Успехът не е просто късмет. Ключът към неговото постигане е смесица от добро възпитание, непрестанна вяра, подкрепа и тонове окуражаващи думи от семейството.

В новата ни поредица #GENERATIONS ще ви срещаме с хората, които правят от малките звездички любимите ни български звезди. Пред обектива на #URBN застават няколко поколения известни семейства, с които ще говорим за сбъдването на желанията, за порастването и вярата, като ключ към успеха.

Затова наш партньор в тази поредица стана Samsung - корейският технологичен гигант, създал галактическата серия Samsung Galaxy. 10 поколения смартфони, успешно разчупили статуквото в конкурентния пазар и налагащи нови стандарти. Да измислиш нов, революционен продукт е трудно. Но да успееш да го наложиш на пазара и да го развиваш успешно цели 10 поколения е само за лидери. Изисква непрестанна отдаденост, хъс и постоянна иновация.

Samsung Galaxy S10+ успя да завладее първите позиции в сърцата на хората със своята удивителна камера, завладяващ звук, впечатляваща издръжливост на батерията, великолепен дизайн и усещане. Galaxy S10+ се приспособява към вас, за да улесни работата ви с него през целия ден. Отключването става с първия вграден Ultrasonic сензор за пръстови отпечатъци, а изкуственият интелект фино оптимизира приложенията, с които работиш най-често, така че батерията да издържа още по-дълго.

Една от най-разпознаваемите черти на новия галактически флагман продължава да бъде фантастичната му камера и качество на картината. Разполага не с една, не с две, не с три, не с четири, а с цели пет камери (три основни и две предни за безупречни селфита). Samsung Galaxy S10+ разполага с основна камера с двойна бленда, която вижда в тъмното също толкова добре, колкото зрението на хищник. Освен това мощният процесор автоматично комбинира няколко кадъра от един и същ момент с ниска осветеност в един общ красив кадър.

Всички снимки към настоящото интервю са заснети с новия Samsung Galaxy S10+, на автоматични настройки и без филтри.

Новият флагман на Samsung Galaxy S10+ също успя да спази завета на своите предшественици, като не просто се откроява, а е напълно различен. Подобна е историята и на две Снежанки, които говорят една за друга в рубриката ни - Снежана Макавеева и нейната супер баба Снежанка Ангелова. За да ви убедят, че не само по Коледа стават чудеса.

Да хванеш пистолета още от люлката - това е истински случай, а не метафора. И не говорим за сцена от сериала "Под прикритие", където актрисата Снежана Макавеева наистина стреля в ролята на Зорница Попова. Първата "стрелба" на малката Снежана е един от най-ярките спомени на баба й Снежана Ангелова, с която се срещаме, за да разкрием заветите на поколенията.

Предицата #GENERATIONS е специален проект на #URBN.dir.bg u Samsung Galaxy S10+

Казват, че кръвта вода не става и сме повече от убедени, когато срещаме "другарката Ангелова", както шеговито я нарича внучка й. За актрисата баба Снежи, на която е кръстена, е най-ценният човек в живота й. Плътно до нея през последните 30 години и единственият възрастен, който успява да укроти опърничавата.

Двете Снежанки са кореняк софиянки, родени и живели в столицата през целия си живот, нямат село, но пък обожават морето. Всичко останало между тях е почти еднакво - светли очи и кокетни устни, които Снежана Макавеева с гордост се хвали, че е наследила именно от баба си.

"Наложи ми се да си я взема от вчера у нас, понеже често се шегувате, че я губя. Та за да не рискуваме, я прибрах на сигурно място. Всъщност последния път баба ми така изчезна, че вече се готвех да разбивам вратата с двама ми братя и няколко приятели, когато се оказа, че е отишла на гости у майка ми. Обаче три дни си изключила телефона - забравила да го зареди. Снощи я посрещнах вкъщи с гала вечеря и стояхме будни до 1 през нощта да си говорим. Всичко, което ми поръча - го изпълнявам. Рай ми е да съм при баба. Да си я виждам, да си я гледам, да знам, че е добре".

Наричат Снежана Макавеева бунтарка, тъмната принцеса на градската театрална сцена, лошо момиче. А всъщност се оказва внучката-мечта под прикритие.

