СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Oставете таткото на Мира

Актьорът Виктор Танев и невероятната му дъщеря зад волана на #URBN

Автор : Криси Димитрова / 14 юли 2019 / 10:58 22754 Прочита 0 Коментара

"Ти стоиш тук", разпорежда се малката Мира. Интонацията й е обезоръжаваща, а тя е заела ключово място - зад волана на уникален автомобил, репродукция на небезизвестния Ford Model A DELUXE ROADSTER.

Стил, лукс, класика в жанра - три думи, които се отнасят идеално до Виктор Танев и малката му дъщеричка Мира. Това е първата й артистична изява, но двегодишната синеока кукла позира сякаш е израснала пред обектива на апарата.

Оглежда се в огледалото на колата или на моменти страховито размахва автентичен ретро чадър от рязана дантела, горе-долу с нейната височина, над главата си, стъпила на пръсти в купето на кабриото. Мира е от онези момичета, които разбират много добре какво се случва около тях. Те нямат проблем да бъдат обгрижвани от екип, който да им оправи прическата, добавяйки нежна черна лента за коса.

Очила Grand Optics // рокля H&M (Снимка: #URBN.dir.bg (Студио Каре)

Мира артистично подава едната ръчичка, а след това другата, за да бъде намазана със слънцезащитен крем на Eucerin - като актриса, подготвяща се за следващата си сцена на открито, някъде между караваните сред антуража на снимачния екип.

Два часа под лъчите на залязващото слънце с палаво две годишно момиченце и нейния татко актьор - казват ми, че е твърде амбициозна цел за екипа, а за някои и първи опит в укротяването на невръстен модел. Но резултатите са впечатляващи. Трябва просто да оставим всичко в ръцете на малката Мира - дори татко й.

Тяхната връзка е достатъчно силна, за да може Мира да контролира положението и да се разпорежда с такава охота, че усмивката не слиза от лицето на Виктор Танев дори след дълъг ден в студиото, където озвучава филми от зори до здрач. За броени минути Мира вече го е отвела в магазин, открила е забравени бонбони на задната седалка и докато ги пази, всъщност ги е изяла. Но има нещо, което успява да задържи вниманието и да и подейства така, както и най-актуалната кукла Барби не би могла да го направи - въпросната ретро кола, която сякаш я хипнотизира.

Очила Grand Optics // рокля H&M (Снимка: #URBN.dir.bg (Студио Каре)

Нещо повече - Мира не иска да си тръгва без нея.

През това време татко й безропотно е сменил няколко костюма, а Мира го чака с нетърпение да седне до нея, сякаш тя ще го повози. Има неговите сини очи и хващаме бас, че е наследила от него и актьорския талант.

Виктор Танев е от онези мъже, които носят в себе си духът на доброто старо българско кино. Може би защото е израснал точно по онова време, когато майка му - Янина Кашева е на върха на славата след незабравимата си роля на Бени от "Всичко е любов", където си партнира с Иван Иванов в ролята на Радо. Баща му е Иван Танев - играл години наред в театрите в Пазарджик и "Сълза и смях" и носител на наградата "Икар" за дублаж.

Снимка: #URBN.dir.bg (Студио Каре)

Безупречна артикулация, ясен глас и спокойна интонация - Виктор Танев може да те накара да го слушаш и без да го виждаш. Не е от онези актьори, които просто искат да блестят от афиша заради пустата слава. Той е от онези, чиито образ не виждаш. Приема много лица в прекия смисъл на думата - занимава се с дублаж, като е специално поканен да озвучи известния турски актьор Къванч Татлъту в различните сериали. Всъщност ако не го виждаш, а само го чуваш, вече си убеден, че това е Къванч Татлъту - онзи рус, синеок, висок, красив мъж, за който въобще се чудим как съществува. Виктор казва, че от него е научил много. Както и от всички свои останали лица.

