Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Стефан и Михаил Рядкови – Един срещу друг? Само на сцена!

СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ

Стефан и Михаил Рядкови – Един срещу друг? Само на сцена!

Когато синът може да изиграе бащата, но и бащата – синът

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN

Успехът е оригиналност, индивидуалност, отдаденост! Ключът към неговото постигане е смесица от добро възпитание, непрестанна вяра, подкрепа и тонове окуражаващи думи от семейството.

Още

Супербаба Маслинка и Снежка без грешка

Супербаба Маслинка и Снежка без грешка

В новата ни поредица #GENERATIONS ще ви срещаме с хората, които правят от малките звездички любимите ни големи български звезди. Пред обектива на #URBN застават няколко поколения известни семейства, с които ще говорим за теорията на успеха, уроците на по-опитните, изграждането на навиците и личните жертви, които са част от пътя към успеха.

Затова наш партньор в тази поредица стана Samsung - корейският технологичен гигант, създал галактическата серия Samsung Galaxy, с който са заснети някои от снимките към фотосесията. Новият флагман на Samsung Galaxy S10+ също успя да спази завета на своите предшественици, като не просто се откроява, а е напълно различен.

Рядко открояващи на сцена и тотално различни в живота са двамата актьори - Стефан Рядков и сина му Михаил, тръгнал по неговите стъпки.

Какви завети дава един актьор ветеран на своя наследник и какво от таланта на татко си иска да открадне сина? Представяме ви мъжката половина от семейство Рядкови!

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN / Обувки: Converse

Те могат да се изиграят един друг. Не точно сега, но може би в един момент, когато Михаил Рядков натрупа достойна биография, за да влезе в образа на баща си Стефан Рядков. Срещам ги за първи път в дискотека преди няколко години. Михаил точно е приет в НАТФИЗ и се досещам, че е пълнолетен. Но в заведението е с майка си Венера и баща си Стефан. Шегувам се, че вече може да го пуснат на входа и без придружител, а той ми отвръща напълно сериозно: "Ние така си ходим, в комплект" и продължава да танцува.

Разбирам, че не се е шегувал около 4 години по-късно. Срещаме се малко преди дипломирането му в НАТФИЗ. На прага, от който ще започне професионалният му път. С него е баща му Стефан. А за началото на този сериозен разговор между баща и син пред журналист, най-много подхожда един въздействащ цитат на руския писател Корней Чуковски, който незабавно се прокрадва в главата ми.

"Когато се родих, мама и татко са били в театъра. Дошли са, а аз вече съм бил тук!"

Важно е да отбележим, че Чуковски изследва с години детската реч и психика. Затова и не би било грешно да се позовем на неговия опит, според който децата осъзнават какъв е пътят им още съвсем малки. Просто понякога или забравят за мечтите си, или са повлияни от възрастните да поемат в друга насока.

Михаил Рядков казва, че е щастливец с баща като Стефан Рядков. Защото е израснал в театъра и отдавна знае, че трябва да намери мястото си на сцената. Несамоцелно, а осъзнато поема по отъпкан на пръв поглед път, за да разбере, че всеки актьор е различен и колкото и помощ да получи - винаги ще е сам пред сценария и ролята си - въоръжен с таланта си, физиката и майсторлъка си.

"Първият и най-важен урок, който се надявам синът ми и неговото поколение да усвоят е никога да не приемат актьорството като работа. Това не е професия, това е занаят, казваше моят професор Атанас Илков. Затова крадете, деца! Крадете от хората, които знаят и могат. Както занаятчията владее занаята си, така трябва да владеете тялото и гласа си", казва Стефан Рядков.

Той най-добре знае, че актьорите трябва да се забавляват, когато играят. Защото театърът е игра.

Като малък синът му Михаил много обичал да си играе. Непослушно дете, но забавно. 

"Палаво-забавен, винаги иска да е в центъра на вниманието", спомня си баща му.

Сега Михаил е малко по-послушен оттогава, но остава по-импулсивен от татко си. И до ден днешен обича да спи повечко.

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN

"Имам нужда от почивка понякога", казва Михаил и се смее на тези истории за детството му.

"И аз обичам да спя. Но когато съм ангажиран или нещо трябва да се свърши мога и да не спя. Скоро ми се наложи едно дълго пътуване, бяхме с представлението "Жена ми се казва Борис" в САЩ и Канада - Монреал, Торонто и Чикаго. На отиване по време на 8-часовия полет не мигнах. Просто не ми се спеше. Не трябваше да спя, за да мога да изравня времето, когато отидем там. Да може да си легнем и да станем с тамошното време", споделя Стефан.

