Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Мартеницата в Тибет - доказателство за произхода ни?

ТРАДИЦИИ

Мартеницата в Тибет - доказателство за произхода ни?

Връзват червено-белия конец на тибетските якове, с него се закичват деца и девойки

Снимка: Shutterstock

"Смятаме мартеницата за български обичай и затова тя е знак откъде идваме. Мартеници вързват на тибетските якове, с мартеници се кичат девойките в Индия, гривните на неомъжените девойки в много евразийски страни приличат на мартеници. Българите са светли иранци!", заключават участниците в не една и две експедиции на полуостров Хиндустан. С това не се съгласяват много учени историци, археолози, антрополози, но фактите са повече от красноречиви. На полуостров Хиндустан има езеро с името Тенгри, което според мнозина носи името на първобога на прабългарите Тангра, има и скален релеф, досущ като Мадарския конник; както и село с името...Банско. Това съвпадения ли са, или ясни доказателства, че някога, много отдавна, сме били Там - в Земята на боговете Тибет?

С мартеници се кичат и хора и животни

В днешно време червено-бял конец с пожелание за здраве си завързват освен у нас, и в Румъния, Македония, Сърбия и Албания. Според някои учени мартеницата е тракийски обичай, съществуващ отпреди идването на българите и другите народи на Балканите. Тази "тракийска" хипотеза обаче се оборва от факта, че традицията да се завързват червено-бели въженца или пискюли не е само балканска или българска, а е популярна традиция и на изток - в Централна Азия, и още по-на изток и юг - сред наследниците на древните индо-иранци.

Неомъжени девойки в Индия (Снимка: Shutterstock)

В Северна Индия червено-бели конци се връзват на ръцете съгласно хиндуисткия обичай "Ракши Бандхан", което означава "Обвързване за защита". В основата на обичая е молбата по-силният да защити по-слабия от всякакви злини. "Ракши Бандхан" обаче се изпълнява през лятото, а не през пролетта, както е при нас. 1 март е началото на годината по Римския календар. Така че дали пък не сме наследили обичая покрай Новогодишните обреди на Римския календар, и защо сме го направили? Много е вероятно, българите, идвайки в Кавказ на Балканския полуостров, да са обвързали своя пролетен обичай с Римския календар? На практика се получава така, че имаме един и същ знак - мартеницата, с която един път се посреща зимата, а друг път се изпраща?!?

Снимка: Shutterstock

Българите, идвайки на Балканския полуостров, са донесли със себе си стария индо-ирански и централно азиатски обичай, но стигайки пределите на Римската империя и Византия, са решили да обвържат празнуването на Баба Марта с аналогичния по звучене месец Мартиус по Римския календар. Звучи логично. Най-убедителното доказателство, че обичаят тръгва от Хиндустан, е традицията ни да завързваме червен конец на ръката против уроки. Тази традиция при българите има много стари корени, и е свързана както с езичеството ни в древни врeмена, така и с хиндуиските обичаи. В Индия и до днес завързват червено въженце - "моли" на ръцете си, против зла поличба и магия. Там този обичай се практикува по различни тържествени поводи - да речем, преди сватбения ден, за да мине тържеството гладко.Червен конец завързват и на бебетата и родилките, за да ги предпазят от лоши очи и уроки, както правим и у нас.

Забележете мартениците върху глинените гърнета.

Доказателство, че обичаят с шарения конец е практикуван в Централна Азия е и мумията на "Черченски човек", намерена в Тарим. Тя е на европоиден човек и е датирана от учените около 1000 г. пр.Хр. На ръката на този човек има завързан шнур от усукани жълти и черни въженца, но цветовете може да са се променили във времето?..Във всички случаи червено-белият конец символизира сила, която защитава човека и природата, като побеждава Злото. Нещо, което правят и кукерските маски. 

Маска, твърде много напомняща на нашенските кукерски маски (Снимка: Shutterstock)

Арабски писмени исторически източници разказват как българските ханове връзвали червени и бели конци на войските си за бойна сила, здраве и дълголетие. Според етнографските изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е следната: белият цвят предвещава дълъг живот, а червенrят - здраве и сила; белият цвят се свързва с женското начало, а червеният - с мъжкото. В някои области на България към мартеницата се връзва и златна или сребърна паричка, което правят и индийските момичета и жени. В миналото мартеницата използвала и т.нар. "затворена Свастика", която е знак, използван някога само и единствено от българите. Тя е древен символ на Слънчевия диск, на Огъня и движението напред. Но тогава защо я виждаме и по гривните на индийски момичета?!? Знакът се използва и в някогашна Бактрия, днешен Афганистан. Авторът на книгата "Българите и полуостров Хиндустан" - Александър Илиев, казва в едно интервю:

Снимка: Shutterstock

"Не може да е случайно, че на тибетските якове завързват мартеници; че на полуостров Хиндустан има селище с името Банско, че видях с очите си в скалите втори Мадарски конник и че хората там отглеждат маслодайна роза. Смятам, че българите не са били малобройна орда, а огромен народ с уседнал начин на живот, който дълги години - вероятно не по-малко от девет века е живял в своята прародина по онези земи. Антропологически ние не сме били хуни и тюрки, а сме били индо-иранско племе.Ние сме били голям, цивилизаторски народ. Археологически свидетелства говорят, че планинският български етнос се е спуснал в долината на Балкх не по-късно от 2350 г. пр. Хр., а първата българска държавност е възникнала не по-късно от 1770 г. пр. Хр.

Традицията долината на Балкх да се нарича Балкхара, продължава до края на 17 век. Отделните съседи трансформират това име в Булгар, Булгхара, Бурджан, Булгаристан и т.н.- т.е. в наименования, които говорят сами по себе си. Внукът на Кубрат и син на Аспарух - Тервел е изобразен върху един печат като ирански тип: удължено лице, дълга брада, с мустаци - черти, напълно нетипични за монголоидната раса...Ако този образ не е съответствал на истинската му визия, Тервел би отхвърлил този печат и монетите с лика си...Българите са били Тангристи. Това е монистична религия, възприемаща бог Тангра като първосъздател на света, а Мадар е проявление на Тангра, така да се каже - това е богът на огъня и слънцето Митра, Миро, или Михро, както са го наричали в Централна Азия още преди потеглянето на шумерските групи към поречието на Тигър и Ефрат. Това преселение най-вероятно се е наложило по две причини - заради едно голямо земетресение и поради голямата популация на народ. Шумерите преминават през Иранското плато, през Памирския възел - там, където са родени българите, установяват се в Междуречието и създават първата голяма цивилизация. Митра е бог от космогоничната система на тази цивилизация. Чрез културния синтез неследдълго този бог е наречен Майтри в Индия. В будизма става Майтрея - т.е. Будата на светлото бъдеще.

Снимка: Shutterstock

В Тибет и тибето-езичните държави Майтрея се нарича Майдар. А Мадар се казва и това светилище в централен Афганистан, което е идентично на нашия Мадарски конник - същият конник, със същия лъв и със същото куче - едно към едно. Още едно доказателство колко сме свързани!..Мартеницата е само едно от проявленията на тази близост, която навежда на размисъл за произхода ни!.. Авторът на документалния филм "Хималая" - Майкъл Палин разказва как, докато пътувал в долината Калаш в Хималаите, на него му казали, че там живеят потомци на войниците на Александър Македонски. И когато отива там и пита един местен учител:" Вярно ли е, че вие сте от потомството на войниците на Александър Македонски?..", учителят му отговаря: "Петима от войниците се оженили за местни жени и имали поколение, но ние знаем, че сме българи!..", разказва авторът на книгата "Българите и полуостров Хиндустан".

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

1/1

Снимка: Shutterstock

Снимка: Shutterstock

Маска, твърде много напомняща на нашенските кукерски маски (Снимка: Shutterstock)

Неомъжени девойки в Индия (Снимка: Shutterstock)

Снимка: Shutterstock

Снимка: Shutterstock

Забележете мартениците върху глинените гърнета.

С мартеници се кичат и хора и животни

Календар

Препоръчваме ви

Игра на Impressio: Къде хореографите Габриела Каризо и Франк Шартие основават компанията за танцов театър Peeping Tom?

Тази седмица нашият въпрос е свързан с най-мащабното издание на ONE DANCE WEEK, което започва на 20 и 21 септември с "ДЕТЕ" - новият спектакъл на легендарната белгийска компания Peeping Tom

Четири изложби в "Етър"-а на Международния панаир на традиционните занаяти

Повече от 30 чуждестранни майстори от 16 държави ще представят пред гостите на Панаира съхранени традиционни техники и съвременното състояние на занаятите в своите страни

Изключителната колекция на архитекта Яу Мин Пей отива на търг

Селекцията от произведения на изкуството се оценява на над 25 милиона долара

85 години от откриването на Паметника на Свободата на Шипка

"Бог и България е една плът!", казва в речта си на откриването на паметника военният министър Пенчо Златев

Томичовият псалтир се връща за 3 месеца в родината

От 1902 г. той се съхранява в Московския исторически музей