Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Мисията успешна, Ивайло Захариев!

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Мисията успешна, Ивайло Захариев!

Актьорът над зависимостите и Мартин в друг край на "Под прикритие"

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

Той е обикновено момче от крайния софийски квартал "Дружба", досущ като героя си Мартин от може би най-успешния български сериал "Под прикритие". За разлика от Мартин, таткото на Ивайло Захариев не го учи да краде и да мами. По-скоро с майка му го водят на уроци по пиано, солфеж, архитектура и какво ли още не. Това пък от своя страна води до необикновена съдба.

В детските си години Ивайло прави първите опити на импровизирана сцена. Заедно с братовчедка си се впускат в магията на аматьорските представления, с които забавляват възрастните на семейни събития.  Ивайло - в ролята на режисьора, който подава идеята и направлява процеса. Братовчедка му  - като верен съмишленик и изпълнител.

Малко по-късно Ивайло Захариев осъзнава, че цената на живота не е свързана с това какво да направим, а с това какви да станем.

Неговият опит за летене към мечтите, себеотдаването в тяхно име и израстването в духовен аспект е успешен. Но му коства и много - вътрешни терзания, съмнения, отказ от зависимости, ремонт на възприятията за околните...

Една от най-големите битки за актьора е преживяването на славата. Или по-скоро живеенето редом с нея след голямото политане покрай успеха на "Под прикритие". 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

"Всеки би се унесъл по интереса и славата, която дойде със сериала. Но се радвам, че покрай мен имаше достатъчно приятели, които да помагат да не се възнеса и да не си повярвам прекалено, че това е най-голямото нещо в моя живот. Може би моментът, в който усетих, че политам прекалено е, когато започнах да подбирам с кого да общувам, с кого да се видя. Тогава си казах "осъзнай се". Защо да не се видя с този мой приятел, който сега има нужда от внимание от мен наравно с всеки друг. От онзи, който е в тежък момент? От третия, който не иска нищо освен съпреживяване и споделяне? Дадох си сметка, че не мога да игнорирам хората, да се капсулирам само покрай работата и екипа, с който работя.

Това беше, разбира се, доста в началото и оттогава много внимавам да не пренебрегвам никого, само защото са ме излъчвали по телевизията. Това не ме прави повече от другите, не съм нещо по-специално. Всеки човек заслужава уважение", споделя Ивайло. 

Той е "доброто ченге" и в нашия сериал, който снимаме на "Летище София". В хармония е с локацията - намираме се там, където небето се среща със земята. На пистата на Терминал 1, между десетки самолети на минусови температури. Там, където хора отлитат с мечтите си нанякъде и се реят в пътя си към щастието. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

Актьорът е точен за срещата рано сутринта. Пристига усмихнат и в готовност да седне на пилотското място. Няма проблем да ни се довери и е готов да влезе в нова роля - специално за читателите на #URBN by Dir. Избрали сме му голяма, стабилна машина - първият "класически" модел на Boeing 737 - 300 LZ-MVK. 

Преди да стигнем до самолета, обаче, ни очакват няколко часа насаме с Ивайло, в които си говорим за неговите страхове, терзания и възходи. И най-вече за личните му мисии като пилот на собствения си живот. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

Това, което трябва да знаете, ако се случи да излизате с Ивайло Захариев е, че се храни здравословно, предпочита вода пред кафе и не страда от клаустрофобия. Научаваме го, докато сме изолирана в малка служебна стаичка на летището, където очакваме министър-председателя на държавата да излети за Турция и нямаме право да излизаме на пистата. 

"Ситуацията тук почти винаги е непредвидима, защото всичко може да се случи и да се наложи машината да излети във всеки един момент", казва ни Елена Такова от Търговския отдел. Актьорът вече се чувства като част от филм, на който не знае сценария. Никой от екипа на URBN не е притеснен. Нито служителите на Летището, които веднага разпознават Ивайло Захариев и нямат нищо против неговата компания в следващите часове. Той, разбира се, е отворен за цялото това внимание и няма проблем да си направи няколко селфита с всички от охраната на зоната за сигурност... нищо, че преминаваме през нея по чорапи заради мерките за безопасност. 

