"Смятаме мартеницата за български обичай и затова тя е знак откъде идваме. Мартеници вързват на тибетските якове, с мартеници се кичат девойките в Индия, гривните на неомъжените девойки в много евразийски страни приличат на мартеници. Българите са светли иранци!", заключават участниците в не една и две експедиции на полуостров Хиндустан. С това не се съгласяват много учени историци, археолози, антрополози, но фактите са повече от красноречиви. На полуостров Хиндустан има езеро с името Тенгри, което според мнозина носи името на първобога на прабългарите Тангра, има и скален релеф, досущ като Мадарския конник; както и село с името...Банско. Това съвпадения ли са, или ясни доказателства, че някога, много отдавна, сме били Там - в Земята на боговете Тибет?

С мартеници се кичат и хора и животни

В днешно време червено-бял конец с пожелание за здраве си завързват освен у нас, и в Румъния, Македония, Сърбия и Албания. Според някои учени мартеницата е тракийски обичай, съществуващ отпреди идването на българите и другите народи на Балканите. Тази "тракийска" хипотеза обаче се оборва от факта, че традицията да се завързват червено-бели въженца или пискюли не е само балканска или българска, а е популярна традиция и на изток - в Централна Азия, и още по-на изток и юг - сред наследниците на древните индо-иранци.

Неомъжени девойки в Индия (Снимка: Shutterstock)

В Северна Индия червено-бели конци се връзват на ръцете съгласно хиндуисткия обичай "Ракши Бандхан", което означава "Обвързване за защита". В основата на обичая е молбата по-силният да защити по-слабия от всякакви злини. "Ракши Бандхан" обаче се изпълнява през лятото, а не през пролетта, както е при нас. 1 март е началото на годината по Римския календар. Така че дали пък не сме наследили обичая покрай Новогодишните обреди на Римския календар, и защо сме го направили? Много е вероятно, българите, идвайки в Кавказ на Балканския полуостров, да са обвързали своя пролетен обичай с Римския календар? На практика се получава така, че имаме един и същ знак - мартеницата, с която един път се посреща зимата, а друг път се изпраща?!?

Снимка: Shutterstock

Българите, идвайки на Балканския полуостров, са донесли със себе си стария индо-ирански и централно азиатски обичай, но стигайки пределите на Римската империя и Византия, са решили да обвържат празнуването на Баба Марта с аналогичния по звучене месец Мартиус по Римския календар. Звучи логично. Най-убедителното доказателство, че обичаят тръгва от Хиндустан, е традицията ни да завързваме червен конец на ръката против уроки. Тази традиция при българите има много стари корени, и е свързана както с езичеството ни в древни врeмена, така и с хиндуиските обичаи. В Индия и до днес завързват червено въженце - "моли" на ръцете си, против зла поличба и магия. Там този обичай се практикува по различни тържествени поводи - да речем, преди сватбения ден, за да мине тържеството гладко.Червен конец завързват и на бебетата и родилките, за да ги предпазят от лоши очи и уроки, както правим и у нас.

Забележете мартениците върху глинените гърнета.

Доказателство, че обичаят с шарения конец е практикуван в Централна Азия е и мумията на "Черченски човек", намерена в Тарим. Тя е на европоиден човек и е датирана от учените около 1000 г. пр.Хр. На ръката на този човек има завързан шнур от усукани жълти и черни въженца, но цветовете може да са се променили във времето?..Във всички случаи червено-белият конец символизира сила, която защитава човека и природата, като побеждава Злото. Нещо, което правят и кукерските маски. 

Маска, твърде много напомняща на нашенските кукерски маски (Снимка: Shutterstock)

Арабски писмени исторически източници разказват как българските ханове връзвали червени и бели конци на войските си за бойна сила, здраве и дълголетие. Според етнографските изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е следната: белият цвят предвещава дълъг живот, а червенrят - здраве и сила; белият цвят се свързва с женското начало, а червеният - с мъжкото. В някои области на България към мартеницата се връзва и златна или сребърна паричка, което правят и индийските момичета и жени. В миналото мартеницата използвала и т.нар. "затворена Свастика", която е знак, използван някога само и единствено от българите. Тя е древен символ на Слънчевия диск, на Огъня и движението напред. Но тогава защо я виждаме и по гривните на индийски момичета?!? Знакът се използва и в някогашна Бактрия, днешен Афганистан. Авторът на книгата "Българите и полуостров Хиндустан" - Александър Илиев, казва в едно интервю:

Снимка: Shutterstock

"Не може да е случайно, че на тибетските якове завързват мартеници; че на полуостров Хиндустан има селище с името Банско, че видях с очите си в скалите втори Мадарски конник и че хората там отглеждат маслодайна роза. Смятам, че българите не са били малобройна орда, а огромен народ с уседнал начин на живот, който дълги години - вероятно не по-малко от девет века е живял в своята прародина по онези земи. Антропологически ние не сме били хуни и тюрки, а сме били индо-иранско племе.Ние сме били голям, цивилизаторски народ. Археологически свидетелства говорят, че планинският български етнос се е спуснал в долината на Балкх не по-късно от 2350 г. пр. Хр., а първата българска държавност е възникнала не по-късно от 1770 г. пр. Хр.

Традицията долината на Балкх да се нарича Балкхара, продължава до края на 17 век. Отделните съседи трансформират това име в Булгар, Булгхара, Бурджан, Булгаристан и т.н.- т.е. в наименования, които говорят сами по себе си. Внукът на Кубрат и син на Аспарух - Тервел е изобразен върху един печат като ирански тип: удължено лице, дълга брада, с мустаци - черти, напълно нетипични за монголоидната раса...Ако този образ не е съответствал на истинската му визия, Тервел би отхвърлил този печат и монетите с лика си...Българите са били Тангристи. Това е монистична религия, възприемаща бог Тангра като първосъздател на света, а Мадар е проявление на Тангра, така да се каже - това е богът на огъня и слънцето Митра, Миро, или Михро, както са го наричали в Централна Азия още преди потеглянето на шумерските групи към поречието на Тигър и Ефрат. Това преселение най-вероятно се е наложило по две причини - заради едно голямо земетресение и поради голямата популация на народ. Шумерите преминават през Иранското плато, през Памирския възел - там, където са родени българите, установяват се в Междуречието и създават първата голяма цивилизация. Митра е бог от космогоничната система на тази цивилизация. Чрез културния синтез неследдълго този бог е наречен Майтри в Индия. В будизма става Майтрея - т.е. Будата на светлото бъдеще.

Снимка: Shutterstock

В Тибет и тибето-езичните държави Майтрея се нарича Майдар. А Мадар се казва и това светилище в централен Афганистан, което е идентично на нашия Мадарски конник - същият конник, със същия лъв и със същото куче - едно към едно. Още едно доказателство колко сме свързани!..Мартеницата е само едно от проявленията на тази близост, която навежда на размисъл за произхода ни!.. Авторът на документалния филм "Хималая" - Майкъл Палин разказва как, докато пътувал в долината Калаш в Хималаите, на него му казали, че там живеят потомци на войниците на Александър Македонски. И когато отива там и пита един местен учител:" Вярно ли е, че вие сте от потомството на войниците на Александър Македонски?..", учителят му отговаря: "Петима от войниците се оженили за местни жени и имали поколение, но ние знаем, че сме българи!..", разказва авторът на книгата "Българите и полуостров Хиндустан".

Еми МАРИЯНСКА