен и преувеличен вид.
Партията на власт счита, че първата ѝ обязаност е да хвали всичко, което се върши от управлението ѝ. Тя не дава прах да падне върху никого от своите хора, особено ако той е изпечен и способен партизанин.
Тя, управляващата партия, думата е за всички партии на власт в лицето на първите си хора, и чрез печатните си органи най-високо издига лозунга: "Наше лошо не бива". И колко зло, и колко неправди са се вършили и се е търпяло да се вършат в името на този лозунг!
Някой повилнял партизанин, в село или град, дерибейства и върши всичко, за да се предизвикат или да се отвратят хората. Тия, от които зависи да го обуздаят и да го изхвърлят даже от партията си, не само че не правят нищо, но със самодоволство гледат на подвизите на своя човек, или е правят, че не ги виждат.
Защо? Защото "наше лошо не бива".
Някой чиновник партизанин се забравил. Върши произволи, нарушава закона, онеправдава хората, причинява загуби на съкровището. Понякога отива дотам, че злоупотребява с пари, и пр., и пр. Населението пищи. Вестниците пишат. А тия, които стоят по-горе? О, те се потаят.
Как ще посегнат те на своя партизанин? Ами партията? Че тия, които са го препоръчали за това място, а те са влиятелни хора - стълбове на партията - нали ще се оскърбят, докачат и нали като се размърдат стълбовете сградата пада? Тогаз где ще му излезе края? Ами властта? Не! Отричай всичко! Ето най-разумното: "Наше лошо не бива". А какво по-лесно от това да се отрича под разни предлози, понякога наглед благовидни?
Някой "големец" от по-горно стъпало на партийната йерархия, да речем, се "проявил" много. Задълбал в разни нечестиви работи. Користието му личи, като сложено до длан. Оплескал се човекът в нечистотии от разно естество, дотолкова, че не останало ни име, ни престиж личен и партиен. И всичко това станало достояние на всички: вестниците пълни с подвизите на героя. Възмущението е голямо и всеобщо.
Провиненият трябва да се отстрани и накаже някак. Тъй мислят всички. Да, но не е на същото мнение партията му, управлението ѝ, водителите ѝ.
Вместо те първи да се възмутят и погнусят от този, който ги е изложил зле, те го вземат под защитата си. Как тъй? Да оставят видния си човек да пострада за угода на опозицията? Не, това е невъзможно. Те се солидаризират с оплескания и го защитават със сетни сили. Средствата за защита не се пробират. Всичко е позволено. И успяват.
Провиненият, невъзможният запазва положението си. Продължава пакостната си работа. Това съблазнява и други като него. Развалата се шири и подкопава основите на държавата, като кара честните и добри хора да мислят, че няма оправия у нас.
Общественото мнение? Кой дава за него пет пари! То е тъй слабо. А паметта на народа? Тя е тъй къса! Утре, може би, ще дойдат по-лоши управници. Народът ще забрави всичко, и виж, че след няколко години, партията на "оцапания" пак води съдбините на България.
Да. "Наше лошо не бива". Разбира се, че и това правило носи изключения. А колко по-разумно е, ако партиите, които най-добре усещат, когато ги налази някоя гадинка, вместо да я търпят, додето излезе на челото им и някой отвън я хване и им я покаже, колко по-добре е, казвам, ако те, партиите, сами се изпоскват, по начин такъв, че да не ги чуе и види никой!
А. П. Симеонов,
в. "Мир", септември 1927 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Първият председател на НС Антим I: Трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}