МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Децата я носят и очите им все по небето шарят
Недейте забравя да подарите мартеници на близките си. Но искрено, топло.
Редактор : / 3150 Прочита 0 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Честита Баба Марта! Да закичим мартеничките за здраве и да се разходим назад във времето на 1-ви март.
Мартениците в селото и града
Може ли някой да спре великата река на живота?
Никога! Така никой и никога не може да спре потока обичаи, който следва живота на нашия народ, осмисля го, привързва го към труда и земята му. Затова повечето ни обреди и обичаи са свързани със земята и плодородието.
През пролетта, едно от най-прекрасните годишни времена, в живота на народа ни са запазени от векове обреди, тайнства и обичаи. Те ще вървят с векове.
Един от най-радостните мигове в този низ на обичаи е правенето и връзването на мартеници.
Традиционната мартеница – червен и бял пискюл
Пролетта вече препуска на крилат кон, а татък, над далечните сини морета, ята щъркели вече бият криле към нашите селски комини.
След гоненето на злите духове на зимата с кукери, с паленето на купи тръни и слама и виенето на сламени рукли на дълги пръти, селският народ започва да гадае, предсказва и пожелава добро плодородие.
Живели ли сте на село или в провинцията? Бихте ли искали да се върнете към спомена на правенето и връзването на мартеници? Те пренасят зрелия вече човек към най-хубавите години от живота му. А в кое детство няма детска радост, когато сърцето бие до пукване? Един от тези дни е и 1 март.
В този ден на село децата стават рано и си връзват на ръката мартеница от пресукан бял и червен копринен конец преди изгрев слънце. Селската мартеница няма топки и украшения.
Тя не се връзва за украшение, а за здраве. Всеки, а особено децата я носят и очите им все по небето шарят - да видят първия щъркел.
Витрините на книжарници и магазини са отрупани с мартенички, 40-те години на ХХ век
Щом видиш щъркел, че лети - и ти ще летиш от здраве и щастие през годината, а ако щъркелът е клекнал - и ти ще клекнеш от болест и несполука. После мартеницата се затисва под някой камък. След време камъкът се повдига, за да се види какво е останало. Ако под него и около мартеницата има мравки - на пари ще ти върви, ако има буболечки - на биволи ще ти е късмет, а ако буболечките са сиви - на бели говеда ще ти върви.
Сигурно е, че по нашите села има стотици разновидности на този празник.
В града обичаят е силно изменен, с мартениците не се гадае плодородие, защото тук то зависи от бакалина и хлебаря. Удоволствието от правенето на мартениците тук не съществува.
Правенето на мартениците в града е изкуство и търговийка на реснари и безработни бояджии, които по Нова година са ви предлагали пъстри суровачки.
Уличен продавач на мартеници, 40-те години на ХХ век
Днес те китят мартеници. За вашето удоволствие. За същото удоволствие са украсени блестящите витрини на книжарниците, парфюмерийните магазини, будките и количките.
Цената им се мени от 2 лв. до 20 лв. - големи колкото юмрук. Към тях се прибавят кръстчета, малки металически сърца, котви, подкови, детелинки, които заедно с радостта от мартеницата ще занесат и чувства на обич, вярност, почит, приятелство.
Вестникарска реклама на мартеници, 1929 г.
Разбира се, че смисълът на мартеницата не е в големината или украшенията, а в чувствата, които я придружават. Каква цена има една копринена мартеница, голяма колкото юмрук, дадена лицемерно? А каква сила може да крие една мартеница от пресукан конец, придружена с туптенето на сърцето!
Недейте забравя да подарите мартеници на близките си. Но искрено, топло.
Аз бих искал да напомня на тези българи, които имат близки, приятели, познати в далечна чужбина. Нека не забравят да им пратят лъх от нашата, българската пролет. Нека пратят мартеници на ония чужденци, които никога не са ги виждали и им обяснят хубавия им селски и градски смисъл. Този хубав обичай го няма никъде в света. А нека видят нашия хубав народ какви прекрасни обичаи има.
Лев Шопов,
в. "Мир", март 1939 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}