Зад хилядите му образи, които виждаме на сцената в театъра или по телевизията някак скрито е останало едно малко момче, досущ като Том Сойер, което при вида на самолетите разтяга лицето си в широка усмивка. Ивайло няма страх от височини и се катери безстрашно по хлъзгавата плоскост на авиолайнера. За секунди е на ръба нa крилото, докато служителите на отдел "Сигурност", които ни охраняват, буквално се залепят за кръглите стъкла на прозорците и наблюдават леко притеснени резките му, но уверени движения. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

"Пред такива машини човек се чувства малък", казва Ивайло. Но пък емоцията, която му носи момчешкото катерене одухотворява срещата между актьора и мощния Boeing, който може да вдигне 63 хиляди килограма нагоре в небето. 

3,2,1 ... Излитаме

"В мислите си се опитвам да съм заземен, но в молитвите си - въздушен. Не сме само за малко и случайно тук. Всеки носи своята вяра, дори в моментите, в които не вижда смисъла и надеждата. При мен нямаше катарзис, критичен момент или нещо такова, което да я събуди. Просто започнах да я захранвам, когато бях на около 25 години. С един приятел се заговорихме за Библията, за стойностните неща в живота. Когато човек е млад, ако не се насочи в една добра посока, вече на напреднала възраст може да съжалява. Той ми зададе точните въпроси в правилното време и започнах да откривам отговорите им в християнството", казва Ивайло. 

Лишен е от мачовското поведение, което се очаква от един известен, млад мъж актьорът е преминал през своите лични тегоби и препятствия. Сега е пораснал, обран и по-уверен в себе си. 

"Театралната академия дойде като естествено продължение на пътя към актьорското майсторство. Бях в читалище, в театрална паралелка, школата на Венци Кисьов към  "Сълза и смях". От гимназията бях  в интензивен репетиционен период. За мен не бе нещо ново. Бях като ученик, когато се срещнах с театъра. Изцяло реших, че ще се отдам на театъра в 8-ми клас. После пожелах да се откажа на няколко пъти. Мислех, че не ставам за тази работа. Но моят преподавател Алексей Христов успя да ме убеди да пробвам още малко и като че ли нещо се отключи в мен и започнах пак да изпитвам удоволствието да играя пред публика. Отново имах колебания в 11 и 12-и. И точно тогава, на най-големия кръстопът отидохме на една театрална среща с Наум Шопов. Великият актьор, който съм гледал във великолепни представления като "Крал Лир". Той разказваше за своите колебания. Гледах един актьор, познат на цяла България, който почти до последно се е съмнявал дали става за тази работа. И погледнато от моята перспектива тогава си казах: Значи е нормално да поставям под съмнение всичко, което върша. И затова продължих да упорствам в това, което съм предприел. Може би това упорство изгради малко по малко тази увереност, от която имах нужда, за да продължа да играя и да успея", казва Ивайло. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

Неувереността по естествен път пропълзява чрез естествените страхове на всеки един от нас - как ще бъде приет? 

"Опасявах се, че това, което изразявам на сцена или пред камера няма бъде оценено или как ще бъде възприето. Твърде много мислих, задълбавах, критикувах се може би. Защото ние актьорите затова играем - за да бъдем разбрани. Да сме ясни с изразните си средства в това какво искаме да кажем нещо на публиката. Иначе всеки може да хване пиеса или роман и да прочете. А на нас, актьорите, ни е интересното ние да разкажем тази история по неподражаем начин. Да имаме собствен прочит", казва Ивайло. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

Увереността идва с поемането на отговорност. С това, човек да вижда, че е успешен, казва още Ивайло.

"Поставях си малки задачи в началото. Чак когато ги изпълнявах, идваше по-голямото задание. Малките стъпки са най-важни. Никога не съм се хвърлял на най-високото. Не искам да съм високомерен. Човек не трябва да се мисли за Бог, но да е близо до Него. Както се чувствам и в момента. Публиката усеща високомерието. За мен е интересно да играя далечни образи от мен", казва той. 

Най-далечният образ, в който се е въплъщавал към момента е в сръбския филм "Южен вятър" с режисьор Милош Аврамович. Харесват го, след като гледат сериала "Под прикритие". 

