Един от най-веселите дни в годината, когато всеки българин посреща с надежда пролетта и пожелава на близките си здраве и дълголетие, като им връзва мартеница, е Първи март. Има много легенди и поверия за мартеницата, като ние, българите, дори претендираме да сме единствените по света, които имат този обичай и символ. Или най-малкото - да сме го наследили от т.нар. светли иранци от полуостров Хиндустан, откъдето - през Тибет е тръгнал към сегашните ни земи основателят на държавата ни - хан Аспарух.

Още

Мартеницата в Тибет - доказателство за произхода ни?

Всъщност, според легендата, именно жената на хан Аспарух е направила първата мартеница. Това се случило, след като ханът преминал Дунава и Ахинора изгубила връзка със съпруга си. След като дълго чакала вест от него, накрая тя завързала на крака на лястовица пресукан бял и червен конец, и я пуснала да лети - да отнесе послание за здраве и любов до любимия й мъж.

Тази история е преразказана от писателя Николай Райнов в книгата му "Видения из Древна България", издадена през 1918 г.

"Аз съм Ахинора, съпруга на Аспаруха, царица на България. Не ме познавате вие, защото идете от далечна земя и далечно време - сега, когато съм мъртва и вашите заклинания с пъклена власт са извикали моя призрак да ви говори, ето какво ще ви кажа: Ахинора е моето име, което значи "мирис на теменуги". А защо ме будите?", пита Ахинора в книгата.

Писателят разказва тази история много интригуващо. Според неговата художествена версия Ахинора била пожертвана в името на народа.

"Тя бе пренесена в жертва за онзи народ, що бе мечта и дело на Аспаруха. Царят изпусна своя щит, защото мъка сгърчи десницата му. И щом пламъците погълнаха младата снага на царицата, той извърна глава, за да не гледа".

Според някои източници, името Ахинора е производно от персийските думи, означаващи "господар" и "могъщ".

Литературната версия за пожертваната Ахинора - любящата съпруга на Аспарух, която му праща лястовичка с мартеница на крачето, вдъхновява художника Иван Милев, и през 1925 г. той рисува портрет на ханската съпруга. Този портрет се превръща в негова емблематична творба, която събужда много спорове сред изкуствоведите. Според някои героинята на Милев не е Ахинора на Аспарух, а жена, в която художникът бил влюбен, но така или иначе това остава едно предположение, недоказано с факти. 

Легендата за връзката на мартеницата с прабългарите се утвърждава сред интелигенцията у нас някъде през 30-те години на 20-и век. В по-ново време вече активно се разсъждава върху произхода на прабългарите, като наследници на населението на полуосров Хиндустан, където и до днес дори на яковете връзват бял и червен конец за здраве.

Далеч по-различен е образът на Баба Марта в народните приказки и илюстрациите към тях. Там тя не е съпругата на Аспарух, а капризна и властна баба, с често сърдит характер, но добро сърце.

Името й е Марта, защото празникът й е през март. В народните представи месеците януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко, а Баба Марта е тяхната сестра, взела по малко и от двамата - ту усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

Баба Марта е определено образ-символ на пролетта и свързаното с този сезон събуждане на природата за нов живот. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.Традицията е свързана с древната езическа история на Балканския полуостров и някои земеделски култове. Завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски и елински обичаи.

В древността, червеният цвят е означавал Богинята - символ на раждането и смъртта, а белият - нейният Син - Слънцето, възприеман като символ на отвъдния живот и вечността. Тези схващания бавно са се променяли във времето, и днес сме свидетели на смесване на различни култури в древния обичай!

Илюстрация на Евгений Йонов към книгата на Жаклина Дон, 1946 г., антикварно издание

Вече е ясно, че българите не можем и да претендираме да сме единствените свързани със символа на мартеницата. Усукани бяла и червена вълнени нишки връзват на хора и животни и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. Заради народните поверия, има малки разлики в традициите: примерно в Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата, у нас мартеници връзваме дори на животни и дървета.

Снимка: BulFoto

На Първи март по българските краища, където все още стриктно се пази традицията, най-възрастната жена в рода трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка, за да зарадва Баба Марта. После старите жени не излизат от дома си целия ден, за да не разгневят капризната старица.

В смолянското традиционно ателие за изработка на мартеници /Снимка: Регионален музей Смолян /

В много краища на България има традиционни ателиета за изработка на мартеници. Едно от тях е смолянското, което отвори врати в Регионалния исторически музей "Стою Шишков".

А през миналата година една българска художничка-илюстратор - Росица 'roz' Захариева представи в Стара Загора презентация на тема  "Илюстрацията от началото до края" именно с процеса по създаването на илюстрацията Баба Марта.

Целият процес по изграждането на образа на Баба Марта от Росица 'roz' Захариева

Баба Марта на Росица 'roz' Захариева

Еми МАРИЯНСКА