Познаваме се от около два часа, но това не й пречи да ме покани в дома си. След като вече съм й на гости, а е ограничила посетителите напоследък, знам как изглежда светът й. Той със сигурност не е прожектори, cat walk, грим, шум и бляскавост. По-скоро е уютен апартамент от онези старите, в които мирише на истински паркет и хубав коняк, а на ъгъла до огромната библиотека в заразяващ полусън дреме питбулът Кари.

Снежана Макавеева е смразяваща на пръв поглед, заради точно онази студена красота на куклите, с която често я свързват. Но отпускаща по онзи особен артистичен начин, който може да те подхлъзне бързо към скъсяване на дистанцията. Разкривам ви, че имаше моменти, в които се чудим кой дава интервюто - тя или аз. И вече мога да дам съвет къде са ключовете към доверието, което трябва да спечелиш, за да ти отвори вратата - в прекия и преносния смисъл. Паролата е цитат извън клишетата от класическа литературна творба, разговор за бебета и домашни любимци и чаша добро червено вино.

Такава, каквато застава пред #URBN Снежана Макавеева - на неин терен, боса на паркета и подпряна на собствения си дървен бар в хола, не може да я видите по телевизията, по кориците на списанията и по светските премиери.

"Писна ми да се обяснявам, че не съм надута, надменна, такава, онакава. Сама виждаш - вече си у нас, даже прекалено доверчива съм към журналисти. Уча се да се обирам напоследък"

Клишето "лошо момиче" е най-срещаното определение за нея. Можеш да чуеш и безброй градски легенди по улиците на София - работила е в бар, танцувала в балет "Сатен", играла е в хитовия сериал "Под прикритие", както и в редица постановки на сцените на българските театри. Сега се завръща и от Америка, където с трупата на представлението "Агенти" (режисьорски дебют на Владо Пенев) зарадваха българите в САЩ и Канада. Това, за което си говорим е за живота й като докоснатото от известността градско момиче, който минава неминуемо през безброй препятствия. За твърде бързото осъществяване на мечтите и наложителното порастване.

"Опитвам се да свикна, че може би това е белегът - да ми спрягат името във всякакви митове. Обяснявам си, че сигурно е част от славата. Но не си обяснявам защо хората са толкова лоши и злобни понякога. Дали се замислят, че близките ми четат откровени измислици за мен?"

Това интервю е с онази Снежана Макавеева, която не сте срещали досега - започнала живота си отначало преди 5 години. За целта изкъртва до основи целия си апартамент и изхвърля всичко - без капка съжаление и носталгия.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Бях извикала една бригада момченца, които ме питаха невярващи: ама, како, всичко ли да взимаме". Казах им: "Всичко! Започвам на ново, започвам на чисто, започвам нов живот".

Началото на нейното собствено презареждане минава през дома й. Единствените вещи, които оставя, са старото пиано на дядо си - Химика и виден джазмен Татион, и снимки с другия дядо - Директора Атанас.

"Така е най добре - когато нещата от живота си отиват, нека остава място за нови. Така се съхраняваш. Не се връщаш назад чрез болезнени анализи какво е било, какво е станало, какво би могло да е. Нищо не можеш да промениш с лутане. Няма как да бъде другояче. Дори ако щеш - в човешки взаимоотношения, в работа. Трябва да затваряш страницата, не може да си половинчато и в миналото, и в бъдещето. Трябва да сме над спомените и депресиите. Хората се измъчват по миналото", смята Снежана.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Серт е от малка - така са я възпитавали тримата й по-големи братя. Наскоро разбира, че е зачената в Багдад и с това си обяснява, че е чешит в някои отношения.

"С 4 деца вкъщи майка ми и баща ми решават, че най-добре е да ме оставят на свобода от малка. По-голямата част от детството ни е минала в дядовата вила в Чибаовци - след 104 села последното е нашето. На една скала е къщата..."