"Играя Христо - син на наркобос, което е доста далеч от мен, бидейки син на научен работник. Ако във филма има добри и лоши, аз играх глупавия. Едно разглезено момче, ръководено само от желанията си за удоволствия и забавления. Този Христо си мисли, че баща му може да го спаси от всичко, каквото направи. Голямо предизвикателство да играя и удоволствие да се срещна на снимачната площадка с Христо Шопов - синът на Наум Шопов. Голям актьор също като баща си", споделя Ивайло.

Филмът е обявен за най-гледания сръбски филм за 2018 г. и отново засяга темата за наркокартели, дрога и опасни игри. Също както и в "Под прикритие" Ивайло става част от това, срещу което в реалния живот се бори - употребяването на дрога. Разбира се, той не просто проповядва морал и цитира Библията. Неговата мисия е чрез изкуството да се опита да опази душата от зависимости. Зависимости, които я изяждат, отслабват и амортизират. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

"Затова и най-близката до мен роля е на Спас от "Спасителят". Един коминочистач -  герой, който се среща с момиче, пристрастено към хероина и решава да ѝ помогне. Лично аз съм приел тази кауза като лична и се опитвам по различни начини да помагам на хора, които са в проблема, бидейки техен приятел. Тези хора имат нужда от подкрепа, за да излязат от зависимостта. Чрез разговори и срещи с младежи, които все още не са се закачили, се опитвам да помогна. 

Играя "Спасителят" пред гимназисти. Искам преди да са опитали някакъв вид дрога, да са наясно какъв е финалът. Аз имам своя опит с тревата. Не води до голяма зависимост, но променя стила на живот. Ставаш подвластен на нея, особено ако се отдадеш много, като мен, когато бях гимназист. Ако бях чел повече или ми бяха разяснили... нямаше да пуша. Сега не съм от 10 години и не съм си и помислял. Защо спрях ли? Появи се онзи момент, в който усещах, че ми е трудно да запомням текст. А това е основата на моята професия. Паметта е нещо много важно, а е често засягано от марихуаната и то не директно. По-скоро логическите връзки, концентрацията ми бяха засегнати. Реех се сякаш, а това е крайно неподходящо за актьорската професия. Трябва голяма концентрация да играещ друг.

Един мой преподавател от НАТФИЗ - Димитър Янбастиев, казваше, че актьорството е човекознание. Не може да не познаваш човека и да го играеш. Той е различен от теб. В това отношение тревата зомбира и това да се смееш като морков не ти помага. А има и някои, които изпадат в депресия -тогава какъв е кефът? За какво да го правя? Не мисля, че има някой, който да е сбъднал мечтите си пушейки марихуана. Дори и финалът на Боб Марли е двуяк", шегува се със собствените си грешки Ивайло. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

Ивайло Захариев е посветен да помага на наркозависими в сдружение "Изход". Организират седмични сбирки за хора, които търсят изход от проблеми със зависимости. Казва че помагайки оцелява на границата на илюзията и реалността, между собствения и чуждия живот, който създава театъра и киното.

Оцелява и благодарение на най-важната си роля в живота - баща на двама сина. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

"Актьорската професия е да играем, да действаме. Когато съм с моите момчета, влизаме в роли, докато играем. Но по-скоро в търсене на себе си, а не на чужди образи. За тях това е вълнуващо. Те винаги искат да демонстрират силата си, имат порива да се доказват, че са най-добрите - един пред друг или пред самите себе си. За мен, като баща, да ги отглеждам е по-скоро забавно. Успявам и аз да вляза в тяхната игра, да общуваме в съревнование, което на тях им помага да получават своята увереност. Вярвам, че по този начин ще им помогна да станат стабилни личности, които да знаят своите качества. Трудно ми е да бъда строг, малко я играя тази роля, надявам се, че не го усещат", споделя Ивайло. 

И досущ като друг свой герой - Калоян от "Пътят на честта" - иска в България да се спазват правилата и да работят законите. Патриот е в контекста на това, че иска децата му да останат в България. За него изходът със сигурност не е Терминал 2. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

"Ако мога да го кажа по-образно, мечтая си понякога за една България за синовете ми. Бих променил учебната система, която в момента е изградена така, че да цени само придобитото по определен начин знание. Не се цени личността и индивидуалните умения на ученика. Идеята е да му бъдат налети едни знания като с фуния и да бъдат предадени така и на изпитите -както са били приети. Сигурен съм, че има хора в България, които се борят да променим този начин на обучение, но аз по-скоро търся алтернативен вариант за децата ми. Мога да харесвам западни модели и методологии, но не бих искал децата ми да учат на Запад. Основата им искам да е тук, в България", казва Ивайло. 

