Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Другата Снежана Макавеева: Тъмната принцеса на градската сцена

Ако изгубиш сценичната треска, не трябва въобще да излизаш на сцената. Изгубиш ли тръпката, няма какво да дадеш на публиката. Трябва да ти е като за пръв път...

Другата Снежана Макавеева: Тъмната принцеса на градската сцена

Такава, каквато я срещна #URBN, не може да я видите по телевизията, по светските премиери или по кориците на списанията

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Познаваме се от около два часа, но това не й пречи да ме покани в дома си. След като вече съм й на гости, а е ограничила посетителите напоследък, знам как изглежда светът й. Той със сигурност не е прожектори, cat walk, грим, шум и бляскавост. По-скоро е уютен апартамент от онези старите, в които мирише на истински паркет и хубав коняк, а на ъгъла до огромната библиотека в заразяващ полусън дреме питбулът Кари.

Снежана Макавеева е смразяваща на пръв поглед, заради точно онази студена красота на куклите, с която често я свързват. Но отпускаща по онзи особен артистичен начин, който може да те подхлъзне бързо към скъсяване на дистанцията. Разкривам ви, че имаше моменти, в които се чудим кой дава интервюто - тя или аз. И вече мога да дам съвет къде са ключовете към доверието, което трябва да спечелиш, за да ти отвори вратата - в прекия и преносния смисъл. Паролата е цитат извън клишетата от класическа литературна творба, разговор за бебета и домашни любимци и чаша добро червено вино.

Такава, каквато застава пред #URBN Снежана Макавеева - на неин терен, боса на паркета и подпряна на собствения си дървен бар в хола, не може да я видите по телевизията, по кориците на списанията и по светските премиери.

"Писна ми да се обяснявам, че не съм надута, надменна, такава, онакава. Сама виждаш - вече си у нас, даже прекалено доверчива съм към журналисти. Уча се да се обирам напоследък"

Клишето "лошо момиче" е най-срещаното определение за нея. Можеш да чуеш и безброй градски легенди по улиците на София - работила е в бар, танцувала в балет "Сатен", играла е в хитовия сериал "Под прикритие", както и в редица постановки на сцените на българските театри. Сега се завръща и от Америка, където с трупата на представлението "Агенти" (режисьорски дебют на Владо Пенев) зарадваха българите в САЩ и Канада. Това, за което си говорим е за живота й като докоснатото от известността градско момиче, който минава неминуемо през безброй препятствия. За твърде бързото осъществяване на мечтите и наложителното порастване.

"Опитвам се да свикна, че може би това е белегът - да ми спрягат името във всякакви митове. Обяснявам си, че сигурно е част от славата. Но не си обяснявам защо хората са толкова лоши и злобни понякога. Дали се замислят, че близките ми четат откровени измислици за мен?"

Това интервю е с онази Снежана Макавеева, която не сте срещали досега - започнала живота си отначало преди 5 години. За целта изкъртва до основи целия си апартамент и изхвърля всичко - без капка съжаление и носталгия.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Бях извикала една бригада момченца, които ме питаха невярващи: ама, како, всичко ли да взимаме". Казах им: "Всичко! Започвам на ново, започвам на чисто, започвам нов живот".

Началото на нейното собствено презареждане минава през дома й. Единствените вещи, които оставя, са старото пиано на дядо си - Химика и виден джазмен Татион, и снимки с другия дядо - Директора Атанас.

"Така е най добре - когато нещата от живота си отиват, нека остава място за нови. Така се съхраняваш. Не се връщаш назад чрез болезнени анализи какво е било, какво е станало, какво би могло да е. Нищо не можеш да промениш с лутане. Няма как да бъде другояче. Дори ако щеш - в човешки взаимоотношения, в работа. Трябва да затваряш страницата, не може да си половинчато и в миналото, и в бъдещето. Трябва да сме над спомените и депресиите. Хората се измъчват по миналото", смята Снежана.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Серт е от малка - така са я възпитавали тримата й по-големи братя. Наскоро разбира, че е зачената в Багдад и с това си обяснява, че е чешит в някои отношения.

"С 4 деца вкъщи майка ми и баща ми решават, че най-добре е да ме оставят на свобода от малка. По-голямата част от детството ни е минала в дядовата вила в Чибаовци - след 104 села последното е нашето. На една скала е къщата..."

И сега ходи там - предимно сама със себе. Остава най-малко месец.