А баба Снежана Ангелова се оказва не по-малко актриса, макар да е учителка по призвание и професия.

По време на фотосесията за проекта на Samsung - "Нови поколения" виждаме как Снежана Ангелова е способна да захвърли патериците и да затанцува, да се смее, да чете изразително, да променя гласа си и настроенията си, да пее и да изиграе всички роли, които режисира внучка й.

"Видяхме ексклузивно скритите й таланти и добре, че се срещнахме, за да науча, че всъщност е посещавала театрална школа", казва Снежана.

От баба Снежка научаваме още много. Тя е истинска енциклопедия на стара София. Разказва ни за кино "Георги Димитров"( бел.ред. - един от архитектурните символи на стара София. В сградата първо се е подвизавал бившият театър "Ренесанс", по-късно кино "Възраждане" и профсъюзен дом "Георги Димитров", а в по-нови времена и дискотека "Син Сити"), където на времето се водели различни кръжоци. Там започнала да свири на пиано, но понеже нямала инструмент вкъщи, репетирала на възглавница и съответно бързо изгубила ентусиазъм, защото не чувала музиката.

"Бях 8-ми клас тогава и момчетата от школото ме виждат на вратата на киното и ми викат: "Я, ето я Маслинката, ще става актриса". Викаха ми така, заради бенката на бузата ми - и така ми остана Маслинка до гимназията, където станах Щъркела, защото се извисявах над връстниците си. Помня още как Парис Николов, тогава главният режисьор на цирка, беше шеф на театралната школа и когато ни пускаше по-рано от кръжока, тичахме в киното да догледаме филма, който беше започнал в 20 часа. Шмугвахме се в салона и притаявахме дъх", разказва Снежана Ангелова.

Винаги е знаела, че внучка й Снежана ще бъде актриса. Когато я вижда в кадрите с пистолета в хитовия сериал "Под прикритие" - не е изненадана от стойката и точността й пред мишената. Защото този номер Снежана го владее още преди да проходи.

"Тримата й братя, които са по-големи, вече играеха с шпаги и пистолети, когато Снежка се роди. Вживяваха се като нинджи. Един ден влизам в тяхната стая да взема нещо от гардероба и чувам зад гърба си. "Щрак! Па-па!" Обръщам се и що да видя?! Снежана с едно малко пистолетче, изправена, вторачена в мен, държи го както трябва и стреля. С пистолета от люлката. Гледала от братята си и попила веднага. Когато я видях в серията си казах - "Същата поза като от кошарата".

Настоящото интервю е част от поредицата #GENERATIONS. Специален проект на #URBN.dir.bg u Samsung Galaxy S10+

"Все едно съм засукала с пистолет в ръка", шегува се внучката Снежана. "После ми се обади баба развълнувана и ми каза: "Снежи, да знаеш, от бебе стреляш!"

Баба Маслинка е най-добрият съветник и учител за внучката си. Работила с доктор Георги Лозанов, прочут сугестопед и сугестолог. От него като начална учителка научава най-важния урок: каквото внушиш на едно дете, в това ще се превърне.

"Ако му внушим, че то може, че то знае - то ще се старае. Ако му внушим, че за нищо не става - то ще я кара през просото", размахва пръст госпожа Ангелова.

"Всъщност така израстнахме. Така бяхме възпитани от бебета още. Че можем, че сме свободни да си избираме кое да искаме да знаем, да учим и затова пораснахме толкова интелигентни същества. Първата си дума написах с баба ми - "колело", казва Снежана Макавеева.

Взаимно се укротяват, защото са опърничави, но се слушат една друга внимателно - "с двете уши". Така например Снежана тръгва на 4 години на училище в немска паралелка, защото учителката казва на майка й, че ще правят подготвителен клас "Сега се учи немски", казва бабата на дъщеря си и поощрява момиченцето. Татко й също я подкрепя с думите, че птичето веднъж каца на рамото. След първия ден на училище, Снежана се връща разочарована.

Настоящото интервю е част от поредицата #GENERATIONS. Специален проект на #URBN.dir.bg u Samsung Galaxy S10+

"Бабо, те там не ни дават да папкаме! Само учим", казва на баба си Снежи.