"Общо взето покривам много голям периметър от работа в озвучаването - анимации, документални и игрални филми, сериали, реклами и всичко това се озвучава по различен начин. Макар да е едно и също в основата си - стоиш пред микрофон, четеш, слушаш режисьора - театър без образ. За изиграването много помага това, което чуваш в слушалките отдолу - оригиналния глас на актьора, както го изиграва в сцената. По принцип най-добрият ефект се получава, когато максимално пресъздадеш това, което чуваш в ухото си. Като интонация, като отношение, като игра дори. Въобще как го играе самият актьор или ако е озвучен от диктори, в случая с документалните филми (английските диктори са особено добри) - там учиш много", казва Виктор.

Снимка: #URBN.dir.bg (Студио Каре)

За него дублажа е магия, която трудно може да обясни, но владее.

"Колкото и добър актьор да си - органичен, верен, мощен, силен - не ти ли се разбира какво говориш от сцената всичко това отива по дяволите. Защо ако си в публиката и се налага да се напъваш да разбереш какво казаха, какво мина, къде отиде, кой дойде - всичко емоционално в театъра се изпарява", казва Виктор.

Играе на сцената на Народния театър, като е сочен за един от отличаващите се млади актьори, с роли в спектаклите на големите режисьори Явор Гърдев, Александър Морфов, Мариус Куркински. В последната декада развива театралните си умения успоредно с дублажа. Една от големите му роли в Народния театър е постановката "Обир" на режисьора Михаил Петров, където играе рамо до рамо с един от най-добрите си приятели - Христо Терзиев.

Очила: Grand Optics // риза и панталон - Benetton (Снимка: #URBN.dir.bg (Студио Каре)

"Много сме близки, никога не е имало напрежение между нас. Още от испанската гимназия се познаваме. Забавен, приятен тип, с който имаме странни изпълнения зад кулисите. Имаме един незабравим случай по време на постановката "Хъшове". Действието се разиграва в кръчмата на Странджата. Един от героите стреля с пистолет нагоре и нашата задача с Ицо е да се качим с асансьора до прожекторите и когато стрелят да хвърлим брашното, което "играе" падащата мазилка. И това се случва всяко представление. В уречения час ние двамата - в асансьора, горе и ръсим. Обаче на един от спектаклите асансьора засяда на бетон между етажите. Нито можем да си свършим задачата, нито можем да излезем. Осъзнаваме бавно и постепенно, че ще изпуснем сцената. Добре че Ицето си беше взел телефона, та тръгнахме да звъним на помощник режисьорът. Не можахме да хвърлим брашното, но не пропуснахме следващата сцена", разказва от кухнята Виктор Танев.

Театърът е целия му живот под огромен знаменател. Много роли го впечатляват с различни детайли, както и самият репетиционен процес.

"Като завършвах НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков, поставихме дипломното представление "Уморените коне ги убиват, нали". Моят герой е Робърт, който разказва цялата история. Спектакълът беше доста тежък и психически, и физически, защото историята е за танцов маратон - всички не спират да танцуват до края. Разбира се, става въпрос за огромни пари накрая. Това беше първото ми тежко натоварване. После имаше и други роли, но това не е толкова важно. Една от любимите ми е режисирана от баща ми Иван Танев. Направихме я преди няколко години като частен проект с името "Щура любов", по пиесата на Мъри Шийзгал "ЛюбоФ". В това представление вложихме много лично отношение. От баща ми винаги много съм се учил и продължавам да се уча. Самата роля беше изключително предизвикателна - става въпрос за един буквално биполярен човек, бивш интелектуалец, който след университета губи посоката в живота си, губи смисъла си, не разбира любовта, полудява... Мисля, че това може да се случи на всеки. Разумният, начетеният, никой не е спасен от това. Губил съм се и аз. Бавно и трудно се намирам. Мисля, че всеки човек и минавал през подобни дупки. Актьорите са много чувствителни, аз също. Въпреки че с годините свикваш с това и малко или много закърняваш. Тогава изгубването не те повлича с пълната си сила", казва Виктор Танев.

По думите му да си дете на известни родители и да поемеш по техния път е благословия. От ранна възраст е получил онова отношение към киното, театъра, изкуството и литературата, което да го накара да продължи към тях.