"В такива моменти мама е звъняла и ме е питала: "Ти наистина ли няма да се прибереш дори за Бъдни вечер". Казвам й не, не искам. Отцепвам се - паля си огънче, правя си скара, чета си, разхождам се из горите с кучето ми и се прераждам. Изчиствам се изцяло. Отшелничествам си."

След повече от 10 години във фокуса на медиите - от балет "Сатен", през хитовия сериал на БНТ "Под прикритие" до филма "Бензин" на Асен Блатечки виждаме, че русото момиченце със светлите очи вече е пораснало.

"Бях на тати принцесата, но надделя братството. Износвах техните дрехи, придобих техните маниери, ритахме топка, ловяхме гущери. Но все пак не успяха да ме превърнат в четвъртото момче вкъщи. На 10-12 години все пак си държах на розовите рокли и русите коси, а накрая и на високите скорости и адреналина".

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Снежана Макавеева може да е принцеса само на сцена или пред камера. През останалото време предпочита да е дракон. Огнедишащ, мощен, пък може и женски. Може би защото само за секунди изпепелява всеки повърхностен опит за комуникация.

"Понякога хората не схващат чувството ми за хумор, а аз обожавам да иронизирам. Усетих, че е така, когато на 18 години получих огромното внимание и съответно хората търсеха контакт с мен. Тогава се мислех за безсмъртна. Мислех, че живея в розовия свят. Всичко се случваше с лекота - оттук ме искат, оттам ме искат. Танцувах, ходех по участия, взеха ме в театъра, поканиха ме в най-якия сериал в България. По същото време знаех, че не е до едната прословута красота, тя не ме е завела никъде сама по себе си. Освен в Азия да моделствам. Благодарна съм и за този силен период в живота ми, който ме изгради като личност откъм отговорност, но оттам нататък съм воювала сама."

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Борбеността си дължи 90% на братята си. От тях са уроците да оцелява по мъжки получени във възрастта, в която човек трябва се формира. Останалото го постига с вяра.

"Ако вярваш в нещо - ще се случи, наистина. Ужасно много неуспехи съм имала и грешки по пътя... И когато нещо не ми се е случвало и ме е тормозило, съм се вдигала, осъзнавайки, че то е пратено да ми даде сила и мотивация да продължа да си гоня целите. Всеки минава през тегави периоди. Последната година бе разклащаща за мен от негативни събития в живота ми във всякакъв план. Но това ме направи по-силна и по- свободна. Даде ми воля да искам нещата да се случват по още по-хубав начин. Не се сломявам".

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Едно от най-тежките събития е катастрофа преди два месеца, в която Снежана и спътниците й оцеляват на косъм. Благодарна е, че за първи път кучето й Кари не е с нея, а при родителите й в този момент.

"Благодаря на Господ, по чудо оцелях. Сам си минаваш през подобни моменти, затова не съм казвала на никой. Стана заради аквапланинг. Пътувах към Италия, по най-красивата гръцка магистрала към Игуменица. Важното е, че колата ми се оказа със странични въздушни възглавници и оцеляхме благодарение на тази екстра и естествено - защото си бяхме сложили коланите. И от полицията, и от службите, и от линейката се питаха как така нищо ни няма..."

След този инцидент се замисля за живота си и ценностите му генерално. Зарича се да не се тормози с битовизми и да не вини обстоятелствата повече, а сама да ги създава.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Всичко бих искала да играя в момента. Нямам претенции. Искам характерни, различни от мен, роли. Искам да бягам от себе си. Защото преди изхождах от собствения си натюрел и начин на живот за изграждането на образа, което на мен самата като артист ми доскучава. На екран върви, но в театъра трябва да се стремиш да излезеш извън себе си. Да те води режисьор, за да има предизвикателство да правиш това, което ти се струва невъзможно."

Разговорът преминава през 9 планини, но до темата за любовта стигаме по краткия път. Казва, че е целеустремена и е свикнала да получава това, което иска. Затова и се научава да свири на китара.

"За да си върна една любов се научих. Трябваше да направя серенада. И пропях, и просвирих и си върнах любовта".

Признава, че е голяма любовчийка. Но и че не страда дълго по изгубеното.

"Постоянно губя. Крадат ми разни работи. Тези 5 лева, които ти намери преди малко може да са мои, защото на това място мислех да отварям мексиканско арт място - нито ресторант, нито бар, нито галерия, а всичко в едно. Да си е моето място. После реших да се концентрирам върху едно две неща, а не върху 100, защото се разпилявам", обръща на шега сериозния разговор за любовта.