И сега ходи там - предимно сама със себе. Остава най-малко месец.

"В такива моменти мама е звъняла и ме е питала: "Ти наистина ли няма да се прибереш дори за Бъдни вечер". Казвам й не, не искам. Отцепвам се - паля си огънче, правя си скара, чета си, разхождам се из горите с кучето ми и се прераждам. Изчиствам се изцяло. Отшелничествам си."

След повече от 10 години във фокуса на медиите - от балет "Сатен", през хитовия сериал на БНТ "Под прикритие" до филма "Бензин" на Асен Блатечки виждаме, че русото момиченце със светлите очи вече е пораснало.

"Бях на тати принцесата, но надделя братството. Износвах техните дрехи, придобих техните маниери, ритахме топка, ловяхме гущери. Но все пак не успяха да ме превърнат в четвъртото момче вкъщи. На 10-12 години все пак си държах на розовите рокли и русите коси, а накрая и на високите скорости и адреналина".

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Снежана Макавеева може да е принцеса само на сцена или пред камера. През останалото време предпочита да е дракон. Огнедишащ, мощен, пък може и женски. Може би защото само за секунди изпепелява всеки повърхностен опит за комуникация.

"Понякога хората не схващат чувството ми за хумор, а аз обожавам да иронизирам. Усетих, че е така, когато на 18 години получих огромното внимание и съответно хората търсеха контакт с мен. Тогава се мислех за безсмъртна. Мислех, че живея в розовия свят. Всичко се случваше с лекота - оттук ме искат, оттам ме искат. Танцувах, ходех по участия, взеха ме в театъра, поканиха ме в най-якия сериал в България. По същото време знаех, че не е до едната прословута красота, тя не ме е завела никъде сама по себе си. Освен в Азия да моделствам. Благодарна съм и за този силен период в живота ми, който ме изгради като личност откъм отговорност, но оттам нататък съм воювала сама."

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Борбеността си дължи 90% на братята си. От тях са уроците да оцелява по мъжки получени във възрастта, в която човек трябва се формира. Останалото го постига с вяра.

"Ако вярваш в нещо - ще се случи, наистина. Ужасно много неуспехи съм имала и грешки по пътя... И когато нещо не ми се е случвало и ме е тормозило, съм се вдигала, осъзнавайки, че то е пратено да ми даде сила и мотивация да продължа да си гоня целите. Всеки минава през тегави периоди. Последната година бе разклащаща за мен от негативни събития в живота ми във всякакъв план. Но това ме направи по-силна и по- свободна. Даде ми воля да искам нещата да се случват по още по-хубав начин. Не се сломявам".

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Едно от най-тежките събития е катастрофа преди два месеца, в която Снежана и спътниците й оцеляват на косъм. Благодарна е, че за първи път кучето й Кари не е с нея, а при родителите й в този момент.

"Благодаря на Господ, по чудо оцелях. Сам си минаваш през подобни моменти, затова не съм казвала на никой. Стана заради аквапланинг. Пътувах към Италия, по най-красивата гръцка магистрала към Игуменица. Важното е, че колата ми се оказа със странични въздушни възглавници и оцеляхме благодарение на тази екстра и естествено - защото си бяхме сложили коланите. И от полицията, и от службите, и от линейката се питаха как така нищо ни няма..."

След този инцидент се замисля за живота си и ценностите му генерално. Зарича се да не се тормози с битовизми и да не вини обстоятелствата повече, а сама да ги създава.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Всичко бих искала да играя в момента. Нямам претенции. Искам характерни, различни от мен, роли. Искам да бягам от себе си. Защото преди изхождах от собствения си натюрел и начин на живот за изграждането на образа, което на мен самата като артист ми доскучава. На екран върви, но в театъра трябва да се стремиш да излезеш извън себе си. Да те води режисьор, за да има предизвикателство да правиш това, което ти се струва невъзможно."