"От друга страна е голяма отговорност, защото нямаш право на грешки. Не може с лековатост да подхождаш към изкуството, защото го дължиш на родителите си. В началото много се притеснявах и с театъра, и с дублажа. Именно заради това, че съм син на тези хора, не исках да ги изложа. Страх ме беше да не изложа и себе си и, слава Богу, не се случи. Не съм крил, че съм син на актьори. Помня като студент как сядам на запис в БНТ. От лявата ми страна - Владо Пенев, от дясната - Марин Янев. В средата - аз с треперещи ръце държа листовете. Цветана Янакиева ми възлага да прочета началните надписи на филма. От днешна гледна точка за мене е елементарна задача, но тогава... тогава с потни ръце до лактите започвам да пелтеча. А те ме успокояват. На третия път тръгна, но от този момент помня, че когато нямаш опит и най-елементарното може да бъде голям проблем".

Още от малък се снима във филм като Оливър Туист. Спомените му са свързани със сцената на на Сатиричния театър, където играе майка му, и сцената на "Сълза и смях", където играе баща му.

Снимка: #URBN.dir.bg (Студио Каре)

"Общо взето целия ми живот мина край сцената. Цялото ми детство-зад кулисите. Както е дъщеря ми Мира сега, аз бях много действено, буйно хлапе. Спомням си, че не издържах тия репетиции с часове, гледаха ме служители на театъра, докато майка ми и баща ми репетираха. Веднъж отидох в реквизита. Там ме накичиха с всякакви шапки, пищови. И излязох на сцената така - да стрелям с пистолетите. И понеже прекъснах репетицията, в началото цялата трупа беше просто на ръба да се ядоса. Направо си ги застрелях. После много се разсмяха. Помня, че ходих на всички представления, не само на тези, в които играят родителите ми. Никога не съм си представял да съм нещо различно, честно", спомня си Виктор.

Родителите му се опитват да го разубедят. Една вечер го викат на разговор и деликатно обясняват колко е трудна и тежка тази професия, което се оказва самата истина.

Очила Grand Optics // рокля H&M // риза и панталон - Benetton (Снимка: #URBN.dir.bg (Студио Каре)

"Тогава не ги разбирах, защото не го бях изпитвал. Трудно е. По трудно от оцеляването в нея ... къртовския труд, който не е оценен. Да говорим конкретно - случвало ми се е 2-3 пъти да репетирам едно представление, понякога това продължава 5 месеца, всеки ден. Въртим на сцената от зори до здрач. Изиграва се спектакъла няколко пъти и поради различни причини се сваля това представление. Пада и не го играеш повече. Обръщаш се назад и си работил буквално за нищо", споделя актьорът.

От НАТФИЗ помни тежката програма, в която няма събота и неделя - подготвят те за професия актьор, все пак. Скача от сценична реч в лекции по слово, фехтовка, балет. Но балетът се оказва препъни камък. Най-слабият му предмет.

"Бяхме провал с останалите колеги, а преподавателката ни питаше защо не посещаваме часовете. Обясняваме й: " С тия клинчета не можем па дьо дьо, плие", а тя отвръща, че трябва да ходим", разказва Танев.

"Ако имаш изобщо късмета да се завъртиш като актьор след завършването в театралните и кино средите е прекрасно, защото познавам изключително способни хора, които не работят тази професия, а съвършено различни неща", добавя Виктор.

От малък е в компанията на друг потомствен актьор, с който работят рамо до рамо в дублажа - Мартин Герасков. "Точно с него сме правили постановки от малки, спомням си, че скачахме по басейни, дървета, бяхме пирати, разбойници. И сега може би сме такива, просто по-прикрити", смее се актьорът на детските спомени.

Казва, че приятелството е една основните му ценности и му е важно да е щастлив с хората, които нарича приятели. "С истинските приятелите преживяваш много неща, макар да сте различни. В компанията им няма как да се чувстваш зле. Аз имам късмета да имам брат - Ники, с който сме изключително близки и също така е един от най-близките ми приятели", казва Виктор.