Ролите са нещо, към което актьорът подхожда с дисциплина и отговорност. Именно това впечатлява Михаил от ранната детска възраст.

"От съзнателните ми години непрекъснато съм по театрите с баща ми - репетиции, представления, участия. Водил ме е и на дискотека с колегите", казва Михаил.

"Така е, беше висок колкото масата. Всички се стресираха, когато го видяха в заведението. Чужденците особено - как може толкова малък, пък на дискотека!", казва баща му.

И макар да ви звучи като неуморен купонджия, в живота Стефан Рядков е сериозен до такава степен, че ти се струва невъзможно да го заинтригуваш. Даже леко се притесняваш, дали не му досаждаш. Но в компанията на сина си се усмихва често, дори си позволява шеги и всъщност разбираш, че Михаил е от малкото щастливци, които могат с ръка на сърцето да кажат, че са приятна компания за Стефан Рядков.

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN

"В живота съм сериозен, не съм като на сцената. Но видя ли обектив, камера, ставам друг. Актьорът е така, а съм забелязал, че и Михаил носи същото в себе си. Обективът го обича и той обича обектива. Обича да се смее, да се забавлява, иска да е център на внимание. Успява дори в мое присъствие", шегува се Стефан Рядков.

От баща си Михаил Рядков е научил, че най-важното в професията на актьора е дисциплината.

Да е отговорен първо към себе си, а след това към колегите си.

"От малък ясно помня как баща ми постъпва към ролята, независимо дали е за театър, кино или за предаване, в което имитира известна личност. Стремя се сега, когато завършвам НАТФИЗ, да съм като него. Сериозно да се отнасям към моите роли", казва Михаил.

Казват, че прилича повече на майка си визуално, но е обран като баща си. Макар да е още младеж, трудно скъсяваме дистанцията - макар това да не ни е първи разговор. Говорим си на "вие" до средата на интервюто, просто защото и възпитанието на Михаил Рядков е такова - научен от малък да се отнася с уважение, но и наследил респектиращото присъствие от баща си.

Предицата #GENERATIONS е специален проект на #URBN.dir.bg u Samsung Galaxy S10+

"Дали съм осъзнавал тогава тази отговорност - не знам. По-скоро разбрах, че баща ми е известен, когато тръгнах на училище и съучениците ми знаеха много добре кой е Стефан Рядков. Всички го познаваха този човек. Никога не съм ревнувал от вниманието, което получава, когато са ни спирали на улицата, искали са снимка или са прекъсвали наш разговор. Радвал съм се много, че това му се случва. Надявам се и на мен това да се случи - да виждам в очите на хората, че ме обичат като актьор".

Мишо поднася най-големия подарък на баща си на 7 септември 2015 г. Съобщава му, че тръгва по неговия път - приет е в НАТФИЗ от първия опит.

"Опитахме се да го откажем от актьорството, но явно това е надделяло. Не съжалявам - все пак той си избира пътя в живота. Каквото трябва ще помагам както на него, така и на сестра му. Това са наши деца, имаме също отговорност към тях. Но аз до голяма степен го напътствам, дори сега. Радвам се, че той се вслушва в това и знам, че колкото повече се учи от опита, толкова по-близо е до успеха, който искрено му пожелавам."

Когато след това заедно отиват в НАТФИЗ, за да може Стефан Рядков да гледа първото учебно представление на сина си, бащата усеща носталгията. Не е стъпвал в Академията повече от 20 години.

"Реших да го разведа из коридорите. Показах му шкафчето ми и тогава осъзнах, че 20 години по-рано той е бил на абсолютно същото място, същите шкафчета, същите почти аудитории... Усетих нещо много силно, като тръпка от това, че ще продължа по неговия път", спомня си Михаил.

Баща му също е развълнуван от допира с миналото.

"Нищо не е мръднало и може би за кратко аз се върнах в онези години", казва Стефан Рядков.

Когато малко по-късно вижда сина си на сцената, осъзнава, че той ярко се откроява.

"Ясно видях неговата индивидуалност, за която по-нататък ми казваха и мои колеги - актьори, преподаватели. Това е много важно за актьора и ме зарадва, че Мишо го носи в себе си", казва Стефан Рядков.

Мечтае да види сина си в комедийна роля. Докато Мишо предпочита драмата.

"Неговият преподавател проф. Иван Добчев ги хвърля, заедно с връстниците му, в дълбоките води. Малкото неща, които е изиграл са драматични, сериозни образи. Въпреки че Мишо придава комедиен момент във всяка една роля. Хем гледаш сериозно, хем се хващаш да се усмихваш. Леко сатирично е. Леко се засмиваш дори над трагедията и е интересно това, което самият той е вкарал в образа", казва баща му.