Разговорът преминава през 9 планини, но до темата за любовта стигаме по краткия път. Казва, че е целеустремена и е свикнала да получава това, което иска. Затова и се научава да свири на китара.

"За да си върна една любов се научих. Трябваше да направя серенада. И пропях, и просвирих и си върнах любовта".

Признава, че е голяма любовчийка. Но и че не страда дълго по изгубеното.

"Постоянно губя. Крадат ми разни работи. Тези 5 лева, които ти намери преди малко може да са мои, защото на това място мислех да отварям мексиканско арт място - нито ресторант, нито бар, нито галерия, а всичко в едно. Да си е моето място. После реших да се концентрирам върху едно две неща, а не върху 100, защото се разпилявам", обръща на шега сериозния разговор за любовта.

И разкрива, че най-големите й загуби са, когато се разсейва. Затова държи да е с жестока воля и да носи силен и смел дух, за да не се отклонява. На 27 не смее да се нарече премъдра, но поне осъзната.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Което не е малка крачка към осъществяването на това, за което си мечтая и целите, които съм си поставила. Имаш ли истински желания, истинска вяра - това означава, че целта си няма начин да не я постигнеш"

Така я приемат в НАТФИЗ. Решава го спонтанно и импулсивно, а не след дългогодишно реене. Харесва да е дива и енергична, да се доверява на емоциите си, да скача с бънджи, парашут и вкуса на риска. Била е къде ли не по света - Япония, Корея, Европа, Латинска Америка.

"Родителите ми ми имаха доверие, след като завърших училище с пълно отличие, макар да съм си щура. Изпитвали са ме на първия учебен ден! Представете си - майка ми ми преподаваше по български език и литература. Тя вроди любовта ми към книгите. Всички си мислеха - майка й ще й пуска аванти. Към мен беше толкова строга... На първия учебен ден ме слага на първия чин, вдига ме на дъската. Още не сме си казали "добър ден", а тя, с най-хладнокръвния си тон отваря тефтера и ... "Опълченците на Шипка"! 22-ри номер! Снежана да излезе!" - с ледения поглед. А към мен с думите: "Аз ще ти помогна". Сърцето ми слезе в петите. Заради съвкупност от всякакви опасения. Тя знаеше, че обичам да чета, но държеше да ми покаже, че трябва да вярвам в себе си, способностите си, знанията си и да съм смела да се доказвам. Тя всъщност е човекът, който постоянно и до ден днешен ме прави по-умна. И така - цялото стихотворение от начало до края. Получавали ли сте 6-ица на 15-и септември по литература - аз имам, от майка ми".

Разговорът е непринуден и неподправен. Оказва се права, че е прекалено открита в живота - дори след като славата и публиката се намесват рязко в него.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Става така, че моето най-мило поведение може да бъде изкарано недопустимо. Не знам защо хората се опитват да сринат с две заглавия и крехкия авторитет, който си създал с труд. Приела съм го като част от професията на т.нар. публични личности. Само че аз не съм избрала нея, а актьорското майсторство. Хората са лабилни, вярват на всичко - особено на това, което виждат по телевизията. Нямат самочувствие и смелост да се борят. В тази среда оцелявам благодарение на професията си, кучето си и любовта към живота. Все още вярвам безкрайно, че нещата ще се променят неминуемо към по-добро. Някой ден".

Затова и не смята да слиза от сцената. Не е подписала договор с конкретен театър, за да може да играе колкото може повече. След турнето с "Агенти" в САЩ и Канада, където билетите са изчерпани, се връща на сцената на Театър София за "Тирамису". Очаква с нетърпение да усети онова леко вълнение и дори притеснението от новите срещи с публиката.

"Ако изгубиш сценичната треска, не трябва въобще да излизаш на сцената, според мен. Дори звезди като Стоянка Мутафова и Лили Иванова я носят със себе си още. Изгубиш ли тръпката, няма какво да дадеш на публиката. Трябва да ти е като за пръв път".