И разкрива, че най-големите й загуби са, когато се разсейва. Затова държи да е с жестока воля и да носи силен и смел дух, за да не се отклонява. На 27 не смее да се нарече премъдра, но поне осъзната.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Което не е малка крачка към осъществяването на това, за което си мечтая и целите, които съм си поставила. Имаш ли истински желания, истинска вяра - това означава, че целта си няма начин да не я постигнеш"

Така я приемат в НАТФИЗ. Решава го спонтанно и импулсивно, а не след дългогодишно реене. Харесва да е дива и енергична, да се доверява на емоциите си, да скача с бънджи, парашут и вкуса на риска. Била е къде ли не по света - Япония, Корея, Европа, Латинска Америка.

"Родителите ми ми имаха доверие, след като завърших училище с пълно отличие, макар да съм си щура. Изпитвали са ме на първия учебен ден! Представете си - майка ми ми преподаваше по български език и литература. Тя вроди любовта ми към книгите. Всички си мислеха - майка й ще й пуска аванти. Към мен беше толкова строга... На първия учебен ден ме слага на първия чин, вдига ме на дъската. Още не сме си казали "добър ден", а тя, с най-хладнокръвния си тон отваря тефтера и ... "Опълченците на Шипка"! 22-ри номер! Снежана да излезе!" - с ледения поглед. А към мен с думите: "Аз ще ти помогна". Сърцето ми слезе в петите. Заради съвкупност от всякакви опасения. Тя знаеше, че обичам да чета, но държеше да ми покаже, че трябва да вярвам в себе си, способностите си, знанията си и да съм смела да се доказвам. Тя всъщност е човекът, който постоянно и до ден днешен ме прави по-умна. И така - цялото стихотворение от начало до края. Получавали ли сте 6-ица на 15-и септември по литература - аз имам, от майка ми".

Разговорът е непринуден и неподправен. Оказва се права, че е прекалено открита в живота - дори след като славата и публиката се намесват рязко в него.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Става така, че моето най-мило поведение може да бъде изкарано недопустимо. Не знам защо хората се опитват да сринат с две заглавия и крехкия авторитет, който си създал с труд. Приела съм го като част от професията на т.нар. публични личности. Само че аз не съм избрала нея, а актьорското майсторство. Хората са лабилни, вярват на всичко - особено на това, което виждат по телевизията. Нямат самочувствие и смелост да се борят. В тази среда оцелявам благодарение на професията си, кучето си и любовта към живота. Все още вярвам безкрайно, че нещата ще се променят неминуемо към по-добро. Някой ден".

Затова и не смята да слиза от сцената. Не е подписала договор с конкретен театър, за да може да играе колкото може повече. След турнето с "Агенти" в САЩ и Канада, където билетите са изчерпани, се връща на сцената на Театър София за "Тирамису". Очаква с нетърпение да усети онова леко вълнение и дори притеснението от новите срещи с публиката.

"Ако изгубиш сценичната треска, не трябва въобще да излизаш на сцената, според мен. Дори звезди като Стоянка Мутафова и Лили Иванова я носят със себе си още. Изгубиш ли тръпката, няма какво да дадеш на публиката. Трябва да ти е като за пръв път".

Казва, че преподавателят й в НАТФИЗ - Ивайло Христов я е научил да казва "не". Важно е да можеш да отказваш. Имаш идеал - трябва да го гониш.

"Все още казвам "не", защото мога да си го позволя и не искам да се подценявам.

Когато вървиш по пътя, обаче, трябва да си много чист, да не кривваш от него. Така ни е учил Ивайло Христов - актьорска хигиена се нарича. Уви, често оставаме с усещането, че културата ни е последна дупка на кавала. Това е страшно, а не клише. Защото тя формира обществото ни, публиката ни и трябва да я вардим много. Иначе е жалко".

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

От изпита в Академията е запомнила, че " С любовта шега не бива". Заради монолога на Камий - любовен към главния герой Пердикан, с който спечелва комисията. Чувала е за себе си, че е невиждан сблъсък между визия и дух. Признава, че може да бъде мрачна, особено ако е чела поезия на Томас Елиът.