Чудим се каква роля би паснала на този етап на младия актьор, който след броени дни вече ще има диплома за майсторство. Може би би бил един темпераментен и млад мускетар д`Артанян по Дюма.

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN / Гардероб: Collective

"Да, това е интересна роля", съгласява се Мишо.

Оказва се, че баща му Стефан Рядков вече има опит с това представление. Играл е Кардинал Ришельо. Единодушни сме, че за ролите на по-възрастен мъж на Мишо му трябва биография. Която той вече гради. Отскоро играе под режисурата на проф. Иван Добчев и на професионална сцена - в Пазарджишкия театър, където участва в представлението "Чайка" по Чехов.

Всъщност с монолог на героя Треплев от тази пиеса се явява на изпитите в НАТФИЗ.

"Мечтаем и двамата за момента, в който ще стъпим заедно на сцена", казва Михаил.

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN

"Планираме го, но нека завърши първо", казва баща му.

Единодушни са, че няма да играят баща и син, за да има все пак някаква провокация към публиката.

"Може би трябва аз да изиграя сина му, това ще е интересно", смее се Стефан Рядков.

А Мишо сериозно и вече професионално се замисля как би могъл да изгради образ на баща.

"За да е интересно може би трябва да изиграем врагове. Единият да се опитва да пречи на другия да постигне целта си. Протагонистът и антагонистът, но само на сцена", казва Мишо, а баща му е съгласен, защото знаем, че без конфликт няма драматургия.

"Като казаха, че с майка му ще имаме момче си казах - ще има кой да продължи рода, казва Стефан Рядков. "Кръстихме го на бащата на жена ми - Михаил като дядо си. Като бебе му викахме Мише, после като учеше в еврейското училище - Муше, а след като го завърши - Михалис. После от баща и син неусетно станахме и приятели. По-импулсивен е от мен, младостта кипи в него. Аз съм уравновесен и обран. Само на сцената се раздавам до край. Радвам се, че още иска съвети, а аз му казвам да слуша сърцето си. Не му правя забележки, не му се бърках докато учеше в НАТФИЗ, защото накрая ще му се кара режисьорът. Ще му каже "Аз ти казвам едно, а ти друго правиш на сцената", разкрива Стефан Рядков.

Настоящото интервю е част от поредицата #GENERATIONS. Специален проект на #URBN.dir.bg u Samsung Galaxy S10+

Самият той е избрал да бъде свободен актьор - на щат не е бил никога.

"Аз винаги съм искал да бъда господар на себе си. А сега Михаил трябва да прецени какво желае оттук нататък - сигурността или свободата. Ако е щатен актьор, трябва да се съобразява с екипа и театъра. На свободна практика ще има повече избор. Нека той направи своя избор за собствения си път. Пък времето ще покаже", смята актьорът.

Двамата са рядко различни за баща и син. Единият не подражава на другия, но го следва. Михаил почива докато гледа филми и се затваря сам, а Стефан предпочита да е с приятели, на път или да слуша музика. Докато Мишо мечтае да изиграе комедиен образ, баща му търси своя драматичен. И въпреки това - връзката им е силна.

"Най-много се притеснявам или вълнувам, когато баща ми е притеснен или развълнуван. Усещам го и тогава сядаме да говорим. Обичаме заедно да гледаме филми. Обикновено класика, сериозни военни екшъни, трилъри и хорър. На някои неща се смеем заедно. Филмът е сериозен, а ние намираме смешното в него", казва Мишо.

"Така сме и в живота. Човек трябва да е по-широко скроен, за да приема нещата по-леко", добавя баща му. От него разбираме, че първоначално смятали, че Михаил може да стане спортист. Тренирал доста време тенис, после шах.

"Обаче, уви... Явно актьорството му тече във вените. Когато е добре, всичко е ок", казва Стефан Рядков.

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN

Това, което се надява неговото поколение актьори да предаде на новото поколение в гилдията е да бъдат себе си.

"Оригиналност. Индивидуалност. Неповторимост. Всеодайност. Да са в крак с времето. Да не лежат на стари лаври. Всеки път да започват да работят все едно им е за първи път и да се хвърлят през глава в дадена роля", казва Стефан Рядков.

"Аз искам да наследя от баща ми тази посветеност, защото както и той, така и неговите познати актьори, които вече са се доказали, те просто са отдадени изцяло до ден днешен на това, което правят. И докато станат известни са загърбили много от личния си живот. А това е много вдъхновяващо, според мен. Искам точно това впускане да мога да го правя всеки път. Мисля, че това липсва на новите лица на сцената. Друго е вече възпитанието, други са годините и някак животът извън сцената е твърде динамичен. А за да се посветиш на някакво изкуство, трябва много целенасочено и отговорно да се отнесеш, а не просто да си кажеш: "посвещавам се"

Ако върнем и двамата назад във времето, ще си изберат различни епохи. Стефан Рядков предпочита да е Ал Капоне в американски театър през 60-70-те години. Михаил би избрал богатите сценични костюми от 70-80-те години във Франция.

"Досега не сме влизали в един и същи образ, може би защото сме различни на сцена. Разликите са в това, че аз се уча при проф. Иван Добчев, който се занимава с експериментален, лабораторен театър. Минава много дълбоко през образа. Самите пиеси, които правим ние, нямат общо с тези, в които играе баща ми. На проф. Добчев пиесите са трагедийни, драматични и ролите там са такива."

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN

Любимата роля на Михаил Рядков е от пиесата "Черна дупка" на македонеца Горан Стефановски. Играе Максо - мутра-рапър, който чрез музиката иска да се заяви като Господаря на улицата. Конкуренция му е Господаря на властта. А двама са противопоставени на извисения, духовен главен герой.

"Аз трябва да изиграя човек, който е над нещата, а марковото облекло и високото самочувствие са му задължителни. Ролята е много динамична, много енергия се влага в нея, има и пародийни моменти. Затова ми е любима", казва Мишо.

Любимата роля на баща му Стефан Рядков очаквано е драматична. Тази на Горилков в пиесата "Големанов", която играе в момента. Но на сърце му остава ролята на дядо Либен от "Българи по старо време", която играе най-дълго в кариерата си.

"Подсъзнателно ми е влязла под кожата. С нея ставам, с нея лягам", казва актьорът.

Мечтае да види сина си на голяма сцена. Няма значение в коя държава. Важното е да вижда, че се чувства добре, а Мишо да усеща, че прави нещо голямо.

"Аз пък искам да открадна от баща ми това, което той го може, а аз не. След всяко представление тотално да излезе от роля, да изключи, да е извън сцената веднага. Аз малко задълбавам в образа, който съм пресъздал въпросната вечер. Истинският актьор трябва да умее да излиза от образ. Да не бъде актьор в живота, а само на сцената. Точно това искам да открадна от него", казва Мишо.

Но си приличат по едно нещо. Винаги се питат "как играх днес". Винаги търсят грешки и се стараят да ги няма на следващото представление. Защото нито едно представление не си прилича с предишното. Защото тази професия не се работи, тя се живее. И защото отговорът на въпроса "Защо искаш да станеш актьор?" е същият, като този на въпроса "Защо човек се влюбва?"

Благодарим на клуб "YALTA" за гостоприемството по време на снимките.

Гардероб: Collective

Обувки: Converse

Интервюто взе: Криси Димитрова

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN

Стайлинг: Сирма Маркова

Грим: Росина Георгиева

РМ: Йорданка Вълчева

Коментирай 0

1/1

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN

Предицата #GENERATIONS е специален проект на #URBN.dir.bg u Samsung Galaxy S10+

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN

Настоящото интервю е част от поредицата #GENERATIONS. Специален проект на #URBN.dir.bg u Samsung Galaxy S10+

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN / Гардероб: Collective

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN / Обувки: Converse

Фотограф: КАРЕ студио за #URBN

Календар

Препоръчваме ви

Скулпторът, който извая Славейков в Милано и вся смут: Докато работех, ми четяха стиховете му

Адриан Новаков избира да работи в родната си къща в Габрово и вярва, че някой ден от невероятната енергия на българите ще се роди нов световнопризнат творец

В балета цял живот все се доказваш

Снежана Дескова и Анелия Димитрова за одухотворението и отдадеността към балетната магия, за която няма ограничения нито във времето, нито във възрастта, нито в поколенията

Елате в будния сън на Християн Бакалов

"Съпричастността е в основата на бъдещето оцеляване на човечеството", казва с усмивка световноизвестният артист, хореограф и танцьор, който не спира да провокира себе си и нас с творчеството си

Станислав Трифонов - Насимо или какво свързва 15-20 години търпение, молив и скицник

"Ако обичаш това, което правиш, то неминуемо ще започне да те издържа в един момент", коментира формулата на успеха известният ни художник и графити артист

Иво Христов: Война за живот

"Можеш да минеш през ада и да излезеш оптимист от там" казва младият писател, когото болестта нападна отново

Писателят Иван Иванов: Животът е натрупан грях

Писането е моята божествена терапия