Снимка: #URBN.dir.bg (Студио Каре)

Ако се чудите как водим този разговор с Виктор, докато Мира търси вниманието му - в този момент тя е толкова концентрирана да изучава птицата на капака на автомобила, че не е нужна дори бавачка. Татко й си прави шега, че може би трябва да намери един такъв автомобил за у дома, вместо кошара - и да си реши проблемите.

"Иска да стои в колата", вдига рамене Виктор. "Направо е омагьосана от чадърчето, атмосферата, грижите на екипа. Има влечение към превозни средства - колела, коли, мотори. Иска да се качва, "да кара кола". Впечатляват я. Всички казват, че доста си приличаме, но точно в това отношение влечението сякаш не е от мен. Тя е моят безценен подарък. Исках да имам дъщеря. Щастлив съм, че изобщо тя съществува. Научих се да избирам детски рокли. Много обича да си ги сменя, да ми се показва с тях. Има нещо артистично в нея, но за бъдещето ще бъде неин избор. Може би по-скоро не бих бил крайно щастлив ако тръгне по моя път, но ако я влече... Учуден съм как се държи пред фотоапарат, все пак е първата й изява", казва таткото и не може да скрие гордостта си.

А Мира понякога слуша, понякога не слуша. Виктор отделя специално време да я води по пързалки и люлки и да й осигурява всякакви занимания - често с децата на свои колеги актьори.

Снимка: #URBN.dir.bg (Студио Каре)

"Понякога ежедневната програма се организира трудно. Сутрин я водя на градина, отивам на дублаж, след което я взимам, тичам към театъра, но гледам да намирам време да комуникираме пълноценно. Случва се често да отказвам задължения или срещи, за да мога да бъда с нея", казва младият баща.

Казва, че появата на Мира в света му се отразява и на артистичното му поведение.

"Направи ме по-решителен и отговорен. Защото ти осъзнаваш, че си длъжен да дадеш на това дете внимание и сигурност, защото тя има нужда от теб. И от разбиране има нужда - като всяка дама, дори на тази крехка възраст", шегува се Виктор.

Решителността, която му дава Мира, всъщност е проявява най-вече в работата.

"Аз съм много непостоянен, правя много добри неща, после се съмнявам в тях по време на репетициите. Понякога съм много добър, друг път не постигам това, което усещам, че мога и трябва. Губя тази стабилност, която получавам на сцената. На представление е нещо друго - там каквито и колебания да имаш, удари ли гонга - няма накъде вече".

Срещата с Виктор идва в един деликатен за него момент. Предишната вечер за последно е играл в представлението "Хамлет", с режисьор Явор Гърдев. Това бе единствената постановка по трагедията на Уилям Шекспир, която се играе в България. Обстановката зад сцената и след последните аплодисменти е тягостна, споделя актьорът.

Снимка: #URBN.dir.bg (Студио Каре)

"Не вярвах, че толкова ще се жегна и толкова ще ме докосне тази последна вечер на "Хамлет", докато не отидох там. Не ми се случва за първи път да ми пада представление. Бях малко неподготвен, защото знаех, че е имало някакво някакво обещание да я изиграем 100 пъти и тогава да се реши дали да остане в репертоара. Ние я изиграхме 92 пъти. Вярвайте ми, всеки от екипа по своему му беше тъжен. Витаеше усещането за неправда. Всички останахме много озадачени. Това класическо произведение, което се изучава надявам се все още в училищата, обезателно трябва да бъде видяно от подрастващите - поне веднъж да чуят този текст. Официалната версия за свалянето му от първата ни сцена беше слаб зрителски интерес. Аз, като играещ в представлението, казвам, че нямаше нито едно свободно място. В самия край на сезона доста преди уговорените 100 изигравания, се взима такова решение, как става това? И буквално два дни преди излизането ни на сцената, разбираме, че ще е последното въобще. Това е представление с няколко награди "Икар" и Аскеер", макар призовете да не са най-важното в този живот. Това представление се яви на Международен Шекспиров фестивал в Гданск, където ние постигнахме голям успех. Това е едно от последните представления, които трябва да се свалят от репертоара на Народния театър ", казва Виктор Танев.