Самият той си спомня научените уроци от брат си и баща си, от времената, когато е ходил редовно със семейството си за риба. Това е и най-яркият спомен от детството му. 

"Около Искъра или на Панчарево... и не беше май много важно да хванеш голямата риба. Често зарязвахме въдиците, но и с часове сме чакали с пръчката. Преживяването да сме заедно беше най-ценното, обаче", спомня си актьорът. 

Като дете е пътувал много със семейството си. Покрай работата си и сега е често на път. Миналото лято беляза завинаги живота му. Пред българската публика в САЩ и Канада Ивайло Захариев и колегите му изиграха за последен път представлението "Агенти"с режисьор Владо Пенев.

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

"Беше вълнуващо и диво. Обиколихме 8 града в Щатите и Канада, играхме пред пълни салони. За мен беше много специално. С голяма радост и носталгия се връщам назад в това време. После един от нас полетя и това представление няма повече да се играе. Йосиф Шамли бе инициаторът да се съберем този екип за това представление и след като той ни напусна затваряме тази страница. Йоско убеди Владо Пенев да ни режисира, той убеди всеки един от нас да участва и наистина това за мен остава един от най-добрите примери за инициативен актьор. Освен чудесен талант на сцена и пред камера, Йосиф беше човек, който е находчив и не чака да му бъдат предлагани роли. Търсеше как да изрази все повече себе си. Така ще го запомня", казва с тъга Ивайло.

Затова и има нова мисия, която се надява да осъществи възможно най-скоро. В негово име и в името на всички онези големи актьори, които си отидоха от този свят. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

"Заедно с продуцента Димитър Гочев искаме да запазим хората на земята. Онези, които отлетяха завинаги. За да ги съхраним в паметта си, мислим за заснемане на театрални представления. Тази работя ще се осъществява с много добър кино екип. Ще са знакови представления, които ще могат да бъдат излъчвани и по телевизия, и в кина. Така например с представлението "Поручик Бенц" пътуваме из Европа и ни гледат не само българи.

Последният път в Лондон имаше цяла група англичани, които се интересуват от българската история и култура. Идеята е това изкуство в реално време, каквото е театъра - да не е така временно, да не е само за мига. Защото спектакълът се изиграва и край, завесата пада. И светли примери като Йосиф Шамли, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, наред с техните театрални постижения ще останат само спомен", опасява се Ивайло. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

Наред с тази своя кауза, за следващата година си е поставил оптимистични, но и трудоемки задачи. Зает е с мисълта какви грижи да положи, за да участва в опазването на културното наследство на страната.

"България е кръстопът и център. Имаме много, но ако продължават артефактите ни да напускат контрабандно страната, няма да ги има още дълго. Изнася се богатата ни история и затова и трябва да се повдигне този въпрос. Какво да направим, за да ги спасим? Културата е това, което ни прави българи. Нито държавните институции, нито властта, нито бита ни прави българи, а именно историята и всяко творчество - от песните до театрите през занаятите. Може би ще дам своя принос чрез нов филмов проект, който се надявам да започне скоро", издава Ивайло. 

Споделя, че сред основните му интереси е този към българската история и чрез една конкретна епоха иска да разкаже своя история - да напише сценарий.  

"Свободен съм да мечтая и съм се захванал с тази моя мечта - да осъществя мой сценарий. Да го напиша аз, разбира се малко и с помощ от приятел. Движа се по моите планове целенасочено, стъпвам по земята, но и се вторачвам вътре в себе си. Живея в моите граници. Ако човек си постави ясни рамки - кой е, къде е и към какво се стреми, всичко извън тях може пак да е шарено и да му се насладиш. Просто няма да се губиш, няма да напускаш себе си. Ако всеки си отговори кой е и къде иска да иде, ще постигне най-смелата си мечта", вярва Ивайло Захариев. 

Той е постигнал своята. Да бъде Мартин, Спас, Калоян и още много други. Бил е и водач на слепци. 