Казва, че преподавателят й в НАТФИЗ - Ивайло Христов я е научил да казва "не". Важно е да можеш да отказваш. Имаш идеал - трябва да го гониш.

"Все още казвам "не", защото мога да си го позволя и не искам да се подценявам.

Когато вървиш по пътя, обаче, трябва да си много чист, да не кривваш от него. Така ни е учил Ивайло Христов - актьорска хигиена се нарича. Уви, често оставаме с усещането, че културата ни е последна дупка на кавала. Това е страшно, а не клише. Защото тя формира обществото ни, публиката ни и трябва да я вардим много. Иначе е жалко".

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

От изпита в Академията е запомнила, че " С любовта шега не бива". Заради монолога на Камий - любовен към главния герой Пердикан, с който спечелва комисията. Чувала е за себе си, че е невиждан сблъсък между визия и дух. Признава, че може да бъде мрачна, особено ако е чела поезия на Томас Елиът.

"След това ми трябват 5-10 минути да се усмихна. Мога цяла седмица да чета най-тежките, най-брутални книги и да гледам също толкова мазохистично тежки филми. Признавам си - случвало се е да обичам мазохистично, тъй като и в любовта съм такава - влизам с 300 км/ч. Понякога носи и тъга, която ме затваря, но не се отказвам от мнението си, че всички чувства трябва да се "инжектират" в човека, когото обичаш. Защото любовта е единственото, което ни осмисля и ни извисява. На едната ми ръка на пръстите са тези, които някога са ми влизали под кожата. Нося си моите Ана Каренински поривчета, които ме връхлитат на някоя гара по залез - е романтично си е!"

И тъй като се поддава умело на състоянията си, съвсем очаквано режисьорът Лилия Абаджиева успява да създаде с участието на Снежана Макавеева една постановка, която едва ли ще видим повече. Тя е сбор от много класически произведения на Франц Кафка, Ингмар Бергман, Сьорен Киркегор, Антон Чехов и Ролан Барт.

"Спирам до тук, защото много "дарк" ( в превод от англ. - "тъмно") стана това интервю. Не знаех, че натам ще отидем с тези въпроси. Тежко представление, на което въпреки препятствията изкарахме премиера, изиграхме го 20-30 пъти, но черната серия не спираше и колкото и да не вярваме в такива сили и че вселенската мадона определя трагедиите на живота, решихме, че все пак тегне проклятие. Бяхме разбунили духовете и "Игра на дама" повече не се играе."

Някои ще нарекат Снежана Макавеева силен човек, но пък трябва да знаят, че тя плаче често и не смята, че е срамно. Вярва, че мъката трябва да се излива, за да не избива. Наясно е със себе си и какво може да даде на другите.

"Затова не давам обяснения каква съм, що съм - не се старая да съм ненужно любезна и ведра. Близките ми знаят колко добър и весел човек съм, това ми е достатъчно. Нямам необходимост от поза и от фалш пред непознати, за да се харесам. Наричали са ме и социопат, нека съм такава. Всеки наистина е задължително да гледа вътре в себе си. Не да е егоистичен и егоцентричен, но да си обръща внимание и да се концентрира. Да става по-добър за себе си, да се харесва и да се цени. Имам хора, за които давам всичко, способна съм да ги извадя и от най-дълбоката дупка. Пък ако трябва и ще се бия... Ако на това не са ме научили братята ми...", казва Снежана и ми показва схватка, която изглежда достоверно опасно.

Гардероб: United Colors of Benetton, от MDL Group

Благодарим на ресторант Mediterraneo за гостоприемството

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Стайлинг: Сирма Маркова

Грим: Росина Георгиева

Видео: Ренета Веселинова

Интервюто взе: Кристина Димитрова

PM: Йорданка Вълчева

Още

Силвия Петкова: Градско диване с високо вдигнат гард

Още

Актрисата Силвия Станоева: Преследвана от ангели и алтер его