"След това ми трябват 5-10 минути да се усмихна. Мога цяла седмица да чета най-тежките, най-брутални книги и да гледам също толкова мазохистично тежки филми. Признавам си - случвало се е да обичам мазохистично, тъй като и в любовта съм такава - влизам с 300 км/ч. Понякога носи и тъга, която ме затваря, но не се отказвам от мнението си, че всички чувства трябва да се "инжектират" в човека, когото обичаш. Защото любовта е единственото, което ни осмисля и ни извисява. На едната ми ръка на пръстите са тези, които някога са ми влизали под кожата. Нося си моите Ана Каренински поривчета, които ме връхлитат на някоя гара по залез - е романтично си е!"

И тъй като се поддава умело на състоянията си, съвсем очаквано режисьорът Лилия Абаджиева успява да създаде с участието на Снежана Макавеева една постановка, която едва ли ще видим повече. Тя е сбор от много класически произведения на Франц Кафка, Ингмар Бергман, Сьорен Киркегор, Антон Чехов и Ролан Барт.

"Спирам до тук, защото много "дарк" ( в превод от англ. - "тъмно") стана това интервю. Не знаех, че натам ще отидем с тези въпроси. Тежко представление, на което въпреки препятствията изкарахме премиера, изиграхме го 20-30 пъти, но черната серия не спираше и колкото и да не вярваме в такива сили и че вселенската мадона определя трагедиите на живота, решихме, че все пак тегне проклятие. Бяхме разбунили духовете и "Игра на дама" повече не се играе."

Някои ще нарекат Снежана Макавеева силен човек, но пък трябва да знаят, че тя плаче често и не смята, че е срамно. Вярва, че мъката трябва да се излива, за да не избива. Наясно е със себе си и какво може да даде на другите.

"Затова не давам обяснения каква съм, що съм - не се старая да съм ненужно любезна и ведра. Близките ми знаят колко добър и весел човек съм, това ми е достатъчно. Нямам необходимост от поза и от фалш пред непознати, за да се харесам. Наричали са ме и социопат, нека съм такава. Всеки наистина е задължително да гледа вътре в себе си. Не да е егоистичен и егоцентричен, но да си обръща внимание и да се концентрира. Да става по-добър за себе си, да се харесва и да се цени. Имам хора, за които давам всичко, способна съм да ги извадя и от най-дълбоката дупка. Пък ако трябва и ще се бия... Ако на това не са ме научили братята ми...", казва Снежана и ми показва схватка, която изглежда достоверно опасно.


Гардероб: United Colors of Benetton, от MDL Group

Благодарим на ресторант Mediterraneo за гостоприемството

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Стайлинг: Сирма Маркова

Грим: Росина Георгиева

Видео: Ренета Веселинова

Интервюто взе: Кристина Димитрова

PM: Йорданка Вълчева

Още

Силвия Петкова: Градско диване с високо вдигнат гард

Силвия Петкова: Градско диване с високо вдигнат гард

Още

Актрисата Силвия Станоева: Преследвана от ангели и алтер его

Актрисата Силвия Станоева: Преследвана от ангели и алтер его

Коментирай 6

1/1

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

Легендарната Мирей Матийо пред Dir.bg: Най-благодарна съм за гласа си, който е дар Божи

Щастлива съм, че ще дойда в София именно тази година, когато празнувам 55 години на сцената, казва певицата

Голямото малко момиче, което пали "Светлини сред сенките"

"Ако прочетете някоя от нашите книги, ще научите както много за самите деца, така и за вашето собствено", казва Валентина Димова, която вече 17 години води уникалния клуб за творящи ученици и студенти в Казанлък

Световноизвестната хореографка Силвия Грибауди: Най-голямото предизвикателство е да успеем да съхраним щастието

Звездата на италианската танцова сцена ще представи новия си спектакъл ГРАЦИИ на 20 септември в Пловдив в рамките на ONE DANCE WEEK 2020

Ректорът на НАТФИЗ: Имаме умни кандидати, а не знаят кой е Чаплин

Проф. д-р Станислав Семерджиев оглави за четвърти мандат Академията

Благой Бойчев за "Калуня-Каля" и за саможертвата днес

"Ако имаме някакви национални герои, то не прилагането на сила трябва да научим от тях, а саможертвата", казва режисьорът, който постави за първи път на българска сцена историческия шедьовър на Георги Божинов

Един от най-ценените вердиеви баритони Владимир Стоянов: За мен Риголето е Ролята"!

Българинът, интерпретирал персонажи в 20 от 27-те опери на Джузепе Верди, гостува в Софийската опера на 4 февруари в „Риголето“