"Ха, ха. Това е една шега от гастрола на представлението "Бай Ганьо в Щатите, заедно със Славчо Пеев, Ивайло Калоянчев, Весо Цанев и трупата на Дупнишкия театър. Обиколихме 5 града, а повечето колеги са от по-старото поколение и не знаят добре английски. Тогава Славчо Пеев се шегуваше, че аз съм като водач на слепци. Защото те наистина с английския не бяха добре и аз обяснявах като преводач на всяка крачка", спомня си актьорът. 

И за да опознаем още повече онзи въздушен Ивайло, обръгнал към славата и полетял над суетата, към перфектното му пилотско досие можем да добавим... владеене на жестомимичен език, който научава от своите глухи колеги в клас "Пантомима". 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

"Покрай лекциите, покрай часове по сценично движение и акробатика ходих и на техните часове. Запознахме се, общувахме и след като завършихме ме приеха в техния театър "Мим Арт". Казах си, че те не могат да говорят като мен, но аз мога да общувам като тях. Преподаваха ми в началото основни думи. Не е трудно, има логични жестове и по логичен начин се изразява човек, така че, стига да има желание човек може всичко. Сложно е наистина, защото си лишен от гласа, но пък е предизвикателство за концентрацията.

Интересното в пантомимата е, че най-важен е вътрешният монолог на героя. Не можеш да си позволиш да забравиш къде си оставил чашата, тетрадката или всички въображаеми предмети. Ако оставиш някой от тях с едната ръка и го вземеш с другата - публиката ще забрави илюзията, ще излезе от магията. Трябва да си много концентриран и да се пренесеш във въображението си", казва Ивайло. 

Той не е перфектен, защото като всички има своята сценична треска. Тя не е треперене или потене на дланите. Тя е вълнение. Нервен смях. Може би съмнения преди излизането на сцената. Особено ако ще се играе комедия. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

"Веднага се сещам за НАТФИЗ и дипломното ми представление - може би първото голямо пред публика с Тони Угринов режисьор. Беше специално, защото на нас ни беше смешно да го играем, но не знаехме как ще го приеме публиката. Имаше притеснение и когато започнахме да играем, всяко едно подхилкване от зрителите ни вдъхваше смелост. Казвахме си - нещо се получава. Казахме си "добре, а сега по-смело" и ги отвяхме", шегува се Ивайло. 

Извън сцената притесненията му са свързани със странните желания на фенките му. Казва, че никога не е разбирал защо момичетата искат да им се подписва на рамото, бедрото или друга плът. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

"Винаги съм отказвал. За мен хигиената е важно нещо, а пък ако те след това ако няма да се къпят - по-добре да не им го причинявам"

Като изключим всички тези възвишени мисии, човеколюбиви каузи, професионални успехи - в живия живот всеки ден от седмицата на Ивайло е различен. Понякога се буди с бърза тренировка и тръгва на турне за друг град. В друг ден е планирал среща с колеги, тъй като в момента е в контакт с турски продуценти и дори наскоро посетил Истанбул с работна цел. Дали ще го видим в турски сериал? Не казва. Но пък в копродукция със сигурност.  

В други дни тренира малко повече, обръща внимание на синовете си, взима ги по рано и са заедно по мъжки.

Вече сме в котпита с Ивайло. Дежа вю от "Под прикритие", пети сезон. Дежа вю в самолет, който героят му трябва да взриви. Дежа вю със славата, която отново го помита с пълна сила, след като сериалът отново тръгна този път по Нова телевизия. 

Какъв би бил героят му Мартин, ако бе оцелял?

"Щеше да е по-настървен към несправедливостите, но по-зрял в действията си. В последния сезон видяхме неконтролируемост в желанието за мъст и една правда, която не може да се извоюва с неправдиви средства. Полетял като камикадзе към отмъщението. Ако можех да го променя, щеше сега да е жив и по-зрял", казва Ивайло. 

- А ти кога летиш?
- Най-често вкъщи. На спокойствие и когато успявам да си отпусна мисълта на сигурно място. Когато умът не казва не, когато сърцето ме придърпва  към себе си. 

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша Гардероб: Collective Bulgaria/ Очила: Grand Optics

Ивайло Захариев може да гледате на 24 януари в "Поручик Бенц" в Бургас. На 27 и 28 януари в "Кризисен център" съответно в София и Лом и на 31 януари - в представлението "Усещане за любов" в София.

На 12 февруари "Усещане за любов" ще се играе във Варшава, след което отново може да го гледате и в София на 14 февруари.