На втория ден Снежка се връща в друго настроение:

"Бабо, много ми харесва да учим. Искам много да учим", спомня си Ангелова. В този момент си спомня, че благодари на Господ и го моли да дава на внучка й много да учи в живота.

"От 2-годишна пишеше ченгелчета и буквички. Най-голямата награда й беше да й кажат, че е отличничка", спомня си Ангелова.

А внучка й се смее и казва, че трудно взима думата вкъщи при две учителки по български език и литература - и майка, и баба.

"Веднъж идва учителката и ми съобщава "новина" - Снежка можела да чете и познавала буквите, но не можела да пише. Сядаме двете в кухнята, а майка й нещо готви и ни слуша. Започваме да учим как се пише "колело". Когато Снежка се справи, аз я целувам по главичката и й казвам "браво", а майка й прави физиономия, все едно я превъзнасям. Внушението, казвам на дъщеря ми, е много важно! Особено в първи клас. Оправихме писането и пак целувки, поощрения. Стигнахме до там, че ми се сърдеше ако съм закъсняла, защото ме чакала мен да напише цяло изречение за Васил Левски".

Най-голямата награда за баба Маслинка и като учителка е когато Снежана прави единствена без грешка първата си диктовка в клас.

"Снежка без грешка", така ми казаха възпитателите й!", гордее се баба Снежи. "От малка е на сцената вкъщи. Идва от училище, не ме поздравява, важна, мълчалива и си отива в стаята. На другия ден - весела, засмяна. Тогава усетих, че това е един вид артистичност"

За баба Снежана да предадеш на наследниците си най-доброто от себе си е възможността да помогнеш на цялото общество да създава едно по-добро поколение, една своя подобрена версия. И макар да е принципна и да е научила Снежи на най-важните ценности в живота, самата тя често вдига на крак цяла София с изчезванията си.

"Хем е най-послушната баба, хем понякога ми изкарва акъла като не си зареди телефона и не я знам как е и къде, и съм на косъм да разбия вратата й. А тя си е хукнала да се разхожда. Както я гледате с две патерици, е толкова оправна и вироглава, че хваща 6 вида транспорт, отива някъде, аз съм си съкратила живота от притеснения през това време. Това е единственото, за което я моля - телефонът й да е включен винаги. Никога не ми е повишавала тон. Това е най-хубавото и това, което още се опитвам усвоя. От малка съм възпитана с нейното търпение, спокойствие, старая се като нея всичко да приемам с усмивка. Аз като се ядосам - тя мълчи, изчаква ме да ми мине. Това го уча 30 години вече. Това търпение и благородство. Да подминаваш истериите и проблемите с усмивка. Висш пилотаж е за мен това. Супер съм емоционална като нея, но в стресова ситуация, тя се овладява"

Сега монетата се обръща. Снежана поема грижата за поколението, от което идват корените й.

"Тя ме е строявала достатъчно години, сега аз я строявам. И забелязвам, че тя си подбира кога да ме разбира и чува, и кога не".

И споделя, че постоянно намира време за баба си, защото й е прекалено ценна.

"На това ме е учила цял живот - да помагам дори, когато си мисля, че нямам възможност и време - да намирам! Да си пазя чисто сърцето, да се радвам на малките неща. Каквато е тя - благодарна и щастлива, не знам откъде намира сили. Животът е труден - няма какво да се лъжем,тя е и трудноподвижна и никога не се оплаква, а за едно бананче ми благодари цяла седмица. Доволна и на малкото", казва Снежана, гледайки към баба си.

Тази година мечтаят да идат заедно на море, защото миналата година баба Снежи отново показва дяволиите си. Снежана й организира почивка във Варна, но получава обаждане от хотела, че след като групата си е тръгнала, госпожа Ангелова останала сама.

"Не беше ходила 15-20 години. Сама отиде с влака. С двете патерици. И остана още няколко дни допълнително. Оправна и волева. Впечатлявам се от нейния дух да се справя. Още седмица остана на морето. Накрая едни приятели я взеха и я качиха на влака за София, иначе нямаше да се върне. Обещала съм й на къмпинг тази година. Сигурна съм, че ще й хареса, както този втори топъл шоколад, който днес опита и вече й е любим."

Баба Маслинка е истинска супер баба. Щастлива е дори, когато внучката й прави забележки и се старае да е модерна с новите си кецове и марково пардесю.

"Снежка ми се кара, че тръгвам с 10 торбички за морето. Дава ми сакче и осъзнавам, че е по-удобно".

"Това е смисълът на взаимната, истинската любов - да учим един от друг. Уча я да излиза от нейния свят и да живее в нашия, реалния, съвременния. Казах й, че не може да остава сляпа за случващото се в днешно време, а все да си мисли, че "не е като едно време". Човек трябва да е адаптивен. Това е аз което бих предала на нейното поколение. Проявява вече интерес към реалността, което си е постижение. Грижата към нея ми е едно от любимите занимания".

Още от дете Снежка имитира баба си. Често се прави на учителка и кара Маслинката да пише кратки стихчета с печатни букви, а след това да ги рецитира. А внучката - госпожица Макавеева, й пише шестица.

"Слънцето се усмихва отгоре, защото детето е добро", казва баба Снежи. Историята за трима братя и едно сестриче е вдъхновяваща. Снежана Макавеева е дълго чаканата и същевременно неочакваната внучка.

"Помня с първото братче майка й си дойде намръщена. "Момче е", каза ми. Втората бременност бяха близнаци, но едното бебе не се виждаше ясно на видеозона. Майка й беше измислила женско име, но в крайна сметка се оказахме с три момчета с 11 месеца разлика между близнаците и батко им. Викам им юнаците, моите юнаци. Но продължавах да се моля за внучка. Когато майка им тръгна за година при баща им в чужбина, на вратата й казах: "Отиваш да ми доведеш малката Снежанка ли?", а тя ми се изсмя и отговори, че който иска Снежанка да си ражда и че четвърто дете не иска. След като се върна беше сигурна, че не е бременна. Един ден се прибира от работа угрижена. Казва ми: "Снежанка е на път". И така се появи - принцесата на татко и моята сбъдната молитва. Вярвам, че Бог дава децата", спомня си баба Снежана. Заради дара от Бога, тя не пропуска съботните пропоповеди на улица "Солуснка' 10, където и в сняг, и в бури, и недобро здравословно състояние отива с широка усмихвка за срещата със своя духовен водач. А нейната внучка я чака след Господните вечери, пазарува й и я прибира у дома. 

На измолената от Господ внучка Снежка без грешка, баба Маслинка до ден днешен чете книги в леглото и я приспива с песен. Когато Снежана заминава на турне я изпраща с думите "Бог да е с теб", а при завръщането й винаги очаква нова Библия. Има Свещената книга в издания от цял свят.

"До ден днешен ме възпитава в нейната силна вяра, защото всеки вярва по негов начин. Но тази духовност, която е отгледала в нас четиримата с братята ми, да можеш всеки ден да благодариш на Господ и всеки ден да пазиш чисто сърцето си, е напълно достатъчно, за да храни вярата. Чудесата стават след молитви"

На 76 години баба Маслинка слуша внучка си в захлас, но и детско нетърпение за следващата пауза - за да я прекъсне с поредния разказ от детството й. В един от тях Макавеева се завръща от училище и с хитър поглед убеждава баба си да й изпее новата песничка, която е научила.

"След това донесе всички играчки от другата стая и всяка една кукла и животинче ми изпяха същата песничка. Това слушах през целия ден", смее се баба й.

"И така си пеем цял живот. От три годишна до 30-годишна всички уроци на живота сме ги минавали заедно. Плътно баба е до мен. Сега и аз съм плътно до нея. Сега оценявам истински, че тази дисциплина на другарката Ангелова ми се е отразила за добро. Постоянно сме чели и сме писали. Оказало е влияние", казва Снежана и отново дава думата на сладкодумната баба Маслинка, за да разкаже поредната история.

Последвайте ни и в Инстаграм тук, за да научавате първи кои ще са следващите интервюта на корицата на #URBN.

Интервюто взе: Криси Димитрова

Фотограф: Студио КАРЕ за #URBN

Грим: Росина Георгиева

PM: Йорданка Вълчева

Благодарим на литературен клуб ПЕРОТО за гостоприемството по време на снимките.

Настоящото интервю е част от поредицата #GENERATIONS. Специален проект на #URBN.dir.bg u Samsung Galaxy S10+