Когато едно представление падне, актьорът изпитва болезненото усещане все едно някой го боде с нож в душата.

"Хей, това е част от сърцето ми и там съм вложил енергията си. Целия екип го е направил. Моят герой в "Хамлет" е малка роля. Там играех ... актьор. Ние сме актьорите, които изиграваме "Мишеловката" в двореца, посредством която "хващаме" съвестта на Краля. Той вижда там собственото си злодеяние. Много ми беше интересно, че за пръв път ми се случва да играя актьор. Самият текст на "Мишеловката" е силен - представление в представление. Пасажи и монолози, които и 92 пъти да изиграеш, всеки път ще чуваш нещо, което ти е убегнало предишния път.

Последният път открих, че чувам текста за последно. И не ми беше хубаво... А публиката беше на крака, хората плачеха. Не всички, но виждах много хора да плачат. Означава, че посланието от сцената е достигнало до тях", казва Виктор.

Казва, че театърът е една много тежка машина, подменят й се частите, отварят се полета за конфликти и раздори, а водовъртежът те помита и не разбираш какво се случва. В дублажа също не му е лесно - затворена гилдия, по думите му, трудно влизаш по заместване, ма една "вдигната вежда", когато се озовеш там по-млад.

Снимка: #URBN.dir.bg (Студио Каре)

"Много е важно в дублажа да имаш рефлекс, страшен рефлекс да влизаш и да излизаш навреме. Това е текст на прима виста, да не кажа 100% от дублажа е текст , който четеш за първи път. Сядаш, казват ти кои герои си и пускат филма. Ти влизаш. Трябва на секундата да прецениш по това, което чуваш в слушалките и виждаш на екрана, какъв герой си и как да го представиш. Слушайки самите актьори как играят, там може много да развиеш образа си".

Преди и след този разговора, Виктор Танев записва в студиото. В момента, докато четете този текст, вероятно отново е пред микрофона. Казва, че без дублажа не може да живее. И без театъра. Обича тежката професия, когато дори не вижда хора. Обича и безкрайните й текстове. Далеч от е онези себични актьори, завладяни от суета и амбиции и играещи дори в реалния живот.

"Не може да се играе в живота. Ако започнеш и в живота да играеш, то всичко отива по дяволите. Наблюдава се една арогантност, което се поставя на първо място по нашите географски ширини. Това е пагубно за един актьор", смята Виктор.

Актьорството е целият му живот. Животът му е един миг. Търси истината и бяга от фалша и двуличието. За дъщеря си Мира освен всичко би направил още повече.

"Искам да й дам едно прекрасно детство, аз лично имах такова и това остава в човека завинаги. Много пътувания, разнообразие. Едно дете има нужда от изживявания - пътувания, морета, планини, аква паркове. Не е нужно да е грандиозно, децата имат нужда от малко- родителите си и веселието", казва Виктор.

И от един ретро Ford A, господин Танев!

Гардероб Виктор Танев
очила: Grand Optics
риза и панталон - Benetton

Гардероб Мира Танева
очила Grand Optics
рокля H&M

За да "спасим" от слънчеви изгаряния нашите специални гости отвърнахме на протегната ръка на Eucerin, които знаят, че кожата е нашата броня и трябва да я пазим дори от слънцето.

#URBN благодари за съдействието и гостоприемството на RetroKolite.bg, които ни позволиха да разгледаме автопарка им и да имаме близка среща с приказния Ford A, предоставен специално за Виктор Танев и дъщеря му Мира.

Гардероб: Collective u United Colors of Benetton
Очила: Grand Optics
Автор: Криси Димитрова
Фотограф: #URBN.dir.bg (Студио Каре)
Стайлинг: Сирма Маркова
Грим: Десислава Далукова
РМ: Йорданка Вълчева
Видео: Павлин Даскалов