На 29 февруари Ивайло Захариев ще пътува за Хага, за да играе в "Поручик Бенц". 

На добър час! 

Екипът, който работи за интервюто и фотосесията:

Екипът на #URBN ви пожелава приятен полет през 2020 г.

Интервюто и концепция: Криси Димитрова

Фотограф: Десислава Генкова - Елриша  за #URBN

Гардероб: COLLECTIVE Bulgaria

Очила: Grand Optics

Грим: Росина Георгиева

Стайлинг: Сирма Маркова 

РМ: Йорданка Вълчева

Локация: #URBN изказва огромни благодарности на Летище София, Елена Такова и служителите, които ни съдействаха за осъществяването на този материал. За гостоприемството, нашата безопасност и възможността да се докоснем до магията на авиацията благодарим на Авиокомпания АЛК 

#URBN е мястото, където разбулваме тайните на забързания град. Летище София е едно от най-емблематичните места в София. Достъпът там е ограничен, а мерките за сигурност - на най-високо ниво. Хубаво е да знаем малко повече за историята му. 

Първата летателна площадка в град София се е намирала на територията на днешната централна ж.п. гара, а началото на първите полети по вътрешни линии е поставено с транспортирането на пощенски пратки по два маршрута: София-Горна Оряховица-Варна-Русе и София-Пловдив-Ямбол-Бургас.

От началото на 30-те години полети се изпълняват от естествената писта край село Враждебна, чийто терен с Указ на Цар Борис III от 16 септември 1937 г. е избран за строителството на столичното летище. Това е рождената дата на Летище София.

През 1949 г. със създаването на българо-руско авиационно обединение ТАБСО се поставя началото на редовните международни линии, свързващи София с другите европейски столици. 

През 90-те години е основано самостоятелно търговско дружество "Летище София".

През 2000 г. Терминал 1 на Летище София е основно реновиран - разширен е салон "Заминаване" и е обособена сграда за пристигащи пътници. 

На 31 август 2006 г. Летище София въвежда в експлоатация новата писта за излитане и кацане, изнесена на 210 м северно от предишната, като източният край на дългото 3600 м съоръжение прехвърля коритото на река Искър по специално изграден мост.

През 2014 година по инициативата на летище София и Съюза на ветераните от БГА е открит Музей и клуб на авиацията. Той проследява историята на авиацията - военната и гражданската, от 1912 г. до наши дни. Там може да видите много автентични предмети, съоръжения, снимки и диорами, а в клубна част има възможност да видите и автентични филми. Пространството е оформено с предмети от летище София от края на 80-те и началото на 90-те години, както и с автентични табла за разписанието.

Още

Боян Магьосника

Боян Магьосника

Още

София Б. Щастливката

София Б. Щастливката

Още

Рая Пеева и Явор Бахаров: (Не) Бягай, обичам те!

Рая Пеева и Явор Бахаров: (Не) Бягай, обичам те!

Още

Мария-Антоанета пасти да яде!

Мария-Антоанета пасти да яде!

Още

Oставете таткото на Мира

Oставете таткото на Мира

Още

Петър Дочев на покер с театъра

Петър Дочев на покер с театъра

Още

Силвия Петкова: Градско диване с високо вдигнат гард

Силвия Петкова: Градско диване с високо вдигнат гард

Още

Другата Снежана Макавеева: Тъмната принцеса на градската сцена

Другата Снежана Макавеева: Тъмната принцеса на градската сцена

Още

Деян и Радина vs. Бони и Клайд: Връзката ни е "удари гръм, изви се буря"

Деян и Радина vs. Бони и Клайд: Връзката ни е "удари гръм, изви се буря"

Още

Неда Спасова - между "Не" и "Да" или една история от Корона Експрес

Неда Спасова - между "Не" и "Да" или една история от Корона Експрес

Още

Актьорът Ники Станоев: Аз съм сериозен винаги, просто хората ми се смеят

Актьорът Ники Станоев: Аз съм сериозен винаги, просто хората ми се смеят

Още

Абсолютният "Той" Юлиан Вергов: Изгониха ме от 2 училища преди да разбера, че искам да съм актьор

Абсолютният "Той" Юлиан Вергов: Изгониха ме от 2 училища преди да разбера, че искам да съм актьор

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас